Школата Гондишапур — сведения от Рудолф Щайнер

Първите сериозни опити за консервиране на човешката еволюция чрез преждевременно въвеждане на духовни импулси

Гондишапур1 е град при днешен Децфул в Персия, който още не е разкрит археологически и в който са били заселени пленени римски войници на имп. Валериан. Градът се намира в съседство с предишната столица Суза.

Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период — 333 години, точно толкова години след тази среда определени духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота. Триста тридесет и три години след 333 г. е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна жар. Съгласно намеренията на някои духовни същества спрямо човечеството е щяло и е трябвало да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота. Низходящият път, отреден на човечеството от 333 година нататък, т. е. от кулминацията на културата на разсъдъчната душа, е щял да се използва, за да се измести развитието на човечеството в съвсем различна посока от тази, която е трябвало да поеме в развитието си съгласно намеренията на онези божествени същества, свързани с него от началото на сатурновата епоха. Това е щяло да стане поради факта, че е било възнамерявано чрез един вид откровение още през 666 година да се даде на човечеството нещо, което е трябвало да се появи в него едва по-късно, това е съзнателната душа.

Ако беше станало тогава, ако наистина се бяха изпълнили намеренията на определени същества, противодействащи на човешкото развитие и искащи да го завладеят, през 666 година човечеството щеше да бъде изненадано, като му бъде дарена съзнателната душа, каквато тя следва да бъде едва много по-късно след нашата епоха. На тази основа почива това, което враждебните на човеколюбивите богове същества винаги правят, а именно, че искат да изместят в ранен момент от човешкото развитие, когато човечеството още не е узряло, това, което добре настроените към човека духовни същества искат да направят за него на по-късен етап. А именно това, което би трябвало да се случи едва в средата на нашата епоха, 1080 години след 1413 година, т. е. чак през 2493 година — тогава човекът би трябвало да е дотолкова напреднал в съзнателното разбиране на собствената си личност — да се инжектира в човека чрез ариманическо-луциферическите сили още през 666 година.2

* * *

Академията на Гондишапур е искала да спести на хората стремежа към истината, усилието за по-нататъшното развитие, да му даде чрез откровение това, което може да получи като откровение по ариманически път. Академията на Гондишапур, която има своите последни сенки, своите призраци в естественонаучните илюзии на съвремието, е искала да направи човека чисто земен човек.3

* * *

Християнският император Юстиниан изпълнява последния акт, в който разтурва атинската философска школа, изгонва седемте най-главни атински философи, които действително са били един вид международно общество. Там е преподавал Дамаскиос, Симплициос, също и философи от всички области, а тези седем наистина са представлявали международно общество, което взима със себе си последните остатъци от аристотелското познание, което в сравнение с гносиса вече се намира в един вид упадък. Това аристотелско познание се сраства с духовната вълна, която по-късно е пренесена през Арабските страни в Испания и през 11, 12 и 13 век една духовна вълна потича към Запада. Там се занася това, което тогава е имало силно влияние върху духове като Роджър Бейкън и — което още по-ясно се вижда, — върху философията на Спиноза, която оказва толкова голямо влияние върху Гьоте.4

* * *

Император Юстиниан — посредник и проводник на определени същества, като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година затваря философските школи в Атина, а мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия. В Нисибис са избягали сирийските мъдреци, още когато Зенон Исаврийски през 5-то столетие също гони такива гръцки мъдреци от Едеса. Така, когато наближава 666 година, в персийската академия на Гондишапур се събира целият учен свят, дошъл от старата гръцка култура, нямаща никакво отношение към Мистерията на Голгота. В Гондишапурската академия са обучавали онези, които са били инспирирани от луциферически-ариманическите сили.

Ако заплануваното за 666 година се беше осъществило, щеше да възпрепятства по-късното развитие и да се внедри съзнателната душа в човечеството още през 666 година. Тогава през 7-мо столетие съгласно намеренията на Академията на Гондишапур навсякъде щяха да се появят високообразовани и чрез своята висока образованост изключително гениални хора, които щяха да странстват през Западна Азия, Северна Африка, Южна Европа, изобщо през Европа и навсякъде щяха да разпространяват културата от 666 година, която е била възнамерявана от Академията на Гондишапур. Тази култура щеше преди всичко да направи така, че човекът да разчита изцяло на собствената си личност, щеше да му донесе изцяло съзнателната душа. Това не успява да стане.

