Учителя Беинса Дуно за молитвата

Тематично подбрани извадки от Словото. Първа част

Няма защо човек да се моли много дълго време — като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговор.1

* * *

Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към особен свят. Понеже учените живеят в съвсем друг свят, те трябва да правят превод, за да разберат какво представлява истинската молитва. Ученият казва: «Да се моля на Бога, това значи да искам нещо от Него. Трябва ли да занимавам Бога със себе си?» Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос: трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? Не, той ще даде пари на слугата си и ще го изпрати на фурната да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на хората да му направят къща — той ще извади пари от джоба си, ще извика няколко работника, и къщата му ще се направи. Бедният обаче трябва да се моли, защото няма пари; невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. Молитвата подразбира едно естествено, непринудено Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли.2

* * *

Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото Съзнание. Защо? Защото или Бог е зает с нещо и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще му донесат разочарования и нещастия. Тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове.3

* * *

Ако човек иска по-скоро да получи отговор на молитвата си, тя трябва да бъде кратка, ясна, интензивна.4

* * *

Учителя Беинса Дуно за молитвата

Мнозина мислят, че учените хора не се молят. Сам Христос се молеше  Той отиваше на планината да се моли. Питам: Ако е вярно твърдението, че учените не се молят, защо тогава Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят.5

* * *

Молитвата има и друга положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на Земята. Питам: Знаете ли кога се е родила мисълта, която в даден момент минава през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в настоящия момент. Не, като знаете какво представлява молитвата в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че всяка мисъл, която минава в даден момент през ума на човека, се е родила преди него. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и техните мисли минават през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минат през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно се състои красотата на живота. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от Невидимия свят. Дали съзнавате това или не, безразлично е, но то е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.6

* * *

Молитвата не се състои в механическото произнасяна на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва или от тази мисъл. Ако човек е тръба, през която водата само минава, без да остави нещо, тази тръба след време ще се изтрие. В съзнанието на човек винаги трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал.7

* * *

Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек, и от която побеляват косите на младия. Ако старият се моли и косите му не почерняват, той не се е молил както трябва. Ако младият се моли и косите му не побеляват, и той не се е молил както трябва.8

* * *

Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му — поне едно положително чувство, и в душата му — поне един малък подтик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тези три неща едновременно, тя вече е реализирана, изминала е целия кръг.9

* * *

За духовния човек молитвата е един необходим акт. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва защо трябва да се моли, той не е на прав път. Да се задава такъв въпрос е все едно да се пита защо трябва да се пие вода.10

* * *

Когато говорим за молитвата, подразбираме будността на съзнанието. И тогава всеки човек ще съзнае, че той живее за всички и всички живеят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитвата — пробуждането на съзнанието започва с молитва. След пробуждането на съзнанието се проявява мисълта, после — чувството, и най-после — действието.11

* * *

Молитвата е личен акт. Човек се моли за себе си по свой вътрешен подтик, а не затова, че хората го принуждават. Само човек може да се моли — това значи, че молитвата е достояние само на съществата с будно съзнание.12


Бележки:

  1. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 72 [^]
  2. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 73 сл. [^]
  3. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 74 [^]
  4. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 79 [^]
  5. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 93 [^]
  6. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 79 [^]
  7. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 80 [^]
  8. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 80 сл. [^]
  9. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 81 [^]
  10. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 92 [^]
  11. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 93 [^]
  12. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 93 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.