Учителя Беинса Дуно за молитвата (2)

Тематично подбрани извадки от Словото. Втора част

Няма нищо по-красиво от молитвата на човек, чието съзнание се е пробудило. Този човек има правилна мисъл, правилни чувства, правилни действия. Това са трите области, от които човек черпи своите богатства. Мъдростта се проявява в мисълта, Любовта  в чувствата, а Истината — в действията.1

* * *

Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувства и действа чрез нас. Това наричаме вдъхновение. Значи човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите Мисли, Чувства и Действия.2

* * *

Ако душата на човека иска от него да се помоли, той трябва да да я послуша.3

* * *

Молитвата подразбира контакт, допирна точка с Бога, с разумните и възвишените същества. Без молитва, човек не може да има никакъв контакт с тях.4

* * *

Учителя Беинса Дуно за молитвата (2)

Без молитва нищо не се постига. Някои питат защо трябва да се молят. Щом яде, човек трябва да се моли. Щом яде, той непременно трябва да плаща — който не иска да плаща, не трябва да яде. Като не яде, той ще умре; щом умре, той ще излезе вън от живота на задълженията. Тогава той няма да има никакви задължения и ще бъде лишен както от страдания, така и от радости. Такъв живот се отличава с непоносима мъка за човека. Той се движи навсякъде, но в пълно усамотяване, без смисъл в живота. Като се намери в известно затруднение, човек казва: «Искам да умра, за да се освободя от страданията.» — Ако човек умира, за да придобие живот, смъртта има смисъл; а ако умира, за да влезе в още по-голямо мъчение, тогава смъртта е безпредметна. Попадне ли в този живот на мъчение, и великият адепт, и светията едва могат да преживеят един ден. Страшен е животът на самотията! По-голямо мъчение от самотията не съществува. Когато обикновеният човек попадне в тази зона на живота, той непременно иска да се самоубие.5

* * *

Не е въпрос човек да се моли по цели дни. Ако искате нещо от един разумен човек, достатъчно е само един път да му се помолите. Ако трябва да ви даде това, за което му се молите, той ще ви го даде изведнъж — няма защо да му се молите десет пъти за едно нещо. Трябва ли да се молите на Господа много пъти за едно и също нещо? Ако това нещо трябва да ви се даде, достатъчно е един път да се помолите, и ще го имате. А не трябва ли да ви се даде, колкото и да се молите, гласът ви ще остане глас в пустиня.6

* * *

Казваш: «Да се молим, да се молим, да се молим!» И като казваш все това, ще заспиш. Това е еднообразие! Молитвата трябва да се съедини с нещо друго, трябва да се съедини с някаква мисъл. В молитвата има хиляди неща, които трябва да знаеш. Молитвата е един език, който си има своите правила. Велико нещо е, човек да знае да се моли! Като казваме „да се молим“, подразбираме нещо много обикновено. Вземете тези, които свирят за първи път — как свирят малките деца някои упражнения по цигулка? (Учителят прави движения с ръка, като че свири на цигулка.) Или изпейте някоя малка песен. Това е едно упражнение.7

* * *

Молитвата, към която прибягваме, има за цел да ни избави от неблагоприятните условия на живота. Тя е връзката между нас и възвишените същества от Невидимия свят. Щом дойдат при нас, те започват да ни учат. Човек трябва да се моли, ако иска да учи.8

* * *

Болестите не са нищо друго, освен нисши същества, които влизат в човека и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тези същества се наричат микроби. За освобождаване на човека от тези същества Христос казва, че това може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава — една силна войска може за една нощ да разруши града. За тези войници Христос казва: Този род не може да излезе, освен с пост и молитва. Какво представлява молитвата? Молитвата подразбира връзка на човешката душа с Първичната Причина на нещата. Постът подразбира отнемане храната на войската — щом лишите войската от храна, тя се принуждава да отстъпи.9

* * *

Заблуждение е, когато делите хората на праведни и грешни само поради това, че едните се молят по няколко пъти на ден, а другите не се молят. Външното молене не определя човека като праведен.10

* * *

Няма нищо по-велико за човека, от възможността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. […] Изправите се на молитва и започнете да мърморите защо сте бедни, защо никой не ви помага. Като си лягате вечер, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите и въпреки това нищо не получавате. Защо не получавате отговор на молитвите си? Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, за да работите, да се учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяния? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Това обаче е невъзможно — невъзможно е човек да работи и да бъде беден.11

* * *

От моя гледна точка ето как бих желал да видя Бога, как бих се молил: Господи, дай ми знание и мъдрост на ума; нека Твоята Любов и Твоят Живот да се вселят в сърцето ми, а Свободата и Истината — в моята душа. Силата и доброто да пребъдват в душата ми, а вечното право и благото на Живота, да пребъдват в моята воля.12


Бележки:

  1. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 93 [^]
  2. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 93 [^]
  3. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 122 [^]
  4. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 123 [^]
  5. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 154 сл. [^]
  6. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 192 [^]
  7. СЪЗВУЧИЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVII (1937-38), т. 2, Берлин 1995, с. 196 [^]
  8. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи ХI серия (1927-28), София 1928-29, 6 БОГ Е ДУХ, с. 30 сл. [^]
  9. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 60 сл. [^]
  10. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 141 [^]
  11. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 201 [^]
  12. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 210 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.