Духовната наука — 3: Човекът в първите еони на еволюцията си

Епизод 3 от поредицата за начинаещи антропософи

Темата в тази серия е общо разглеждане на първите три, вече приключили еони от общочовешката еволюция. Обръща се внимание и на текущия четвърти еон, засега накратко и строго в контекста на човешкото развитие.

Акцентът в лекцията е 4-членното устройство на човешкото същество, което се състои от: 1) физическо тяло; 2) етерно/жизнено тяло; 3) астрално тяло и 4) Аз (собствена душа). Посочват се разликите на човека с минералното, растителното и животинското царство.

Още в началото на този епизод се изтъква — за разлика от светската материалистична наука и тълкуванията на богословите, духовната наука може да отговори на въпроси, свързани не само с миналото на човека, но и с неговото предстоящо развитие. Всъщност антропософията е способна да предложи подробна карта на еволюцията в тази част от всемира.

В тази серия картата на еволюцията (отминала, текуща и предстояща) е повърхностна, като в хода на следващите лекции към нея постоянно ще се добавя по-подробна и все по-интересна информация. — Иван Стаменов

Видео вариант с висока (HD) резолюция

Аудио вариант: Духовната наука за начинаещи — епизод 3:
Човекът в първите еони на еволюцията си (MP3, 8.4 MB)

Текстов вариант: Нередактиран сценарий на записа

Допълнителни бележки: Не съм убеден, че обещаната накрая информация за „следващия епизод“ ще се вмести в десетина предвидени минути. Имам обща представа за последователността, в която е добре да се изнасят сведенията, но планът е предварителен и окончателните решения ще идват в процеса на писане на съответния сценарий. Това правило ще важи и за всички следващи серии. Това, което твърдо мога да обещая, е, че всичко, което не се вмести в следващия епизод, ще намери точното си място в по-нататъшен.

В епизоди 1 и 2 използвах основно готови илюстративни материали, което значително улесняваше изготвянето на видеото. Като се почне още от този Епизод 3, навлизаме в специфична „материя“, за която ще се наложи да изготвям сам голяма част от графиките. Процесът ще отнема време и сили, но по план трябва да имаме нов епизод всяка една или втора седмица.

Ако ви харесва как се получават нещата, можете да ме подкрепяте финансово тук, а морално и с насоки — в коментарите отдолу. На този етап второто ми е по-важно, тъй като е важно да уцелим тона, достъпността на информацията, изобщо, доколкото е възможно, да шлифоваме детайлите, доколкото позволяват познанията ни, вътрешните ни усещания и уменията ни.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

5 коментара за "Духовната наука — 3: Човекът в първите еони на еволюцията си"

  1. Cursedbone  20.04.2016 г. | 22:38 ч.

    Ванка, наясно съм колко трудно се правят подобни материали. Дори само като презентация на „пауър пойнт“ да беше, пак отнема време и доста работа. Но честно да ти кажа, тия десет минутки на мен лично ми се струват недостатъчни за епизод. Самото изрязване на информация за да сбиеш информацията до 10 минути е тежък труд. Помисли дали няма да ти е по-лесно, да увеличиш времето, за да можеш да намалиш работата по орязване на представяната информация.
    Грубо ако сложим, че „Хрониките“ са 100 страници обясняващ текст, ти се опитваш да ги резюмираш до двадесет минути четене. Бих сравнил това със съкращаване на първия и втория семестър от Циско Мрежовата Академия, в рамките на една 2-3 часова презентация. Според мен, ще е трудно за един начинаещ да схване идеята.
    Може би, ако всеки период от пралая до пралая бъде отделен в отделен филм, тогава ще стане по-ясно. Защото сегашния вариант „на развитието на днешните растения, но не точно като тях“ , звучи почти като „може ли да е синьо, а ма не точно синьо, ами около синьото“ (предполагам се сещаш за кой виц говоря).
    Пък и разглеждането на всеки период (Еон), дава отговор на чуденките на археолозите и палеонтолозите, какви са били причините да изчезват от веднъж гиганти като динозаврите и как са били толкова огромни и защо сега ги няма.
    Не знам дали успях да се изразя правилно. Погледни общата идея на изказването ми, без да се фокусираш върху конкретни фрази или думи.

