Тракийско наследство в българския фолклор (6): Обреди с огън

Шеста част. Подбрани сведения за празника Гергьовден от книгата „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“ на автора Евгений Теодоров.

Продължава от първа, втора, трета, четвърта и пета част »

Разгледаните дотук обреди, които се извършват през нощта срещу Гергьовден, са свързани с водата и с растителността. Но през тая нощ са се извършвали и обреди с огън, макар че те са заемали ограничено място на празника. Обредите с огън са били извършвани у нас главно през зимните и ранните пролетни дни, а пред другите годишни времена те са имали главно еднократен, а не календарен характер и към тях са прибягвали при даден случай, като избухване на епидемия. Някои особености има паленето на огън на Гергьовден в Югозападна и Южна България. Така в Трънско излезлите в горите моми и ергени палели огън със слама, оставена от Бъдни вечер, запалвали я призори и вярвали, че докъдето се виждат пламъците, няма да бие град през лятото. А в Бобошево, Станкедимитровско, жените кладели големи огньове по близките височини, та да се вижда колкото може по-надалече, защото в цялата околност, докъдето се виждали пламъците, нямало да бие град. И докато горял огънят, жените, наредени прави, пеели една песен, която започвала с думите:

Гергьова ле, бела Сабото,
развивай поли, покривай поле!

Ако разгледаме обичаите и песента, ще установим някои основни моменти, които са характерни за първичния смисъл на тези огньове. Преди всичко трябва да се отбележи, че те се кладат извън селището, и то на високи места, та да могат да се виждат пламъците им колкото може по-надалече. Следователно те са палени не за прескачане за очистване, но с друга цел. А като имаме предвид, че в древността са били палени огньове и за да се осигури необходимата слънчева топлина, а чрез това — плодородие, бихме могли да определим тези огньове на Гергьовден, запалвани по-близо до небето, като магическо действие за предизвикване чрез подражание на по-голяма топлина и светлина от слънцето, като една слънчева магия. Обстоятелството, че тези огньове са палени не със съчки и клони, а със слама, която е носена по високите места извън селището, и то, както е в Трънско, със слама, оставена от Бъдни вечер, когато гори бъдникът — дебелият пън, който се подклажда, почуква от време на време, за да пуща искри, и който се пази да не угасне през цялата нощ, защото символизира небесния огън, усилващ от тази вечер нататък своята топлина, ни отвежда също към мисълта, че паленето на огньове на Гергьовден трябва да се разглежда като слънчева магия.1

* * *

Към мисълта, че по своята същност огньовете на Гергьовден са имали характер на слънчева магия, ни отвежда и фактът, че у нас огньове са били палени все във връзка с положението на слънцето. Така огньове са палили в Раднево, Старозагорско, през последната зимна нощ — срещу 9 март. Тази дата П. Р. Славейков посочва и като повсеместна: „Паленето на огньове е у българите обред, който извършват на 8 март през нощта срещу Св. Четиридесет, сиреч когато слънцето влиза в знака на овен.“ Тъкмо този факт би могъл да обясни и слабото разпространение на обичая да се палят у нас огньове на Еньовден, който е бил по-широко разпространен в други части от Европа. Това трябва да се обясни с местно влияние.

За траките огънят ще е бил магическо средство и ще е бил употребяван преди всичко като слънчева магия. Не случайно до наши дни е опазен в Етрополе обичаят, свързан със зимното честване на Дионис, при който жителите му излизали на 31 януари през нощта на извисения над града Черни връх, палели там огньове и окичени с бръшлян и здравец, посрещали с песни слънцето.

* * *

Гергьовденските огньове, палени със слама, напомнят огньовете на римския празник Палилия, които били палени също „със слама и сено“, и това установява още една връзка между двата празника и сочи общ произход. Върху този основен смисъл се наслоява по-късно схващането за едно магическо запазващо от злото действие — да се очертае чрез светлината на пламъците един защитен кръг около землището, който да не допуска да го преминат злите духове и стихии.

