Мирната съпротива: Първи отговор на Толстой към Ганди

„Такава борба против насилието има и у нас, особено чрез отказа от военна служба“

Увод от Стопанина: След като Ганди пише първото си писмо до Толстой, руският поддръжник на учението за мирна съпротива не бави своя отговор. Махатма Ганди и Лев Толстой — двама от най-великите мъже на ХХ век, са обединени от възгледа, че борбата с несправедливостите и насилието в света трябва да се води чрез твърдото убеждение в мирната съпротива, включваща несъучастие (несътрудничество) спрямо всички закони и дейности, уронващи човешкото достойнство и водещи само към задълбочаване на жестокостите; ненасилствени протести и готовността смирено да се понасят страданията от този Път.

Току-що получих вашето писмо, което е интересно в най-висша степен и ми достави голяма радост. Да помага Бог на нашите скъпи братя и съмишленици в Трансваал. Такава борба на благостта против жестокостта, смирението и любовта против гордостта и насилието, с всеки изминал ден все повече и повече се проявява и у нас, особено в едно от най-острите стълкновения на духовния закон със светския закон – в отказа от принудителна военна служба. Все по-често и по-често срещаме мирно неподчинение.

Писмото до индуса е писано от мен, преводът е много добър. Заглавието на книгата за Кришна ще ви бъде изпратено от Москва.

Думата reincarnation ми се иска да не я премахвате, защото, по мое мнение, вярата в реинкарнацията никога не може да бъде толкова твърда, колкото вярата в безсмъртието на душата и в справедливостта и любовта на Бога. Впрочем, постъпете както желаете.

Преводът на индийски на моето писмо и неговото разпространение може само да ме радва.

Мисля, че competition, т. е. паричната награда при конкурси е неуместна в духовното дело. Ако мога да съм полезен на вашето издание, ще бъда много щастлив.

Приветствам ви братски и ми е приятно общуването с вас.

Л. Толстой
Ясна поляна
7 октомври 1909 г.

Вижте второто писмо от Ганди до Толстой »

* * *

Превод от руски:1 Иван Стаменов


Бележки:

  1. Писмото е написано на руски език. Английският превод, изпратен впоследствие до Ганди, е извършен от Татяна Сухотина-Толстая, дъщеря на Лев Толстой, след което той го подписва. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Мирната съпротива: Първи отговор на Толстой към Ганди"

  1. Стопанина  15.03.2016 г. | 13:42 ч.

    по мое мнение, вярата в реинкарнацията никога не може да бъде толкова твърда, колкото вярата в безсмъртието на душата и в справедливостта и любовта на Бога.

    А нима реинкарнацията не е най-доброто свидетелство за безсмъртието на душата и че тази душа непрекъснато получава нови и нови условия за своето развитие? Ако нямаше реинкарнация, за каква справедливост и любов на Бога можем да говорим, след като виждаме, че някои души така и не доживяват да видят справедливостта и да разберат любовта на Бога през „единствения“ си земен живот? Говоря само от свое име, но, ако не бях приел възгледа за прераждането, нямаше да обичам Бога, просто няма начин.

    За мен е странно това изказване. От една страна, звучи като недомислица от страна на Толстой. От друга, можем да потърсим причините за повърхностното му отношение, тъй като е писал тези думи във влошено здравословно състояние и на фона на все по-назряващи конфликти със София Андреевна, а оттам – и с приятели-съмишленици.

  2. Gergana  15.03.2016 г. | 14:04 ч.

    Думата reincarnation ми се иска да не я премахвате, защото, по мое мнение, вярата в реинкарнацията никога не може да бъде толкова твърда…

    Аз не виждам и логическия смисъл в изречението. Ако едно нещо не е толкова твърдо, колкото друго, защо да НЕ бъде премахнато, а запазено?

  3. Стопанина  15.03.2016 г. | 14:46 ч.

    Гери, моето разбиране за ситуацията е следното:

    Толстой по това време е болен на легло. Той диктува своите писма на руски, друг ги записва. После други ги превеждат на английски. Писмата от Ганди вероятно му ги четат непреведени – при симултанен превод.

    Възможно е, поради здравословното си състояние и превода в реално време, Толстой да не е вникнал в причините, поради които Ганди иска да отпадне критиката на реинкарнацията. И трите причини на Ганди за мен са основателни и морални, дори спрямо самия Толстой, който вероятно е имал изкривена представа за учението – не за друго, а заради собствените му не особено точни преводи от съмнителен източник.

