Пътят на изкуплението за император Нерон

Тематично подбрана извадка от антропософските Събр. съч. (GA) 236, лекция 5

Приемете в душата си всичко, което исторически се съобщава за римския император Нерон. От гледната точка на личността, каквато беше Нерон, животът изглежда като нещо, с което човек може безнаказано да се подиграва; като че ли би могъл да се присмива на живота, без да очаква последствия; като че ли някой с абсолютно лекомислие може да заеме тиранична позиция.

Човек би трябвало да е глупак, ако гледа по този начин на това, което извършва Нерон. И ако не може да разбере (деянията му), се запитва: Какво всъщност ще стане с такава душа, която, досущ като Нерон, се подиграва на целия свят, която не оценява живота на другите хора и смята съществуването почти на цял град като нещо, с което може да си играеш?

Viterbo, 1928: „Нерон в своята кула се наслаждава на гледката от горящия Рим и пее под съпровода на арфата.“

Viterbo, 1928:
„Нерон в своята кула се наслаждава на гледката от горящия Рим и пее под съпровода на арфата.“

«Какъв артист изгубва светът с мен!»1

Както е известно, това е изказването, което се приписва на Нерон (преди смъртта му) — то разкрива неговите мисли и чувства. Виждаме най-голямото лекомислие в едно такова самопризнание, в една такава изповед; изключително разрушителна воля и инстинкт за унищожение, представени така, че всичко това се харесва на тази душа. Тук от личността излизат, така да се каже, разрушаващи света лъчи. И ние се питаме: Какво става с една такава душа?

Абрахам Янсенс, 1618: „Император Нерон“

Абрахам Янсенс, 1618: „Император Нерон“

Трябва да бъдем наясно, че всичко, което се стоварва върху света, се отразява обратно в живота между смъртта и ново раждане. Това, от своя страна, в определена степен трябва да се стовари върху самата душа, понеже всичко онова, което е било разрушено чрез такава душа, се намира в живота между смъртта и ново раждане. Нерон се ражда отново няколко столетия след това, или след относително кратко време, ражда се в незначително съществуване на Земята, в което първо се изравнява само онова, което е ярост на разрушението, което той е стоварил върху личната неприкосновеност, извършил го е по собствена воля, понеже така е искал. При това се изявява яростта, бихме могли да кажем — ентусиазмът на разрушителната воля. В следващ живот е изправено вече нещо от тези неща и същата индивидуалност сега се намира в положение, при което също трябва да разрушава, но трябва да разрушава в подчинено положение. Сега трябва да се подчинява на заповеди. При това положение тази душа стои пред необходимостта да усети какво чувства човек, когато не върши нещо по свободна воля, не го върши суверенно, самостоятелно.

Но такива неща наистина трябва да бъдат разглеждани обективно. Такава съдба, бих искал да кажа — защото и това, човек да бъде тъй жесток като Нерон, да проявява такава ярост за разрушение като Нерон, е съдба — тази съдба всъщност е достойна за съжаление. Не е нужно човек да храни злоба, да упражнява остра критика. Защото тогава човек не би изживял онова, което е необходимо, за да разбере нещата в тяхното по-нататъшно развитие. Човек има възможност да вникне във всички неща, за които беше говорено тук, когато ги погледне обективно, когато не обвинява, а когато наистина разбира човешките съдби.

Нещата се разкриват обаче, само когато човек може да ги разбере по категоричен начин. И фактът, че съдбата на Нерон застана пред моята душа, действително трябва да се припише на привидна случайност. Но това беше именно само привидна случайност, че тази съдба на Нерон застана веднъж особено силно пред моята душа.

