История во кратце о болгарском народе славенском

Написа Иеросхимонах Спиридон Габровски в лето 1792

За Иллирик, първия български крал

Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 [986 преди Христa] и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния.

Първият, който се постави за крал беше по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море, дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол — Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимех в лето господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно. Третият град беше Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име — Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик — иллирийци.

За Бладилий, втори крал иллирически

След Иллирик дойде втори крал на име Бладилий в годината от сътворението на света 4685 [823 преди Христa]. Той първи се би с македонските царе и ги победи, и ги направи поданици, и като живя достатъчно време, умря.

За Колад, трети крал илирически

След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 [763 преди Христa]. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и просто да кажа: баща на всяка неправда, а най-много — мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия беше Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден, да ядат и да пият и да пеят песни, сиреч: „Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе“, и прочие [песни] повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.

За Брем, четвърти крал илирически

След смъртrа на Колад дойдоха [на трона] синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 [723 преди Христa], и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе [земите] на север от Дунав и на запад, и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и [народът му] се назова по името на своя крал — бреми или пеми — сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна оттам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, беше убит от своите.

За Болг, петия крал илирически

Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, [стигнa] даже до Бяло море и Рим. И той беше подобен на своя баща — голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде [името] болгари. Гърците, като нямат словото „буке“ [буквата „Б“], не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата „Б“, могат да кажат болгари.

За Лил или Ладо, шести крал български

След Болг дойде шестият крал на Болгария на име Лил или Ладо, в годината от сьтворението на света 4920 [588 преди Христa]. Зунар пише за този Лил или Ладо: дойде срещу Рим с голяма войска, излезе да го посрещне римският цар на име Таркиний Лука, и като се примири с него, върна се назад. Този български крал и до днес се помни и като бог се почита. В навечерието на [деня] на свети Василий, в първия ден на януари, се събират юноши и девици на едно високо място, събират пръстените си и ги полагат в едно котле и пеят песни, [в които] често се споменава името на този бяс: „Ладо, тъй Ладо“, сиреч вечерта срещу свети Василий слагат пръстените си в едно котле, да пренощуват пръстените в това котле, а сутринта пак се сьбират на едно високо място и пеят песни, изпитвайки своето щастие, сиреч пеят песни различни, щастливи и нещастливи; и когато запеят щастлива песен, тогава една девица пъха ръката си в котела, разбърква пръстените и гледат чий е този пръстен; на когото е пръстенът, той ще бъде щастлив; така като прелъщават себе си, покланят се на идола.

За Перун или Пеперуд, крал български

След смъртта на Ладо дойде Перун или Пеперуд. По това време се роди Александър Македонски и той [Пepyн] взимаше данък от Филип Македонски, докато порасна Александър. Когато Александър възмъжа, дойде срещу Перун и разби войската му, уби Перуна и зароби двата му сина.

Сега българите почитат Перуна по време на суша: събират се юноши и девици и избират един, или от девиците, или от юношите, и го обличат в мрежа като в багреница, и му плетат венец от бурени в образа на крал Перун, и ходят по домовете, играят и пеят, и често споменават този бяс. И поливат с вода, и този Перун, и себе си. Хората са безумни, дават им милостиня, а те, като съберат милостинята, купуват ядене и пиене и правят трапеза. Ядат и пият за славата на този Пеперуд. И като правят това, кланят се на идола и не считат това за грях. Така и във вечерта на Рождество Христово ходят цяла нощ, пеят песни богомерзки и не считат това за грях.

За Александър Македонски

След смъртта на Перун Иллирикия остана под властта на Александър. И взе Александър цялата войска иллирическа и двата сина на Перун, и тръгна да бие вселената. Когато Александър се завърна от Индия, иллирийци поискаха от Александър част от земята си и той им даде Македония, своето отечество, в годината от сътворението на света 5038 [470 преди Христa]; и им даде писмо, написано на кожена хартия със златни слова: „народ славен и непобедим“; [даде им] още и царска титла за преголямата храброст и за преславната победа, с която победи с тях вселената, а сам [Александър] остана във Вавилон. И от тогава приеха българите името славяни и македонци да се наричат. И така, както рекох: българите владееха не само изток, но и запад, Германия, Франция, Италия, и самия велик Рим, даже до годината 5604 [96 след Христа].

За Троян, римския кесар

В годината от сътворението на света 5604, от Рождество Христово 96, дойде в Рим цар по име Троян. Този Троян, като прие скиптъра на римското царство, запита съветниците си: „Има ли в света царство, което да не ни се покори?“ Съветниците отговориха: „Има, царю, народ див, славянски, който воюва с Александър Македонски; този народ не само че няма да ти се покори, но още и дан взимаше от римските царе.“ Троян запита съветниците: „Какъв е този народ, когато вселената се покорява на великия Рим?“ Защото тогава Рим държеше под властта си не само западните страни: Франция, Германия, Испания, които са в Европа, но и цяла Африка, и Азия, Понт, Армения, Колфия, Иверия, Алвани, Сирия и всичките източни страни бяха под негова власт.

