Съновиденията: антропософски сведения 3

Подбрани изказвания на д-р Рудолф Щайнер. Трета част

Продължава от първа и втора част.

Това, което живее в съня, е и онова, което прониква в бъдещето ни. Но преживяваното в съня, образите, които човек изживява, нямат нищо общо с лежащата в основата на съня действителност. До какво опира въпросът за съня при духовния изследовател. Не до това да проследява сънищните образи като такива — било то, за да бъдат схващани в тяхната действителност или символика, — а до вътрешния драматизъм на съня: Как един образ се ниже до другия, дали един образ измества следващия, т.е. дали е успокоение или уплаха и др. подобни.

Този вътрешен драматизъм, преживяван напълно подсъзнателно от душата, се манифестира пред обикновеното съзнание само по това, че подсъзнателно изживяното се облича в спомените от ежедневието. Облича се в образи това, което в подсъзнанието действа като душевен драматизъм.1

* * *

Съновиденията: антропософски сведения 3Когато за момент (при събуждане), преди да проникнем в цялото физическо тяло, изпълним етерното тяло, тогава от етерното ни тяло идват силите, формиращи образите на съня. Етерното тяло носи тези образи като сили в себе си. Това са реминисценции от живота, спомени. Когато сънуваме при заспиване, е възможно да напуснем физическото си тяло, но, поради някаква аномалия, да не напуснем веднага етерното тяло. Тогава, преди да изпаднем в пълно безсъзнание, ние също така живеем в образите на етерното тяло. Но вече започва онова вълнуване на астралното тяло и аза, което се извършва по време на състоянието между заспиването и събуждането.

Трябва изцяло да разграничим образите, съдържащи се в съня, и динамичното, протичането на силите на съня, драматиката на съня. А когато дойдем до състоянието да извършваме практически това разделяне посредством душевни упражнения, когато човек стигне до положението да укрепи астралното си тяло и аза чрез упражнения така, че да не се вмъква пасивно в етерното тяло и след това във физическото, а извън тялото да се ползва от общия световен етер, тогава достига до възприятия (виж: имагинации), които иначе просто не може да има.2

* * *

Когато (човек) е имал сънища, натрапващи му целия тежък труд и усилия от ежедневието, които са реминисценции на физически-сетивния живот, той би усетил, че се събужда уморен. Щом се събуди, частите на тялото са натежали и той остава целия ден в това уморено състояние. Следователно, човек така се събужда от сън, отразяващ сетивно-физическата действителност, че е отслабен в живота през деня, в живота в будно състояние. Наблюдавайте как въздейства сънят, който не е спомен от физически-сетивния живот. Ако някога сте летели с истинско въодушевление, с лекота в съня, накратко, летели сте с крилата си, които въобще ги нямате във физическия живот, преминали сте една река, тогава се събуждате свежи и бодри, а крайниците ви са леки.

Има сънища, които протичат например така, че човек стои пред доста приятни ястия и се храни в съня си — много и с огромен апетит. Когато сте яли в съня си, обикновено ще усетите, че се събуждате без апетит, че по някакъв начин имате разстроен стомах и не можете да се храните през целия ден. Но ако в съня си сте разговаряли с ангел и истински сте се пренесли в разговора, ще видите, че това повлиява по необикновено стимулиращ начин на апетита ви през деня.

Стане ли сънят твърде земен, започва да действа нездравословно върху живота по време на бодърствуването, действа болестотворно. Ако по време на сън човек внесе обикновения сетивен живот в сънищата си, той се отразява разболяващо, нездравословно. Ако от друга страна нереалното във физически-сетивния свят се появи в съня, то е точно това, което прави човека бодър, свеж и здрав.3

* * *

В сънищните формации само смътно се проявяват силите, които в дихателната, кръвоносната и нервната система са лечебни или болестотворни. В съновиденията половината човек рефлектира именно по хигиенично-патологичен начин.4

* * *

Става въпрос за динамиката, която стои зад тези образи. Един и същ силов поток може да се облече с различни образи и да се представи в стотина картини. Ние разбираме духовния свят едва тогава, когато знаем как проявяващото се в съновиденията тук във физическия свят, или произлизащото от духовния свят се представят в образи, които наподобяват физическия свят. Те действително са само образи. И това, за което става въпрос, е съновиденията да се разберат именно като израз на по-дълбок духовен живот. Едва тогава той бива обхванат имагинативно, тогава схващаме образите като символи, говорещи за съдържанието. И тогава не се обръщаме срещу онова, което начева днес за човека, т.е. изхождайки от съноподобно състояние да поставяме вътрешни душевни изисквания подобно на имагинацията преди раждането или зачеването. Защото днес започваме и да спим по-различно, отколкото се е спало през нормалния живот на интелектуалната епоха от средата на 15-то столетие.