На основата на обреда като слънчева магия може да се разбере и вярването в Трънско, че по тоя начин се подпомагал св. Георги в борбата му срещу ламята, защото според народното вярване оня, който се бори с ламята, е огненият змей, с когото св. Георги се сближава.

Тракийско наследство в българския фолклор (6): Обреди с огън

* * *

Обредът с огън на Гергьовден преди изгрев като слънчева магия може да се свърже и с обичая да се прекара нощта на открито и да се посрещне по тоя начин или чрез нарочно излизане от къщи слънцето. Някъде този смисъл е съвсем ясно изразен. Така в Пещера почти всички излизали още в тъмно по високите места и там посрещали Гергьовден. В Поленинско пък момите се събирали на поляната, преди още да изгрее слънцето на Гергьовден, и пеели песни, което представлява посрещане на слънцето с песни. Паленето на огньове като слънчева магия се съгласува с вярванията, според които празникът Гергьовден се свързва с новото слънце. Така в Райково-Смолян вярвали, че на Гергьовден „разцвета се деньоса“ (разцъфтява светът), че „оставяме зимата и тръгваме на лято“. В Широка лъка вярвали, че на тоя ден започва лятото и чакали Гергьовден, „за да лисне (да се разлисти) и да торнат (тръгнат) нивите“. В Чепеларе смятат, че от Гергьовден почва пролетта.

* * *

Тези вярвания за връзката на празника с пролетното пробуждане, с даряването не само на влага, а и на топлина са били отразени с рядка красота и в народното песенно творчество. В една песен, записана в Требич, образът на св. Георги се свързва с изгряващото слънце:

Зора ми се зазорила.
Ни е зора, ни видело,
ами ми е свети Георги:
с очи трепка — бял ден чини,
с юзди треска — огън светка,
с душа диша — мъгла вдига.

И в коледарската песен, записана в Първомай, св. Георги се свързва със слънцето, с лятното слънце:

Свети Георги, свети Георги,
ще те питам и тевтишам,
ти ли стори тая радост,
та огряло лятно слънце?
— Прости, Боже, аз я сторих,
та огрея лятно слънце.

Но в тази песен, според която не Бог, а св. Георги повелява пряко на слънцето, не може да се посочи някакво анимистично отношение към слънцето. Изникнала в по-ново време, тя отразява в народното песенно творчество с неговите средства само развитието на някаква старинна представа за връзка между слънцето и празника.2 Иначе би трябвало да намерим моменти на обожествяване на слънцето в самите обреди. А единствените обреди, които можем да свържем със слънцето — огньовете, — не са израз на култ, а на магично действие. И това показва, че слънцето не е схващано като нещо одушевено.3

* * *

етно, гергьовден, пълелии, пълелия, палелии

Отбелязани са и други обреди с огън. Така в Родопската област на Сиропустна неделя (Сирни заговезни), която в някои години се падан а 23 февруари, в Еробас, Хасковско, палели огньове и запалвали от тях факли. Младежите си приготвяли от чер клен още през лятото стрели и пръчки, които запалени хвърляли на Сирната неделя в дворовете на обичаните от тях момичета. Този обред наричали тук „пълелия“, а момците пък — пълелии. В бесарабското село Кохуло, в което живеели българи, преселени през 1791 г. от Рахмалии, на Сирни заговезни момците кладели на кръстопътищата в селото огньове и като запалвали от тях снопчета от свързана тръст, понасяли ги като факли към дома на момичето, което обичат. Този обред и тук наричат „пълелия“. И в разложките села също на Заговезни пеели и играели около запаления със слама огън „гаро“, а момците хвърляли и стрели в дворовете на момичетата, в които били влюбени. Това са били също пролетни обреди, които са били прехвърлени под влияние на църквата поради своя характер преди великденски пости. Това, което ги свързва със споменатите вече обреди, е, че и техният смисъл е магично заклинателен — чрез огъня е трябвало да се разпали или засили чувството у любимата девойка.

Релеф на Бендида

Релеф на Бендида от Британския музей. Богинята е изобразена с типично „тракийско наметало“, което, както ще отбележи по-нататък и авторът, е идентично с това на други древни тракийци, изобразявани по оброчни предмети, и с ямурлуците на българските овчари.

