Мирната съпротива: Последното писмо на Толстой до Ганди

„Властите знаят къде е главната опасност за тях, затова зорко следят не само въпроса за своите интереси, но и въпроса да бъдат или да не бъдат“ — Толстой

Последна публикация от поредицата „Мирната съпротива“ за кореспонденцията и идеологията на Махатма Ганди и Лев Толстой.

Следва дългото писмо на Лев Толстой до Махатма Ганди, обещано в по-ранната им кореспонденция. Руският писател съставя писмото си буквално със сетни сили, но все пак успява да спази обещанието си към Ганди и неговите сподвижници. Толстой издъхва по-малко от два месеца, след като изпраща последното си писмо.

* * *

7 септември 1910 г.
Кочети

Получих вашето списание Indian Opinion и се зарадвах да науча, че в него пише за непротивленците. И ми се прииска да ви споделя мислите, които ми дойдоха, докато го четох.

Колкото повече живея, особено сега, когато живо чувствам близостта на смъртта, ми се ще да споделя и друго, което тъй живо чувствам, а то, по мое мнение, има огромна важност. А именно това, което наричаме несъпротивление,1 което в същността си не е различно от учението за любовта и не е изопачено с лъжливи тълкувания.

Любовта, тоест стремежът към единение на човешките души и произтичащият от него стремеж за деятелност, представлява най-висшият и единственият закон в живота на човека. В дълбините на душата си го чувства и го знае всеки човек (което най-ясно се вижда сред децата). Знае го, докато не се изгуби в лъжливите светски учения. За този закон са проповядвали всички световни мъдреци — и индийските, и китайските, и еврейските, и гръцките, и римските.

Мисля, че това най-ясно е било отбелязано от Христос, който направо казва, че това е единственият закон и закон на пророците.2 Но има и друго, след като Той предвижда изопачаването, на което се излага и може да се изложи този закон, направо посочва опасността от изопачаването му, която е свойствена на хората, живеещи със светски интереси, а именно, за да си позволят защитата на тези интереси със сила, т.е., както Той казва, отвръщат на удар с удар, със сила заграбват присвоени вещи и т.н. и т.н. Той е знаел, както не може да знае дори разумният човек, че използването на насилие е несъвместимо с любовта, която е водещият закон на живота.

В мига, в който се допусне насилие, безразлично от повода, се засвидетелства недостатъчност на закона на любовта, а по този начин се отрича самият закон. Цялата християнска цивилизация, колкото и да е бляскава на външен вид, е израснала върху това очевидно и странно, понякога съзнателно, но най-често несъзнателно недоразумение и противоречие.

Всъщност, когато се допуска съпротивление спрямо любовта, тогава няма и не може да има любов в смисъла на житейски закон, а когато няма закон на любовта, нямаме никакъв закон освен този на насилието, т.е. властта на по-силния. Християнското човечество живее така от 19 века. Наистина, във всички епохи хората са поставяли живота си под ръководството на насилието. Разликата между живота на християнските народи и всички останали е само в това, че в християнският свят законът на любовта е бил изразен тъй ясно и определено, както не е бил изразен в никое друго религиозно учение, и в това, че хората от християнския свят тържествено са приели този закон и заедно с това са си разрешили насилие, върху което са построили живота си.

И затова целият живот на християнските народи представлява явно противоречие между това, което изповядват, и онова, върху което изграждат живота си: противоречие между любовта, призната като закон на живота, и насилието, признато даже като необходимост в различни форми, сред които държавната власт, съдилищата и войската, признати и възхвалявани. Това противоречие се е изострило заедно с развитието на хората от християнския свят и в последно време стигна до крайности. Сега въпросът очевидно е следният — едно от двете: или признаваме, че не признаваме никакво религиозно-нравствено учение, а в устройството на живота се ръководим само от силата на властта, или всички форми на насилие, в данъчните, в съдебните и полицейските учреждения, и преди всичко в армията, трябва да бъдат унищожени.

Тази пролет на изпита за божия закон в един от женските институти на Москва преподавателят по вероучение, а след това и гостуващият епископ разпитваха девойките за божите заповеди и особено за шестата.3 При правилен отговор за закона епископът обикновено задавал и друг въпрос: божият закон винаги и при всеки случай ли забранява убийство, а злощастните и покварявани девици трябвало да отговорят и отговаряли, че не винаги, че убийството е позволено на война и при екзекуцията на престъпници.4 Веднъж, когато на една от бедните девойки бил зададен същият този въпрос — винаги ли убийството е грях? — развълнувана и зачервена, тя решително отвърнала: винаги. (Това, което разказвам, не е измислица, а факт, с който ме запознаха очевидци.) А на всичките обичайни софизми от епископа тя отвръщала с твърдо убеждение, че убийството винаги е забранено и че убийството е забранено и във Вехтия завет, и забранено от Христос, не само убийството, но и всяко зло против брата. И въпреки цялото си величие и изкусно красноречие епископът замлъкнал, а момичето излязло победител.