Филипино Липи: „Разпъването на Св. Петър и прението със Симон Влъхва пред император Нерон“

Филипино Липи: „Разпъването на Св. Петър и прението със Симон Влъхва пред император Нерон“

Рудолф,2 австрийският престолонаследник, прераждане на Нерон

Но ние трябва да се запитаме: Как е възможно, някой, който има такива блестящи перспективи (каквито е имал Рудолф), да пристъпи към самоубийство заради отношения, които при такова положение в живота без съмнение лесно могат да бъдат прикрити? Няма никакво съмнение, че не съществува обективна причина един престолонаследник да се самоубие заради любовна афера; искам да кажа, че няма налице обективна причина, обективно необходима причина за външните отношения.

И действително нямаше никаква външна причина, а беше налице фактът, че една личност, на която непосредствено предстои да заеме престола, решава, че животът няма никаква стойност и това се подготвя естествено по психо-патологичен начин. Но психо-патологията и в този случай първо трябва да бъде разбрана, защото в крайна сметка психо-патологията е също нещо, свързано с въпросите на съдбата. И основният факт, който действа тук в душата, е все пак този, че някой, който има най-блестящи перспективи пред себе си, намира, че животът е съвършено лишен от стойност.

Самоубийството, а също и предшестващото психо-патологично състояние, е необяснимо за този отделен човешки живот на Рудолф, престолонаследника на Австрия. Причината за него е необяснима от този отделен живот. Ако искаме да го разберем, в основата трябва да търсим нещо друго.

Това е нещо, скъпи приятели, което принадлежи към онези факти, които трябва да приемем за неразбираеми в живота. И колкото и да е било писано, колкото и да се е говорило върху тези неща, всъщност върху тези неща разумно може да разсъждава само онзи, който си казва: Самоубийството, а също и предшестващото психо-патологично състояние, е необяснимо за този отделен човешки живот на Рудолф, престолонаследника на Австрия. Причината за него е необяснима от този отделен живот. Ако искаме да го разберем, тук в основата трябва да търсим нещо друго.

А сега представете си душата на Нерон — след като е минала и през другото (прераждане), за което говорих. Представете си тази душа на Нерон именно в този самоунищожаващ се престолонаследник, който понася последиците чрез своята смърт, чрез своето самоубийство. Тогава отношенията просто се обръщат. Тогава виждате, че в душата има тенденция, произхождаща от минали земни съществувания. Като преминава през периода между смъртта и ново раждане, тази душа непосредствено вижда, че от нея са излезли всъщност само разрушителни сили и тя трябва да изживее по блестящ начин — бих казал — обръщането.

Ян Стика: „Нерон в Бая“

Ян Стика: „Нерон в Бая“

Как е изживяно това обръщане? То е изживяно именно чрез това, че един живот, който външно съдържа всичко, което е ценно, се отразява навътре така, че носителят на този живот го смята за лишен от всякаква стойност и сам слага край на живота си. За целта душата заболява, става полупобъркана. За тази цел душата търси външното оплитане в съответните любовни афери и т.н.. Но всичко това са само последици от стремежа на душата да насочи към себе си всички стрели, които по-рано е насочила срещу света. И когато вникнем в същността на такива отношения, виждаме да се развива извънредно голям трагизъм, но справедлив трагизъм, извънредно справедлива трагедия. И двете картини се подреждат заедно.

Но, от друга страна, ако се абстрахираме от това съдържание, в Нерон е имало изключително голяма сила. Тази сила не трябва да бъде изгубена за човечеството. Тази сила трябва да бъде пречистена. За това пречистване вече говорихме.

Когато една такава душа се е пречистила, тя ще пренесе силата, която е пречистена по благотворен начин, в следващите времена, в по-късни земни епохи. И точно когато чувстваме кармата като справедливо изкупление, никога няма да пропуснем да видим как кармата действа върху човека, изпитвайки го, как тя действа изпитващо даже тогава, когато човекът се държи в живота по възмутителен начин. Справедливото изкупление се извършва, но човешките сили не се изгубват. А когато извършеното е изравнено чрез справедливото изкупление, тогава лошото, което някой е извършил в един човешки живот, при известни обстоятелства се превръща също в сила за доброто. Ето защо една такава съдба, каквато описахме днес, е твърде разтърсваща.

