Вдъхновяващи мисли от Юлиан Апостат (Отстъпник)

С някои антропософски данни за същността на „езичеството“ му

Биографични данни от д-р Щайнер:
Когато Юлиан Апостат искаше да съхрани Слънчевата тайна и да я предаде на човечеството, той беше заобиколен от много врагове, които после го умъртвиха жестоко; тези врагове, скъпи мои приятели, са отново тук, те се борят срещу Антропософията, която е длъжна да извести новата Слънчева тайна на целия свят. Днес ние живеем в другия полюс на историческото развитие. През четвърти век след Христа беше Залезът. Днес се нуждаем от Изгрева. Да, тези две имена са като два могъщи символа на историческото развитие — Константин (Велики; чичо на Юлиан) и Юлиан Апостат.

Юлиан Апостат надигаше ръст от развалините на древната епоха и въпреки всичко искаше отново да върне към живот забравената инстинктивна мъдрост на миналото. Юлиан Апостат искаше да остави на човечеството всички онези древни паметници, които после материалистичното християнство на Константиновата епоха унищожи по толкова безмилостен начин. Унищожени бяха безброй паметници и произведения на изкуството, унищожено беше цялото книжовно богатство на древността. (GA 207)

* * *

Последният езически император — „вероотстъпникът“ Юлиан — все още можеше да открива в далечните и слаби отблясъци на мистериите нещо от духовните сили на Слънцето. И когато се опита да ги съживи за официалния живот на империята, да реабилитира Слънчевия култ, той беше убит по време на похода към Персия. Ето колко могъщи бяха силите, които през първите християнски столетия действаха, за да унищожат всяка следа от подобно знание. (изт.)

* * *

До известна степен Юлиан Отстъпник беше посветен в древните мистерии и искаше да запази по-нататък за човечеството по духовен начин онова, което се развиваше в древните мистерии и живееше в тях, искаше да го предаде по-нататък, искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите. Проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите: „Наред с физическото Слънце, съществува и едно духовно Слънце. И който познава духовното Слънце, той познава Христа.“ Обаче това беше нещо, което се смяташе за извънредно лошо по времето, когато живееше Юлиан Отстъпник и заради което Юлиан беше убит злодейски точно в своя поход за Персия (от ръката на християнин).  (GA-236)

Вдъхновяващи мисли от Юлиан Апостат (Отстъпник)

Да опознаем Юлиан чрез мислите му

По-добре е да живеем правилно малко време, отколкото зле – много време.

* * *

Истинското приятелство се гради преди всичко върху равенството, а след това — върху искреното и непресторено възхищение, което един благ, умерен и умен човек изпива към друг човек, издигнат от събдата и от разума си, а в замяна на това печели неговата обич.

* * *

Доброто образование не е в пищното благозвучие на думите и речта, а в здравото състояние на един трезв ум и във верния аршин за добро и зло, красиво и грозно.

* * *

Просвета, а не наказания са нужни на неразумните — убеден съм в това.

* * *

Присъщо на достойния и великодушния мъж е да понася хули, но сам да не хули.

* * *

Първото нещо, което трябва да знае един управител, това е справедливостта, подир нея — добротата и човещината към хората, достойни за по-добро отношение.

* * *

Опознаването трябва да предхожда приятелството, а впечатленията — опознаването.

* * *

Само за един ден могат да остареят онези, които са обзети от силна страст.

* * *

Смъртта е един непрекъснат покой, а животът, от друга страна, е изпъстрен с много болки и много радости — човек ту се въздига, ту пада.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Вдъхновяващи мисли от Юлиан Апостат (Отстъпник)"

  1. Стопанина  08.06.2016 г. | 13:47 ч.

    Превеждам следното от Юлиан, защото ми се струва интересно:

    „А сега искате ли да ви кажа името на учителя си и народността на мъжа, който често казваше тези неща? Той беше варварин, кълна се в боговете и богините; по рождение беше един от скитите и имаше същото име като мъжа, който убедил Ксеркс да завладее Гърция. Нещо повече – той беше евнух, една дума, която допреди двадесет месеца постоянно се чуваше и почиташе, въпреки че сега се използва като обида и като термин за безчестие. Той е израснал под покровителството на баба ми, за да може да научи майка ми на поемите на Омир и Исиод. А понеже тя, след като ме родила, единственото ѝ дете, починала няколко месеца по-късно […] му бях поверен, когато навърших седем години. Още по онова време той ме спечели със своите възгледи, като ми беше учител в правия път; и тъй като той не желаеше да знае друг път, нито позволяваше на мен да вървя по друг път, той е причината сега да съм мразен от всички вас.“ – Юлиан, „Враг на брадите“ („Мизопогон“)

    😉

  2. Bezime  04.11.2016 г. | 08:52 ч.

    Не искам да хуля ничия вяра и ничие вярване, но тази нетолерантност на християнството и внушението което насаждат, че единствено тази религия е най – праведна, ме кара да мисля защо все още съществува. Значи в човека е заложено да е дивак, нетолерантност и тази религия ги обслужва тези качества. Иначе нямам обяснение на модела на поведение “ шарли ебдо „.

  3. Светльо  04.11.2016 г. | 12:16 ч.

    Bezime, това което се представя масово за християнство НЕ Е християнство. Христос самият (ако може изобщо да се говори така за Него) НЕ Е християнин. Християни се наричат такива, които се наричат сами себе си и последователите на църквите. Христовото Учение е нещо много различно от християнството, познато днес като форма на религия (религии). Информация за това тук на сайта има бол, включително и в статията под която сте коментирали.

  4. Светослав  12.06.2018 г. | 21:27 ч.

    Можете ли да поясните дали се има предвид, че Константин има вина за унищожаването на старата книжнина или просто християнството в неговата епоха.

  5. Стопанина  13.06.2018 г. | 23:51 ч.

    Унищожаването на старата книжнина започва още с Константин и въвеждането на политически оцветеното и материалистично „християнство“. За това може да се съди по писмата, които племенникът му Юлиан пише до различни хора – да събират под заплаха за живота си стари книги от разни атакувани библиотеки. Тези писма са много показателни, защото на едно място Юлиан казва, че книгите на „галилейците“ не го интересуват, но иска и те да се запазят, за да не би покрай и тяхното унищожаване да пострада някоя от ценните на древността.

    Иначе горене на древни книги е имало и в по-ранни, и в по-късни времена. Съдбата на Александийската библиотека е прословут пример. Два века по-късно Юстиниан също организира ауто-да-фе на различни книги, включително на някои от църковните отци, особено тези на Ориген.

    И така, та дори до наши дни.

  6. Светослав  14.06.2018 г. | 17:37 ч.

    За въпросният Юстиниан – Управда ли става дума? Как това се вписва в останалото, което знаем за него? Унищожаването на книжнината от тези личности не обяснява ли съдбата ни днес – това да не знаем кои сме?

  7. Стопанина  14.06.2018 г. | 18:08 ч.

    Може би тук ще намериш отговори:

    http://www.otizvora.com/2017/09/9313

  8. Светослав  14.06.2018 г. | 20:02 ч.

    Благодаря.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.