Мирната съпротива: Първо писмо от Ганди до Толстой

„Мирното съпротивление може и трябва да победи там, където грубата сила трябва да се провали.“

Увод от Стопанина: Махатма Ганди и Лев Толстой — двама от най-великите мъже на ХХ век, обединени от възгледа, че борбата с несправедливостите и насилието в света трябва да се води чрез твърдото убеждение в мирната съпротива, включваща несъучастие (несътрудничество) спрямо всички закони и дейности, уронващи човешкото достойнство и водещи само към задълбочаване на жестокостите; ненасилствени протести и готовността смирено да се понасят страданията от този Път. В поредица от публикации ще разгледаме в какъв вид е протичало общуването между Ганди и Толстой, които са били съвременници и до голяма степен — съмишленици, но и разделени на хиляди километри, а също — в разбиранията си за отделни аспекти на вярата. Инициатива за писмената кореспонденция поема Ганди с това първо писмо.

Подател: М. К. Ганди
Хотел Уестминстър Палас,
улица Виктория 4, S. W.,
Лондон

Получател: граф Лев Толстой
Ясна поляна,
Русия

Милостиви господарю,

Позволявам си, да ви обърна внимание на нещо, което вече трета година се случва в Трансваал, Южна Африка.

В тази колония живее население от британски индийци, наброяващи 13,000 души. Тези индийци от няколко години изнемогват заради различни ограничения на правата. Предразсъдъците към цветнокожите, а в някои отношения и към азиатците като цяло, е много силно в тази страна. Доколкото са засегнати азиатците, това се обяснява с конкуренцията в търговията. Кулминацията беше достигната преди три години, когато приеха един закон,1 специално предназначен за азиатците, който аз и много други намираме за унизителен и създаден да обезкуражи тези, за които се отнася.

Почувствах, че подчинението на закон от такова естество противоречи на истинския дух на вярата. Аз и някои мои приятели бяхме и продължаваме да сме твърдо вярващи в учението за несъдействие на злото. Също така имах честта да изучавам вашите трудове, които оставиха дълбоко впечатление в ума ми. Британските индийци, положението на които вече обясних, приеха съвета, че не трябва да се подчиняваме на закона, а да предпочетем затвора или другите репресии, които законът може да предвиди при неизпълнението му. Следствието от това беше, че почти половината от индийското население, което не можа да понесе горещината на борбата и да страда от тегобите на затвора, се изсели от Трансваал, вместо да се подчини на един закон, който те смятаха за оскърбителен. Почти 2,500 души от другата половина съзнателно позволиха да бъдат затворени — някои от тях по пет пъти. Престоят в затвора варираше между четири дни и шест месеца; в повечето случаи с принудителна тежка физическа работа. Мнозина бяха финансово разорени.

Понастоящем в тъмниците на Трансваал има 100 души от мирната съпротива. Някои от тях са много бедни мъже, заработващи прехраната си от ден за ден. Техните жени и деца трябва да се издържат с дарения, повечето от които идват от други поддръжници на мирната съпротива. Всичко това струва ужасни усилия на британските индийци, но по мое мнение те са моралният победител. Борбата все още се води и никой не знае кога ще свърши. Но тя показва, особено на някои от нас, че мирното съпротивление може и трябва да победи там, където грубата сила трябва да се провали. Освен това си даваме сметка, че удължаването на борбата се дължи предимно на нашата собствена слабост, която поражда в умовете на държавните власти онова убеждение, че няма да намерим сили да устоим на продължителните страдания.

Дошъл съм тук с един приятел, за да се срещнем с лица от имперската власт, да изложим нашия възглед за положението и да поискаме отмяна на несправедливостите. Самите поддръжници на мирното съпротивление заявиха, че не искат да се молят на властите, но тази делегация е пратена от по-слабите членове на обществото, затова представлява тяхната слабост, а не силата им. Откакто съм тук обаче, забелязах, че, ако се проведе конкурс за есе върху темата за „Нравствеността и полезното действие на мирната съпротива“, това ще популяризира движението и ще накара хората да се замислят. Един приятел повдигна въпроса за морала на един такъв конкурс. Той смята, че една такава подкана е в противоречие с истинския дух на мирната съпротива, тъй като може да се разглежда като подкупване на мнения. Може ли да ви помоля да ме запознаете с вашето мнение относно този въпрос от гледната точка на нравствеността? И ако мислите, че няма нищо лошо в търсенето на сподвижници, моля, бихте ли ме насочили към имена, които бих могъл да потърся, за да пишат по темата?

Има и друго, заради което се налага да отнема от времето ви. С посредничеството на приятел, в ръцете ми попадна едно копие на вашето „Писмо към индуса“,2 свързано с текущите вълнения в Индия. Както изглежда, то отразява вашия възглед. Намерението на моя приятел е, за негова сметка, да отпечата 20,000 копия, да ги разпространи и преведе. Но ние не успяхме да си набавим оригинала и не се чувстваме в правото си да го публикуваме, ако не сме сигурни в точността на копието и във факта, че това е ваше писмо. Позволявам си да приложа това копие към писмото ми и ще съм благодарен, ако любезно ми позволите да знам, че това е ваше писмо, че е предадено точно и че одобрявате разпространението му по гореописания начин. Ако желаете да добавите нещо към писмото, моля, направете го.