Сега сме в тази точка от човешкото развитие, при която извличаме от съня имагинациите, които не искат да оживеят просто в нашия аз, където царува разумът, а където картините искат да оживеят в нашето астрално тяло. Става въпрос, че живеем във време, в което трябва да започнем да внасяме духовно изживяното от времето между съня и събуждането също и в будния живот така, че астралното ни тяло — а не само нашият аз, който е седалище на разума, на интелекта, — нашето астрално тяло да бъде проникнато с образи, да може да бъде изпълнено с картини.5

* * *

Съновиденията: антропософски сведения 3

Човек постепенно забелязва, че сънищният живот придобива постоянен характер. В него най-напред се влива свръхестественият свят. Медитацията е окултният ключ към него. Човек трябва да си направи дневник и сутрин да записва накратко, с една-две думи, характерни сънища. По този начин се придобива опит в съхранението на това, което достига до човека, протичащо от висшите светове. Това е първият елементарен метод, посредством който човек е в състояние по-късно да прокара свръхсетивните изживявания, т.е. те да проникнат в ясното дневно съзнание.

Сънища, които са само реминисценции на дневния живот или се основават на телесно състояние (главоболие, сърцебиене и т.н.), имат някаква стойност само тогава, когато се облекат в символични образи. Например, когато хлопащото сърце се представи като готварска печка или страдащият от болки мозък като купол, в който лазят гадинки и т.н. При това само символиката има значение, не съдържанието на съня. Защото формата на символиката бива използвана най-напред от свръхсетивния свят общо взето, за да ни въведе в силите на висшите светове. Затова трябва да се внимава в детайлите на тази символика. Освен това е добре осъзнатите сънища да бъдат сравнявани с преживяванията на следващия ден. Защото вероятно в не много далечно бъдеще сънищата ще придобият нещо предвещаващо.6

* * *

Когато сънуваме покойник, в много от случаите — разбира се, не във всички — това е причинено от реална връзка с починалия. Но това, което сънуваме, доколкото следва момента на заспиването, е само съноподобно, образно преобразувание на онова, което споделяме със заминалия. Сънуваме ли покойник, това означава: В някой от предходните дни съзнателно или несъзнателно сме отправили една мисъл към него. Тази мисъл е намерила пътя към покойника и сънят ни показва, че сме му казали нещо. Това, което той ни отговаря, което споделя, тези послания от мъртвия, идват особено лесно в момента на събуждането. И те щяха да се появят много по-лесно за така наречените живи, ако те изобщо биха имали време в съвременната ни епоха и склонност да вземат под внимание онова, което извира от дълбоките пластове на съзнанието между събитията на живота.7

(Следва)


Бележки:

  1. Събр. съч. 72 Свобода, безсмъртие, социален живот. За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека (1917-1918), стр. 44, немско издание 1990 г. [^]
  2. Събр. съч. 211 Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство (1922), стр. 11, немско издание 1986 г. [^]
  3. Събр. съч. 303 Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс, Дорнах (1921-1922), стр. 55сл., немско издание 1978 г. [^]
  4. Събр. съч. 306 Педагогическата практика от гледище на духовно-научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек, Дорнах (1923), стр. 161, немско издание 1956 г. [^]
  5. Събр. съч. 199, Духовната наука като познание за основните импулси на социалната организация Берн, Дорнах 1920, стр. 262 и сл. немско издание 1985 г. [^]
  6. Събр. съч. 267 Душевни упражнения (1904-1924), стр. 87сл., немско издание 2001 г. [^]
  7. Събр. съч. 174b Скритите духовни основи на Първата световна война, Щутгарт (1914-1921), немско издание 1974 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.