Лектор: Рудолф Щайнер

Превод от немски: Нели Хорински


Бележки:

  1. Точният цитат е: „Какъв велик артист умира!“ (Qualis artifex pereo) — бел. И.С. [^]
  2. Ерцхерцог Рудолф Австрийски, 21 август 1858 г. — 30 януари 1889 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

12 коментара за "Пътят на изкуплението за император Нерон"

  1. Пламен  20.04.2016 г. | 22:31 ч.

    Според Слава Севрюкова.. Нерон се е преродил в Хитлер.

  2. Агамемнон  30.08.2017 г. | 18:14 ч.

    Можеш ли да посочиш конкретното изказване, в което тя казва това? И, всъщност, е малко вероятно, ако не и невъзможно, душата на Нерон да се е преродила в Хитлер. Ерцхерцог Рудолф (споменатия по-горе като инкарнация на Нерон) умира на 30 януари 1889 г., а Хитлер се ражда на 20 април същата година. Три месеца не стигат на човек, бил той и най-ариманизирания (хората с ариманични наклонности, като Сталин например, престояват в Отвъдното относително кратко) да се подготви за следваща инкарнация.

  3. Стопанина  30.08.2017 г. | 18:54 ч.

    Из Христо Нанев, „Слава Севрюкова – Прозрения“:

    Какво е мнението по въпроса на живата връзка между видимо и невидимо? За нея, както знаем, „в Хитлер е въплътен голям тъмен дух“. Взирайки се в миналото му, разкрива зловеща система реинкарнации. Съзряла брънките в цикличната верига на неговите прераждания, констатира:

    „В предходното си съществувание той е бил Нерон. Тогава е носил мощен творчески импулс, ала въпреки високото си положение в Рим, не е могъл да го реализира. Това се повтаря и в последното му въплъщение като нацистки лидер.“

    Очевидно не може и Щайнер, и Севрюкова да са прави.

    Залагам на това, че Севрюкова го е казала като умозрение, на което всеки може да се върже, защото е „логично“. Но, за жалост, такива неща за сетен път повдигат въпроса:

    Наистина ли Севрюкова е ясновидка?

    Има още една година да се докаже…

  4. Агамемнон  30.08.2017 г. | 19:43 ч.

    Между другото, тук искам да задам няколко въпроса, които Стопанина може да включи в поредицата „Въпроси и отговори“ в Youtube канала на „От извора“.

    Димитър Мангуров е споменавал, че способностите на Преподобна Стойна, Слава Севрюкова, дядо Влайчо и др. са напълно валидни и носят вярна информация. Доколко вярно е това? Въобще доколко можем да се доверим на Мангуров? Последният въпрос отдавна виси някъде из сайта, а вие [Стопанина] така и не обяснихте по-подробно що за човек е той [Мангуров], полезна и достоверна ли е информацията, давана във няколкочасовите му видеолекции.

  5. Стопанина  30.08.2017 г. | 20:34 ч.

    Въобще доколко можем да се доверим на Мангуров?

    Как можем да дадем универсален отговор?

    Ако едно изречение е поредната му агитация за ББ и ГЕРБ, означава ли непременно, че в следващото изречение няма да каже нещо вярно и важно?

    Ако една от лекциите му канализира бесовете на националистическия бяс, означава ли непременно, че в следващата лекция няма да каже нещо вярно и важно?

    Такъв е проблемът в конкретния случай, че няма еднозначен отговор.

    така и не обяснихте по-подробно що за човек е той [Мангуров],

    Не бих си позволил да се занимавам с човека Мангуров. Имам проблем с мангурософията, представяна като антропософия. Когато преценя, че се излиза извън рамките на допустимите отклонения, казвам това-онова, за да подпомогна хората, които пресяват инфото сами. Не че този, дето най-вече трябва да си вземе бележка, се поучава, но това си е негов проблем, нали?

