Учителя Беинса Дуно за духовната същност на водата

„Водородът и кислородът не са родили водата, а се явяват само като условия за нейното проявяване“

Водата е условие, а не среда, както Светлината и въздуха. Било е време, когато човек е бил потопен във водата, но вече е излязъл от нея и днес водата не е среда за него, а условие — единственото нещо, което уталожва жаждата на човешката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворната и речната вода, а онази, която е в пространството, т.е. в невидимия, етерния свят.

На земята водата е повече в течно и твърдо състояние, а малко във въздухообразно състояние, във вид на пари. В каквото и състояние да се намира, тя е съставена от два обема водород, който гори, но не поддържа горението, и един обем кислород, който не гори, но поддържа горенето. Кислородът е мъжкият принцип, който дава част от любовта си. Като приема любовта на кислорода, водородът  се запалва и гори. Значи, дето е Любовта, там винаги има горене.

Приятни са светлината, пламъкът и топлината на това горене. Понеже Любовта ражда Живота, затова и Животът сам по себе си е горене. Ако в мислите и чувствата на човека няма Божествена Топлина, водата не прониква в него. Топлината е влага, която прониква в Битието, а оттам и в живота на всички живи същества, с цел да ги научи как да живеят.1

* * *

Като говорим за водата, ние не разбираме обикновената вода, която е съставена от два атома водород и един атом кислород, а говорим за водата като носителка на Живота. Водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода и кислорода, от които е получена.

Питам: Защо водата, която е произлязла от водорода и кислорода, не прилича на тях? Защо тя не прилича по нищо на своята майка и на своя баща? Правилно ли е агнето да не прилича на овцата? — Не е правилно.

Следователно в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, а се явяват само като условия за проявяването на водата. Значи във водата има един особен елемент, който химиците не познават. Този елемент е жизненият еликсир, носителят на Великия Живот.2

* * *

Водата не е само материал, тя не е само и живот, а е високоинтелигентна и разумна. В бъдеще учените ще обяснят едно от великите свойства на водата, с което хората ще могат да се лекуват.3

* * *

Водата, въздухът и Светлината са живи същества — тяхното съзнание е колективно, управлява се от възвишени духове. Ето защо, не е позволено да се цапат изворите. Седнете ли до някой извор да пиете вода, първо ще си измиете ръцете далеч от него и след това ще гребнете с ръцете си. Ако искате да измиете краката си, пак ще отидете далеч, ще искате позволение от извора и тогава ще пристъпите към миенето.

Ще кажете, че водата е несъзнателно същество. Не е така, тя е книга, написана от някое разумно същество. Ако не можете да четете тази книга, нямате право да разхвърляте листата ѝ. Какво би било вашето положение, ако напишете една книга и дойдат деца да я цапат, да разхвърлят листата ѝ? Свещено нещо са водите, изворите в природата! Ако човек не се отнася добре с изворите, как ще разреши мъчните задачи в живота си?

Ще каже някой, че е пил от водата на този или онзи извор, познава я. Водата, която някога е пил, днес не е същата — тя всеки ден се мени. Нито вашето вчерашно верую прилича на днешното. Всеки ден се влива нещо ново в живота. Това се отнася и до мислите, до чувствата, до постъпките на човека.4

* * *

Учителя Беинса Дуно за духовната същност на водата

Господ желае хората да живеят и затова е създал толкова много вода в света. Това показва, че всичкият живот е скрит във водата. Водата е най-добрият проводник на живота. И когато тя започва да изчезва в организма ни, той изсъхва, кожата също изсъхва, но след като внесете малко вода, в организма настава омекчаване. И онези хора, които по характер, по темперамент са кисели, имат малко вода в тялото си; онези пък, които са съвсем флегматични, имат в тялото си застояла вода.5


Бележки:

  1. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 353-354 [^]
  2. ВЛИЗАНЕ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 2, София 1930, с. 97 [^]
  3. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1990-1991  17 V 1991 [^]
  4. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 375 [^]
  5. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 26. ЩЕ БЪДЕ ЖИВ, Русе 1926, с. 18 сл. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Един коментар за "Учителя Беинса Дуно за духовната същност на водата"

  1. Димитринка  13.04.2016 г. | 10:40 ч.

    Много интересен и важен материал. Мисля, че не случайно България е толкова богата на водни ресурси – земни и подземни. Децата на България е добре да го знаят. Защото ще дойде ден, в който водата ще е по-скъпа от златото… Благодаря Ви за споделеното знание! Поздрави от Рим!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.