Рудолф Щайнер за ученето в духовния свят и на земята

Тематично подбрани антропософски цитати

Ученето в розенкройцерски смисъл е способността да бъдеш погълнат от мисловно съдържание, което е взето не от физическата реалност, а от висшите светове. Това се нарича живеене в чисти мисли. […] (Много хора) по-скоро биха придобили красиви чувства; те не искат да учат сериозно. Но без значение колко красиви чувства човек придобива в душата си, невъзможно е само по този начин да се издигне до висшите светове. Розенкройцерската теософия не се стреми да подбужда чувства, а напротив, да отстави чувствата да резонират с мощните факти на духовните светове. Розенкройцерът чувства като един вид безсрамие да се натрапва на хората с чувства. Той ги води в хода на човешкото развитие, вземайки за даденост, че тогава чувствата ще възникнат сами. Той позволява на движещите се планети да изникнат пред тях от вселената и ако душата преживее тези факти, би трябвало да бъде мощно засегната в своите чувства. Когато хората казват, че човек трябва да се обърне директно към чувстата, това е вид бягство. Това е просто мързел.1

* * *

Рудолф Щайнер за ученето в духовния свят и на земята

Да предположим, че в определена година един правилно обучен ясновидец възприеме това или онова в духовния свят. Представете си, че 10 или 20 години по-късно друг, също правилно обучен ясновидец, възприеме същото нещо, дори и без да е чул нищо за откритията на първия. Ако вярвате в това, ще направите жестока грешка, защото една реалност в духовния свят, открита веднъж от ясновидец или окултна школа, фактически не може да бъде изследвана втори път, ако човекът, който иска да направи това, първо не придобие вече изследваната информация. Следователно, ако един ясновидец изследва нещо през 1900 г. и друг през 1950 г. е стигнал дотам, да възприема същото нещо, той може да го направи само ако първо научи, че друг преди него вече е намерил и изследвал тази реалност. С други думи, дори вече известните факти могат да бъдат възприети в духовния свят само ако човек реши да придобие информация за тях и да ги опознае първо чрез обикновени средства. Това е законът в основата на всемирното братство в духовния свят през всички епохи. Невъзможно е да проумееш дадена област, без по-напред да се свържеш с това, което вече е било изследвано и възприето от по-старите братя на човечеството. Духовният свят се грижи никой да не стане, така да се каже, самотен вълк и да каже: Няма да се занимавам с вече наличното, аз ще изследвам сам за себе си.2

* * *

Този, който наистина е способен на мислене, знае нещо, което не е маловажно: по отношение на всичко, за което той има истинско познание, някога е грешил. Фактически, ние можем да придобием истинско познание за нещо само ако сме грешили някога по отношение на създаденото в душата ни.3

* * *

Това, до което доведе антропософията (различните нейни приложения, валдорфските училища, троичният социален организъм и т.н.) ще успее. Но ако определени неща не се променят, тогава това, до което доведе антропософията, ще погълне оригиналното духовно движение. Тогава ще имаме — по волята на т. нар. носители на това духовно движение — нов материализъм, понеже духовното движение в основата си ще бъде прекратено. За духа трябва да се полагат грижи, иначе той умира. Материализмът не съществува сам по себе си; не можете да създадете материализъм повече, отколкото можете да създадете един труп. Трупът възниква тогава, когато душата напусне организма. По същия начин всичко, създадено тук от духовни основи, от одушевеното, ще стане нещо чисто материално, ако отсъства склонността наистина да се подхранва духовното.4


Бележки:

  1. Събр. съч. 99, 6.6.1907 г. [^]
  2. Събр. съч. 109, 4.6.1909 г. [^]
  3. Събр. съч. 186, 6.12.1918 г. [^]
  4. Събр. съч. 197, 24.6.1920 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

3 коментара за "Рудолф Щайнер за ученето в духовния свят и на земята"

  1. Петьо  06.05.2016 г. | 13:16 ч.

    Стана ми особено интересен последния цитат от събрани съчинения 197 и понеже го няма преведен на български се зачетох в немския текст.

    Това, защото не ми беше ясно как да чета думата „доведе“ (с ударение на първото „е“ – в минало време, или с ударение на второто – в бъдеще). От немския текст излиза, че е първото.

