Еретични размисли за цариградския „Речник на святото писание“ (1)

Първа част: «вражари», «Гог и Магог» и «ерес»

Тези дни се разрових из едни материали, отразяващи интереси, които смятах за безвъзвратно отминали. По всичко личи, че не съм си вярвал, когато съм разчиствал библиотеката си, защото не съм изхвърлил тези книги, а съм ги складирал в кашони на места, където няма да ми се пречкат. И докато търсех нещо, което така и не намерих, с изненада попаднах на две обемисти стари издания — забравил съм, че ги притежавам. Не мога да си спомня как съм се сдобил с тях даже ако животът ми зависеше от това. Ако трябва да съм честен, дори не помня да съм ги разлиствал, което се потвърждава от факта, че книгата, която ще коментирам по-долу, е с още необрязани страници — такива, каквито са излезли под формата на сгънати печатни коли преди много десетилетия! Никога не купувам книги, преди ритуално да ги прелистя и да проверя състоянието им. Със сигурност тези книги не са на роднините ми, понеже те не се вълнуват от тези теми. Та имам чувството, че тези „тухлички“ са се материализирали по чуден начин в кашоните. И самата мисъл за това ме кара да настръхвам — или съм станал твърде суеверен, както ще стане дума и по-нататък, или с навлизането в средна възраст скоротечно развивам деменция.

Еретични размисли за цариградския „Речник на святото писание“ (1)

Първата книга, която ще коментирам, е с ужасно грозна корица — такава, каквато не би привлякла погледа ми, камо ли да я купя. На отровно зелен фон със „златни“ старокирилски букви зорлем разчетох БЪЛГАРСКИ БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК. На титулната страница в самото книжно тяло обаче се чете друго заглавие с обичайните подробности: Рѣчникъ на свято-то писанiе, въ книгопечатницѫтѫ на А. Х. Бояджiяна, Американъ-Ханъ, Цариградъ 1884.

В мига, в който се зачетох в някои термини и техните ортодоксални обяснения, вече знаех, че ще напиша тази статия (и следващите по темата). Ето какво четем в първите изречения на «Прѣдисловiе»:

„Тази книга е назначена да служи като едно помагало при изучаването на Словото Божие. Тя дава по азбучен ред същността на това, което е известно за лицата и местата, споменати в Библията, както и за учрежденията и обичаите, записани в нея. Тя дава заключението на много изследвания в разни отделения на знанието и ние сме уверени, че ще бъде полезна на много читатели, които нямат време или средство да търсят сведения в по-големи книги за библейската книжнина, историята, биографиите, географията и древността.“

Звучи обещаващо, нали?

Както в горния цитат, така и в следващите, осъвремених правописа и замених отпадналите букви от азбуката с използваните в наши дни. Смисълът на разясненията към термините е запазен в пълния му блясък.

Вражари — звездочетци, человеци, които казваха, че могат да откриват бъдещи приключения чрез астрологически (звѣздочетскы) забележвания. В старо време мислили, че звездите са имали някакво влияние, за добро или зло, върху человеческите работи, и че някои появления и относителни положения на небесните тела са били пълни със значение за онези, които са имали изкуството да ги тълкуват (Дан. 2; 2). Тези суеверия са владеяли между Халдеите, Ассирийците, Егыптяните, Финикияните и Аравяните, и са били тясно свързани с поклонението на слънцето, на месеца и на звездите. И така тези деяния бяха идолопоклоннически, лишаваха Бога от славата му и бяха му много неугодни.

Както проличава от първата дума, на която произволно отворих речника, пред нас имаме книга, предназначена да „просветлява“ и „възпитава“ в духа на турбо ортодокса. Цяла една наука, която впрочем се смята за майката на тайните науки, набързо се окачествява като „суеверие“ и „богохулство“ от едни сладури, които определено не са посветени в нея. Щеше ми се да узная — защо астрологията „лишава Бога от славата му“? Нима Слънцето, Луната и звездите не са Негови творения? И нима човек, който се диви на тези творения с разбиране, не възхвалява Бога с възможно най-искрени чувства и най-дълбоки познания? Халдеите, асирийците, египтяните, финикийците и т.н. може да са били суеверни, но са оставили паметници, които устояват на изпитанията на времето, докато, от друга страна, с какви паметници и науки ще се похвали ортодоксът? Със задимените и мрачни черкви, в които се пулят само восъчните лица от иконите, а в очите им няма и помен от блясъка на звездите?!…

Но спирам, преди да прозвуча като езичник. И да бях такъв, Христос пак щеше да е в мен, защото Той е Любов, а Любовта означава да признаваш неоспоримите постижения и на враговете си. А като стана дума за „врагове“, и досега се забавлявам колко сходно звучи тази дума с „вражари“. Бях забравил, че се използва за звездобройците, а ортодоксалната книга обогати собствения ми речник с варианта «звездочетци» — влюбих се в него. Така че, ето пак проявление на Любовта — благодаря на враговете си, че ме просветлиха, макар и не по начина, който може би са очаквали. 😉

Гогъ и Магогъ — в Св. Писание въобще, когато се говори за Гога, се споменава нещо и за Магога. В Бит. 10; 2, Магог, ако и да се види, като че означава земя и народ, причислява се към Яфетовите синове. В Йез. 38; 39, Магог се види, като че действително означа някоя земя с някой народ, и Гог се представя като цар на Магог. Но критиците не са съгласни [единодушни] за кой народ и за коя земя се говори. Според някои тълкувания, под названието Магог се подразбират Скиθiте, Готθите, Персите и други някои народи; но най-вероятно е, че старите под името Магог са разумявали северните Европейски и Азиатски народи, или земите на север от Кавказ. В последните Йоанови пророчества, Гог и Магог са означени като врази на Божия народ, които ще бъдат победени в Армагедон (Отк. 16; 14-16. 20; 7-9).

