Рудолф Щайнер за Съзнателната душа — извадки (5 част)

Подбрани тематични цитати

Виждаме, че съществува остра борба между покълването на свободата на мислите и авторитета, останал от старите времена — с главен представител днес: академичните науки. В наши дни вярата в авторитета е нараснала неимоверно, станала е невероятно интензивна и под нейно влияние се развива известна безпомощност у хората относно преценката им. Жив пример е медицината. През четвъртата културна епоха на човека е бил даден, като естествен дар, един здравословен разум. Сега той трябва да го постигне, да го развие. Вярата в авторитета му пречи.1

* * *

Социално разбиране, свобода на мислите, духовно познание — това са трите велики цели, импулси на петата следатлантска културна епоха.2

* * *

Рудолф Щайнер за Съзнателната душа — извадки (5 част)

По-нататък ще се наложи да настъпи истинско опустошаване на религиозния живот, ако той остане такъв, какъвто е бил през четвъртата следатлантска културна епоха. През онова време хората са можели да бъдат обучавани групово относно Христос. През петата културна епоха Христос действително навлиза в отделните души. В несъзнателното или подсъзнателното всички ние вече носим Христос в нас. Но Той трябва отново да бъде разбран в самите нас. Това не става, когато на хората се натрапват установени, замръзнали догми, а като се опита да се направи достояние на хората всичко онова, което може да допринесе за всестранното разбиране на Христос. Поради това през тази епоха трябва да се появи все по-голяма толерантност именно по отношение на мислите в духовния живот.3

* * *

Чувството, според което човек може да изключи сам себе си, е единият полюс на съзнателната душа. Другият полюс, който навлиза от духовния свят, е съвестта. Тя ни въздържа, когато искаме да извършим действия, които не се покриват с моралните закони. Ние трябва да се ръководим и насочваме от съвестта си. Трябва да внимаваме, за да изградим по правилен начин съвестта на физическия план, защото само това, което сами постигаме, можем да го вземем в духовния свят.4

* * *

Сетивната душа изживява нещо само дотогава, докато човек е отдаден на външния свят. Тя приема впечатленията от външния свят. Когато по време на будния си дневен живот човекът известно време не обръща внимание на впечатленията, идващи от външния свят, а ги преработва в душата си, когато размишлява върху тях и чувствата на удоволствие или неудоволствие, радост или болка продължават да се вълнуват, без да има външно въздействие, тогава човек е отдаден на разсъдъчната си душа, така че тя е нещо по-стабилно и дълготрайно в сравнение със сетивната душа. Ако сега вземем преработеното и се поставим в отношения с външния свят, тогава се отдаваме на съзнателната си душа.5

* * *

Над гръцката и римската култура все още се носи полъх от групова душевност. Виждаме как хората все още са поставени в определен социален порядък, който макар и повече да изгражда чрез морални сили предимно структурата и своята формация, той все още показва твърди устои. Но тези формации все повече се разпадат през (текущата) петата следатлантска епоха. На тяхно място трябва да се появи съзнателно социално разбиране, което означава, че трябва да се появи всичко това, което произлиза от по-дълбокото разбиране за правилната индивидуална човешка същност. И когато всред кръговете, занимаващи се с духовната наука, тя все повече се развива от абстрактното към конкретното, към жизненото, ще се появи съвсем особен вид човекознание и събуждане на интерес към човека. Ще се практикува практическа психология, практическа душевна наука, но също — практическо учение за живота, чрез което ще се стигне до истинско социално разбиране на човешкото развитие.6


Бележки:

  1. СС 168, За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 105, немско издание 1968 г. [^]
  2. Ibid., стр. 113 [^]
  3. Ibid., стр. 102 сл. [^]
  4. СС 266/2, От съдържанията на езотеричните уроци, том II (1910–1912), стр. 437, немско издание 1996 г. [^]
  5. СС 119, стр. 67 сл., немско издание 1962 г. [^]
  6. СС 168, За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 98 сл., немско издание 1968 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.