Окултно ревю на „Денят на независимостта: Нова заплаха“

Страхът ми за утрешния ден след „Денят на незапомнящостта“

Спокойно можете да четете рецензията и преди да сте гледали филма, тъй като не разкривам важни детайли от историята.

Щеше ми се да разгледам „Денят на независимостта: Нова заплаха“ от гледната точка на мистик, както правя в останалите статии и подкастове за кино в „От Извора“. Но това не зависи само от мен! За да се получи, е нужно филмът да има скрит вътрешен смисъл, а в случая такъв няма. (Ако не броим скритата пропаганда в полза на войнолюбивата Хилъри Клинтън и арогантния факт, че след новата заплаха в северното полукълбо на Земята оцелява само САЩ и нейният елит от колкото чаровни, толкова и побъркани по своему „спасители“.) Всъщност напразно ще търсим какъвто и да било друг смисъл в новото зрелище.

За да оправдая заглавието на статията, все пак ще предложа нещо „окултно“ — поглед към някои задкулисни факти около направата на този филм и бъдещите проекти на режисьора Роланд Емерих. Те обясняват „Денят на незапомнящостта“ и за мой още по-голям ужас — съмнителните качества на подготвяния римейк на „Старгейт“.

Ефектът преди 20 години

„Денят на независимостта“ от 1996 г. беше върхът. Той беше нещо повече от типичния летен хит, при който трябва да изключим мозъка си и да изострим сетивата си, за да възприемем в пълна степен пиршеството от бумтежи и експлозии. Спецефектите бяха революционни, едно от най-умелите съчетания на практически ефекти с компютърна анимация (CGI). Героите бяха симпатични или търпими, в това число и отрицателните. Историята беше увлекателна и разбираема, въпреки че финалната развръзка с разгромяването на извънземната армада беше някак несериозна и „измислена“, като до днес се смята за единственият голям недостатък.

Окултно ревю на „Денят на независимостта: Нова заплаха“

А в наши дни…

„Нова заплаха“ до такава степен повтаря структурата (пък и историята като цяло) на първия филм, че в един момент става озадачаващо. При спецефектите няма нищо революционно. Те просто са с по-голям обхват, защото съвременната компютърна анимация го позволява, а в последния половин час се превръщат в самоцел. Елементарната човешка логика трябва тотално да се изключи, за да оправдаем това, което виждаме на екрана. Това е непростимо дори за жанра „летен кинохит“. Ако мислите, че разбиването на извънземните с компютърен вирус беше несериозно, вижте „окото на бурята“ във втора серия! Има и други примери, но няма да навлизам в конкретика, понеже филмът е нов и мнозина още не са го гледали.

Героите в „Нова заплаха“ са твърде многобройни. Значителна част от тях са нови персонажи, като до голяма степен остават непознати и странни до последната минута. Образите им не са развити до санитарния минимум, ако не броим донякъде този на Джейк Морисън (в ролята Лиам Хемсуърт), който е сирак на родители, загинали в извънземната атака през 1996 г., а понастоящем е надъхан пилот, който на всичкото отгоре е гадже на порасналата президентска щерка от първи епизод. Самата президентска щерка и порасналият син на капитан Стивън Хилър (Уил Смит от първа серия) също се чувстват като нови персонажи, защото се губи пътят, по който са станали такива, каквито ги преоткриваме във втората серия. И ако можем да се досетим, че Дилън Хилър просто е тръгнал по пътя на покойния си баща Стивън Хилър, поне аз така и не можах да разбера как Патриша Уитмор (Майка Монро), щерката на президента от 1996, хем е част от свитата на новата президентка от 2016-а, хем е опитен пилот, хем и идеалната годеница, която броени минути преди „края на света“ успява да намери време да проучи една къща, в която би могла да свие семейно гнездо.

 „Денят на независимостта: Нова заплаха“

Героите във втора серия са повече. Извънземните са повече. Всичко е толкова в повече, че идва в повече и на сетивата, и на разсъдъка ни, който може би е по-добре да не включваме, докато гледаме филма, а и след това.

