Джон Стайнбек за истината и лъжите, духовното и светското

Подбрани мисли от големия писател на XX век (втора част)

Към първа част на подбраните мисли от Стайнбек »

За истината и човека…

Истина, която е трудна за вярване, може да нарани човек повече от лъжата. Изисква се голям кураж да казваш истина, която не се приема в наши дни. Това се наказва, обикновено чрез разпъване на кръст.

* * *

Възлюбих това сияйно притежание — човешката душа. Тя е възхитително и неповторимо нещо във всемира. Тя постоянно е нападана, но никога унищожавана…

* * *

Помнете, че най-красивите неща на света са най-безполезните; например пауните и лилиите.

* * *

Намерението, добро или лошо, не е достатъчно.

* * *

Човекът има избор, а този избор го прави човек.

* * *

Да си в мир със себе си, те прави в мир със света.

* * *

Има толкова много светове, колко са различните дни. И както един опал променя цвета и огъня си според природата на деня, така правя и аз.

* * *

Говори се, че човеците никога не били доволни, задето им даваш едно нещо, а те искат нещо друго. Говорят го пренебрежително, въпреки че това е най-великото качество на нашия вид и го прави по-висш от животните, които са доволни от това, което имат.

* * *

В природата на човека е да расте, ако растежът се очаква от него.

* * *

Хората наистина се променят, а промяната идва като вечерния повей, който леко надипля пердетата, и като нежния парфюм на дивите цветя, скрити в тревата.

* * *

Освен голата потребност от живот и възпроизвеждане, на човек най-много му се иска да остави следа от себе си, може би доказателство, че е съществувал. Той оставя доказателството върху дърво, на камък или в животите на други хора. Това дълбоко желание го има у всеки, от момчето, което пише мръсни думи в обществените тоалетни, до Буда, който гравира образа си в ума на цяла раса. Животът е тъй нереален. Мисля, че ние наистина се съмняваме в съществуването си и опитваме да докажем, че ни има.

* * *

Смъртта е приятел, а сънят е нейният брат.

* * *

Предполагам, че възможностите ни за самоизмама са безгранични.

* * *

Мускули, които ни болят от работа, умове, които ни болят от творчество — това е човекът.

* * *

Както има физически чудовища, защо да няма умствени или душевни чудовища? Лицата и телата им може да са съвършени, но, ако един увреден ген или една уродлива клетка създават физически чудовища, не може ли по сходен начин да се създаде и една уродлива душа?

* * *

Отмъщавам по възможно най-жестокия начин — като забравям.

* * *

Не се страхувайте от загубата. Ако е необходима, се случва. Важното е да не бързаме. Нищо добро няма да ни избяга.

* * *

Джон Стайнбек за истината и лъжите, духовното и светскотоНе позволявайте на всички да знаят за вашата тъга.

* * *

Трудно е да изоставиш прекалено еднообразния живот, даже ако го мразиш.

* * *

Можеш да разбереш хората, ако ги чувстваш в себе си.

* * *

Чудя се, защо прогресът толкова много прилича на унищожение.

* * *

Ужасно е да не си обичан. Това е най-лошото нещо на света… То те прави гаден, насилник и жесток.

* * *

Понякога има и случаи… когато любовта към хората е силна и топла като тъга.

* * *

Пред нас може да има още хиляди животи, но когато дойде всеки от тях, ще е единственият.

* * *

Когато едно положение или един проблем стане твърде сериозен, човеците се предпазват, като не мислят за него. Но той прониква в тях и се смесва с други неща, които вече са там, а това поражда недоволство и безпокойство, вина и принуждението да получиш нещо — каквото и да е то — преди всичко да изчезне.

* * *

Един от успехите на човека е, че той може да знае нещо, но все пак да не вярва в него.

* * *

Можем да изстрелваме ракети в космоса, но не можем да излекуваме гнева или недоволството.

* * *

Откриваме след години на усилие, че не ние поемаме на път, а пътят поема нас.

* * *

Някъде по света поражението очаква всеки от нас. Някои се затриват от това поражение, а други се смаляват и обезценяват от победата. Величието е за този, който триумфира еднакво над поражението и победата.

* * *

Понякога една лъжа се казва от любезност. Не вярвам, че тя някога действа любезно. Бързата болка от истината може да отмине, но бавната и изяждаща агония от лъжата никога не се губи.

Джон Стайнбек за истината и лъжите, духовното и светското

За книгите и мислите…

Има само една история. Всички романи и цялата поезия се основават на вечната борба между доброто и злото. И ми се струва, че злото трябва постоянно да приема нови форми, докато доброто и добродетелите са безсмъртни. Покварата винаги си слага свежо младежко лице, докато добродетелите са най-старото нещо на света.

* * *

Ако една история не е за читателя, той няма да я слуша. И ето защо имам правило — значимата и интересна история засяга всеки или ще се забрави.

* * *

Човек, който описва тайни или събития, трябва да мисли за онези, които слушат или четат, тъй като една история може да има толкова версии, колкото са читателите. Всеки взима от нея това, което иска или може, затова я променя според собствената си мярка. Някои взимат отделни части и отхвърлят останалото, някои опетняват историята през цедката на предразсъдъците си, някои я украсяват със собствените си страсти. Една история трябва да има допирни точки с читателя, за да го накара да се чувства у дома. Само тогава той може да приеме чудесата.

* * *

Да се научиш да четеш, това вероятно е най-трудното и революционно постижение, което се случва на човешкия мозък. И ако не го вярвате, наблюдавайте неграмотен възрастен, който опитва да го прави.

