Искрено и лично: Генерална репетиция за апокалипсиса

Разказ по текущи действителни събития

Писано е в мъдрите книги, че дори ангелите не знаят часа, в който с тръбен зов ще се оповести началото на апокалипсиса. Но явно същото може да се каже и за репетициите преди „началото на края“. Божа работа е това, а човек трябва да е буден винаги и навсякъде. И тъй като тия дни, без да подозирам, се озовах в епицентъра на една такава репетиция и телесно-нравствена подготовка за очакваните смутни времена, струва ми се, къде на шега, къде съвсем сериозно, че глобалният апокалипсис, живот и здраве, ще ме свари частично подготвен.

Ненадейният тръбен зов

Преди десетина дни се наложи да сменя едни тръби в банята на село, тъй като са във външна стена и през зимата понякога замръзват. Една от тях „сълзеше“, та мазилката и плочките се бяха „надули“ — аха-аха да паднат. Викнах двама майстори, понеже не мога сам да свърша тази работа, пък и уж да стане по-бързо. Но се оказа, че мазилката и плочките не подлежат на спасение — всичко трябваше да се кърти до тухла, или с библейски термин: „камък връз камък не остана“.

По едно време се разбра, че бойлерът пречи на ремонтните дейности в помещението, което е буквално само два квадратни метра, та майсторите го свалиха. Рекох си: „Ще преживея една вечер и без да се къпя“.

О, колко криви излязоха сметките ми!…

Раздраната тъкан на обществото

Може ли да има апокалипсис, без хората да се хванат за гушите? — Не може! И ето защо майсторите ми се изпокараха, ама юнашката. Само заради намесата ми не се стигна и до бой. Ще си кажете, че не са се познавали, та затова „си ги премериха“ — не, мили мои, не беше това. Заедно дойдоха, защото отдавна са тандем, пък даже и нещо като роднини. Но то дрязгите между близките по правило са най-жестоки. Както и да е, единият си тръгна, а другият остана „да довършва“ сам.

Доколкото можех, му помагах с носене на едно-друго, но нали съм кекав, пазех си кръста от вдигане на тежко. А и моите „кашкавалени пръсти“ са свикнали да тракат по клавиатура и не ги бива много-много, да речем, за забъркване на цимент. Бавно вървеше работата и на третия ден, откакто останах без бойлер, взех да се изнервям. Къщата и дворът потънаха в сивкав прахоляк — лунен пейзаж, задължителен апокалиптичен декор.

Искрено и лично: Генерална репетиция за апокалипсиса

„Греховна е прекомерната грижа за човешката мърша“

Постепенно добих усет за темпото, с което работи майсторът, та ми дойде ужасяващата мисъл, че и през следващите два дни, докато той реди нови плочки на мястото на свалените, няма да имам бойлер и съответно — възможност да се изкъпя „като бял човек“. Тъй като при къртенето на стария фаянс вратите на къщата бяха отворени навсякъде, дори завивките на леглото ми в най-отдалечената стая потънаха във фина мръсотия — толкова рафинирана, че навлизаше в порите на кожата ми и една сутрин се събудих с гнойни пъпчици по краката. Лека-полека почнах да губя самоконтрол, но си позволих да ми личи само по погледа…

Не по-малко се дразнех и от това, че лаптопът ми също страдаше от мизерията. Прах беше влязъл и в неговите „пори“ — тежеше на перките на вентилатора, които виеха на умряло в безподобните мизийски горещини. И все пак трябваше да работя нещо, поне по това, за което стават „кашвалените пръсти“ — с тракане по пепеливата клавиатура актуализирах няколко пъти блога и доработвах книгата за Юстиниан, която трябва да е финализирана (доколкото е възможно) до 15 юли, ако искам да върви „в комплект“ с друга тематично свързана книга, подготвяна от друг човек. Понеже държа да се запази този синхрон, допълнително се потих под навеса на двора, където непрекъснато ме атакуваха безброй мухи, настървени от благоуханните (за тях) изпарения на телесата ми.

Брадясал до непоносим сърбеж и налазен от насекоми като нечистоплътно сомалийче, изтрещях до степен на богохулство. Казах си: „Майната ѝ на Библията! Майната им и на ония мъдрости в нея, че прекомерната грижа за човешката мърша била греховна! Това не се търпи…“ В този ден, когато се почувствах по-мръсен, отколкото съм бил през целия си досегашен живот, щях да се изкъпя — безразлично къде и как, ако трябва, и насред селския мегдан.

Напълних няколко бутилки от минерална вода и ги оставих да се топлят цял ден на слънцето. Вечерта отидох във външния нужник и се обливах, докато не остана и капка. Но нали „ония горе“ ме тренираха за апокалипсиса — оказа се, че сифонът за оттичане на водата се е запушил. Някъде след третата изпразнена бутилка осъзнах, че вече газя до глезените в помия, състояща се от собствената ми отмита нечистотия и примесена с телесните течности на майстора, който „го вадеше голям“, но явно не достатъчно, че да насочва струята право към тоалетната чиния. А като стана дума за тази чиния във външната тоалетна, тя си няма капак, та от нея на талази се носи зловоние, на което могат да завидят серните изпарения от преизподнята.

Къпан-недокъпан, побързах да изляза от тази клоака и да измия ходилата си с последната бутилка. Не се избръснах, защото нали нямаше да е генерална репетиция за апокалипсис, ако имаше електричество и не ми се налагаше през цялото време да си светя в нужника само с фенерчето от телефона.