Старите муцуни са единствената спойка между двата филма

Джеф Голдблум се завръща в ролята на Дейвид Левинсън, а Бил Пулман — като вече бившия (и почти неузнаваем) президент Уитмор. С тях е онзи шантав учен с дългата бяла коса от първа серия, който не беше излизал над 20 години от „Зона 51“ и с това се обясняваше всичката му странност. В „Нова заплаха“ той се събужда след 20-годишна кома и е по-чалнат от всякога. Старият Юлиъс Левинсън, бащата на Дейвид, и тук се радва на значително екранно време, въпреки че след края на филма можете да се запитате — с какво допринесе той; какво щеше да изгуби историята, ако го нямаше? Ако виждате смисъл в завръщането на Юлиъс, моля, разяснете ми го в коментарите отдолу.

 „Денят на независимостта: Нова заплаха“

Дейвид Левинсън (в средата) заедно с две нови муцуни. Втората серия не смята за нужно да ни обясни, какво се е случило с Кони, любимата на Дейвид от първа серия.

Склонен съм да мисля, че екранното време на Юлиъс Левинсън, както и на 80% от новите персонажи беше напълно излишно, освен ако тези герои не са предвидени за по-голяма роля в планирания трети „Ден на независимостта“. Но специално за Юлиъс имам и друго обяснение — той и синът му Дейвид са единствените герои, които са запазили основните си характеристики от оригинала и така свързват двете серии на филма. Без Юлиъс щяхме да имаме само Дейвид, а това щеше да направи липсата на Уил Смит (тоест на кап. Стивън Хилър) още по-осезаема. Проблемът, че Уил Смит не участва, не се състои в това, че съм някакъв кой знае какъв негов фен, а защото беше важно за качествата на „Нова заплаха“ да видим още веднъж героя му. И за пет минути да го бяхме видели, колкото да загине в началото, щеше да има съществена разлика.

За мен е обяснимо, защо Смит не е пожелал да участва по какъвто и да било начин в „Нова заплаха“ (ако не броим явяването му за секунди под формата на портрет и снимка). Не вярвам на официалното обяснение, че просто така е поискал хонорар от 50 милиона долара. И най-големите звезди правят отстъпка от обичайния си хонорар, ако получат сценарий, от който са очаровани. Според мен Смит умишлено е поискал сума, която и лудите няма да му платят, за да не му се налага да обяснява публично колко слаб (а на места и тотално безсмислен) е сценарият на „Нова заплаха“.

Окултно ревю на „Денят на независимостта: Нова заплаха“

Това, че Роланд Емерих се е изразходвал като „визионер“, личи и от обстоятелството, че „Нова заплаха“ е третият му филм, в който се залага на същите спецефекти с прииждащи огромни вълни, каквито вече гледахме във филмите му „След утрешния ден“ и „2012“.

И актрисата Сюзън Сарандън, на която предложили ролята на новия президент, отказала да участва, тъй като: „Не разбрах какво се случва [в сценария]. Сериозно! Няколко пъти го четох и установих, че не го разбирам. И други от първия филм няма да участват, за това си казах – това не е за мен. Просто не мога!“ Безсмислената роля (освен ако целта не е била да ни подготвят за първия президент-жена на САЩ, Хилъри Клинтън?), първоначално предвидена за Сарандън, е поверена на по-чаровната, но не толкова известна Села Уорд, която също определя продукцията като „вкусен филм за попкорн, който не можете да гледате на лаптопа или на телефона си“. О, колко е права! Вторият „Ден на независимостта“ е твърде зрелищен, за да го гледате на малък екран, но и толкова безсмислен в някои сцени, колкото поглъщането на още пуканки, въпреки че вече сте преяли.

Не обичам филми, каращи ме да се чувствам тъп

Ако разгледаме рекламните постери на „Нова заплаха“, виждаме огромния извънземен кораб над известни архитектурни забележителности по света: Айфеловата кула във Франция, Биг Бен в Лондон, Статуята на свободата в Ню Йорк и т.н. Ако сме гледали трейлърите, се досещаме, че тези добре познати места и прилежащите им области ще бъдат унищожени по нов начин — гравитацията на чуждоземният кораб ще ги привлече нагоре, след което ще ги пусне да паднат и да се разбият. Е, ако очаквате нещо такова, ще останете разочаровани. Можем да говорим даже за лъжлива реклама.

