Тракийско наследство в българския фолклор (15): Още за Ранополия

Петнадесета част. Подбрани сведения от книгата „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“ на автора Евгений Теодоров.

Коментарите в текста, обособени в скоби и синьо, са мои — бел. И. С.
Земела ражда Дионис

Земела ражда Дионис

Траките не са имали богове [?!?!] и следователно у тях можем да очакваме някакъв първичен култ на земята [?! — Тук авторът има предвид „първобитно-общинен“ култ, съгласно догмите на марксическата наука], още повече, че разкрихме тракийски произход на редица обреди на Гергьовден, с който е свързан и Ранополия. Но като разглежда мита за раждането на Дионис, Д. Дечев смята, че „от съчетанието на тракийската Деметра с тракийския небесен бог се ражда Дионис“. Наистина според мита последният е син на Зевс и на Земела. В случая обаче Зевс застъпва без съмнение тракийския бог на небето. [Авторът тук отново „забрави“ твърдението си в по-предишното изречение, че „траките не са имали богове“.] Що се отнася до Земела, името ѝ представя друго тракийско название на богинята земя [тоест при траките имаме и богини, което иначе авторът отрича], отдето произлиза слав. земля.

[Бел. И. С.: Изумително е, че в един и същ параграф авторът Евгений Теодоров отрича божества (небесни сили) у траките, след което без чужда помощ се самоопроверга, при това по отношение и на „мъжките“, и на „женските“ богове. Тук, разбира се, не трябва да се се разбират полово обособени същества, както хората, а архетипни принципи и иносказателни образи. В известен смисъл не става дума и за богове в типичния езически смисъл, а по-скоро за сили. И именно това е разликата между антропоморфните (човекоподобните) представи за божествата при гърци и римляни, от една страна, а от друга — у траките, при които образите са архетипни, иносказателни, мистични сили…

Похвалното е, че авторът е сред малцината, които не си затварят очите за фонетичната и смислова връзка между древното тракийско име Земела и славянското Земля, като си позволява дори да извежда второто от първото. Това, което обаче не си позволява (или не му е било позволено от редактора/цензора), е да обясни на читателя: 1) ако българските славяни не са директни потомци на траките, каква е била славянската дума за „земя“ в „прародината на славяните“, където и да е тя; 2) ако приемем, че българските славяни използват тракийската дума за земя, как ще обясним, че тази дума е (почти) еднаква у всички славяноезични народи?]

Сведения обаче за някаква тракийска Деметра нямаме, а митът относно Земела като майка на Дионис е известен по гръцки източници. [Все пак важното тук е, че гърците използват трако-фригийската дума Земела (Земля) за божеството, а не дума, която е свойствена за собствения им език — например Темела (Основа). Колкото до това, че получаваме сведението от гръцки източници, то показва само, че гърците са заели култа от траките заедно с тракийските думи, а не това, което иска да докаже авторът — че едва ли не гърците са приписали на траките собствените си религиозни представи.] Що се отнася до Σεμελη, то никъде не е посочено, че доколкото е имало е някакъв неин култ у траките, това е било култ на богиня.

[Бел. И. С.: Тук авторът отчаяно се бори с фактите, като прави разлика между култ на богиня и нещо друго. Това, че е имало култ, е факт. У трако-българите това е култът към Храниполе (Земята-майка). Това, че този култ е бил възприет от гърците, като Земята е представена като човекоподобно същество — Земеле, — не променя същината на фактите, че трако-българите са отдавали почет и „жертви“ на своята майка-кърмилница.]

Зевс се явява с пълната си сила пред Земела и причинява смъртта ѝ. Сравни със схващането на мистиците, че „Бог е огън всепояждащ“ и че „земята в сегашната епоха е мъртва (дълбоко заспала)“.

Зевс се явява с пълната си сила пред Земела и причинява смъртта ѝ. Сравни със схващането на мистиците, че „Бог е огън всепояждащ“ и че „земята в сегашната епоха е мъртва (дълбоко заспала)“.