    Позволявам си да добавя и следващите две изречения в мой превод:

    След:

    „По същия начин всичко, създадено тук от духовни основи, от одушевеното, ще стане нещо чисто материално, ако отсъства склонността наистина да се подхранва духовното.“

    Идва:

    „Затова обаче е необходимо внимателно да се има пред вид преди всичко моралното основание, етичното основание, което можа да се изготви. Човек трябва преди всичко да внимава да не се поддава на илюзии, да не се задоволява с оценки, които са му удобни, без да гледа безотговорно на живота.“

    Помествам и немския текст, в случай, че някой намери нещо са оправяне в моя превод.

    „Dazu ist aber notwendig, daß vor allen Dingen die moralische Grundlage, die ethische Grundlage, die hat erarbeitet erden können, aufmerksam ins Auge gefaßt wird.Vor allen Dingen muß aufmerksam ins Auge gefaßt werden, daß man sich nicht Illusionen hingibt, daß man sich nicht mit Beurteilungen zufrieden gibt, die einem bequem sind, sondern daß man rücksichtslos auf das Leben hinschaut.“

    Цялата лекция е изключително интересна и актуална и съдържа още доста важни неща.

    Ще спомена само две.

    За стремежите на Рудолф Щайнер и задачата на антропософията:

    „Това е, което аз винаги се опитвах да покажа в най-различни тонове, от две десетилетия насам, откакто упражняваме
    антропософия сред нас, да осветля чрез различните лекции и да се опитам да изясня, че при нас в действителност
    не става въпрос за това да се култивира едно вътрешно благодатно за душата схващане за света и живота, един вид
    духовен снобизъм; а става въпрос за това, от което епохата се нуждае като неин най-важен импулс.“

    […]

    „Да, там навън в обикновения живот, който обаче сега приближава своя крах/разпад, там човек е свикнал да се излагат
    призиви след призиви, програми след програми. Това обаче не може да излиза от антропософското движение.
    Тук става въпрос за това, че по един определен начин в най-висока степен е нездравословно, когато се прави нещо,
    което няма да успее. Става въпрос за това човек да прецени по най-точния начин шансовете за успех, да не
    прави просто това, което му хрумва на момента, а да прави това, което може да успее.“

    За троичния социален организъм и отношението му към троичното деление на човека:

    Шайнер казва, че ако се търсят външни аналогии, някой може да заключи, че понеже в главата са духовните органи на човек, то тогава духовния живот в социалния организъм ще съответства на главата на човека, сърцето и ритмичната дейност на правовата система, а веществообмяната на стопанския живот.

    „Това обаче не е така! …

    …Така е и когато човек търси истината, а не аналогиите, при сравняването на социалния организъм с човешкия организъм. Тогава трябва да се сравнява именно стопанския живот в социалния организъм с дейността на главата при човека; това, което е правовия живот, трябва да се сравнява (тук хората търсещи аналогии не са се объркали, понеже е по средата) с ритмичната дейност. Духовният живот обаче трябва да се сравнява с веществообмяната. Така стопанския живот трябва да се сравнява с духовните органи, а духовния живот в социалния организъм с веществообмяната. Тук нищо не помага. Стопанският живот е главата на социалния организъм, а духовния живот е стомаха, черния дроб и жлъчката за социалния организъм, а не за отделния човек.“

  2. Стопанина  06.05.2016 г. | 15:58 ч.

    духовния живот е стомаха, черния дроб и жлъчката за социалния организъм, а не за отделния човек.

    Това обяснява и защо според Учителя българите са жлъчката в световния организъм.

    С други думи, дори вече известните факти могат да бъдат възприети в духовния свят само ако човек реши да придобие информация за тях и да ги опознае първо чрез обикновени средства.

    Това пък обяснява защо с едно единствено изключение, когато говори за българите, Щайнер не се позовава на собствени духовни проучвания, а на светски данни от историята и антропологията. Според мен Учителя го е изпреварил, след което Щайнер не е могъл да открива сам същите сведения, понеже не е бил запознат с беседите на Беинса Дуно.

  3. Gergana  06.05.2016 г. | 20:03 ч.

    „Човек трябва преди всичко да внимава да не се поддава на илюзии, да не се задоволява с оценки, които са му удобни, ами да гледа безпристрастно/безпардонно на живота.“

    Поучителни за мен размисли…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.