Тракийско наследство в българския фолклор (2): Обредно къпане

Втора част. Подбрани сведения за празника Гергьовден от книгата „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“ на автора Евгений Теодоров.

Към първа или трета част »

(Продължава от първа част.) Срещу Гергьовден и на самия празник се извършвали много обреди, които по своя характер са основните, свързани с човешкия живот, и са ставали само на този ден или са били свързани по-късно с него. В своята съвкупност те представляват една величава служба на човека, населявал оня кът от земната твърд, където, както никъде другаде, едно толкова малко пространство природата е изпълнила с толкова много разнообразие и красота, и са били завещавани от поколение на поколение с неотменността на неотмиращите вярвания. И тази служба се е извършвала под огромния купол на небето през нощта — извън селището, по полето и височините, на поляните в горите и в реките. Нощта срещу Гергьовден се изпълвала по цялата наша земя с шум от стъпки и със сенки, плъзнали извън селището към реките и изворите, към горите и поляните.1

* * *

Обредно къпане и измиване с роса

През нощта срещу Гергьовден се извършвали обреди с роса, тъй като според народното вярване тогава всичко било „повито с блага роса“. При този обред най-напред излизали от къщи жените, още преди да са пропели петлите, и се отправяли в тъмното към ливадите или някои поляни, близо до реки и извори. Тук, неудържимо повлечени от тъмната вълна на народния обичай, момичета и жени са сваляли дрехите си, хвърляли се върху покритата с роса трева и се изкъпвали, като се търкаляли в нея. Къпането с роса се правило за здраве и хубост — „за да бъдат здрави и весели“.

Древно-тракийско наследство в българския фолклор — Гергьовден (2)

Обредът е бил запазен до наши дни, особено в Родопите: в Смолян, в Райково–Смолян и в Чепеларе. В Чепеларе той се е запазил у християни и у българи-мохамедани. В Девин окъпвали с роса малките деца, а се валяли голи в росата „само краставите“. В Раднево, Старозагорско, тръскали крушовите дървета преди изгрев слънце и ръсели с росата, която пада от тях, малките деца, за да растат и да бъдат здрави, или пък търкаляли децата под фиданките. Запазил се е обичаят до наши дни и в Шипка, където болните и особено краставите се търкаляли голи из ливадите, защото вярвали, че „непременно оздравяват“, но ходели и здравите да се търкалят по росата, за да не ги лови краста, и са се заразявали понякога, та им казвали: „Нямал краста, а отишъл, та я донесъл“. Това трезво отношение към обреда напомня едно изказване на Хермин, комедиен поет от старата атическа школа, съвременник на Перикъл (490-429 пр. н. е.), който според съобщение на Атеней установявал връзка между споменатото заболяване и заетия от траките култ на Дионис, и показва произхода на обичая у нас да се търкалят в роса.

По-рано обредът с роса е обхващал търкалянето с голо тяло в тревата. Засвидетелстването му до наши дни, макар и на по-малко места, ясно доказва това. По-късно обаче поради обществените условности и по-трезвото отношение към обреда той се запазва в изменени форми: започват да се търкалят в росата с дрехи или само да си измиват лицето, ръцете или косите. Запазването му обаче и в тези форми говори за силата на първичния обичай. Така търкаляли се с дрехи в росата в Кара Ризово, Неврокопско, и в Кривня, Разградско, а в Багренци, Кюстендилско, са правели това ечемичена нива, за да не ги боли кръст през годината. За валяне в росата и за оздравяване след това съобщава и Л. Каравелов.

Ходели някои по ливадите и си измивали с роса лицето, очите и ръцете в Смолян, в Райково-Смолян, в Широка лъка, в Преслопа махала, Широколъшко, в Чепеларе, в Девин, в Кривня, Разградско, и в Шипка. Във Върбото, Широколъшко, с роса миели лицето, ръцете и краката си. А в Устово-Смолян младите не само се валяли в близките ливади, но и пиели роса.

Къпането с роса преди изгрев слънце ни разкрива обред, в който намира израз волята да се пренесе силата на пролетта чрез росата върху човека.2

* * *

Обреди с вода: къпане и измиване в извори и реки

В обредите, които се извършвали срещу Гергьовден, а и на самия ден, значително място заемала изворната и речната вода. Един от обредите е бил къпането или измиването в течаща вода преди изгрев слънце. Този обред е бил извършван главно от жени и там, където е бил запазен старинният му характер, те са отивали на изворите и реките също сами. Това се правело след изкъпването с роса. Мъжете са излизали от същи едва след завръщането на жените, което ставало и след като наберат цветя и начупят разлистени клонки. Но малко от обредите с вода са отбелязани, защото, както се изтъква, „женските обичаи са се почти забравили, а и навремето не са били записвани“.3