„Σεμ“ е означавало просто „земя“. А дори самият Д. Дечев смята, че думата Земеле не е съществително, а прилагателно със значение на „земна“, при което се допълва по смисъл „богиня“. [Ако това е вярно, потвърждава схващането, че и Земеле, и Храниполе са прозвища, обобщаващи епитети на архетипите. И по никакъв начин не подкрепя материалистичната теория на автора.] Тълкуването на Земеле като майка-земя е тълкуване най-близко до някогашния смисъл на думата. [С това съм съгласен.] Земеле (Семела) ще се е схващала като земята дарителка и пазителка на живота, една представа, която е била свързана и с култа на мъртвите [?!], и с култа на прадеда закрилник [?!], които имат също отношение към земята като тяхно жилище в „долния свят“ след изчезването от „горния свят“.

[Бел. И. С.: Както коментирах и в предишна част, твърдението на автора, че земята е „жилище“ на мъртвите и духовете-закрилници, не е подкрепено от аргументи и дори влиза в противоречие с описаните от него вярвания сред народа и мненията на колегите му. Стопанът е схващан като небесно същество. Същото важи и за елените, смятани за пратеници на небесни сили — оттам и прозвището им сур (слънчеви) елени. Самият земен свят е схващан като „долен свят“ (спрямо небесния свят), затова водещата алегория на всички трако-български иносказания е извеждането на душата към горната, небесната прародина. Вярата, че има „подземен свят“, който е бил обиталище на душите на покойниците, е гръцка и отсъстват дори косвени сведения, че това е била вяра и на нашите предци по тракийска линия.]

А излезем ли от това схващане на Земеле, като имаме предвид същността на основния тракийски култ и това, че Дионис е бил свързан с пролетното възраждане и с растителността, бихме могли да разберем в съвсем пряк смисъл и преданието за Дионис, че е бил син на земята. Нямаме никакво основание да приемем, че Земеле е била за траките някакъв оформен образ на богиня. [Това, че траките не са си я представяли като човек (антропоморфен образ), не означава, че не са имали конкретна представа за нея и нейните качества.]

Тракийска вакханка издигната от сатири във вихъра на Дионисов обред. Или поне така са си представяли сцените художниците на други народи.

Тракийска вакханка издигната от сатири във вихъра на Дионисов обред. Или поне по този начин художниците на други народи са си представяли ритуалните сцени.

Във връзка с изтъкнатото дотук получава особено значение отбелязаният в Медвен, Котленско, обичай на Ранополия момичетата да се обличат в стари женски дрехи, които са носени някога, преди стотина години (преди 150 години от днес) [тоест 200 години от днес], да излизат насред село и да играят хоро, като момчетата се обличали в женски дрехи, които са носели по това време (СбНУ, XXVIII, 463). Този обичай дава възможност да разкрием още по-добре същността на празника Ранополия. Това е било празник на земята майка, на земята създателка на живота. Обличането на стари женски дрехи е означавало приобщаването на момичетата към прамайките. [?! — Какво означава „приобщаване към прамайките“, какво добиват момите от това?] А тъй като Ранополия е закриляла жените, женското начало в природата, могли са на този ден да получат благодатта ѝ само жените, които могат да раждат като земята. А за да могат да получат благословията на Ранополия като създателка [?! — Няма сведения Ранополия да е била „създателка“; тя е хранителка и/или закрилница] и хранителка на живота, и мъжете се обличали също в женски дрехи. А може би това се е вършело, за да се осъществи в деня на земята магическо свързване на мъжете и жените — едно преизграждане на прякото свързване, засвидетелствано като обред у първобитните народи.

[Бел. И. С.: А може би тук авторът просто пише марксически небивалици, граничещи с пълно безобразие. На какво основание бихме съпоставили обредното обличане на женски дрехи от мъже и на стари дрехи от девойките с ритуали на разни племена, отдалечени на десетки хиляди (!) километри и на изолирани (!) континенти, където, както загатва авторът, публично извършват ритуални полови сношения — очевидно профанизиране и извращаване на древната езическа мъдрост.

