Съновиденията: антропософски сведения 4

Подбрани изказвания на д-р Рудолф Щайнер. Четвърта част

Продължава от първа, втора и трета част.

Има хора, които могат да доловят приближаването на някои болести в точно определени символни сънищни картини, така че човек често може да открие ясната взаимовръзка между напълно редовно завръщащите се сънищни картини от символно естество и по-късно настъпваща болест — белодробна, сърдечна или стомашна, и др.1

* * *

При повечето хора сънищният живот е само едно пусто смътно вълнение. Това изцяло престава, когато за известно време се отдадем на медитативния живот. Тогава сънищата придобиват дълбочина, символно значение. В редовността, в красотата на сънищата лежи барометърът за контрола на мислите. Щом сънищата ни започват да стават редовни, малки драми с развитие и последователни събития, действа онова, което наричаме наш истински вътрешен духовен живот. Тогава ще ви направи впечатление нещо, което много скоро се появява при онези, които прекарват известно време в медитация, във вътрешен духовен живот. Ще забележите, че си спомняте сънищата по съвсем различен начин, отколкото е било преди. Това е онази последователност на съзнанието, която се появява толкова повече, колкото човекът се развива и идва по такъв начин, че ставате обективен в същността си.

Докато все още се идентифицирате изцяло с тялото, докато не духът е този, с когото сте станали едно, дотогава не можете да развиете съзнание, когато сте отделени от тялото, т.е. в състоянието на сън. Затова и по-голямата част от човечеството е в безсъзнание, докато спи. Една такава последователност на съзнанието, да сте именно будни по време на съня, както сте будни във физическото тяло, и да прехвърлите това будно съзнание отново в будното състояние на ежедневието, настъпва първоначално много бавно. Тогава имате мярка, нещо, което да ви послужи като барометър насреща на физическия живот.2

* * *

Човек може да развие обикновеното съзнание посредством определени душевни упражнения, може да направи целия си мисловен, чувствен, волеви, целия вътрешен живот по-деен, отдавайки се на точно определени представи, също и на взаимовръзки в езика, така че мислите сякаш да могат да бъдат улавяни, а чувствата да станат подобни на живи същества. Тогава настъпва нещо, което е началото на модерното посвещение. Тогава се включва това, което продължаваме да сънуваме през деня. Но тук стигам до точката, където са възможни недоразумения.

Онзи, който напълно естествено навлиза в процеса на сънуване през деня, не би получил висока оценка за сънищата си. Само онзи, който въпреки дневното си сънуване остане буден като всеки друг човек и въпреки това е в състояние да продължи да сънува, защото е направил мисленето и чувстването си много по-активни отколкото другите хора, той започва да се превръща в посветен. Тогава вижда човека от една страна такъв, какъвто е за обикновеното съзнание: вижда формата на носа му, цвета на очите, красиво или ужасно вчесаната коса и т.н. Вижда всичко, но започва да възприема още нещо около човека, но сега сънува истината, аурата и вижда по духовен начин вътрешния духовен смисъл на действията, извършвани между хората. Човек започва да има смислени, реалистични сънища при пълна будност. Със събуждането сутрин сънуването не се преустановява, а продължава до заспиването, след което преминава в нощния сън. Но то е пълноценно. Това, което човек вижда в другия, е истински душевното в него. Това, което вижда в действията там, наистина е духовно. Човек е истински деен, както обикновено в обикновената реминисценция или обикновения сън, но сънува духовна реалност. Към първото състояние на съзнанието се прибавя второ.