Тези огнени обреди могат да бъдат остатък от древен местен празник, посветен на закрилниците на нощта и любовта, или празник, свързан и с нея. А в такъв случай трябва да се насочим към Бендидиите — празниците в чест на тракийската Бендида, закрилница тъкмо на любовта и на нощта, чието честване според описанието от Платон е било свързано с факелни шествия. Тъкмо поради тази връзка и Бендида в някои тракийски оброчни релефи е била символизирана само чрез факла. Това, че те не са били извършвани у нас на 23 април, когато са били чествани Бендидиите, се обяснява, както вече споменахме, с по-късно тяхно прехвърляне.

* * *

Но при тези обреди се натъкваме на още една следа — името „пълелия“. Произходът на името не е обяснен. […изброяват се редица необосновани теории…] Думата „пълелия“ не бихме могли да обясним и въз основа на принципите на българското словообразуване, защото, ако е създадена в българския език, тя е образувана от глагола „паля“ и наставката „лия“. Но няма нито една дума, образувана с тая наставка от глагол.4

Връзката между факелните обреди и огъня, пален със слама у нас и в Рим, еднаквото звучене на римския празник Палилия и на името на огнените обреди — Пълелия, при съвкупността на многобройните изтъкнати вече доказателства показват убедително произхода на българските обичаи, запазили в по-голяма пълнота и цялостност онова, което римляните заемат от траките. Палилия или дума със сходно звучене е била тракийска дума — име на закрилница на нощта и любовта в Родопите — двойник на Бендида и на хероса. Тази дума, която няма латински произход, римляните заемат с част от празничните обреди и образуват от нея собствено име Палес (?), смятан от тях ту за бог, ту за богиня, без това име да бъде срещано у тях отделно от празника Палилия. У българите славяни обаче думата се запазва като име на самите факелни обреди може би под влияние и на народно етимологизуване.5

Продължава »


Бележки:

  1. Евгений Теодоров, Древно-тракийско наследство в българския фолклор, с. 33 и сл. [^]
  2. Бел. И. С.: Може да се посочи мистичното обяснение, че образите на Св. Георги и Св. арх. Михаил до голяма степен се припокриват, което се вижда и от иконографията, при която арх. Михаил се бори със змей или Сатана, точно както и св. Георги. Това, че песента е възникнала „в по-ново време“, може би отразява мистичния факт, че от няколко века и чак до 23 век сл. Хр. арх. Михаил е Христов наместник на слънцето, тоест господар на небето. В този смисъл текстът на песента, че св. Михаил/Георги повелява слънцето, си е в реда на нещата. Думите „прости, Боже, аз я сторих“, които се поставят в устата на св. Георги, са доста сходни по смисъл с думите, които се приписват и на св. Михаил към дявола, след като воювали за тялото на Моисей — подир победата си Михаил, вместо да осъди лично дявола, му казал: „Господ да те смъмри!“ И в двата случая божите наместници изразяват почит към Бога, като подчертават, че собствената им воля стои под Божията воля. [^]
  3. Бел. И. С.: Не съм съгласен с тази мисъл на автора. В българския фолклор има много песни, към които лирическия герой се обръща към слънцето като към жив събеседник. Дори в говоримата реч е наричано с гальовни човешки имена, например Райчо. Разбира се, авторът е прав дотолкова, доколкото нито българите, нито тракийските им предци са възприемали слънцето като антропоморфно божество с редица човешки характеристики, както са правели например съседните гърци. [^]
  4. Бел. И. С.: Същите разсъждения намираме и в Български етимологичен речник (БЕР, том 6, стр. 43) на БАН. Тези обяснения влизат в остро противоречие с добрите научни методи, според които не се допуска това, което тепърва опитваме да докажем, да се използва като аргумент в доказването. Ако „пълелия“ или „палелия“ произлиза от глагола „паля“, което е повече от основателно да се предположи, имайки предвид естеството на обредите, не може да се твърди смело, че „няма дума, образувана с тая наставка от глагол“. Не е ясно защо се изхожда от презумпцията, че не е имало и други думи с такова словообразуване, които са отмрели заедно с древните езически обредите, с които са били свързани. Не е ясно и защо трябва непременно да има други думи, образувани от глагол с наставка „лия“. Но е пределно ясно, че с обясненията си за „народната етимология“ сред българите, в това число и бесарабските, на която авторите на БЕР не предлагат алтернатива, за пореден път отричат до степен на абсурдност, че една българска дума може да е абсолютно същата като тракийската. Но това не е всичко — в размислите в речника си за думата „пълелия“ те обясняват, че идентичната латинска дума може да не е заемка директно от тракийски, а от хетски, въпреки че хетската дума се отнася за зимен празник, а латинската, тракийската и съответно българската се отнасят за пролетен обред. Каква е разликата между хети и траки, не е обяснено. Не е обяснено и какви са тия хети, които са могли да дадат директно думата си на римляните, след като празникът Палилия/Парилия се появява в Рим по време, когато някогашните хети отдавна са станали част от други народности и не са съществували самостоятелно и със самостоятелен език. Но тъй като „нашите“ учени държат да имат наставка „лия“ само към съществително и в никакъв случай към глаголи, ето нещо, върху което да спорят: пълелия/палелия може да идва от „пàла“ (лудетина; оттам и думата „палав“, която е пряко свързана с ухажване и любовни обреди) и „лия“, като в такъв случай „палелия“ трябва да се разбира като „любовна лудория“. [^]
  5. Бел. И. С.: Тъй като не ми се налага да се съобразявам с цензура, ще бъда по-смел от автора и ще кажа директно това, което и той, както се подразбира, е мислел, но не е посмял да напише в прав текст. Тракийската дума за „паля“ и „палене“ е била същата като славянобългарската. За това свидетелства и фактът, че западният нос на п-ов Халкидики, наричан днес Касандра, в най-дълбока древност се е наричал Палена (твърди се, че това е било името и на тамошна тракийска княгиня). След колонизаторските си войни гърците поставят свое име на тази земя — Флегра, което има същото значение като трако-българското: „палена“, сиреч изгорена, изпепелена. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Тракийско наследство в българския фолклор (6): Обреди с огън"