(Не)ясновиждане — докъдето стига взорът

Два дни по-късно бойлерът беше монтиран. Банята можеше да се използва. Приех го с равнодушие. За изминалите дни на изпитания — не само физически, но и душевни, тъй като търпението и смирението ми бяха подложени на строга (само)преценка, — установих, че белите косми по брадата ми са се умножили и вече не са само около долната устна, ами се мяркат тук-там и по бузите. Докато се бръснех и къпах до пълно източване на бойлера, смятах, че съм оцелял в репетицията за „последните времена“ и веднага след новия изгрев ще опиша преживяванията си.

Но не би…

Винаги съм смятал, че ако доживея реалния апокалипсис, няма да имам достъп до медикаменти за овладяване на глаукомата ми, заради което ослепяването ми ще е в кърпа вързано. Е, на генералната репетиция тези дни беше проигран и този страховит сценарий…

След като излязох от банята подир дългото къпане, не намерих очилата си там, където ги бях оставил. Търсих ги до ново изпотяване и изнервяне. А когато ги намерих захвърлени на една запрашена микровълнова печка със стъклата надолу, ми причерня. Очаквах, че ще са повредени от прахоляка — не бяха надраскани, за което използвам случая да благодаря за Божията милост. Но този, който ги беше запокитил там — подозирам бабата, която живее у дома и съм описвал по друг повод; тя няколко дни не престана на мърмори и злослови по адрес на майстора заради продължителния ремонт, — явно го беше направил в пристъп на ярост, защото рамките бяха толкова силно стискани в ръка, че един от болтовете беше изхвърчал и онази рамка, която придържа очилата на дясното ми ухо, се отдели като ампутиран крайник.

Така останах без помощното средство, което ми позволява „да виждам по-далеч от носа си“. След мръкване няма отворени дюкяни за оптика. И да има някъде, няма в селото… Щях да се препъвам без очила до обяд на следващия ден, когато успях полусляп да намеря един часовникарски магазин в града, където едно младо майсторче прояви човещина и направи рамките по-здрави и отпреди.

Та когато намерих очилата си в окаяния вид, само промърморих:

— Писна ми!

Бабата отвърна като гузна:

— И на мен!

Потиснах желанието да я репликирам с „ами хващай пътя тогава!“ и излязох на двора да пия бира. Бях чист и избръснат, оставаше само да промия и бъбреците си с пивото, та поне тази вечер да не ме мъчат кошмарните сънища на Яхве. А вечерта беше невероятна – доколкото можех да ѝ се любувам с късогледството си. Виждах звездите размазани и огромни — сякаш се бяха приближили до Земята, към мен. Или пък аз — към тях.

И ми стана едно такова… леко и мирно отвътре. За замисления разказ вече си имах финал, издържан в духа на апокалипсиса. Защото е казано, че след „родилните мъки“ на тия смутни идни времена ще дойдат нова Земя, ново Небе и… ново, независещо от сетивата ясно виждане за званите и избраните.

Иван Стаменов
9.7.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

10 коментара за "Искрено и лично: Генерална репетиция за апокалипсиса"

  1. farseer  09.07.2016 г. | 18:25 ч.

    Искрените и личните ти разкази са ми едни от любимите! 🙂

  2. Станчев  10.07.2016 г. | 00:30 ч.

    Благодаря, че го има сайта и стопанина му. Тук намирам ценни текстове, част от които успокояват , част от които провокират размисъл и будност.

  3. Антиантихрист  10.07.2016 г. | 08:44 ч.

    Има човек – има проблем. Няма човек – няма проблем.
    Хич нямам и намерения да преживявам зомби апокалипсиса. 🙂

  4. jordanj  11.07.2016 г. | 22:48 ч.

    Определено писането на истории и „споделянето“ на преживявания са ми любим параграф от творчеството ти!!! Благодаря ти!

  5. Стопанина  11.07.2016 г. | 23:53 ч.

    Тривиална история, разгледана от особен ъгъл. Само мога да се радвам, че ви допада.

  6. Джули  17.07.2016 г. | 19:37 ч.

    Многоо ми е любим сайта ,Стопанино!
    Благодаря ти !

  7. digigi  20.07.2016 г. | 02:53 ч.

    Отдавна следя сайта, но не съм се престрашил да коментирам досега. Може би, защото още не се чувствам толкова “навътре“ в повечето от темите, които се коментират.
    Този разказ наистина ми хареса много най вече с хуморът, който си използвал на основата на по сериозна тема като очакван апокалипсис…, някой ден 🙂
    Както и да е, разсмях се искрено!

  8. Стопанина  20.07.2016 г. | 09:40 ч.

    Отдавна следя сайта, но не съм се престрашил да коментирам досега.

    Според статистиките на посещаемостта, има още поне 400 човека, които следят всеки ден или през ден, без да коментират. Е, не е толкова страшно, нали? За всички е интересно, когато поредна бройка от статистиките проговорят и добият човешки очертания. 🙂 Освен че е интересно, ще е полезно – особено ако споделиш кои теми те плашат. Само така ще мога да правя пояснения и да премахвам неоснователни страхове.

  9. digigi  22.07.2016 г. | 02:36 ч.

    …не съм се престрашавал тъй като не се чувствам достатъчно компетентен… 🙂
    Темите иначе ми са интересни, обещам да се включвам повече занапред.

  10. Ели  24.07.2016 г. | 05:14 ч.

    Дааа, търсех това, което беше написано тук за нашето любимо английско русо момченце, за да си я дочета. Но пак се натъквам и се зачетох в този текст и се засмях пак 🙂 🙂 🙂

    Турям им пепел на русите, синеоки навярно английски момченца. Но не мога да не спомена, че проблемите ни към тази дата, към която ни препращаш (доста смешен личен апокалипсис, Иване)са ни били идентични. Това ако не е някакъв майтап, не знам какво е вече 🙂

    Със здраве и късмет повечко за напред 🙂 🙂 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.