* * *

Твърде много стари и възхитителни неща се съхраняват в световния килер, защото не ги искаме около нас и не се осмеляваме да ги изхвърлим.

* * *

Може би най-трудното при писането е просто да казваш истината за нещата, каквито ги виждаш.

* * *

Книгите с твърди корици развалят приятелства. Заемате книга с твърда корица на приятел и когато той не я върне, вие му се сърдите. Това ви прави слаби и жалки. Но книгите за двадесет и пет цента са нещо различно.

* * *

Мислите са бавни, дълбоки и златни подир изгрева.

* * *

Няма грозни въпроси, ако не броим облечените във високомерна любезност.

 

За децата…

Често ми е хрумвало, че доброто възпитание може би е онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.

* * *

Виждали сте големите черни мравки, които се раждат с криле. Летят ден или два, след което губят крилете си и слизат на земята, за да пълзят до края на живота си. Нима не е странно, че сред хората такова пълзене е на почит и че късат крилете на децата, за се отдадат на чудесното пълзене?

* * *

Когато детето за пръв път изобличи възрастните, след като в непокварената му главица за пръв път се промъкне истината, че възрастните не са божествено знаещи, че решенията им не са винаги мъдри, мислите им — правилни, присъдите — справедливи, светът му за миг се превръща в страховита пустош. Боговете падат, а сигурността изчезва. […] Не падат постепенно боговете, а с трясък, пръскат се на парчета или потъват дълбоко в зеленото тресавище. Да ги издигаш наново е невъзможна работа – те никога вече не блестят, както преди. А детският свят никога не възстановява предишната си цялост. Такова израстване е мъчение.

 

За светските неща…

Има два вида хора по света, наблюдатели и заплеси.

* * *

Открих от богат опит, че се възхищавам на всички народи и мразя всички правителства.

* * *

Те (ирландците) са мрачни хора с дарба да страдат повече, отколкото заслужават. Твърди се, че без уискито, с което напояват и смекчават света, биха се самоубили.

* * *

По мое мнение обгръщаме и празнуваме уродливото в нашия народ и цивилизацията. Националният парк „Йелоустоун“ не е по-представителен за Америка от „Дисниленд“.

* * *

Църквата и бардакът са пристигнали по едно и също време в Далечния Запад. И всеки би се ужасил да мисли, че те са двете страни на една монета. Но те определено са искали да постигнат едно и също: песни, себеотдаване на другия, поезията на черквите за кратко е облекчавала умопомрачението на човека, също като бардаците.

* * *

В бедност имаме завист. В богатство имаме надменност. Парите не променят болестта, само симптомите.

* * *

В наши дни единственото нещо, което жената не може да прави по-добре от мъжа, е да си отгледа брада. Ако постигне дори това, успехът ѝ ще бъде признат само в цирка.

* * *

Това е началото — от „Аз“ към „нас“. Ако можете да го разберете вие, които сте обсебили нещата, необходими и на други хора, бихте могли да се съхраните. Ако можете да разграничите причините от следствията, и разберете, че Пейн, Маркс, Джеферсън, Ленин са следствията, а не причините, може и да оцелеете. Но едва ли ще разберете. Защото едно от качествата на притежаването е, че ви замразява завинаги в „Аза“, като ви изключва завинаги от „нас“.

 

Подбор и превод: Иван Стаменов за „От Извора“

По идея на Светлан Бонев

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Джон Стайнбек за истината и лъжите, духовното и светското"

  1. Gergana  14.03.2016 г. | 23:18 ч.

    Освен голата потребност от живот и възпроизвеждане, на човек най-много му се иска да остави следа от себе си, може би доказателство, че е съществувал. Той оставя доказателството върху дърво, на камък или в животите на други хора. Това дълбоко желание го има у всеки, от момчето, което пише мръсни думи в обществените тоалетни, до Буда, който гравира образа си в ума на цяла раса. Животът е тъй нереален. Мисля, че ние наистина се съмняваме в съществуването си и опитваме да докажем, че ни има.

    Само искам да добавя, че този мъдър човек, на чието погребение мнозина са се стекли и са тъгували, е забравил да добави, освен как, също и пред Kого се доказваме. Това, според мен, е най-голямата трагедия на съществуванието ни – да опитваме непрестанно да доказваме на Създателя, че съществуваме, след като вече от Него сме получили доказателството, че ни има, чрез цялото съзидание. Тавтология, Сизифов труд, хвърлен напразно (а може би и не, но само в ретроспекция), когато усилията ни биха могли да бъдат насочени не към надлъгване на смъртта, а към утвърждаване на човешкото достойнство под, не особено спектакулярни, но затова пък доста забележими форми (да са видни чак и от Олимп; защо Зевс все от формите се е изкушавал ; ) ).

  2. Стопанина  14.03.2016 г. | 23:51 ч.

    не особено спектакулярни, но затова пък доста забележими форми

    Герка, ще дадеш ли пример за такива форми?

    Малко ми е трудно да направя връзка с творчеството на Стайнбек, без да претендирам, че го познавам подробно.

  3. Gergana  15.03.2016 г. | 00:19 ч.

    А, тези форми са от нас, не от писателя. Ще ги мислим заедно.

    Връзката не е критика или одобрение, а допълнение.

  4. Стопанина  15.03.2016 г. | 00:42 ч.

    Предположих, че имаш това предвид.

    И каузата ми харесва. 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.