  1. Петьо  16.06.2016 г. | 21:57 ч.

    „Паленето на огньове като слънчева магия се съгласува с вярванията, според които празникът Гергьовден се свързва с новото слънце. Така в Райково-Смолян вярвали, че на Гергьовден „разцвета се деньоса“ (разцъфтява светът),“

    и

    „старинна представа за връзка между слънцето и празника.“

    Потвърждение за това намираме и у Рудолф Щайнер.

    В 10 лекция от събрани съчинения 351 (За съществото на пчелите) му се задава въпроса дали има основания в народностното вярване, че ако на 3-ти* май вали дъжд, той ще измие меда от цветовете и годината ще е бедна на мед.

    Щайнер отговаря, че факта че точно на 3-ти май е Кръстовден е от малко значение в случая. Но е по-важно какво се случва с природата по това време на годината. Според Щайнер началото на пролетта сега е в знака Риби, където слънцето остава до към 23-ти април. Тогава при залез слънцето идва в знака на Овена. Така в началото на май слънчевите лъчи идват на Земята от съвсем друг ъгъл на Вселената, отколкото през друго време. Затова, ако в началото на май, например 3-ти май е слънчево, тогава Слънцето упражнява много силно въздействие върху всичко земно. Всичко земно е подчинено на слънчевите сили. Ако е дъждовно става обратното – Земята има най-голямата сила и измества слънчевите влияния.

    Това има огромно значение за растителния свят. Когато слънчевите лъчи идващи от областта на Овена могат да упражняват пълното си влияние върху цветовете, тогава в тях се образува нектара, от който пчелите правят мед. Тогава пчелите намират мед. Когато обаче Земята надделее и по това време на годината вали дъжд, тогава цветята (и според мен и цветовете изобщо) не могат да се развият под влиянието на слънчевите лъчи от Овена и трябва да изчакат или изобщо да прекъснат развитието си. Тогава цветята не развиват нормално нектар и пчелите не намират мед.

