Клисавите неща, които успях да науча днес

За насилственото и спонтанното творчество

Най-важният днешен урок беше: „Ако искаш да развеселиш Бога, направи си планове.“ Да не съм го знаел… знаех го. И преди ми се е случвало нещата, планирани за даден ден, да отидат по дяволите. Понякога обаче уроците се забравят и трябва да се напомнят. Ако знанията не се опресняват, след време може отново да се превърнат в наизустена мъдрост, стояща някак сплъстена или клисава в ежедневието ни.

Преди да направя горния извод, за днес бях планирал да завърша сценария за следващата част от новата видео поредица „Духовната наука за начинаещи“. Повечето от акцентите за третия епизод вече няколко дни са обособени в параграфи, които просто трябва да се навържат в последователност и да се „зашият“ един към друг в цялостен хомогенен текст. Два часа обаче гледах тъпо в екрана, прекроявах на едно място, дописвах на друго… не се получаваше и туй то.

Когато вдъхновението ме споходи, мога да напиша 10 машинописни страници за два-три часа, както се случи вчера. Когато вдъхновението обаче не идва — не идва и толкоз. То е едно от нещата, които ни се карат, ни се водят. Винаги можеш да се насилиш, за да сглобиш текста и що-годе да върши работа, но нали „насила хубост не става“, та си дадох почивка. В същото време ми обърнаха внимание на нова лекция от Филип Филипов за гностичните учения и богомилството. Викам си, чуй човека, знаеш си, че понякога се вдъхновяваш от чуждия труд. Още в първите минути горко съжалих — изслушах първите 15 минути, изпълнени с голословни твърдения, груби фактологични грешки и абсурдни слагания на странни думи в устата на д-р Щайнер…

Рекох си: Иване, ти няма да правиш такива глупости. Като не можеш да завършиш сценария днес, не си давай зор, защото и ти ще сътвориш безотговорен миш-маш или клисава пита. Излязох да си купя хляб и да си проветря главата, когато ме осени една идея, която до днес не бях и подозирал, че може да ме споходи, ей така, изневиделица:

Научи се да си правиш хляб

Колкото повече разпитвах как се прави квасенето, забъркването, месенето, втасването и тъй нататък, толкова повече се убеждавах, че хлебарството е окултна наука. Поне докато я изучиш. Много учене е нужно със съответните етапи на посвещение.

Като че ли тези мисли още повече ме заредиха с хъс. Окончателно се отказах да завършвам сценария за начинаещите антропософи, за да мога сам да стана начинаещ в друг тип окултизъм. Приготвих продуктите, запретнах ръкави и… какво да ви кажа?!

Ако някой опитен хлебар ме беше наблюдавал как се мъча в кухнята, сигурно щеше много да се забавлява. Знам го, защото сам се надсмивах над собствената си непохватност. А когато лепкавото тесто от лимец отказа да се сваля от пръстите ми, прищя ми се и да поплача. Но телецът си е телец, постоянен или инатлив, не знам кое надделя, но завърших наченатото.

Искам да знаете, че се гордея — много даже!

Така че внимавайте с коментарите за първото ми хлебче, понеже ще ги приема извънредно лично и дълбоко навътре: 🙂

Клисавите неща, които успях да науча днес

Може да е грозновато. Може да е хилаво. Може да се оказа и леко клисаво. Обаче то си е моето първо хлебче и го обичам такова, каквото излезе. Както може би щях да обичам първороден син въпреки всичките му външни и вътрешни несъвършенства…

Син ли казах?

Както се вижда от снимката, вместо с добре оформени шарки, включващи типичните кръстове и слънца на обредните хлябове, бебето ми нещо се деформира във фурната и се роди със… зрели женски гърди. И си мисля, че може би стана по-добре, задето се роди такова — да ме развесели искрено след безплодния зор със сценария, не заради нещо друго.

Ами да, аз бях развеселил Бога с моите планове за деня. Той обаче върна жеста, като успя да повесели и мен. Споделям радостта си с вас. Бих ви нагостил и с хляб — вкусен се оказаха грозникът, да му се не надяваш, — но няма как. 🙁

Иван Стаменов
18.4.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Клисавите неща, които успях да науча днес"

  1. Богатир  18.04.2016 г. | 22:50 ч.