Светът приема форма, различна от онази, която щеше да приеме, ако това можеше да се случи. Оттам целият натиск, който щеше да бъде упражнен върху западната култура от страна на Академията на Гондишапур, се притъпява. И вместо да се роди една мъдрост, в сравнение с която всичко, което днес знаем във външния свят, щеше да е дреболия, вместо по духовен начин да се появи мъдрост чрез откровение, която далеч щеше да надвишава всичко онова, което постепенно трябва да се овладее чрез експериментиране и чрез естествената наука до 2493 година, вместо произлязлото от една блестяща величествена ученост, са останали само остатъци в донесеното от арабски учени в Испания. Но то вече е било притъпено. На негово място е останало мохамеданството, останал е Мохамед с неговото учение и само ислямът е дошъл на мястото на това, което би се появило от Академията на Гондишапур. Чрез Мистерията на Голгота светът бива отклонен от тази гибелна за него насока.5

* * *

Вероятно Аристотел щеше напълно да бъде забравен, ако не беше преведен на сирийски най-напред от учените в Едеса, които по-късно са изгонени от [Зенон] Исаврийски. В Гондишапур преведеният на сирийски Аристотел се превежда и на персийски. И чрез превода на Аристотел се поставя основа, в която аристотелските категории се появяват в светлината на арабската душа, каквато е тя по това време, появяват се в тази забележителна арабска душа, каквато е била по това време, в която най-острото мислене е свързано с определена фантастика, протичаща обаче в логични връзки и издигаща се до съзерцание.6

* * *

Извършва се инспириране от страна на мъртвите, както виждаме при Тертулиан и при много други. Така разбирането на човека се насочва към Мистерията на Голгота и с това към нещо съвсем различно от произлизащото от Академията на Гондишапур. […] Но такива събития, като това, което се е целяло от Академията на Гондишапур, се случват, така да се каже, зад кулисите на външното световно развитие. Те протичат в свръхсетивното. Хората са засегнати от тях, но събитията се случват предимно в свръхсетивното. […] Нещо наистина се случва с човечеството. Случва се, че човечеството, върху което някога е въздействал импулсът от Гондишапур, този новоперсийски импулс, който донася отново импулса на Заратустра в неподходящо време, цялото човечество, ако мога да се изразя така тривиално, получава една пукнатина чак до плътта си. По това време човечеството получава един импулс, достигащ до физическата плът, с който днес отново се раждаме — импулсът, който всъщност е еднакъв с това, което вече охарактеризирах. В човечеството е инжектирана болестта, която, ако се разрази, води до отричането на Бог Отец.

Предразположение към този атеизъм има всеки човек, който принадлежи към модерната цивилизация, но става дума само за това, дали той ще се поддаде на това предразположение. Човекът носи в себе си болестта, която го подтиква да отрече божественото, докато от собствената му природа всъщност следва да го признае. Тази природа в известен смисъл се е минерализирала, застинала е в развитието си, така че всички ние носим в себе си болестта, отричаща Бог. Чрез тази отричаща Бог болест се създава по-силна притегателна връзка между душата на човека и неговото тяло, отколкото по-рано и отколкото всъщност е заложено в самата човешка природа. Душата е окована за тялото в по-голяма степен. И докато от собствената ѝ природа душата не е определена да взима участие в съдбата на тялото, тя стига до положението да взима все повече участие в съдбата на тялото и все повече да се обвързва с раждането, наследствеността и смъртта.

Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали — в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма — да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си, когато премине през портата на смъртта, да участва в духовния живот и в следващите инкарнации. Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека. Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, за да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до духа-себе, духа-живот и човека-дух.7

* * *

Академията от Гондишапур преди всичко е била заета да проникне с аристотелизма вече упадъчната древна ориенталска духовна култура, да ѝ придаде съвсем нова форма. Аристотелизмът отново се е възродил там в неговия собствен образ. Християните не са го продължили.8

* * *

Школата Гондишапур — сведения от Рудолф Щайнер

Намерението е било целият тогавашен цивилизован свят да се наводни с тази научност. Но чрез появата на Мохамед онова, което е следвало да произлезе от Гондишапур, се притъпява, в известен смисъл се задържа от упадъчни духовни сили, които обаче са свързани, макар и да представляват един вид противодействие, с повлияното чрез Христовия импулс. Онова, което произтича от Гондишапур, е последвано от дейността на Мохамед. Мохамеданството е било определено да притъпи гностическата мъдрост на Гондишапур, да ѝ отнеме същинската силно ариманическа, изкушаваща мощ, която иначе тя щеше да упражнява над човечеството.9

* * *

Католическата църква, която силно е стояла под влиянието на остатъците от импулса на Гондишапур, догматично определя на Всеобщия вселенски събор в Константинопол през 869 година, че няма да се вярва в духа, понеже не е искала да осведоми всекиго относно Мистерията на Голгота, а да разпространява мрак върху това.10

* * *

Но тази мъдрост на Гондишапур не е изчезнала напълно. Не е постигнато това, което великият учител, чието име е останало непознато, който обаче е бил най-големият противник на Христос Исус, е изложил пред учениците си, но е постигнато нещо друго. Съвременният естественонаучен начин на мислене, така да се каже, в действителност няма нищо общо с християнството като такова. Може крачка по крачка, десетилетие по десетилетие да се проследи как, макар и притъпена, гностическата Гондишапурска мъдрост се разпространява през Южна Европа и Африка към Испания, Франция и Англия, а тогава — в континента, също и по заобиколния път през манастирите. Може да се проследи как свръхсетивното се изтиква и се запазва само сетивното и се поражда западното естественонаучно мислене. Особено интересно е да се изследва Роджър Бейкън (противник на схоластиката).11

* * *

Кой всъщност разбира от глупавите забележки без взаимна връзка, които човек днес намира в учебниците относно Аверое, защо Аверое, испанско-арабският учен, казва: Когато човекът умре, само субстанцията на душата му се влива във всеобщата духовност. — Човекът няма лична индивидуалност, а всичко, което представлява душата в отделния човек, е само отражение на Всеобщата душа? Защо го казва той? Защото то е част от мъдростта на Гондишапур, която обяснява на хората, че не всеки ще развие съзнателната душа, а мъдростта на съзнателната душа ще бъде дадена като откровение отгоре. Тогава тя ще е ариманическо откровение. Но действително е щяло да се случи с човечеството съдържанието на съзнателната душа да бъде монистично и отделните съзнания всъщност да се превърнат само в отражения.12

* * *

Каквото днес е останало от импулса на Гондишапур, води до много точни познания за Луцифер и Ариман, но не и за ръководството на човечеството от Христос Исус.13

* * *

Това е било чувствано сред схоластиците14 на Средновековието, които са искали да стъпчат с краката си арабските учени и винаги са се виждали в тази роля.15

Превод от немски: Нели Спиридонова – Хорински


Бележки:

  1. Бел. Н. Х.: Академията от Гондишапур е била основана през 666 година от новоперсийската династия на сасанидите. Тя се е състояла от университет, библиотека и университетска клиника. Името Гондишапур идва от персийското навание Гунд-дез-и Шапур — военната крепост Шапур. Шапур II прави от нея своята столица. Под господството на Хосрау Анусираван тази академия разцъвтява, понеже този цар се е интересувал от науките и привлича поради това голям кръг учени. Той също постановява да се изпрати прочутият лекар Борзоуйех в Индия, за да доведе оттам най-добрите мъдреци и да събере най-доброто знание на тогавашното време (тогава в университета Наланда в областта около Патна, в държавата Бихар е имало десет хиляди студенти). Този лекар е станал известен с превода си на Панха тантра от санкритски на новоперсийски под името «Келилех и Демнех». Всеки медицински труд, който е бил известен тогава, е бил превеждан и компилиран. [^]
  2. Събр. съч. 182, Смъртта като преобразуване на живота (1917–1918),  стр. 168сл., немско издание 1976 г. [^]
  3. Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 298, немско издание 1968 г. [^]
  4. Събр. съч. 342 Лекции и курсове за християнски-религиозна дейност, том I. , стр. 199, немско издание 1993 г. [^]
  5. Събр. съч. 182, Смъртта като преобразуване на живота (1917–1918), стр. 169сл., немско издание 1976 г. [^]
  6. Събр. съч. 184, Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 281сл., немско издание 1968 г. [^]
  7. Събр. съч. 182, Смъртта като преобразуване на живота (1917–1918), стр. 171сл., немско издание 1976 г. [^]
  8. Събр. съч. 325, Естествените науки и световно–историческото развитие на човечеството, Дорнах, Щутгарт (1921), стр. 58., немско издание 1968 г. [^]
  9. Събр. съч. 184, Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 282 сл., немско издание 1968 г. [^]
  10. Събр. съч. 182, Смъртта като преобразуване на живота (1917–1918), стр. 173 сл., немско издание 1976 г. [^]
  11. Събр. съч. 184, Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 283 сл., немско издание 1968 г. [^]
  12. Събр. съч. 184, Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 286, немско издание 1968 г. [^]
  13. Събр. съч. 184, Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918),, стр. 288., немско издание 1968 г. [^]
  14. Бел. Н. Х.: Схоластика — от латинското прилагателно scholasticus (учебно, училищно), — е научният мисловен начин и метод за доказване, който се развива сред латинско-говорящите учени на Средновековието. При този метод се смята за произлизащ от логическите произведения на Аристотел подход за изясняване на научни въпроси посредством теоретически аргументи. При него дадено твърдение се изследва, като се излагат един след друг утвърждаващите и отричащите го аргументи, след което се решава и обосновава дали е правилно. Твърденията се оборват, като се приемат за нелогични или за резултат от неясни понятия, или като се показва, че не се съгласуват с вече установени или доказани факти. Най-известната част от литературата на схоластиците се отнася до богословски въпроси. Схоластиката обаче не се ограничава само до теологически теми и цели, а обхваща общата научна дейност. [^]
  15. Събр. съч. 184, Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918),, стр. 288сл., немско издание 1968 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

8 коментара за "Школата Гондишапур — сведения от Рудолф Щайнер"

  1. Стопанина  09.06.2016 г. | 11:21 ч.

    Човек може да настръхне, когато чете тези извадки. Само с едно свое действие Юстиниан косвено поставя основите на всички днешни новини.

    От една страна, на него дължим това, че материализмът прониква в Европа отвън, а не от самата Европа. По тази причина влиянието на гундишапурските импулси е отслабен и човечеството не получава преждевременно съзнателната душа, а има възможност чрез материализма да добие тази съзнателна душа в течение на векове и без непременно да се „минерализира“.

    От друга страна, следствие на Гундишапур е появата на мохамеданството, което има за цел да отслаби материалистичните импулси. Една религия (Луцифер) се противопоставя на упадъчната наука (Ариман). Чак сега схващам значимостта на онова, което пише д-р Чилингиров, че имаме забележителна проява на провидението във факта, че „скоро след смъртта на Юстиниан се ражда Мохамед“ с всички произтичащи от това последствия. Тези последствия тепърва ще се проявяват и оценяват, като имаме предвид, че Мохамед (олицетворен от милиони мигриращи араби) се настанява в съвременния Гондишапур (централна и западна Европа)…

    Дори само чрез Юстиниан и един единствен негов акт можем да твърдим, че „и ний сме дали нещо на света“. Колкото и неразбрано да е то. Колкото и неразбрано да си остане още дълго време напред.

  2. Светльо  09.06.2016 г. | 12:06 ч.

    Луцифер и Ариман в мощна хватка са хванали Западна и Централна Европа не от последните години. Крайния материлизъм (Ариман) и исляма, католицизма и атавистичните остатъци от религиите въобще (Луцифер) са се вкопчили за съвременните водачи на човечеството – западно и средно европейските народи. Тези импулси проникват и в периферията на Европа, за това и жлъчния сок трябва да се изпразва в стомаха за да може да разгражда фалшивата храна за да не натрови кръвта на организма. Положението наистина е много сериозно.