  2. Стопанина  21.04.2016 г. | 10:03 ч.

    Cursedbone, благодаря за коментара. По всички тези въпроси съм мислил от две-три години насам, откакто имам идеята за тази поредица и особено откакто взех решението да напусна служебната си работа, за да работя повече по блога. Обсъдил съм формата на клиповете и с хората, които ме подкрепят морално и финансово за тази работа.

    Обмислихме внимателно плюсовете и минусите, свързани с продължителността на сериите. От една страна си прав, че в 7-15 минути, колкото ще е всяка серия, не може да се каже много. Това е минус. Но това може да се разглежда и като плюс – дългите клипове може да изморят зрителите, а може хората изобщо да не ги загледат, ако не са убедени, че темите ги интересуват и се опасяват, че ще изгубят твърде много минути в гледане на нещо съмнително и скучно.

    Освен това информацията е сложна – дори само в този епизод, където основните теми са две (общо представяне на еоните и четиричленния човек), например на теб ти е убегнало основното: акцентът не е върху еоните, а върху еволюцията… и то строго в контекста на човека и неговите тела. Например първите еони ще бъдат отново разгледани, когато стигнем до еволюцията на Йерархиите: как ангелите са били „човеци“, когато ние сме били „животни“, как архангелите са били „човеци“, когато ангелите са били „животни“, а ние сме били „растения“ и тъй нататък. В други епизоди пак ще разгледаме първите еони, когато стигнем и до абнормните духове и техния особен път на еволюция.

    Изобщо смятам, че подходът ми е правилен. Съзнанието се разширява на малки стъпки – гласи един всемирен Закон и Учителя ни съветва да го спазваме, когато работим за разпространение на учението. Алтернативата е info-dump, което е запрещено. Ако бях избрал в този епизод да разгледам от А до Я всичко за първия еон, трябваше да намеся духовните Йерархии, преди да съм разяснил каквото и да било за тях. Трябваше да намеся противоборстващите духове – също преждевременно. Трябваше да говоря дори за Христос, без да съм разяснил антропософския възглед за Него. Щеше да се наложи да намеся хиляди теми и термини, които по-рано не съм споменавал – това щеше да е моя методическа грешка и затормозяващо за зрителя.

    сегашния вариант „на развитието на днешните растения, но не точно като тях“ , звучи почти като „може ли да е синьо, а ма не точно синьо, ами около синьото“ (предполагам се сещаш за кой виц говоря).

    Това не ме притеснява. Има го и при Щайнер. Даже Щайнер е отнесъл страшни подигравки. Той казва, че в първия еон „планетата“ е била нематериална и ако човек попаднел в пространството, където се е намирала, щял да усети „топлина“. Ама не такава топлина, каквато усещаме с кожата си, а вътрешна, един вид душевна топлина. Струва ми се, че разбирам какво говори, макар и може би малко абстрактно, но други въобще не са го разбрали, а му опонират, че не може да има топлина, ако няма материя и физически закони като днешните. И се почва с вицовете на материалистите за невежеството на „такива като Щайнер“.

    Ако някой слуша внимателно, ще разбере защо човекът е бил „растение“ във втория еон, без да бъде растение като днешните. Обяснил съм го стегнато и ясно, може би дори по-ясно, отколкото го прави Щайнер в различни лекции, които трябва да намериш в различни лекционни цикли, да синтезираш информацията и накрая да разбереш за какво иде реч.

    Пък и разглеждането на всеки период (Еон), дава отговор на чуденките на археолозите и палеонтолозите

    Разглеждането на текущия четвърти еон още в следващата серия ще даде отговори и на археолозите, и на палеонтолозите, и на много други въпроси. За четвъртия еон, в който живеем сега, сигурно ще се съберат общо над 100 епизода, защото еонът включва и миналото, и на настоящето и обозримото ни бъдеще. Само за бъдещите епохи от този еон сигурно ще има 20 серии. Всичко ще си дойде на мястото, ама в точното време.