Този речник е пример за прецизност! От една страна, се казва, че народи и земи на Гог и Магог били скитите, готите (и персите? — лично не съм срещал такова отъждествяване). А след това авторите противопоставят с „но“, че „най-вероятно“ става дума за северните евразийски народи. Нещо ми се губи каква е разликата между „двете теории“, след като готите са наричани скити, но и дори да са били различни по някакъв критерий, първоначалните земи и на едните, и на другите са именно над Черно море и Кавказ. Накратко, не виждам разлика между противопоставените обяснения.

Речникът е пример и за изчерпателност! Чет и брой нямат сведенията, че североизточният клон на българите също е бил смятан за един от народите на Гог и Магог. Изворите за това са толкова много, както и отъждествяването със скитите, че ако някой си направи труда да съпоставя кой по-често е определян като Гог и Магог и скити — готите или българите (доколкото има разлика) — не е ясно кой ще излезе с едни гърди напред.1 Това обаче явно е бил смущаващ факт за авторите на речника, при това в поне две отношения, затова са решили просто да го премълчат. А не може да не са го знаели, защото би означавало, че проучванията им не са били задълбочени.

От една страна, ако българите са от народите и земята на Гог и Магог, това би означавало, че са обитавали Евразия (областта над Черно море и Кавказ) от памтивека — буквално от библейски времена. Това е нещо, което се разбира от всички исторически първоизвори (ако не броим подробността, че в някои извори се говори за по-ранно преселение от Балканите към Скития, където клон на българите се смесва с тамошните жители), но е същински кошмар за ортодокса. Защо кошмар? — Ами защото…

От друга страна, в не един и два източника се казва без излишни увъртания, че в езическия си период българите са почитали слънцето, луната и звездите. И дотолкова са били прочути като вражари, а същността им на звездочетци е личала и по шарките на скитските им дрехи, че са били приравнявани с библейските влъхви.

Езически българи избиват ортодокс

Илюстрация от Минология на Василий II (X век):
Български вражари в типично скито-сарматско облекло, нашарено със слънца, посичат гръцкия ортодокс. Както, впрочем, се очаква Гог и Магог да постъпят при Армагедон в Последните времена.

Както видяхме в предишния коментиран термин, ортодоксът не смята за нужно да упоменава българите сред халдеите и египтяните според немаловажните им вражарски характеристики. Но, бързам да уточня, понеже скитите-звездочетци след смесването си с балканското население и приемат християнството вече губят своята същност на Гог и Магог,2 едва ли пророчествата за Армагедон се отнасят за днешните им потомци. Ортодоксът няма повод за притеснение в това отношение. Мисълта, че вражарите могат да бъдат и особен вид християни, както свидетелстват някои ариани и богомили, е нещо, което трябва да се премълчи, защото е опасна…

Ересь, (изборъ), пътят, който някои избират за себе си във вярата, секта, партия. Гръцката дума значи просто „дружество“, и сама по себе си не е нито укорителна, нито похвална. В този смисъл тя е употребена в Деян. 5; 17. 15; 5.

Останах приятно изненадан от сдържаността, с която е обяснена тази дума. Няма и помен от обичайните обвинения в „триждепроклетост“ и „предвестничество на Антихриста“. И си го обяснявам с факта, че речникът е писан и издаден през 1884 година, когато ортодоксът все още не е имал челен сблъсък с Беинса Дуно и Рудолф Щайнер. Може би ще е интересно да се сравни по-новото тълкувание на думата, каквото се среща, да речем, по днешните сайтове на „единствено спасяващата църква“. Това го оставям на читателите. 😉

Към втора част »


Бележки:

  1. Из ГИБИ 1, с. 195: „1. Някои смятат, че Гог и Магог са скитски племена от крайния Север, които ние наричаме хуни — както виждаме, те са по-многочислени и по-войнствени от всяко земно царство и народ. Само Божията ръка ги възпира да не завладеят цялата вселена. 2. Някои казват, че това са скитски племена от крайния Север, които често са се преселвали от своите земи и са опустошавали страните, в които са идвали, но винаги са били унищожавани при тия си набези. Казаха също, че имало и град в Палестина, наричан Скитопол. Със скитско име се назовавали и част от готите в някои области в Азия, някакъв род военна уредба, както и тайфалите и готогърците, които назоваваме с общото наименование хуни. Тия племена били по-мощни и по-войнствени от всяко земно царство и бивали задържани от божията ръка да не завладеят вселената.“ [^]
  2. Из коментар към евангелиста Матей (ЛИБИ 1): „И при Гог и при Магог, които са хунски племена и някои от тях се наричат хазари [козари], едно племе, което беше по-силно от племената, които беше събрал Александър [Македонски], e вече обрязано и следва напълно юдаизма. А българите, които са също от тези племена, се покръстват ежедневно.“ [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Еретични размисли за цариградския „Речник на святото писание“ (1)"

  1. Стопанина  10.06.2016 г. | 01:03 ч.

    Експериментална статия, съчетаваща ортодокс, мистицизъм и история. Надявам се, че читателите ще се забавлявате толкова, колкото и аз, докато я писах. А най-доброто предстои…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.