 „Денят на независимостта: Нова заплаха“

Подир всеки възход…

 „Денят на независимостта: Нова заплаха“

…следва падение. Важи и за сградите, и за филмовите поредици.

Извънземният кораб наистина е по-голям от онези в първа серия. Сега той е един с внушителния диаметър от 8000 км (горе-долу разстоянието от София до Пекин по права линия!) и наистина вдига във въздуха сгради, машини и хора, само че не разбрах къде се случва това. И други зрители не са разбрали, както щях да установя от коментарите им в различни форуми. Едни твърдят, че първите жертви са в Сингапур, а други настояват, че са разпознали някакви небостъргачи от Дубай. Ако не друго, ми стана ясно, че летящите сгради и машинарии бяха пуснати да се сгромолясат в Лондон, тъй като разпознах емблематичния Биг Бен край Темза.

А какво стана с обещаното от плакатите бастисване на Айфеловата кула и Статуята на свободата? Едва ли ще издам кой знае каква тайна, като спомена, че в самия край на филма парижката кула, наред с други неща, е показана непокътната. Чувствам се излъган, но това си е мой проблем. По-важното е, че не съм единственият, който се чувства тъп, защото си задава въпроси, които явно ще останат без отговор.

 „Денят на независимостта: Нова заплаха“

Ако вярвате, че тези плакати показват сцени от филма, ще останете жестоко излъгани.

Например — защо 8000-километровият кораб не направи пълна обиколка на Земята, като по този начин щеше да заличи целият живот на планетата и да получи това, за което е дошъл? Така никой нямаше да му създава проблеми! Но понеже нямаше да има филм, ако нямаше кой да му се противопостави, той спира и започва да сондира планетата, като се насочва направо към „течното ядро“, което използва за енергия и нови оръжия. Без течното ядро щяла да изчезне земната гравитация и атмосферата, та всичко живо щяло поголовно да измре…

Добре де, значи, идват извънземните и опустошават целия свят от Сингапур (или където и да беше това място в Азия) чак до Европа и Великобритания. Правят го чрез гравитацията на кораба си, която е по-силна от тази на Земята. Но изведнъж спират, за да копаят часове наред към земното ядро, за да лишат планетата ни от гравитация и по този начин да ни довършат. А защо не ни довършиха чрез гравитацията на собствения си мегакораб, както бяха започнали успешно! Някой вижда ли смисъл в това? Ако вижда такъв, моля, нека го разясни!

Бъдещето на сагата и не само…

Не съм фен на филми, завършващи по начин, който ме „ангажира“ със следващата им серия. И при „Нова заплаха“ имаме нещо такова, въпреки че финалът не е дразнещо „отворен“, а успява да сложи що-годе приличен завършек на 120-те минути френетичен екшън. Макар „Нова заплаха“ да си има обособен край, натрапчивата препратка към евентуална трета серия ме намръщи, защото третата серия въобще не е сигурна, макар да е „официално обявена“ (без насрочена година). Босовете от 20th Century Fox са казали на режисьора Роланд Емерих, че ще го финансират само ако „Нова заплаха“ донесе финансов успех, което само по себе си говори за „увереността“ на студиото в качествата на продукцията им.

Бюджетът на втория „Ден на независимостта“ е ок. 150 милиона долара, без да броим рекламните кампании — тоест към 200 млн. Очакваше се, че на премиерата ще събере към 100 милиона, което не се осъществи. Събра едва 45 млн. и беше изпреварен в боксофиса от „Търсенето на Дори“, продължението на детската анимация „Търсенето на Немо“. Сигурно е обаче, че, макар и в течение на месец след дебюта, „Нова заплаха“ ще си възвърне вложенията — както на американска почва, така и от международните прожекции. Но остава въпросът дали печалбата ще е достатъчно задоволителна за босовете, за да гарантира и трета серия.

 „Денят на независимостта: Нова заплаха“Не знам дали изобщо искам трета серия. Ако има такава, не искам Роланд Емерих да има нещо общо с нея. През 1990-е този режисьор направи култови филми, като „Универсален войник“, „Старгейт“ и първия „Ден на независимостта“. Всичко след това, като се почне с „Годзила“ и мине през „След утрешния ден“, „Патриотът“ и „2012“, върви все надолу и надолу. И ако не ми пука особено, че вторият „Ден на независимостта“ няма да ми остави трайни спомени, определено ще съм бесен, ако Емерих се провали и с планирания римейк на „Старгейт“!

