Лев Толстой — Малки разкази и басни (3)

Трета част на колекцията кратки и поучителни басни за децата и възрастните

Прилетял комарът при лъва и му рекъл:

— Ти мислиш, че имаш сила по-голяма от моята? Бре, да се не види! Каква сила имаш ти? Дето драскаш с нокти и гризеш със зъби — та и баба и дядо знаят тъй да се бият. Аз съм по-силен, ако щеш излизай на война!

И комарът забръмчал и почнал да хапе лъва по голите страни и по носа. Лъвът взел да се бие по лицето с лапи и да се дере с нокти. Изподрал и окървавил цялата си муцуна и останал без сили.

Комарът бръмнал от радост и отлетял. Сетне, той се заплел в паяжината на паяка и почнал паякът да го смуче. Тогава комарът продумал:

— Силния звяр, лъва, победих, а загивам от един нищо и никакъв паяк.

* * *

Една катеричка скачала от клонче на клонче и паднала право върху един сънен вълк. Вълкът скочил и искал да я изяде. Катеричката почнала да се моли:

— Пусни ме.

Вълкът казал:

— Добре, ще те пусна, само ми кажи, защо вие, катеричките, сте толкова весели. На мене винаги ми е мъчно, а като гледам вас, там горе вие все играете и скачате.

Катеричката рекла:

— Пусни ме по-напред на дървото, аз оттам ще ти кажа, иначе се боя от тебе.

Вълкът я пуснал, катеричката побегнала на дървото и оттам казала:

— На тебе ти е мъчно, защото си лош. Злото изгаря сърцето ти. А ние сме весели, защото сме добри и никому не правим зло.

* * *

Отишъл веднъж един селянин да краде краставици в една зеленчукова градина. Пълзи той към краставиците и си мисли:

„Ето, ще отнеса торба краставици и ще ги продам; с парите ще купя кокошчица. Кокошката ще ми снесе яйца, ще седне да ги мъти и ще излюпи много пиленца. Ще отхраня аз пиленцата, ще ги продам и ще купя прасенце — женско; ще опраси свинката прасета. Ще продам прасетата и ще купя кобилка; кобилката ще ми окончи жребчета. Ще отхраня жребчетата, ще ги продам; ще си купя къща и ще си направя зеленчукова градина. Ще си направя зеленчукова градина, ще посадя краставици и няма да дам да ги крадат, добри пазачи ще си наема. Ще взема пазачи, ще ги поставя при краставиците, а сам ще се приближа ей тъй отстрана и ще викна:

— Ей вие, да пазите хубаво!“

Селянинът се бил замислил, съвсем забравил, че е в чужда градина и закрещял колкото му глас държи. Пазачите чули, изскочили и го набили.

* * *

Две момиченца си отиваха в къщи с гъби.

Трябваше да пресекат железопътната линия.

Те мислеха, че влакът е далеко, изкачиха се върху насипа и тръгнаха през релсите.

Изведнъж зашумя влакът. По-голямото момиченце се втурна назад, а по-малкото тичешком пресече линията.

По-голямото момиченце викна на сестра си: „Не се връщай назад!“

Но влакът беше тъй близко и тъй силно шумеше, че по-малкото момиченце не чу добре: то мислеше, че му казват да тича назад. Затече се назад през релсите, спъна се, изтърва гъбите и почна да ги събира.

Влакът беше вече близо и машинистът свиреше с всички сили.

По-голямото момиченце викаше: „Остави гъбите“, а малкото момиченце мислеше, че му казват да събере гъбите и пълзеше по железния път.

Машинистът не можа да удържи влака. Той свиреше с всички сили и връхлетя върху момиченцето.

По-голямото момиченце викаше и плачеше. Всички пътници гледаха от прозорците на вагоните, а кондукторът се затече на края на влака, за да види какво е станало с момиченцето.

Когато влакът премина, всички видяха, че момиченцето лежи между релсите с глава надолу и не мърда.

Сетне, когато влакът вече отмина далеко, момиченцето вдигна глава, скочи на колене, събра гъбите и се затече към сестра си.

* * *

Лев Толстой — Малки разкази и басни (3)

Веднъж стоях на двора и гледах към гнездото на лястовичките под стряхата. Двете лястовички пред мене отлетяха и гнездото остана празно.

По времето, докато ги нямаше, от покрива литна надолу един врабец, скочи върху гнездото, огледа се, махна с крилца и бързо се мушна в гнездото; сетне подаде оттам главичката си и зацвърча.

Наскоро след това прилетя към гнездото лястовичката. Тя се пъхна в гнездото, но щом като видя гостенина, запищя, заудря криле на място и отлетя.

Врабецът седеше и цвърчеше.

Изведнъж прилетяха ято лястовички: всичките лястовички долетяха до гнездото — сякаш за да видят врабеца, и пак отлетяха.

Врабецът не се плашеше, въртеше глава и цвърчеше.

Лястовичките отново долитаха до гнездото, нещо правеха и отново отлитаха.

Лястовичките долитаха не току-тъй: те донасяха, всяка в човчицата си, кал и по малко запушваха отвора на гнездото.

Пак отлитаха и пак прилитаха лястовичките и все повече и повече замазваха гнездото и отворът ставаше все по-тесен и по-тесен.

Отначало се виждаше шията на врабеца, сетне вече само главичката, сетне човчицата, а сетне нищо вече не се виждаше; лястовичките съвсем го зазидаха в гнездото, отлетяха и с писък започнаха да се въртят около къщата.

* * *

Към първа и втора част »

Автор: Лев Н. Толстой

Превод от руски: Ангел Каралийчев

 

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Лев Толстой — Малки разкази и басни (3)"

  1. farseer  04.07.2016 г. | 19:26 ч.

    Много добри!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.