Лев Толстой — Малки разкази и басни (2)

Втора част на колекцията кратки и поучителни басни за децата и възрастните

Два плъха намерили едно яйце. Искали да си го разделят и изядат, но гледат — лети една врана и иска да вземе яйцето. Започнали плъховете да мислят как да отмъкнат яйцето от враната. Да го носят? — Няма как да го хванат. Да го търкалят? — Може да се счупи. И ето какво решили плъховете: единият легнал на гръб, хванал яйцето с лапичките си, а другият го повлякъл за опашката и като на шейна завлекли яйцето под пода.

* * *

Един селянин отишъл да коси ливадата и заспал, а Късмета ходел по света. Приближил се Късметът до селянина и рекъл:

— Ето, вместо да работи, спи, а сетне няма да събере сеното навреме — и мене, Късмета, ще навика. Ще каже: нямам късмет.

* * *

Пропаднали парите на един селянин, но не могли да намерят крадеца. Събрали се селяните и почнали да обмислят: как да разберат у кого са парите. Един селянин рекъл:

— А пък аз зная такава приказка: гузен негонен бяга. Гледайте само, ей сега калпакът на крадеца ще почне да гори.

Един селянин се хванал за калпака си и всички разбрали, че той бил крадецът.

* * *

В една къща живеели горе богат господар, а долу беден шивач. Шивачът, докато работел, все пеел песни и пречел на господаря да спи. Господарят дал на шивача торба с пари, за да не пее. Шивачът станал богат, все пазел парите си и престанал да пее. И му станало тъжно, взел парите, занесъл ги назад на господаря и рекъл:

— Вземи парите си назад, а на мене позволи да пея песни, защото ме налегна мъка.

А. Гончарова: „Немотията на селянина“

А. Гончарова: „Немотията на селянина“

* * *

Двама селяни отишли заедно на лов. Единият слязъл в един дол и викнал на другия:

— Ела тука, че хванах една мечка!

— Довлечи я насам.

— Не мога да я довлека.

— Тогава сам ела тук.

— Ами че тя не ме пуща, иска да ме изяде.

* * *

Кобилата ходила денем и нощем в полето, не оряла; а конят се хранел нощем, а денем орял. Кобилата рекла на коня:

— Защо ореш? Да бях на твое място, нямаше да ида. Удари ли ме стопанинът с камшик, аз него — с крак.

На другия ден конят така и направил. Селянинът видял, че конят е станал твърдоглав и впрегнал в ралото кобилата.

* * *

Бубата точела копринени конци, а паякът правел своите нишки и се присмивал на бубата.

— Твоята работа е бавна; погледни колко нещо съм направил и какви са дълги моите нишки.

Бубата рекла:

— Твоите нишки за дължина са дълги, но няма полза от тях, а за моите злато ще платят.

* * *

Към първа част »

Автор: Лев Н. Толстой, 1875 г.

Превод от руски: Ангел Каралийчев

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.