    Ако трябва да коментирам всичко, което той твърди, било то вярно или от самозваните му „окултни факти“, няма да ми остане време да свърша нищо от моята работа. Затова, моля, нека не се изкушаваме с разсейващи личности и проповедите им, от които вече три години съм се лишил, без да усещам липса. Осведомявам се за някои „окултни факти“ от хора, които следят творчеството му, а тъй като впечатленията ми не са от първа ръка, това е поредна причина да не коментирам чуждата работа.

    Моите уважения, Агамемнон, но друг отговор не мога и не искам да дам.

  6. Агамемнон  30.08.2017 г. | 22:00 ч.

    Въпросът ми беше доста грубо оформен, признавам. Интересувам се от Мангуров, тъй като навлизам в антропософията отскоро, а самият Щайнер съветва да се търсят нови гледни точки. Гледам лекциите му с интерес, но винаги оставам с едно чувство на леко изкривяване на истината. Може би е заради категоричния му тон. Иначе съвсем не го чувствам дразнещ, както други хора смятат. Самохвалко е, но не е глупак. Личи си, че има дълбоко разбиране за нещата. И все пак онова усещане остава. То провокира въпросът ми. Ще се чете Щайнер.

    Въпросът ми за надеждността на предсказанията на Преподобна Стойна, Слава Севрюкова и дядо Влайчо остава. Ако и тази тема е твърде обширна, просто не отговаряйте. Няма нужда да губите време в никакви обяснения.

  7. Стопанина  30.08.2017 г. | 22:10 ч.

    За Слава Севрюкова вече казах по-горе. Има някои неща, които ме притесняват. Дали проблемът е в нея или в онези, които я „цитират“ в книгите си, няма как да знам.

    Дядо Влайчо и Преподобна Стойна не съм ги проучвал.

  8. Gergana  01.09.2017 г. | 01:55 ч.

    Виждаме най-голямото лекомислие в едно такова самопризнание, в една такава изповед; изключително разрушителна воля и инстинкт за унищожение, представени така, че всичко това се харесва на тази душа. Тук от личността излизат, така да се каже, разрушаващи света лъчи. И ние се питаме: Какво става с една такава душа?

    Проследете историята от индийската културна епоха и т.н. Представете си Ведите (химни, заклинания, мелодии), Махабхарата и Рамаяна след това и окончателното потъване в грубата материя през Гръко-Римската културна епоха. Какво виждаме? Аз лично виждам лицемерие и въздигане на личността посредством невероятно наивни венцехваления. Така наречената поезия. „О, Ти, щом си на власт, по-издигнат си от Боговете, що са на небето, но и тези в подземието треперят от теб, тъй като славата ти ги потресе, но и в океана няма скришно място от делата ти, които движат вълните по солената, водна повърхност… Оооо…“

  9. Манас Атмановски  03.09.2018 г. | 19:31 ч.

    Защо пък една година да се докаже дали Севрюкова е ясновидка?

  10. Петьо  03.09.2018 г. | 21:12 ч.

    „Държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив – ще я крадат. Ще минават тия, ония… И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България ще се изправи на крака едва тогаз.“

    Вижте и тази публилация:

    http://www.otizvora.com/2011/03/2528

  11. сф  05.09.2018 г. | 14:41 ч.

    нещата ще се оправят в България когато турция отхапе от българия….а тия години 17-18 са си сложени от някой си…..

  12. Varna Mapper  05.09.2018 г. | 17:22 ч.

    Мина 2017 и се съмнявам тази година да стане внезапна промяна. Преди смятах, че като дойде едно добро правителство и всичко ще е наред. Но като гледам държавите с ,,по-добри“ правителства, а народа – покварен, си върнах здравия разум. Бях чел, че е ще си върнем Македония и ще получим Солун. Но не може просто така на тепсия да стане – трябва да се докажем. Може би народът бавно ще се осъзнае, но няма да е бърз процес, както казва Слава(или както Нанев и Лозенски пишат).

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.