Така, както тълкувам описаните етнографски факти в контекста на празника Храниполе, девойките обличат стари дрехи, тъй като това символизира добиването на стар (отпадъчен, но запазил ценността си) елемент от новия елемент, както новата почва се наторява с нещо старо, за да бъде плодовита. От друга страна, обличането на женски дрехи от мъже е пряко потвърждение на онова, което написах в предишната част, че „жертвоприношението на мъже и мъжки рожби“ е иносказание са семето, което се „облича с женския елемент“ (земята), за да „умре“ в нея и след това да възкръсне за нов и дори умножен живот.]

Невръстният Дионис в ръцете на своя пазител и учител Силен(ус). Без пряка връзка с темата за Храниполе.

Невръстният Дионис в ръцете на своя пазител и учител Силен(ус). Без пряка връзка с темата за Храниполе, но и тук имаме интересно име на „гръцки“ персонаж.

Произходът на този обичай е тракийски, защото същото намираме и в празника на Котито — тракийски култов образ, сроден по същност с образа на Бендида. При честването на Котито мъжете, за да получат благословията ѝ, се преобличали в женски дрехи и така са вземали участие в устройваните в нейна чест оргии. Обичаят е засвидетелстван чрез комедията на Езполид „Баптай“ у гърците, заели тракийския култ. [И от начина, по който умишлено се изразява авторът, култът у гърците е бил към богини, обаче у първоизточника, траките, е бил към „безлични култови образи“, защото авторът е решил, че „траките нямат богове и богини“.] Самото заглавие на комедията „Кръщение“ същевременно показва, че са били свързани с обредите на Котито–Бендида; обреди с измиване и изкъпване с вода; че обредите с вода на самия Гергьовден са били всъщност в чест на женския двойник на хероса или на хероса като прадед, обхващащ прабащата и прамайката. [От всичко описано по-рано за измиванията на Гергьовден ставаше ясно, че са били в чест на Дионис — сина на небето (Бога) и земята (Земеле) — а нямаше и помен от култ към прадядовци и прабаби. И тук възниква въпросът — един и същ автор ли е писал първата и втората половина на книгата?] Тъкмо поради връзката си с култа на Котито и на Бендида и обредите от първия ден на Гергьовден имат отношение към любовта.

Думата „Храниполе“ [не просто дума, а име, макар авторът да държи на своето] и по своята форма, и като безлично [?!] означение на жена, чийто празник е свързан с обреди, посветени на земята, крие в себе си елементи, които ни насочиха въз основа на онова, което установихме дотук, към траките. [Авторът говори за „елементи“, което звучи така, сякаш празникът не е изцяло тракийски. Забравил е да уточни какви и от кого са другите елементи, ако има такива. Накрая отново ще се самоопровергае.]

* * *

Връзката между св. Георги и Ранополия не е създадена от християнството. Никъде в житиетата на св. Георги, а и в легендата не се споменава за негова сестра. Ето защо трябва да се приеме, че е съществувала в древността представата за връзка на св. Георги със земята като въплъщение на женското начало, като безлична [„безлична“ да се чете: „не антропоморфна“, „не човекоподобна“] същност на жената и майката. За такава връзка говори убедително митът за Земеле като майка на Дионис — един от образите на прадеда закрилник. [А сега даже и Дионис, роден от небето и земята, изведнъж стана „прадед закрилник“, за което няма нито едно сведение в гръцки или латински източници, нито указание в нашия фолклор, което да ни навежда на такива мисли. Да напомним и че според автора „прадед закрилник (стопан)“ е равносилно на „обитател на подземното царство“. По какъв начин Дионис е едновременно „подземно същество“ и в същото време е дете на небето и земята — авторът не е бил склонен да ни разясни.]