„Старгейт“ е един от любимите ми франчайзи. Не толкова заради пълнометражния филм отпреди 20 и кусур години, а заради трите сериала — SG-1, Atlantis и Universe — които доразвиха митологията на филма и по този начин направиха самия филм по-интересен, отколкото беше сам за себе си. Роланд Емерих нямаше нищо общо с чудесните сериали, което може би обяснява и защо толкова ги харесвам. Проблемът е, че Емерих ама никак не ги харесва, като дори публично е заявявал, че са насочили историята в посока, различна от неговите представи за това, как трябва да се развие сагата. Предвид това се опасявам, че задаващият се пълнометражен римейк на „Старгейт“ ще е просто версия на първия вариант, но с по-модерни и по-пищни спецефекти, което е напълно в стила на Емерих. Съответно успехът ще е съмнителен и това окончателно би сложило надгробен камък върху целия франчайз, включително и върху крехките надежди, че някой от сериалите може да се сдобие с продължение.

Единственото, което може да спаси както поредицата „Денят на независимостта“, така и „Старгейт“, е следващите им серии да бъдат поверени на друг режисьор. Това ми се струва малко вероятно. Друг вариант е самият Емерих най-сетне да си извади поука от критиките и оценките за „Нова заплаха“ и да се самокоригира, което би се отразило добре на новия „Старгейт“ и третия „Ден на независимостта“. Но не вярвам и в това, въпреки че от чисто мистични съображения ще избера да храня хилави надежди за светли кино бъднини.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

14 коментара за "Окултно ревю на „Денят на независимостта: Нова заплаха“"

  1. Богатир  26.06.2016 г. | 18:50 ч.

    Тъкмо прочетох тази рецензия http://mysteriousuniverse.org/2016/06/reviewed-independence-day-resurgence/ и видях, че и ти си напправил твой вариант. Удивително е колко сходства намирам в двете. Това ме натъжава, но ако трябва да съм честен не съм изненадан особенно. Самата идея, че при условие, че сме затрили една номадска цивилизация, ще дойде нейна посестрима за да отмъсти ми се стори откровенно тъпа.
    Ако си капитан на този 8000 километров кораб, не би ли имал известни притеснения да се насочваш към същия опасен участък в Космоса, за който знаеш, че наскоро има загубен кораб? Нима няма ресурси в целия останал Космос, че Земята е толкоа апетитна хапка?
    Беше ясно от началото, че историята ще бъде изсмукана от пръстите с цел максимално извличане на дивиденти от франчайза. Тук може да се направи препратка с това което Дисни правят със Звездните войни. Намирам това за странно при положение, че има толкова много чудесни книги и истории на игри, които тепърва чакат да бъдат отрити за киното.
    Все пак смятам да го гледам на малкия екран при добро качество. Най-малкото да напълня очи и да се посмея.

  2. Стопанина  26.06.2016 г. | 18:53 ч.

    За пълнене на очи и уши става!

    Между другото, това със завръщането на извънземните е добре обяснено. Макар да са „номадска цивилизация“, вкарват допълнителни елементи към митологията, с които нещата стават по-правдоподобни, макар и не толкова добре изпълнени.

  3. Cursedbone  26.06.2016 г. | 21:21 ч.

    Ванка, има смисъл и логика в това:
    „Например — защо 8000-километровият кораб не направи пълна обиколка на Земята, като по този начин щеше да заличи целият живот на планетата и да получи това, за което е дошъл? Така никой нямаше да му създава проблеми! Но понеже нямаше да има филм, ако нямаше кой да му се противопостави, той спира и започва да сондира планетата, като се насочва направо към „течното ядро“, което използва за енергия и нови оръжия. Без течното ядро щяла да изчезне земната гравитация и атмосферата, та всичко живо щяло поголовно да измре…“

    Кораб с площ 8000 километра, е тяло в космоса което би променило всичко което е в близост до него. Нещо като Луната да дойде до земята. Та за да намали поне малко ефекта на собствената си гравитация спрямо околните космически обекти, се налага да се изразходва изключително много енергия. За това след като обикаля 2/3 от земната повърхност и унищожава всичко, то спира за да се зареди с енергия от течното ядро, с което и ще довърши останалия живот на земята.
    Но за съжаления тъй като са били не информирани за величието на САЩ (съответно не знаят че всички сме разпокъсани на държави а не сме една обединена раса) и са почнали от Япония по посоката на движение на слънцето, за това и не са успяли да стигнат до най-важната територия, която предния път ги е опозорила.
    Не са чували нашенската поговорка „два пъти мери, един път режи“.