Отбелязано е, че в Чипровци, Михайловградско, всички жени, които имали овце при един общ овчар, тръгвали заедно, след като се мръкне, за егрека (кошарата, саята) и преспивали там, а като наближавало да се разсъмне, отивали най-напред на реката и едни се окъпвали, а други само се измивали, за да не ги хващат болести. Мъжете чакали жените да се завърнат и тогава отивали на егреците. Този обред по поречието на Струма е запазил и друг, навярно по-старинен смисъл, свързан с плодовитостта на жената и с любовта. В Багренци, Кюстендилско, преди зори момите се миели в реката там, гдето се върти водата, за да се въртят ергените около тях. В Бобошево, Станкедимитровско, момите се събирали на групи, тръгвали нагоре или надолу по Струма и като намерели някъде по-притулено място, засуквали дрехите си до пъпа, влизали в реката и се потапяли три пъти. В затънтеното родопско село Стойките, Широколъшко, отивали на реката само момичетата и тук се миели и играели, така че реката е била предоставена на тях. Подробности обаче относно характера на игрите им не можахме да узнаем.

В Беломорска Тракия, в Дедеагачко, момичетата могли да излизат сами преди изгрев слънце само срещу Гергьовден. И тук те отивали да се къпят, а момчетата ги причаквали скрити, когато се връщали. Отглас от обичая намерихме и у мохамеданите в Глоджево, Кубратско. Тук момичетата на групи в тъмни зори ходели сами по полето и в гората. Те пеели старинни песни, чието съдържание не можаха или не искаха да ни кажат, удряли с ръце дайрета или тави, вързани за дръжките о дърветата. И младежите ставали в тъмно и се разхождали из гората и полето отделно от девойките. За къпане не се споменава, но песните и звуковете от ударните инструменти са извънредно интересен момент, напомнящ Дионисовите мистерии.4

Древно-тракийско наследство в българския фолклор — Гергьовден (2)

* * *

Наистина обредното къпане с роса и вода трябва да е имало много дълбоки корени във времето и земите ни, за да се опази до наши дни. Само една извънредно силна традиция е могла въпреки обществените норми на поведение, църковните догми и страха от поробителя да премине през вековете, за да кара младите жени и девойки сами в нощта да се къпят и мият с роса и вода по ливадите и поляните, в реките и изворите. В по-ново време се запазва из цялата страна къпането или измиването на Гергьовден преди изгрев слънце на мъже и жени като общ обред за здраве. В Перущица и Брестовица, Пловдивско, всеки гледал да се окъпе в реката, за да не го тресе през лятото. За здраве се къпели в реката преди изгрев и в Тревненско. В Шипка си измивали само лицето или се къпели в реката и в друга течаща вода. В Каменица болни хора отивали предния ден там, където се сливат две реки, за да се омият и да пият вода преди изгрев слънце.5

* * *

В Девин жени и момичета са измивали ръце и лице, а някои се хвърляли и цели за здраве, като търсели ляв вир или наляво въртяща се вода, каквото имало при водениците с въртящ се наляво камък. Някои болни прехвърляли вода три пъти над глава, а други пък прехвърляли над главата си вместо вода речни камъни. В Райково–Смолян е продължила съвместно традицията отпреди помохамеданчването и на извора Св. Иван, който се намира всред селото, се измивали и българи-мохамеданки , и християнки от околните села, като някои изминавали по десетина километра. Водели с каруци и болни. По-късно се къпели и мъже, и жени, като отивали до по-далечните места заедно.

В Смолян на Гергьовден, преди да са пропели петли, всички българи-мохамедани тръгвали за изворите в местността Грашица, като се изпреварвали, за да стигнат и се изкъпят по-рано. След като се измиели с роса, къпели се цели — и здрави, и болни, и особено болните и онези, които имали рани по тялото си. Смятали при това, че ако човек е грешен, водата забоботвала и го плашела. Някои само измивали ръце и лице. Освен това миели ръцете и лицето си и на аязмото — в заграденото в параклиса изворче.

etno-gergiovden-2bВ Смилен, в местността Камен Дука, минавали през дупка и излизали при водата, за да се изкъпят. В Долно Райково отивали на извора Бралото, който бил заграден, и влизали един по един, за да се изкъпят цели, и мъже, и жени — за здраве и берекет.6

* * *

В Петково, Смолянско, жените на Гергьовден непременно се къпели в течаща вода — река или поток, а хората, които постоянно боледували, окъпвали в „лява вода“, каквато се образувала във вировете под малките водопади, там, където бързо течащата вода се връщала малко назад, и то наляво, или там, където водата се втичала стремително от едната страна на вира, а после се извивала и движела в противно на течението посока. И на други места в Смолянско жените и децата ходели да се къпят в реката, за да бъдат здрави до другия Гергьовден, а болните водели и окъпвали в лява вода или в мочурища.

