Духовната наука — 2: Произход на човека според креационизма

Епизод 2 от поредицата за начинаещи антропософи

Резюме на епизод 2: Както беше анонсирано в първия епизод, продължаваме търсенето на истината за произхода на човека, като разглеждаме критично религиозните представи на днешните Църкви и учените-креационисти.

Сред главните акценти във видеото са: комерсиалният успех на Библията и изтъкването ѝ като важна и мъдра книга, от което не следва задължително, че се чете и тълкува от мъдри хора; посочва се несъстоятелността в твърденията, че Сътворението се е случило преди 8000 години, както и на схващанията, че всеки „Божествен ден“ на Сътворение е същият като днешните ни представи за „ден“.

По-нататък във видеото се задават неудобни въпроси, целящи да накарат зрителите поне да се замислят върху тях. Един от въпросите засяга представата, че Адам и Ева са сътворени с облика на съвременните мъже и жени. Загатва се, че тъй нареченото грехопадение е предвидено и дори заложено предварително от Бога. На критика се подлага и схващането, че Ева е „създадена“ след Адам и от негово „ребро“. — Иван Стаменов

Видео вариант с висока (HD) резолюция

Аудио вариант: „Духовната наука за начинаещи — епизод 2:
„Произход на човека според креационизма“ (MP3, 10.1 MB)

Текстов вариант: Нередактиран сценарий на записа

Допълнителни бележки: Въпросът с „дните“ на Сътворението е отговорен в самата Библия. На едно място се пита: „Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж“.1. А на друго място се дава и директен отговор: „Защото тисящи (хиляди) години пред Тебе са като вчерашния (мой човешки) ден, който премина“.2

В този епизод от поредицата по предварителен план трябваше да бъде разгледан и възгледът на хората, които опитват да „сдобрят“ еволюционната теория на Дарвин с представите на креационистите. За да е по-кратко видеото, тази част трябваше да отпадне. Впоследствие допълнително се убедих, че няма смисъл да си/ви губя времето с идеята за „интелигентния дизайн“.

Причините са две:

1) в първия епизод отхвърлих теорията за еволюцията на видовете и не смятам, че „поредицата от удобни случайности, образуващи закономерности в мутациите на маймуните“ могат да се обяснят с божествена намеса или намеса на извънземни експериментатори;

2) освен това „интелигентният дизайн“ в неговата реална и безкомпромисна форма е самата същност на Духовната наука, докато това, което масово се разбира под „интелигентен дизайн“, е една спекулативната  форма, основана на догадки, умозрения или направо върху откровена фантазия с комерсиални елементи.


Бележки:

  1. Книга на Йов, 10:5 [^]
  2. Псалом, 90:4 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "Духовната наука — 2: Произход на човека според креационизма"

  1. Петьо  07.04.2016 г. | 21:05 ч.

    Вчера сутринта си говорехме с приятели и стана въпрос и за сътворението, за словото и за значението на думите и прочие. И тогава вниманието ми изведнъж се спря на самата дума – сътворение. Единствено в българския от познатите ми европейски езици (оставям настрана останалите славянски) думата предполага някакво съвместно действие. Дотогава не се бях замислял за това. Говори се не просто за творение, а за съ-творение. Мисля, че това съвсем не е случайно.

  2. Стопанина  07.04.2016 г. | 22:37 ч.

    Това за „съвместното действие“ при Сътворението може да се разбира по много начини.

    На първо място в еврейския оригинал на тази глава от Библията се говори не за един Бог-Творец, а за Елохими в множествено число, които извършват сътворението.

    От друга страна, всички творения, включително човеците, също участват в творческия процес, тъй като на земен план са съработници на онези „горе“.

    Всъщност, както отбелязва Учителя, книгата за Сътворението от Библията може да се разглежда в два плана: исторически, ако я четем по един начин, или пророчески, ако я четем с мисълта, че някои от главите се отнасят и за бъдещи епохи.

  3. Петьо  07.04.2016 г. | 23:58 ч.

    Стопанино, това бяха и двете основни насоки в моите размишления. Радвам се, че си ги изложил така добре, кратко и ясно.

    И колко ценен и мъдър е българският език!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.