    Още не съм гледал този филм, но така или иначе още първия ме разстреля с тъпотии, за това не бързам да го гледам, още по-малко пък на голям екран.

  4. Savana Blue  26.06.2016 г. | 21:34 ч.

    Аз почнах да гледам един „Independents’ Day“ (2016) на режисьорката Лаура Бет Лав и спрях на 29-тата минута. За такива тъпни не си заслужава даже и да сеспоменава.

  5. Стопанина  26.06.2016 г. | 22:06 ч.

    Cursedbone, обяснението не може да е липсата на енергия, както се разбира от твърде много подробности, които не желая да описвам толкова рано след премиерата. Обяснението е – защото само това върши работа на сценаристите, за да имат двучасов филм. Иначе филмът щеше да е 40 минути и този път без „ден на независимостта“.

    Корабът не се притеснява и от ефекта на собствената си гравитация по пътя към Земята, ако знаем какво прави още в началото с един от спътниците на Сатурн, с Луната и дори с отломките на огромния кораб от първия филм.

    …за съжаления тъй като са били не информирани за величието на САЩ и са почнали от Япония по посоката на движение на слънцето…

    Ами точно там е въпросът, че извънземните са информирани. И все пак не започват унищожението от САЩ, а от най-безобидните места.

    (съответно не знаят че всички сме разпокъсани на държави а не сме една обединена раса)

    О, напротив – във втория филм цялото човечество „е загърбило различията си“ и се е обединило с военната мощ на САЩ, за да предотврати нова атака като първата. 😉

  6. Cursedbone  26.06.2016 г. | 22:54 ч.

    Ванка, опитах се да проявя сарказъм.
    На всички трезво мислещи хора, които малко от малко разсъждават, им е пределно ясно, че раса която притежава подобна технология и е враждебно настроена, ще помете всички земни армии за отрицателно време. Това е все едно съвременна армия да нападне армия от средновековието. Тактиките, оръжието всичко е на много по-високо ниво. Още първия „ден на независимостта“ беше напълно неадекватен в това отношение. Уил Смит удари един юмрук по скафандъра (защото те бяха със някакъв вид скафандро-брони) на извънземното и го нокаутира, след което произнесе невероятно остроумната фраза – „Добре дошъл на земята“.
    Нелепия „Война на световете“, е хиляди пъти по-реалистичен отколкото това недоразумение.
    А продължението на едно недоразумение освен пълна глупост, няма какво друго да бъде.
    Старбък от „Бойна звезда Галактика“ когато подкара сайлонския изтребител, също беше по-правдоподобна отколкото подкарването на кораба от „деня на независимостта“.
    Не знам защо толкова коментираме поредната холивудска боза с голям бюджет?
    Не виждам смисъл.

  7. Стопанина  26.06.2016 г. | 22:58 ч.

    Старбък от „Бойна звезда Галактика“ когато подкара сайлонския изтребител, също беше по-правдоподобна отколкото подкарването на кораба от „Деня на независимостта“.

    Поставянето на тези две продукции в едно изречение е престъпно. 🙂

    „Бойна звезда Галактика“ е научна фантастика от съвсем друга категория. Играе в собствена лига. В редица отношения ми харесва повече от „Старгейт“!

    Хммм, ще взема да направя един ТОП 10 и на сериалите…

  8. Cursedbone  26.06.2016 г. | 23:02 ч.

    Забравих да попитам още нещо.
    Защо си написал в заглавието на статията „Окултно“, при положение че в самото начало казваш че няма нищо за което да се захванеш в тази насока?
    Това ми напомня на сензационерските заглави в жълтите вестници, под които в статията се оказва, че няма нищо сензационно.