Освен това ще си позволя едно предложение. В последния параграф, както изглежда, разубеждавате читателя относно вярата в прераждането. Не ми е известно дали (ако не е неуместно от моя страна да го споменавам) вие сте изучавал надлежно този въпрос. Вярата в реинкарнацията или превъплъщението е грижливо пазена в Индия, а също – в Китай. Що се отнася до мнозина, човек би добавил, че това е въпрос на личен опит, като вече не представлява въпрос на академично одобрение. Тя разумно обяснява множеството тайни на живота. Сред мнозина от мирната съпротива, които са преминали през тъмниците на Трансваал, тя е единствената утеха.

Възражението, което правя, не цели да ви убеди в истинността на това учение, а да ви помоли, ако е по вашата воля, да премахнете думата „прераждане“ от другите неща, за които разубеждавате читателите на въпросното писмо. Често цитирате Кришна и се позовавате на негови изказвания.3 Ще съм благодарен, ако посочите името на книгата, от която са взети тези цитати.

Изморих ви с това писмо. Осъзнавам, че тези, които ви уважават и ви следват, нямат право да крадат от времето ви, а по-скоро е техен дълг да се въздържат от всичко, което ви създава неприятности, доколкото им е възможно. Аз обаче съм напълно непознат за вас и си дадох свободата да насоча това общуване в интерес на истината и да потърся вашия съвет за проблеми, решенията на които сте превърнал във ваша житейска задача.

С уважение,

оставам ваш покорен слуга,

М. К. Ганди4

Лондон, 1 октомври 1909 г.

 

Вижте отговора на Толстой »

* * *

Превод от английски и руски:
Иван Стаменов — Стопанина
14.3.2016 г.


Бележки:

  1. Тъй нареченият „Черен закон“ от 22 август 1906 г. ограничава правото на настаняване (лична собственост) и придвижване на индийците в Южна Африка и фактически ги поставя в положение на роби. []
  2. Става дума за статия на Лев Н. Толстой от 1908 г., озаглавена „Письмо к индусу“. Тя е написана в отговор на индуса Таракуата Дас, редактор на сп. Free Hindustan. []
  3. В „Писмо към индуса“ пред всяка глава са били поставени изречения от Кришна, които Толстой сам е превеждал, без да указва източника. Били са взети от книгата Baba Premanand Bharati, Shree Krishna. The Sord of Love, New York, 1904. []
  4. На 24 септември 1909 г. Толстой пише в дневника си относно това писмо на Ганди: «Получил приятное письмо от индуса из Трансвааля» („Получих любезно писмо от един индус от Трансваал“). А в писмо от 28 септември, адресирано до В. Г. Чертков, Толстой съобщава: «Письмо от трансваальского индуса тронуло меня» („Писмото от трансваалския индус ме разчувства.“ []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

10 коментара за "Мирната съпротива: Първо писмо от Ганди до Толстой"

  1. House M.D.  14.03.2016 г. | 18:41 ч.

    Много висок стил на писане. Сякаш Ганди се чувства неудобно от факта, че се налага изобщо да пише това писмо.

  2. Спиро  14.03.2016 г. | 20:18 ч.

    На мен лично ми беше интересно защо Ганди пише на Толстой. Сега вече разбрах. Друго нещо, което научих е, че за мирната съпротива се иска много смелост.

  3. Стопанина  14.03.2016 г. | 21:37 ч.

    Писмата са много интересни. За утре съм заредил отговора на Толстой, във втората си половина успя да ме изненада.

  4. Лианто  15.03.2016 г. | 00:15 ч.

    Общата тема Моралност обединява две велики личности, и когато се подкрепят взаимно във вижданята си се твори исторята на Моралноста.

  5. Сийка  15.03.2016 г. | 22:03 ч.

    Сякаш се докоснах до нещо висше, чисто и красиво! Благодаря!

  6. Спиро  16.03.2016 г. | 23:53 ч.

    Аз бих препоръчал на първо място да се сложи Писмо към индуса. То не е директно написано към Ганди, а „случайно“ попада в него.

  7. Спиро  16.03.2016 г. | 23:56 ч.

    Все пак, ако писмото е добро. Като гледам снимките на статиите – на тях има снимките на двамата и число помежду им. Това писмо може да е с номер 0.

  8. Спиро  17.03.2016 г. | 00:04 ч.

    Намерих писмото на Английски, с въведение от Ганди. То е 13 страници.
    http://www.theosophyonline.com/userfiles/A_Letter_to_a_Hindu_TheoOnline%281%29.pdf

  9. Спиро  17.03.2016 г. | 00:30 ч.

    В писмото самото въведение на Ганди е много добро. Казва някой неща, казани и от Беинса Дъно и даже ги дообяснява как са станали в Индия.

  10. Стопанина  17.03.2016 г. | 10:35 ч.

    Благодаря, Спиро.

    Копирах писмото на нашия сървър. В текста вече има линк към него.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.