    За финал най-важното: Моята задача не е да се правя на Щайнер и да обяснявам съвсем всичко и съвсем подробно. Това е излишна работа – никой не може да замести Щайнер и/или Учителя. Задачата, която съм си поставил (а в известен смисъл ми е възложена), е да насочвам хората сами да (за)четат Щайнер и Учителя. Винаги съм казвал, че водата трябва да се пие от извора. Доколкото мога, съкращавам пътя до извора и правя така, че песента на извора да се оцени по-лесно и по-бързо. Щайнер е много труден за четене, а антропософията изисква много постоянство, докато схванеш основните ѝ идеи и принципи. С тази поредица улеснявам процеса, но не мога да го заместя изцяло.

  3. Cursedbone  21.04.2016 г. | 13:06 ч.

    Идеята ми е, че прекалено малко – дори не повърхностно премина. Ако в следващия епизод, разгледаш по същия начин и следващите развития и после се върнеш да върху всеки еон, за да разгледаш характеристиките му, ще възбуди повече интерес според мен. Но ти си знаеш най-добре как си ги панирал нещата. Аз нямам поглед върху цялостната картинка и може и наистина да избързвам.
    Прав си, че целта на поредицата не е да налива готово смляна информация, а само да възбуди интереса спрямо темата. Но дали не се получава нещо от сорта – „Тоя изкарва някакви доказателства против другите теории, пък после твърди някакви неща, които дори нямат основа на която да стъпят ми висят във въздуха“. А бе как да го кажа? ……….. Някак си ми липсва някакво въведение ли да го кажа, някаква основа от която да тръгне надграждането.
    Може би точно представянето на телата и еоните заедно, ми дават това усещане за висящи твърдения, за нещо толкова отдалече споменато, че дори не е повърхностно.
    Все пак ние сме чели и знаем за какво става дума, но опитай се да го възприемеш от гледната точка на човек който за първи път се сблъсква с тематиката. Докато говореше за познатите материални неща, ще те разберат, но изведнъж идва нещо непознато. Имаше един филм (не се сещам как точно му беше името), в който се даваше една такава сцена. Когато испанците доближават бреговете на америка, един индиански шаман дълго време наблюдава хоризонта в посока приближаващите кораби. Корабите дълго време се виждат, но шамана реално не ги вижда, но знае че има нещо там. Докато в един момент, той започва да осъзнава кое какво е и си дава обяснения за себе си какво реално наблюдава. След като е осъзнал и е дал форма на нещата които вижда, той ги посочва на другите и те също ги виждат.
    Не знам дали успях да преразкажа добре сцената и идеята в нея. Надявам се да сте го гледали филма, за да се сетите за какво говоря.
    Та, ти си поел ролята на шамана който вече е видял нещата. Ако не обясниш на другите какво точно си видял, те няма да го видят за да проявят интерес към него.
    Или както беше описано в „Сбогом и благодаря за рибките“, трябва да изненадаш ТНМП (това не е мой проблем)за да го видиш. То е там и не е скрито, но съзнанието го игнорира, „защото това не е мой проблем, следователно не съществува“.
    Дано да съм успял да се изразя ясно.

  4. Стопанина  21.04.2016 г. | 13:43 ч.

    Ще стигнем в определен момент до Акашовата летопис и източниците на сведенията.

  5. Connann  23.04.2016 г. | 11:05 ч.

    🙂 Здравейте. Понеже беше спомената Сиско мрежовата академия, а аз имах удоволствието да съм я посещавал, ще споделя, какво научих за нея като принципи на преподаване.
    Материалът е разделен на спираловиден принцип – от начало се дава съвсем малко информация по даден въпрос, само основни понятия и др. подобни, умишлено се пропускат факти, които могат да не бъдат разбрани. После се минава на втори, трети въпрос и т.н. След време, когато материалът е усвоен и разбран, и е добита някаква обща представа, отново се връща фокусът върху първия въпрос, като се добавя нова информация, вече в нова светлина. И така се върви с малки, лесни и сигурни стъпки напред.
    Друг принцип беше, че продължителността на курса не можеше да бъде под не помня колко месеца и, че между отделните семестри трябва да има задължителна почивка. Това е с идеята, че човек трудно запаметява много информация за кратък период от време, поне не и трайно.
    Същите принципи са залегнали и в спорта – само толкова информация и натоварване, към които човек да успее да се адаптира. Иначе се стига до преумора и апатия.

    Лично за мен дължината на материала е добра, въпреки че остават много неизвестни. Но това ме прави по-активен и почвам да търся сам отговорите.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.