    Щайнер обяснява, че е много важно какви са силите зад слънчевата светлина. Тя сама по себе си не правила нищо, но вече подкрепена от съзвездието Овен зад нея действа именно по начина, по който действа в началото на месец май. В края на месеца Слънцето е вече пред Телец и светлината му действа по друг начин на растенията/цветовете (втвърдяващо, изсушаващо).
    Щайнер и друг път е изтъквал, че зад такива народни вярвания много често се крие древна мъдрост, която с времето се е загубила и сега това често е останало като суеверия.

    Според мен паленето на огньовете на Гергьовден у нас, е свързано именно с такава древна мъдрост.

    Скромните ми наблюдения от последните 3 години потвърждават гореизложеното. Преди 2 години почти в цялата страна на и около Гергьовден беше дъждовно и реколтата от мед беше много малка. Миналата година времето бе хубаво и пчеларите бяха доволни. Сега тази година пак беше доста дъждовна и много от тях се оплакват, че няма мед.

    –––––
    * Римокатолическата църква празнува намирането на Кръста Господен (Кръстовден) от св. Елена на 3 май и Асеманий потвърждава тази дата като истинската дата на това събитие (Assemani, G. S. Kalendaria ecclesiae universae…, Romae 1755, p. 232). Към тази гледна точка се е придържал и преосвещеният Сергий, авторът на Пълния месецослов на Изтока [Сергий (Спасский), архиеп. Полный месяцеслов Востока, т. І-ІІ (бел. прев.)], който е обяснявал пренасянето от Източната църква на празника Въздвижение от 3 май на 14 септември с това, че празнуването през май „се е падало в дните на Петдесетница и не се е съгласувало със светлата радост на тези дни” (т. ІІ, с. 375). Силвия Аквитанска (края на 4 век) обаче [през 388 г. блажената Силвия, сестра (невеста?) на Аквитанския префект Руфин, извършва поклонническо пътуване по Светите земи, описано от Паладий Еленополски в неговия „Лавсаик” (бел. ред.).], чието „Пътешествие по Светите места” [става дума за Peregrinatio ad Loca Sancta или Itinerarium Egeriae, Пътешествието на Егерия: съчинение, което дълго време е приписвано на Силвия, но по-късно е установено като текст на галската монахиня Егерия, чието пътуване в Светите земи се отнася към 381-384 г. (бел. ред.).] не е било известно на назования учен, пише: „Ден на обновлението се нарича това време, когато светата църква, която е на Голгота и която наричат Мартириума, е посветена на Бога; и светата църква, която е на Възкресението, т. е. на онова място, където Господ е възкръснал след страданията Си, сама е била посветена в този ден на Бога. Обновлението на тези свети църкви се празнува с най-големи почести, защото в този ден е бил намерен Кръстът Господен. Затова и така е било уредено, че денят на първото освещаване на гореназованите църкви да бъде същият този ден, когато е намерен Кръстът Господен, така щото всичко заедно да се празнува в един и същи ден, с голяма радост” (Православный Палестинский сборник, 20, 1889, с. 171). От приведените думи на Силвия Аквитанска става видно, че света Елена е нагодила освещаването на храма на Възкресението към деня на намирането на Кръста Господен. Следователно, това е бил денят на 13 септември – когато се споменава и обновлението на храма.

    Източник (вж. бележка 20 под текста): http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,50/catid,44/id,21569/view,article/

  2. Стопанина  16.06.2016 г. | 23:21 ч.

    Петьо, каква е връзката на това, което е казал Щайнер, с паленето на огньове? Нещо ми се изгуби тази нишка и по-скоро видях връзка с времето на празника и отношението му към растителността. Не съм разбрал нещо?

  3. Петьо  16.06.2016 г. | 23:25 ч.

    Връзката е по-скоро със „старинна представа за връзка между слънцето и празника.“

    Т.е. предците ни са знаели за по-особените сили идващи от Слънцето по това време на годината, както описва и Щайнер.

  4. Стопанина  17.06.2016 г. | 00:08 ч.

    Аха, сега разбрах. Благодаря.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.