    За мен най-голямото противоречие идва от изречението:

    „Впрочем, делайте как хотите.“

    Може да ни прозвучи, че казва: „Искам думата „реинкарнация“ да остане, ама ви да позволявам да изберете и другото – пък за видим как ще постъпите!“ Ако беше написано: „Постъпете както намирате за редно по ваша преценка, щеше да има друг смисъл. Защото не става дума за прищявка, а за аргументирано предложение.

    Никак не ми се нрави това изречение, въпреки че осъзнавам – вероятно показва, че Толстой е размислил и е осъзнал аргументите на Ганди, след като вече е бил продиктувал предишните изречения. Да приемем, че балансира. И все пак думите му звучат някак незаинтересовано към „едничката утеха“ на несъпротивленците от Южна Африка, които са разчитали на всяка помощ и дори кръщават един от центровете си на Толстой.

  4. Gergana  15.03.2016 г. | 15:15 ч.

    А, да, моя грешка. Тълкувам текста самостоятелно, а не като отговор на писмото на Ганди. Разсеяла съм се пак.

    Така погледнато, изречението „Впрочем, делайте как хотите.“ показава – „важното е, че вярвате в безсмъртието на душата и в справедливостта и любовта на Бога, другото са ваши прищевки“. Наистина, не звучи добре.

    Много (повечето, особено реформаторите, протестантите) християни всъщност смятат, че изразът на Божия справедливост и любов в индивидуалния живот е в следствие на специално Божие Благоволение и усърдно залягане над Словото, така както е предадено в Стария и Новия завети (и двете условия трябва да са изпълнени, не може само Благоволение или само залягане над Словото). Значи, някои автоматично отпадат по неведоми Божии пътища, върху които усърдният християнин не се замисля, а просто приема. За мен това показва едно вторачване в детайлите без осъзнаване на голямата картина. Да, Бог благославя тези, които се приближават до Него, а тези които открай време са рожби ехиднини – отхвърля. Но да приемем, че всичко се развива в рамките на един единствен човешки земен живот, за мен също е лудост, безумие, което разумът ми не приема.

  5. House M.D.  15.03.2016 г. | 18:05 ч.

    При всички случаи прави впечатление, че Толстой не натрапва мнението си, а само го споделя, като оставя на Ганди пълна свобода да постъпва както иска.

  6. Нели  15.03.2016 г. | 22:07 ч.

    Според мен има разлика във вярата в реинкарнацията и вярата в безсмъртието на душата, справедливостта и любовта на Бога.
    Реинкарнацията е непрекъснато повторение според закона на кармата, където душите се стремят да се освободят от нея и да навлезат в състоянието нирвана, когато повече няма да се прераждат.
    Но с Мистерията на Голгота навлиза един нов елемент – любовта и жертвата на Бога заради човека. Христос поема това от греховете на хората, което те никога не биха могли да изплатят само от собствените си сили – т.е. обективния грях. Ако някой човек е убил, макар и по време на война, не напълно от собствената си воля, той трябва да изстрада страданието на убития, ще бъде също убит, за да разбере какво означава да бъдеш убит. Той може и да трябва да се грижи в друг живот за този който е убил, ограбил или му е причинил друго страдание.
    Но човекът не може да върне извършеното, да се върне преди момента на убийството и да остави нещата в света да се развиват без неговата намеса. Дори да изплати убийството с добри дела и с лично страдание, той не може да върне назад извършеното. А ако е убил например някой гений, който е трябвало да внесе нещо в развитието, както има много такива случаи, цялото човечество губи невероятни възможности за своето развитие.
    Това обаче прави Христос. Той поема този обективен грях, който не може да се изплати от хората. И оттам произлиза неговото страдание. Как той ще го изплати е божествен въпрос. В тази жертва се проявява справедливостта относно безсмъртието на душата, защото от една страна, греховете, които човешките души извършват, се дължат и на самото развитие, първородния грях, който е обективен грях. Хората трябва да слязат в материята, трябва да съгрешат.
    А любовта на Христос е неговата саможертва и отдаване в служба на човека.
    Това е по-нататъшно разбиране на същността на великата жертва на Христос, а не само разбирането на колелото на реинкарнациите.

  7. Лианто  15.03.2016 г. | 22:57 ч.

    Толстой е християнин ,а в християнството я няма думата реинкарнация. Ганди е будист, там е заложена в живота.
    Обединяващото е начина на водене на борба с притискащите ги обстоятелства или по точно казано мирна съпротива.Махатма Ганди гледа на „мирната съпротива“ от гледна точка на реинкарнацията. Tоест не прави нещо което не желаеш защото то ще ти се върне. Доколкото при Толстой се поддържа с чисто християнски поглед мирната съпротива- ако те ударят по едната буза обърни и другата.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.