Рудолф Щайнер за Съзнателната душа — извадки (6 част)

„Днес, сякаш по правило, не се запознаваме с човек, с когото да не сме били заедно в някое от предишните ни прераждания“

Чрез това, че често сме се прераждали в света, ние постепенно сме стигнали до такива отношения, че по правило не срещаме човек, с когото да не сме били заедно в някое от предишните ни прераждания. Изглежда ни случайно, че срещаме един или друг човек. В действителност всичко това се дължи на предишните прераждания, където сме се срещнали, където са изградени силите, водещи до сегашната ни среща.1

* * *

Някой човек среща друг и там трябва да се прояви това, което в единия или в другия човек изплува нагоре като резултат от предишни въплъщения. Това трае по-дълго от непосредственото запознаване при дадена среща. Необходимо е хората да позволят по чувство, инстинктивно да изплува постепенно нагоре това, което са изживели с другия човек. И само ако човекът влезе в отношения с други хора повече от вътрешността на душата си, може да изгради съзнателната душа.

Рудолф Щайнер за Съзнателната душа — извадки (6 част)

Но не само хора, които така се срещат в живота, трябва да изпробват дали нещо се издига в тях и действително е достатъчно да основе трайни отношения. Ще става все по-трудно синове и дъщери да разбират бащите и майките си, ще става все по-трудно родителите да разбират децата си, все по-трудно да се разбират братя и сестри.2

* * *

В тази област човечеството все още не е стигнало особено далеч, то още е съвсем изостанало. Как преценяваме днес някой човек, който застава насреща ни? Той ни е симпатичен или несимпатичен. Огледайте се в света и ще видите как в повечето случаи това е единствената преценка, или ако се появят повече мнения, те изцяло са под влиянието на тази единствена гледна точка: той ми е симпатичен или това в него ми е неприятно. Мнения, дължащи се на предразсъдъци! Човек си представя, че другият би трябвало да бъде такъв или онакъв. Когато види, че в едно или друго отношение той е друг, тогава към него се проявява определено отношение.

Докато такова симпатизиране или отблъскване, породено от предразсъдъци, от особени предпочитания, които човек проявява към определен човешки характер, не престане да се проявява и докато не се разпространи желанието човекът да се приеме такъв, какъвто е, не може да се напредне в действително практическото човешко опознаване. Симпатиите и антипатиите са най-големите врагове на истинския социален интерес. Съзнателната душа ще може да бъде родена само в съзнателната борба с повърхностните чувства на симпатия и антипатия.3

* * *

Всяка представа, която се опира само на една полярност, например добър и зъл принцип, никога няма да може да осветли живота. Животът може да се осветли само ако се разгледа в смисъла на троичността, където едното се намира в равновесие, а останалите два полюса непрекъснато се стремят към състоянието на равновесие. Това съзнание за едно равновесно състояние, към което има стремеж, което вечно се намира в опасност да се отклони към едната или другата посока, трябва да бъде същественото в мирогледа на петата следатлантска културна епоха.

Докато човекът преминава през развитието на съзнателната душа, той се развива в посока към духа-себе, манас. Още дълго време ще трае епохата на развитието на съзнателната душа. Но в действителност нещата не стават така, че едното схематично да последва другото, а едното по определен смисъл се намира в другото. И докато ние все повече засилваме и изграждаме съзнателната душа, на заден план, бих казал, вече се надига духът-себе, манас, който през шестата следатлантска епоха ще следва да се появи също така категорично, както съзнателната душа през петата следатлантска културна епоха. Духът-себе ще действа социално също така силно, както съзнателната душа, докато се развива, действа антисоциално.4

* * *

Когато сетивната душа се преобрази в интуитивна душа, трябва съответно да си представим, че интуитивната душа ще има своя инструмент в астралното тяло на човека. Инспирационната душа е преобразената разсъдъчна или чувстваща душа. Своят инструмент тя има в етерното тяло на човека, а имагинативната душа, преобразената съзнателна душа — във физическото човешко тяло.5

* * *

Хитростта е способност на съзнателната душа, но е далеч от силата, от по-мощната сила. Със съзнателната душа виждаме онези духовни същества, които са изостанали на степента, на която човекът е притежавал само обвивката на аза. Човекът вижда как тези същества живеят. Те не могат много неща, техните сили са малки. И понеже човекът вижда в картини съществата според тяхната вътрешна природа, те му изглеждат като джуджета.6

* * *

Когато човекът преминава през окултно развитие, става въпрос някои неща първоначално да се подтиснат в самата му душа. Необходимо е човекът да изключи външните сетивни впечатления. Изключването на външните сетивни впечатления е първото изискване за истински окултен напредък. Чрез това изключване се променя вътрешно тази част от душата, която се е изградила предимно под въздействието на външните сетивни впечатления. Това е съзнателната душа. Разберете правилно: сега се развива главно съзнателната душа, понеже тя се опира преди всичко на външните сетивни впечатления. Че съзнателната душа вътрешно най-много се засилва от сетивните впечатления, това не бива да се смесва с факта, че сетивната душа посредничи за тяхното възприемане.

Когато става въпрос за окултно обучение, трябва да се разбере под какви впечатления съзнателната душа най-много се засилва: това са сетивните впечатления. Ако те се изключат, съзнателната душа се потиска. Изтъкването на аза отстъпва назад. […] Затова пък сетивната душа, която преди е служила предимно на културата на аза, постепенно се изпълва с това, което наричаме имагинация. Можем направо да кажем, че при окултно развиващия се човек сетивната душа се преобразява в имагинативна душа.7


Бележки:

  1. СС 168, За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 95, немско издание 1968 г. [^]
  2. СС 168, За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 96сл., немско издание 1968 г. [^]
  3. СС 168, За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 100сл., немско издание 1968 г. [^]
  4. СС 186 Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах (1918), стр. 112сл., немско издание 1979 г. [^]
  5. СС 145, Окултното развитие на човека и значението му за неговите физическо, етерно, астрално тяло и аз, Хага (1913), стр. 180сл., немско издание 1976 г. [^]
  6. СС 108, Отговорът на въпросите на живота и света чрез антропософията (1908–1909), стр. 154, немско издание 1986 г. [^]
  7. СС 145, Окултното развитие на човека и значението му за неговите физическо, етерно, астрално тяло и аз, Хага (1913), стр. 176, немско издание 1976 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.