* * *

Южните славяни не са имали култ на богиня на земята, както не са имали изобщо култове на богове. [Не е ясно какво разбира авторът под „южни славяни“. Ако говори за sclavi-те, твърдението му не отговаря на историческите факти. На sclavi-те още с появяването им под това име в историята се приписват същите вярвания като на тракийските гети, като се уточнява, че първите са потомци на вторите.] Но те сигурно [откъде е сигурно?!] са почитали земята както някаква безлична същност [тоест също като траките, както ги описва авторът!] още в областите, които населявали преди идването си на Балканския полуостров [кои са тези области преди „идването“?].

* * *

Отбелязаните обреди на празника Храниполе, както и самото му име, което може да има, както установихме, само древнотракийски произход [ако името е тракийско, а се разбира безпроблемно даже през новобългарски, без да се променя смисъла му, какво следва от това за „идването на славяните“?], хвърлят вече пълна светлина върху обредите с магичен характер, извършвани на първия ден на Гергьовден: обредите с вода и роса — къпане, миене, напръскване, брането на цветя и билки, късането на клонки, извършвани сега предимно, а някога сигурно само от жените. В тези обреди трябва да се включи и обредният гергьовски танц, игран от омъжени, и то раждали — многодетни и близнили или бременни жени, със зелени клонки в ръце. Празникът на земята Ранополия, органически свързан с първия ден на Гергьовден като ден на прадеда закрилник, ни разкрива защо голяма част от обредите на този ден, както в култа на Дионис — един от образите на тракийския херос, са били извършвани от жени.

Тракийско наследство в българския фолклор (15): Още за Ранополия

Явяването на Зевс и смъртта на Земела

Култът на земята е бил култ на женското начало в света, на майката, на плодовитостта, на онова, което ражда, което създава [да се чете: „храни“ и в буквалния смисъл, както майката храни бебето в нейната утроба] и пази живота. […] Тридневният празник Св. Георги ни напомня твърде много в тоя вид, който вече установихме, и един отбелязан в древна Гърция тридневен празник. Според сведения, отнасящи се за II в. пр. н. е., на 10 януари там е имало празник с тайнства от жените с жертвоприношение в чест на Деметра, Коре и Зевс, на 11 януари — жертвоприношение на Земеле и на 12-ти – на Дионис, а освен това заради плодовете на Зевс Хтониос и на Ге Хтония принасяли черни животни. Името на Земеле и Дионис, а и на Зевс Хтониос и Ге Хтония [Бел. И. С.: Има се предвид, че хтонос е една от гръцките думи за земя.] не оставят съмнение, че се касае за зает у гърците в една или друга, но доста близка до първоначалната форма тракийски празник, който гърците са отместили към по-раншна дата, навярно не без връзка с особеностите на техния климат и сближаването му със зимното празнуване на Дионис. Споменатият празник съдържа много от елементите на тридневния празник у българите Гергьовден, така че потвърждава в още един случай връзката му с древни вярвания и обичаи.

[Бел. И. С.: На това място с чиста съвест мога да отбележа, че Евгений Теодоров е свършил чудесна работа, като е подбрал най-интересните измежду добре известните сведения за Дионисовия култ, запазен у българите, но и лично е събирал рядко срещан етнографски материал, предимно от Родопите. Високо оценявам и доброто му познаване на етнографските особености на други народи и на не особено популярни древни хроники, което му е позволило да намери връзка или липсата на такава между обредите на българите и други култури.

Що се отнася до тълкуването на някои от ритуалите, особено във втората половина от книгата, отчитам пълна безпомощност. Обяснявам си я с простия факт, че не е възможно да разбереш една религия или едно мистично учение, ако не им се посветиш. Ще си позволя и една аналогия, макар и доста пресилена — както Евгений Теодоров „тълкува“ празника Храниполе, така Висарион Зографски „тълкуваше“ учението на Петър Дънов. Пресиленото се състои само в това, че Теодоров не е враждебен към темата, която разглежда, но е очевидно, че и той не е бил лишен от предразсъдъци и склонност към политическа коректност, особено по отношение на очевидните марксически догми за ранната история на човечеството — идеите за „първобитно-общинния строй“, за „примитивното, от което се развива по-висшето“ и други такива суеверия.]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.