Йоан Мизийски: О словах церкви и о словах манихея

В този празничен ден ви поздравявам, братя по дух, с тези скромни слова, а сетне — със стихове, за да утвърдя вярата ви в Словата Божи и в силата и посоката на нашето движение, което, както свидетелстват мъдрите люде, не ще пресъхне, а ще набира още повече сила в идните векове. В туй движение е силата на словените народи, а силата на немските народи е в тяхното движение на розата и кръста, поради което, ако е по Божията воля, те също ще станат словени в епохата на духовното братство, а днешните словени ще заслужат името си и без свян ще гледат Христа с новите нетленни очи.

И ще дойде светъл ден, когато двете течения, това на словените и онова на немците, ще се срещнат — като пълноводна река ще измият греховете от света и не ще остане помен от днешните черкви на злото, които даже в най-святи дни, какъвто е днешният, не оставят безумието си, наречено водосвет на бойните знамена, разнасят човешки мощи в своето некрофилско суеверие и предават живи човешки души в ръцете на Губиларя и цялото му бесовоско войнство, начело с тщеславния патриарх и ненаситния кесар.

Йоан Мизийски: О словах церкви и о словах манихея

Честити да са всички именници, наречени на Победоносеца! Но и другите, които, досущ Св. Георги и Св. арх. Михаил, ще пречупят гръбнака на злото и ще го използват като трамплин в полета си към негаснещата светлина на мировите селения.

А сега и стиховете, които обещах по-горе:

О словах церкви и о словах манихея

Слънцето ми днес говори,
а сега Луната ми нашепва:
Душата ти нека се отвори,
без в сърцето си да трепва!

Първият ми стих е главен,
браня се от лудост грèчка.
И не съм аз православен –
би било огромна пречка…

Ортодоксът вяра е проклета,
пред Бога лази като мишка.
Манихейската душа заклета
жили тая чума болшевишка.

Разните там „свети“ синоди
умеят проклятия да съскат,
разделят клетите народи –
проказа за ума разпръскват.

Кривославие, тъй му викам,
то по слабите скотове ходи.
И в миша дупка да го тикам,
ще си намери кого да оноди.

Евангелията уж са им ясни,
но слушайте какво говорят:
с безумни приказки и басни
богословите тотема си борят…

Не е ли Христос идол за тях:
в името Му кълнат се и пеят.
И с всяка дума вършат грях.
В туй време овците им блеят.

Де е Христос в „храма божи“,
ако Той е Светлина и Любов?
В черквите дерат иляда кожи,
Слънце гасне под чер покров.

Старозаветни с вода кръщават.
на плът обещават възкресение.
Сухарчета и винце – о, дават! –
не дават само просветление.

Освещават знамената бойни…
А литургиите? Не ща да ги чуя!
За пари опяват меса покойни.
На символ веруюто им плюя!

С ортодокса вече се не мъча,
таз грозна секта на вампири.
Реших сам себе си да отлъча,
да търся истински пастири…

И опитах се в книжа далечни
вярата си с мъдрост да повия.
Сред думите на Буда–„вечни“
не успях Христа аз да открия.

Ходих и при старите толтеки,
остатъци от расата атлантска.
Няма да ги бъде тях „навеки“,
вярата им също е поганска.

Минах и през вещите индуси,
после – през числа еврейски.
Но не ща кабала, ни евнуси…
моят дирещ дух е манихейски.

За черква имам шир небесна,
корен ми е в Тракия полето.
Христовата беседа е чудесна,
чувам я сега всреди сърцето.

И шепне Той, че идва време,
жив и светъл ще приижда…
Всеки, смъкнал тежко бреме,
с очи духовни ще Го вижда.

И вред из земните предели
един Христов народ ще има,
ще го топлят Божите повели.
А бесните ги чака люта зима.

Народи в единствен се сливат,
в духовно братство, не по кръв.
Човеци бъдещето си откриват,
блажен е който освети се пръв.

Оставят мъжко, женско тяло,
всеки човек отвътре ще свети.
Съществото му е вече цяло,
забравени са телесата клети.

Ненужни са кокали и кожи
през онзи славен век далечен.
Ефирни са Синовете Божи:
братята светли с живота вечен.

И за децата идва чудото ново:
без майка и без баща „родени“.
Създадени направо от Слово!
От гласа на братята словени.

И ще пребъде тази нова раса
като съсъд на воля Христова.
За поквара не ще има нагласа
мириади лета в епохата нова.

И Слънцето не ще залязва…
И Луната няма да е бледа…
Туй сега Христос приказва,
богумилът Го слуша и гледа.

Словоредец: Йоан Мизийски

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Йоан Мизийски: О словах церкви и о словах манихея"

  1. Gergana  06.05.2016 г. | 18:40 ч.

    Благодаря! Да бъде!
    Много вдъхновяващо стихотворение. Ще си го припомням честичко.

  2. House M.D.  06.05.2016 г. | 21:32 ч.

    Св. Йоан Мизийски липсва в православните календарчета, а Дионис и Ники Пловдивски отказват да назоват цената за канонизацията.

  3. Тео  06.05.2016 г. | 22:12 ч.

    Много силно ме трогнаха и развълнуваха стиховете. Благодаря ти, Стопанино! Нека бъде Божията воля.

  4. Стопанина  06.05.2016 г. | 22:26 ч.

    И аз благодаря, че харесвате стиховете. Вдъхновението е ясно на кого го дължим, но поводът ще пишем изцяло в актива на Евтимий Зигавин, за да преобразуваме неговото умопомрачение в нещо положително.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.