Дневното сънуване се превръща в по-възвишено възприемане на действителността, в сравнение с обичайното наблюдаване в обикновения живот. По време на пълното будно съзнание човек вижда към нормалната реалност още нещо, което е по-висша реалност. Обикновеният сън ни отнема нещо от реалността. Дава ни само фантастични късчета. Това, което по току-що описания начин човек сънува през деня, с което всичко се изпълва, прониква се и самата човешка фигура и животните, с което растенията са проникнати, където действията стават изпълнени със смисъл възприятия, така че в тях се крие духовно съдържание — всичко това дава нещо допълнително към обичайната действителност, обогатява я.3

* * *

Фразата от Стария завет, че сънищата идват от бъбреците, трябва да се вземе напълно сериозно.4

* * *

Ако хората направят малко усилие да узнаят нещо за будността, биха открили, че по време на будност сънуват много повече, отколкото си мислят. Наистина е само привидно, че между будността и съня съществува твърда граница. Много хора, може да се каже, не само сънуват, но и спят, спят по отношение на много, много неща. И ние се намираме в истински будно състояние, само що се отнася до представите и част от чувствата ни, докато голяма част от живота на чувствата и преди всичко на волята всъщност са винаги сънувани и проспивани.

Сънищният живот се втъкава съвършено в будния живот. Човекът щеше да е в състояние да си изясни много повече относно сънищния живот, ако желаеше да направи опит да съзре каква разлика съществува между издигащите и отдръпващи се представи, които в някаква степен прииждат и си отиват, призовават всичко възможно и могат да бъдат объркани с живота на сънищата и онези представи, при които човек е деен с цялата си воля. Ще се намери само малка част от света на човешките представи, в която човек подрежда с цялата си воля една мисъл до друга, докато дори много пъти в ежедневието си има и онези моменти, в които се отдава на потока на представите си така, както този поток сам го пожелае. Помислете веднъж как, когато се отдадете на хода на мисловните си представи, спомени, една представа предизвиква следващата, как си спомняте отдавна отминалото чрез това, че се спирате на представа от настоящето, а тя предизвиква у вас отдавна забравени преживявания. Това е процес, който много пъти не е много по-различен от сънуването.

Понеже човек има толкова малка, бих казал, вътрешна методична мисловна сила да проследи правилно будния дневен живот, затова и днес много малко хора още имат истинската способност правилно да оценяват живота по време на сън, наред с извиращия сънищен живот. Ако проследите сънищния си живот, все пак ще откриете, че изключително трудно можете да си изтълкувате смислено образите от сънищата . Начинът, по който те се редят един след друг, най-често има хаотичен характер. Но този хаотичен характер е само на повърхността. Под нея човекът живее в един елемент, който изобщо не е хаотичен, но е различен, напълно различен от изживяването в будния живот.

Съновиденията: антропософски сведения 4

Необходимо е човек да си изясни само в един единствен случай, в каква степен сънищният живот е различен от будния дневен живот и веднага ще види коренната разлика. В будния дневен живот би било много неудобно, ако спрямо отношението към другите хора също е налице това, което се намира в сънищата. Защото в съня човек изживява връзката си почти с всички хора, с които по някакъв начин стои в кармични отношения. Той изживява взаимната връзка с всички хора, с които се намира в някакви кармични отношения. От момента, в който започнете да заспивате, докато отново се събудите, от вас тръгва една сила към безброй хора и от безброй много хора тръгват сили към вас. А това, което изживявате в душата си по време на съня, са съобщенията на безчет души и това, което правите по време на съня, е, че изпращате мислите си на неизброимо много хора.

Това свързване на хората, обединяване помежду им по време на съня е много дълбоко. Би било в голяма степен болезнено, ако се продължаваше и в будния дневен живот. Това именно е благодетелното при пазача на прага, че скрива от човека всичко, което е под прага на съзнанието му. По време на сън по принцип знаете, кога някой ви лъже. Обикновено знаете, кога някой мисли нещо много лошо за вас. Изобщо хората се познават обикновено един друг в съня доста добре, но в смътно съзнание. Всичко това бива покрито от будното съзнание и трябва да бъде покрито, поради простата причина, че човекът никога нямаше да достигне до самосъзнателното мислене, което трябваше да придобие посредством мисията си на Земята, ако беше продължил да живее така, както е било във времето на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, особено на Старата Луна. Тогава той е живял и във външния живот, както живее сега между заспиването и събуждането. От този живот, който човекът наистина преживява несъзнателно от заспиването до събуждането, изплуват сънищата. Защо те не са истински образ на живота там долу?