Лява вода търсели и в други селища. В Широка лъка, макар че реката тече през самото селище, ходели на 15 км далече от него, за да се мият на едно място, където имало ляв завой на реката и се образували въртели наляво, та имало лява вода. Там отивали и жени, и мъже и при миенето, за да не ги хваща болест, прехвърляли по три пъти вода над главата си, а някои пък прехвърляли водата два пъти през лявото и един път през дясното рамо. В махала Стикъл, която отстои на 5 км от Широка лъка, се миели също с лява вода. Служели си с лява вода винаги при баяния и в случаите, когато трябвало да се развали направена магия от магьосници. И тъй като човек ставал ненормален поради такава магия, измивали го и изпирали с лява вода и „имало много случаи, когато положението се подобрявало“. С лява вода се миели и в други дни, особено при болни очи и при екзема.7

* * *

В Чепеларе на Гергьовден (Адрилез) българите мохамедани след измиването с роса отивали преди изгрев слънце на извора Св. Георги, за да се измият (християните не ходели), а някои се къпели цели голи в извора, като влизали един по един. Освен това ходели и на реката, където имало ляв вир, за да се измият. Тук, обърнат срещу течението, всеки прехвърлял с ръка три пъти вода над главата си, така че прехвърлената вода да потича след него, като казвали: „Каквото има у мене (болно) — всичко да изчезне, тука да остане.“ Прехвърляната вода — като че ли цялата река преминава през човека — е трябвало да отнесе зад гърба му всичко, което е очистила, снела от него. Самата Фатмя, която ни разказваше това, добави напълно уверено и искрено, че тя една година лично е изпитала силата на водата на Гергьовден: била ѝ посиняла ръката, но след като се измила, ѝ минало, като останала само една болка в лакътя.8

* * *

Що се отнася до търсенето на лява вода, никое от разпитаните от нас лица не можа да ни даде някакво обяснение. Обяснение не са дадени и никъде другаде. Но предполагаме, че лявото движение се е схващало от българите като магичен знак за пролетното възраждане и за всяко възвръщане на силите и на живота и че това схващане се корени в представите за пътя на слънцето. Видимото движение на слънцето от изток към запад, където то, постепенно губейки силата си, изчезва, е ход надясно. Невидимият му път от точката, където то е изчезнало зад хоризонта, към мястото, в което се появява отново сутринта, може да бъде само ход наляво! […] Лявото движение ще е било знак според първичното народно схващане, макар и днес то вече да не се съзнава,9 знак на възраждането,10 на пролетния обрат, на поврата към живота. По тоя начин търсенето на лява вода се съгласува напълно със същината на празника в разгледаните дотук обреди.11

Към трета част »


Бележки:

  1. Евгений Теодоров, Древно-тракийско наследство в българския фолклор, с. 11, акад. изд. „Професор Марин Дринов“, 1999 [^]
  2. Пак там, с. 11 и сл. [^]
  3. Бел. И. С.: В наши дни „забравянето“ на същинския празник и неговото значение е поощрявано от медийните безумия, в които се твърди, че Гергьовден бил „празник на армията“ и на този ден обикновено се правел курбан с агнешко месо. [^]
  4. Пак там, с. 12 и сл. [^]
  5. Пак там, с. 13 [^]
  6. Пак там, с. 14 [^]
  7. Пак там, с. 14 [^]
  8. Пак там, с. 15 [^]
  9. Бел. И. С.: Обяснението на автора Евгений Теодоров за „лявата вода“ е задоволително, но според мен не е изчерпателно, понеже се основава главно на беседите и записките му сред българското население в Родопите и южните български земи. В етнографските книги, разглеждащи например поверията от Средногорието, се дава и второ, също валидно обяснение, според което жените се къпели във вирове с „лява вода“, но мъжете се потапяли в такива с „дясна вода“. Това, струва ми се, се дължи на мистичния факт, че жената представлява лявата половина на съвършения (целия) човек, докато мъжът е дясната му половина. Явно това знание е било вече забравено в Родопите, затова в левите води, които по принцип са „женски“, в един момент започнали да се къпят „за здраве“ и болните мъже. Това е оправдано, тъй като „лявото“ се свързва с болестите и смъртта, а когато някой влезе в лява вода, се смята, че ще проработи принципа клин клин избива и болестта ще си отиде. След като това знание е забравено, явно всички са започнали да търсят леви вирове — мъже и жени, здрави и болни. Любопитен факт в тази връзка е, че местността Казаните, намираща се над тракийското светилище между гр. Пирдоп и с. Антон, на мястото на което в християнската епоха е издигната т. нар. Еленска базилика, се състои от няколко големи и малки „казана“ — поредица от вирове, протичащи един в друг чрез водопади, като в някои казани водата е лява, а в други — дясна. Смята се, че Казаните са изцяло природно образувание, но идеалната елипсовидна форма на някои от тях ме заставя да съм скептичен за това твърдение и съм склонен да виждам поне частична човешка намеса в оформянето им, а също и в „подпомагането“ на реката в едни казани да навлиза с ляво завъртане, а в други — с дясно. [^]
  10. Бел. И. С.: Това, че тези обреди имат връзка с „възраждането“, под което трябва да се разбира и „обновяването на живота“ (възкресението, новораждането), трудно може да се оспори. Дори в наши дни сред по-възрастните баби от Пирдопско се е запазило схващането, че ако една жена не зачене до две години след сватбата, трябва да се измие цяла (тоест и слабините си) в лява вода. Доколкото ми е известно, това не се е извършвало само на Гергьовден, а изобщо в по-топлите месеци, като за целта свекървата е водила младата си снаха на ляв вир, намиращ се на закътано място някъде в планината над селото. Ако и това не е помагало на младата двойка да се сдобие с рожба, по този край са знаели, че причината може да е у мъжа. Интересно е, че мъжете дори не са чакали да измине „допустимият срок“ от две години след женитбата, тъй като тогава в цяло село можело да възникнат съмнения за „мъжествеността му“ — способността му да създава потомство. Така че ако булката на такъв мъж не забременее през първите шест месеца от съвместния им живот, мъжете още с пукването на пролетта се къпели в десни вирове и „за да е по-сигурна работата“, дори жарели слабините си с коприва — „за да събудят мъжките (оплодителни) сили“. От родната си баба знам, че бездетните жени и такива с женски болести измивали слабините си с отвара от дива коприва (която не жари) и няколко други билки, но така и не успях да запиша пълния списък. Баба ми обаче, независимо за какви болежки правеше смесите си, неизменно добавяше и жълт кантарион. Всички отвари престояваха поне една пълна вечер, не знам защо, но допускам, че има нещо общо с лунните сили, свързвани и с размножителните процеси. [^]
  11. Пак там, с. 15 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "Тракийско наследство в българския фолклор (2): Обредно къпане"

  1. unknown  13.06.2016 г. | 23:56 ч.

    И при Еньовден има доста прилики с Гергьовден.
    Задължителен е обичаят за масово къпане.Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
    Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
    Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.
    Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всичкиславянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името еИвана Купала (Купайла), в Белорусия името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.

  2. Светльо  14.06.2016 г. | 10:32 ч.

    Какви са тези „славянски народи“ и „славянски фолклорни традиции“? Такива народи със „славянски фолклорни традиции“ НЯМА. Има славяноезични народи, това е фонетична група, не генетична. А факта, че тези ритуали се повтарят, както и имената им, описано и в горната тема е с корени не в „славянските фолклорни традиции“ (щото такива не съществуват), а в тракийските – достатъчно доказателствени материали вече се изнесоха.

  3. Стопанина  14.06.2016 г. | 11:17 ч.

    Действително има прилики между ритуалите за Гергьовден и Еньовден – отбелязани са по-нататък в книгата, ще стигнем и до тях. Въпреки външната прилика на някои обреди в целите и вътрешния смисъл те са различни. Особено голяма разлика се наблюдава при брането на цветя. Не само типа на цветята и билките е различен на двата празника, но и целите, с които се берат, са различни – в първия случай се акцентира на магическото и любовното им действие, а във втория – на здравето.

    Нека не забравяме, че източните славяни до голяма степен по произход са скито-сармати, така че е напълно нормално и очаквано да имат редица празници и обичаи, сходни с тези на траките. Все пак Дионис е бил почитан и там от най-дълбока древност. В тази връзка си позволих да илюстрирам статията с картината, представяща девойките на празника Иван Купала.

    Паленето на огньове и свързаните с това занимания (Палилия/Палелия) е тракийски ритуал, който навлиза с това си име (леко изменено) и в Рим. В българското землище, чак до Бесарабия, също се е запазил с това си име. Произходът му е несъмнен. Ако такова нещо се прави в Полша, имаме два варианта – или приемаме, че славяните са траки и са населявали земите от Бяло до Балтийско море, или търсим сарматско посредничество в разпространението на този дионисов ритуал.

    За тези неща ще стане дума и по-нататък, в следващите части от тази поредица публикации.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.