Да, в нашите вестници можем да четем за успехите на авиацията, за сложните дипломатически отношения, за различни клубове, открития, съюзи от всякакъв вид, тъй наречените художествени произведения, докато мълчим за онова, което е казала онази девойка. Но не трябва да го премълчаваме, защото то се чувства повече или по-малко неясно, но се чувства от всеки човек в християнския свят. Социализъм, комунизъм, анархизъм, Армия на спасението,5 растяща престъпност, безработица на населението, увеличаващи се безумен разкош сред богатите и нищета сред бедните, страшно умножаващи се самоубийства, всичко това са признаци на онова вътрешно противоречие, което трябва непременно да бъде излекувано.

И разбира се, лечението се изразява в признаването на закона на любовта и отричането на всяко насилие. И ето защо вашето дело в Трансваал, от наша гледна точка това е като на другия край на света, е съвсем централно дело, най-важното от всички дела, които сега се вършат по света. Участие в него неизбежно ще вземат не само християнските народи, но и целият свят.

Мисля, че ще ви бъде приятно да научите, че тук, в Русия, това дело също бързо се разпространява под формата на отказ от военна служба, като с всяка година се разраства повече и повече. Както немалко от вашите хора несъучастват, така и у нас, в Русия, расте броят на отказващите, и едните, и другите могат смело да кажат, че бог е с тях. А бог е по-могъщ от хората.

В признаването на християнството, макар и в извратената форма, в която се изповядва сред християнските народи, и в същевременното признаване на необходимостта от войски и въоръжение за убийства в най-големи размери при войни се състои това явно, нечувано противоречие, което рано или късно, но неизбежно, вероятно доста рано, ще се разбере и ще унищожи: или признаването на християнската религия, която е необходима за поддържането на властите, или съществуването на армията и всяко поддържано насилие, което за властите е не по-малко необходимо. Това противоречие се чувства от всички правителства — както от вашето британско, така и от нашето руско — и заради естественото чувство за самосъхранение, както ние виждаме в Русия и както се вижда от статиите във вашето списание, енергично се преследва всяка антиправителствена деятелност. Властите знаят къде е главната опасност за тях, затова зорко следят не само въпроса за своите интереси, но и въпроса да бъдат или да не бъдат.

Със съвършено уважение,
Лев Толстой

* * *

Мирната съпротива: Последното писмо на Толстой до Ганди

След като превежда това писмо на английски език, В. Г. Чертков го изпраща с позволението на Толстой. Чертков прилага и руския вариант. Ганди, който по това време още е в Трансваал, получава писмото броени дни преди смъртта на Толстой. Така и не успява да му отговори.

Неудовлетворен от превода на английски, Ганди поръчва нов превод от Полина Падлащук и го отпечатва в списанието си «Indian Opinion» — броя от 26 ноември 1910 г. Няколко години по-късно, през 1914 г., Ганди отново публикува писмото на Толстой в същото списание, в тъй наречения „златен брой“, издаден по случай победата на южноафриканските индуси в борбата им за граждански права. В него е поместен и портрет на Толстой, под който е изтъкнато, че руският писател е един от главните вдъхновители на борбата от 1906 до 1914 г.

Превод от руски: Иван Стаменов
18.3.2016 г.

Консултант: Диана Димитрова


Бележки:

  1. Бел. пр.: На български език може би по-удачна дума е „несъучастие“, понеже „несъпротивлението“ на Толстой и Ганди все пак е форма на съпротивление, макар и в мирна форма. Когато говорим за „несъучастие“ спрямо несправедливи закони и дейности, едновременно загатваме, че става дума за съпротивление, като не е нужно да уточняваме, че то е мирно, тъй като самата дума предполага известна пасивност. [^]
  2. Бел. пр.: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня“, казва Христос в едно от евангелията. [^]
  3. Шести закон на Моисей: „Не убивай“. [^]
  4. Бел. ред.: По този начин се тълкува шестата заповед на Моисей в «Катехизис на православната църква», явяващ се задължителна академична дисциплина във всички училища на Царска Русия. [^]
  5. Бел. пр.: Армия на спасението — английска религиозно-филантропска организация, организирана по военен образец — с «генерали», «полковници» и др. При набора на последователи се правели шествия по улиците, съпроводени от музика и биене на барабани. Тук Толстой определено прави аналогия между този английски ритуал и обичайните практики в руските наборни кампании на армията, където принудителната същност на конскрипцията външно се изразява с шумни тържества (поредно вътрешно противоречие) под формата на шествия по улиците под музикален съпровод. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.