    Поне прилича на хляб, а и не изглежда зле. Аз не смея още да навлизам в тази област. 🙂

  2. Петьо  18.04.2016 г. | 22:57 ч.

    Много си е хубаво хлебчето, весело и жизнерадостно като историята за него! Благодаря, Иване! Задето ме нагости със смеха и радостта от споделеното.

  3. Стопанина  18.04.2016 г. | 23:31 ч.

    Чудя се, дали не прескочих няколко урока, като се нахвърлих направо на лимеца? Нещо ми подсказва, че пшениченото тесто се меси по-лесно.

  4. Dani  19.04.2016 г. | 07:58 ч.

    Поздрав, много добре се е получило. 🙂

  5. Тео  19.04.2016 г. | 09:43 ч.

    И мен успя да ме развесели и зарадва, след като деня ми не започна по най-радостния и весел начин. Не че съм специалист в приготвянето на хляб, но бих казал, че изглежда много добре. Поздравления.

  6. Мислещ  19.04.2016 г. | 14:46 ч.

    Аз така бях миналата година с първото сирене, което подсирих. Точно клисаво стана. 🙂
    Едно такова меко, лигаво, разпадащо се…. почти сам си го изядох. Следващите опити, ту беше пресолено, или съм сложил повече мая за сирене и ставаше прекалено твърдо. Но, както се казва повторението е майка на занаята. Сега сиренето, което правя е много добро. Чуждите дегустатори (близки и приятели) не му оставят време да узрее. 🙂
    Така че, няма да се ядосваш. Вторият път ще ти се получи.
    Аз пък, тази година, ще направя опит и кашкавал да си направя.

  7. Стопанина  19.04.2016 г. | 15:26 ч.

    Така че, няма да се ядосваш. Вторият път ще ти се получи.

    Така си е. Днес възобнових работата по сценария. Реших да почна от нулата. Приключих го целия за едва половин час. Като върви – просто си върви. Не трябва да се насилват нещата. Всичко, проявено в неподходящото време, е зло – по дефиниция.

  8. len  19.04.2016 г. | 18:50 ч.

    Браво, Иване! Хлебчето изглежда чудесно! Аз започнах хлебарските опити с хлебопекарна, която бърка, меси, пече и въобще. Хубавото е, че сам си подбираш брашната. После ме налегнаха грижи, та зарязах пекарната. Преди известно време, тъй като знам, че маята е вредна, реших да правя содени хлебчета. Тях си ги печах във обикновената фурна, не в хлебопекарната. Веднъж правих хляб и от лимец, като имах малко зърно, смлях си го в блендера, смесих с брашно от нахут, царевица и пак със сода – стана супер хляб. Най-хубаво е с квас, ама все още нямам време да се захвана с това. Дъщеря ми прави с квас и е много доволна, ама децата нещо не го харесват.

  9. Петьо  20.04.2016 г. | 17:28 ч.

    Припомням едни мои споделяния по въпроса за хляба от лимец, тъй като според мен може и по-хубаво от квасения 🙂

    http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=1395.msg30140#msg30140

  10. Шаро  29.04.2016 г. | 17:41 ч.

    Еѝ, много си е хубаво хлебчето. И птиче, и слънчев знак си има (това за гърдите чак след като прочетох, го забелязах). Браво!

  11. Dancer  23.08.2016 г. | 12:26 ч.

    Запознай се с „Братя хлебари“, Стопанино 🙂 Надявам се да ти бъде от полза видеото, а и тези готини български хлебари си имат и училище за начинаещи хлебари, защото виждам че имаш голямо желание. Достатъчно е, ако искаш с времето да се научиш сам да си правиш хляба. Само желание, брашно, фурна и настроение е нужно, нали?
    Май си подходящ кандидат за училището, а и доста забавен – и с хляба, и с разказа как сам си го изял 🙂 🙂 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.