„Нетърпейки срам – говори Иапиан, ритор римски, – [Троян] събра безчислена войска от различни езици и дойде срещу Декефал, словенския крал, за да му отмъсти. Това свидетелствува Иапиан ритор в 23-то слово, написано за римляните. Не търпеше всяко лето да им дава данък, а пожела да им отмъсти, защото тогава славяните имаха крал на име Декефал. Неговият [на Декефал] народ се беше преименувал на даки и той имаше престол в Будим. Като видя Декефал, че Троян иде срещу него с голяма сила, изпрати посланици в източните и северните страни и призова целия славянски народ: руси, алани, сармати, костобоки, печенеги, пеми, болгари. В станалото сражение, първи словените убиха много от фригите, много от римляните бяха ранени и падаха, защото се намериха в това обкръжение, и сам Троян раздра дрехите си и ги превърза. И завладяха тая страна много трудно и римляните се приближиха до палатите на Декефал. Като видя това, Декефал изпрати посланици при Троян да рекат: „Предавам ти оръжието и нашата хитрост и всички твои искания ще изпълня, мир направи с мене.“ След това дойде сам и му се поклони до земята като на самодържец. След това Троян се върна в Италия, водейки със себе си славянските посланици. И като дойдоха на събора, свалиха оръжието си, и като свързаха ръцете си като пленници, беседваха много и помолиха за мир, и се примири с тях. И като сключи мир, те развързаха ръцете си и облякоха оръжието си. След това Троян направи тържество в Рим по случай победата над славяните. Но след кратко време Декефал не удържа на думата си и пак се вдигна срещу Троян. Троян събра голяма войска и дойде пак срещу Декефала, и направи мост на Дунава, такъв, какъвто е невъзможно да се каже сега. И с голяма мъка преминаха Дунава, и Троян победи славяните и ги гони чак до Нестра. Декефал, като се отчая от живота, закла се сам.

Декефал на Траяновата колона в Рим

Детайл от Траяновата колона в Рим — Декефал се кани да отнеме живота си.1

Говори свети Димитър Ростовски: Троян не би победил Декефала, ако християнската войска не беше с Троян, защото по това време в Рим имаше много християни, които тайно служеха на истинския бог, и те бяха не само от простите, но и благородници. А след това с венци мъченически се сподобиха, на своите угодници Бог даде Траянова победа. А останалите славяни — сармати, руксоалани — направиха от Нестър даже до Дунав окоп и отново се опълчиха срещу Троян, и като не можаха да го победят, се върнаха. И дето е окопът, той и до днес стои, го нарекоха Троян [Траянов окоп/вал]. А останалият славянски народ от Нестър даже до Дунав [Троян] събра и пресели в Далмация, а да не би като се отрече от него, пак да въстане, и ги нарече шерби, сиреч по римски език — роби. И тогава този народ се нарече серби, и колкото се намираха в неговата земя курви, разбойници, и тия, които се намираха в Италия, ги пресели в Дация, сиреч дето сега живеят влахите, защото влахите от Италия водят племето си. И построи палати Троян над река Прут и постави стража, сиреч предел или граница. И постави там 20-хилядна войска, а сам премина Дунав при Никопол и заповяда да се построят каменни мостове над реките от Дунав даже до Бяло море, през цялата България — дето и до днес тези мостове се знаят. И от тогава остана Иллирик или Болгария роб на римляните чак до великия Константин.


Бележки:

  1. Бел. И.С.: На този детайл от Траяновата колона могат да се видят даки с калпаци, „прабългарски“ люспести ризници и едно знаме от конска опашка, което е боядисано така, че да наподобява змей. Същите знамена са имали и сарматите още през 5 в. пр. Хр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

4 коментара за "История во кратце о болгарском народе славенском"

  1. Cursedbone  04.05.2016 г. | 20:38 ч.

    Ванка, в кой документ е написано това? Къде се намира?

  2. Стопанина  04.05.2016 г. | 20:59 ч.

    Използвани са следните издания:
    1. Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском, превод М. Г. Минчев (c), ред. П. Тотев, Габрово, ИК „Луна“, 2000 г.
    2. Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском 1792, пр. Б. Христова, проф. Б. Райков, БАК при НБ „Св. Св. Кирил и Методи“, София, 1992 г.

    Аз съм пипал само по словореда и пунктуацията. Премахнах уводната част за Ной, Нимрод и други библейски истории, които нямат общо с темата.

  3. Cursedbone  04.05.2016 г. | 22:23 ч.

    Голяма ли е разликата между изданията, защото намирам само издание от 2013г. ?

  4. Стопанина  04.05.2016 г. | 22:51 ч.

    Не съм ги сравнявал. Цифровизираният текст ми беше изпратен от приятел преди много години. Значи, със сигурност не е от 2013-а.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.