Съновиденията: антропософски сведения 4О, тези сънища щяха наистина да са най-важните вестители за връзките ни към света и хората. Те щяха да са и значими предвестници. Щяха да апелират страшно силно към съвестта ни за едни или други неща, за които в живота с такава готовност се отдаваме на илюзии. Искам да загатна, че фактът, че не сме изложени на това, което сънищата щяха да започнат с нас, ако бяха същински отражения на живота под съзнанието, идва оттам, че будният дневен живот просто толкова силно ни прониква със сили, че, бих казал, хвърля сянка върху целия сънищен живот. И така, ние пренасяме представите, картините от будния дневен живот в този на сънищата, съответно на съня и по този начин възникват сънищата. По същество точно будният дневен живот е причината за всички илюзии и заблуди, възникващи по време на съня.5

* * *

Ако някой иска да погледне във вечното на човешката душа, трябва да е в състояние да издигне неволно действащото в съня до волево, изцяло свободно съзнание. Точно както душата е дейна в съня, само че там живее в образи, които са реминисценции от живота, точно така човешката душа е активна през деня в живота на чувствата, емоциите и страстите. Ние сънуваме в нашите чувства, емоции и страсти. И който е в състояние действително да проследи душевния живот, знае: Същата степен на интензивност и същото качество на душевния живот, проявяващи се в съня дори по неправилен начин, се проява във време на будния дневен живот във всичко, което иначе живее в човешките чувства.

Напълно буден дневен живот човекът води само по отношение на външното сетивно наблюдение и живота на представите. Само спрямо тях сме наистина будни, докато иначе в будния дневен живот се намесва сънят. Той така навлиза в будния дневен живот, че онова, което изживяваме емоционално, което принадлежи към емоционалните импулси, го сънуваме. Докато будният дневен живот протича в сетивните възприятия и представите, скритото течение на несъзнателния живот, който обаче може да бъде издигнат до съзнанието посредством духовната наука, се отправя като сънищен поток в чувството, в живота на страстите и ние продължаваме да сънуваме, докато бодърствуваме. И най-вече: продължаваме да спим във време на бодърствуване. Не само сънуваме, но и продължаваме да спим, докато сме будни.6

* * *

Една от пречките, които се появяват при медитация, е, че човек се чувства много приятно и леко — намира се в един вид състояние на сън. Когато това се случи, ни показва, че ни липсва склонността да общуваме социално с хората и че повече сме склонни да водим един мечтателно-сънищен живот на физическия план.7

(Следва)


Бележки:

  1. Събр. съч. 137 Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията, Кристияния (Осло) (1912), стр. 126, немско издание 1973 г. [^]
  2. Събр. съч. 266/1 От съдържанията на езотеричните уроци. Том I (1904-1909), стр. 32сл., немско издание 1995 г. (Виж също: Булото на паметта и окултни преживявания). [^]
  3. Събр. съч. 243 Съзнанието на Посветените. Правилни и погрешни пътища на духовното развитие, Торки (1924), стр. 39сл., немско издание 1983 г. [^]
  4. Събр. съч. 302a Възпитание и преподаване с оглед познанието на човека, Щутгарт (1920-1923), стр. 9, немско издание 1983 г. [^]
  5. Събр. съч. 273 Духовно-научни разяснения към Гьотевия „Фауст“. Том II: Романтичната и класическа Валпургиева нощ, Дорнах; Прага (1916-1919), стр., 148сл., немско издание 1981 г. [^]
  6. Събр. съч. 72 Свобода, безсмъртие, социален живот. За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека (1917-1918), стр. 247, немско издание 1990 г. [^]
  7. Събр. съч. 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци. Том III (1913, 1914; 1920 – 1923) (1913-1923), стр. 181. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.