  3. Тео  09.06.2016 г. | 15:22 ч.

    Силно впечатление ми направи последния цитат:

    „Каквото днес е останало от импулса на Гондишапур, води до много точни познания за Луцифер и Ариман, но не и за ръководството на човечеството от Христос Исус.13“

    Това означава ли, че все пак има и някакъв положителен ефект от тази школа и тя ни помага да различаваме злото и неговите проявления? Можем ли да се възползваме от това знание, което е развила тази школа – ако приемем, че Щайнер говори за Ариман и Луцифер и той се опитва да ни подготви за пришествието на първия, то това повлияно ли е по някакъв начин от Гондишапур?

    Дано бъде разбран правилно – не казвам, че Щайнер е бил под влияние на такъв импулс и тази школа, а за това, че знанието не е било проявено на правилното време и място.

    Ако приемем, че исляма и католицизма са остатъци от този импулс и школа, то аз не мисля, че те водят до познание за Луцифер и Ариман, а може би че са техния появления, т.е. те не ни учат за тях, а по-скоро чрез делата им можем да ги разпознаем.

    Не знам, дали го тълкувам правилно?!

    Това, което ме натъжава е, че знаем малко за ръководството на човека от Христос и това според мен убива всякакви „положителни“ ефекти ако можем да говорим по този начин. Защото занимавайки се и говорейки за злото не го ли правим по-силно? Не трябва ли Христос да е в умовете и сърцата ни, а не прииждащия Ариман?

  4. Стопанина  09.06.2016 г. | 15:43 ч.

    Тео, ислямът не е остатък от Гундишапур, а негова диаметрална противоположност.

    Щайнер не е бил по какъвто и да било начин под влияние на гундишапурци, защото остатък от Гундишапур е масовият днешен материализъм, отричащ Бога. Щайнер работи против този импулс.

    Антропософията помага да разбираме Луцифер и Ариман, както учението на Гундишапур, но за разлика от Гундишапур, антропософията помага за разбирането и на Христос.

  5. Gergana  09.06.2016 г. | 23:40 ч.

    Това, което ме натъжава е, че знаем малко за ръководството на човека от Христос и това според мен убива всякакви „положителни“ ефекти ако можем да говорим по този начин. Защото занимавайки се и говорейки за злото не го ли правим по-силно? Не трябва ли Христос да е в умовете и сърцата ни, а не прииждащия Ариман?

    Тео, според мен отговорът се съдържа в пораженческия ти въпрос 🙂 Там е силата на Христос, в мълчанието, в търпеливото смирение и в пълното проникване в сърцето и в ума на призваните (които когато, но това е отделна тема). Това проникване е факт.

    За да изминем пътя, трябва да го видим ясно този път (Голгота е изкушението на Луцифер и на Ариман).

    Ние сме Христа в нас, когато тихият глас на съвестта ни напътства към Бога.

  6. Таня  11.06.2016 г. | 13:12 ч.

    Аз още търся Бог и не знам дали го има или е фантазия. Де да имах вашата вяра…. Казват, че и наи-големият атеист ставал за секунди вярващ в падащ самолет. Ама как да пробвам?

  7. Стопанина  11.06.2016 г. | 13:37 ч.

    Таня, тази болест е почти у всички днешни хора. Хубавото е, че търсиш – това означава, че овладяваш положението и не му позволяваш да прогресира. Другият вариант щеше да е имаш колебания, но да клониш към отрицанието на Бога.

    От личен опит мога да кажа, че задължително се почва с вяра. И ако човек покаже постоянство, в един момент получава и необходимите потвърждения. Може би затова се казва, че са „блажени повярвалите преди да видят“.

  8. петко  12.06.2016 г. | 16:09 ч.

    http://aobg.org/lecture.php?ln=1&id=148
    Тео прочети това и мистерията на злото ще ти стане малко по ясна.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.