  9. Стопанина  26.06.2016 г. | 23:11 ч.

    Не знам защо толкова коментираме поредната холивудска боза с голям бюджет? Не виждам смисъл.

    Защото не всяка холивудска продукция с висок бюджет е боза. А трябва да се разграничават бозите от читавите филми. За сравнение, мога да посоча и пример – вечерта преди „Нова заплаха“ гледах „Х-МЕН Апокалипсис“. Правени са от различни масонски групи в Холивуд. Едните за мен са градивни и влагат повдигащи скрити послания. Другите го удрят на пропаганда за американската световна хегемония.

    Защото някои неща трябва да се казват, за да ти олекне.

    Защото, ако всеки, който е написал такова ревю на „Нова заплаха“, успееш да допринесе за финансовия неуспех на филма, това може да спаси Старгейта ми.

    Защо си написал в заглавието на статията „Окултно“, при положение че в самото начало казваш че няма нищо за което да се захванеш в тази насока?

    Това съм го казал в първия параграф? А втория прочете ли го?

  10. Cursedbone  26.06.2016 г. | 23:12 ч.

    Добре де, съгласен съм че BSG е престъпно да се поставя на едно място с ID.
    Добре тогава дори „Lexx“ е по-смислен и логичен от ID.Всъщност и това също си е престъпление.
    Май единствено „Космически топки“ или „Има ли пилот в самолета?“ могат да бъдат сравнявани по смисленост с ID.

  11. Cursedbone  26.06.2016 г. | 23:27 ч.

    Да прочетох го. Забелязах че и там си използвал думата „окултно“, но не намерих друго място в което статията да има връзка с окултното. 😀
    И моля те не променяй смисъл на казаното от мен.
    Мисля че съвсем ясно съм казал „поредната холивудска боза“ и към нея съм добавил „с голям бюджет“. Никъде не съм казвал, че всички високо бюджетни холивудски филми са бози.
    Бозата която бълва Холивуд, е повече отколкото свестните филми.
    Толкова е много, че накрая и Леонардо Ди Каприо, успя да се вреди за Оскар (дали не му го дадоха от съжаление?). 😀

  12. inranxan  26.06.2016 г. | 23:58 ч.

    може би просто ни казват ,че имат подобно оръжие използващо гравитацията на ядрото с обсег 8000 км…… четете между редовете….

  13. Gergana  27.06.2016 г. | 00:24 ч.

    Щеше ми се да разгледам „Денят на независимостта: Нова заплаха“ от гледната точка на мистик, както правя в останалите статии и подкастове за кино в „От Извора“. Но това не зависи само от мен! За да се получи, е нужно филмът да има скрит вътрешен смисъл, а в случая такъв няма. (Ако не броим скритата пропаганда в полза на войнолюбивата Хилъри Клинтън и арогантния факт, че след новата заплаха в северното полукълбо на Земята оцелява само САЩ и нейният елит от колкото чаровни, толкова и побъркани по своему „спасители“.) Всъщност напразно ще търсим какъвто и да било друг смисъл в новото зрелище.

    За да оправдая заглавието на статията, все пак ще предложа нещо „окултно“ — поглед към някои задкулисни факти около направата на този филм и бъдещите проекти на режисьора Роланд Емерих. Те обясняват „Денят на незапомнящостта“ и за мой още по-голям ужас — съмнителните качества на подготвяния римейк на „Старгейт“.

    Всъщност, Хилъри Клинтън прави всичко възможно в момента, за да загуби (понякога и това е стратегия, нагледали сме се на такива), докато Тръмп не пести и най-разнообразните и дори взаимнопротиворечащи си похвати, за да прокара кампанията си през един постепенно разширяващ се кръг от потенциални избиратели.

    Окултно, в смисъл на езотерично тълкуване, едва ли може да се изведе от съдържанието на филма, такъв какъвто тук, а и на много други сайтове, е описан непосредствено след своята премиера. Освен, ако не броим фразата „Подир всеки възход следва падение“ като предсказание за бъдещето на политически Пекин, макар това да е малко вероятно… 🙂

  14. Антиантихрист  27.06.2016 г. | 08:10 ч.

    Помислих, че ще ни говориш за Брекзит, а то какво било.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.