Непознатият Христо Ботев за училищната система и образованието

Извадки от в. „Свобода и Независимост“ (1872—1874)

Идеята за Троичен социален организъм е изложена от д-р Рудолф Щайнер в началото на 20 век, като конкретният повод е катастрофата на Първата световна война. Съгласно тази идея, унифицираната държава (централизираната) власт води и тепърва ще води само до страдания за всеки народ и за цялото човечество. Основният възглед е, че истински и здравословен ред в социалното устройство имаме тогава, когато се състои от политическа (законодателна) сфера, образователна (културна) сфера и стопанска (икономическа) сфера — всяка от тях независимо работеща спрямо останалите две. Спояващата връзка между отделните три системи в социалния организъм се извършва от гражданите по тяхна свободна инициатива. Прави се съпоставяне с обособените системи в човешкия организъм — нервна, дихателна и храносмилателна, които също работят свободно една спрямо друга, но образуват цялостния организъм чрез посредничеството на кръвта.

Както изглежда, Христо Ботев е мислил по този въпрос десетилетия преди д-р Щайнер:

„Нашите граждани са се заели да наредят училищата и да просвещават децата си колкото може по-добре; но нито един от тях не желае да жертва, т.е. да плаща за това образование. „Не може ли да стане някак другояче”, говорят достойните бащи, и очакват да им пусне Бог печени кокошки от небето…

Ние твърде добре знаем, че американските училища не зависят нито от правителството,1 нито от духовенството, а никой от нас не може да каже, че тия училища не прогресират и че тяхната програма не отговаря на тяхното предназначение. Ние виждаме също така, че множество европейски училища се намират под контрола на министерствата и под тежките ръкавици на архиереите, но нито един от нас не може да каже, че тия училища принасят необходимата полза и че програмата им отговаря на своето предназначение.

Мнозина мислят, че българските училища ще да се поправят само тогава, когато се вземат под контрола на духовенството или под контрола на правителството. Разбира се, че тия мнения са се появили най-напред в главите на ония наши цариградски патриоти, които мислят не за благосъстоянието на народа, а за своите лични интереси.“

Непознатият Христо Ботев за училищната система и образованието

И още:

„…по наше убеждение, българските училища трябва да се оставят на мира и от правителството, и от екзархията, защото всеки един баща се грижи много по-искрено за образованието на своите деца, отколкото милиони правителства, билиони калугери и легиони комисии.

Ако правителството или екзархията направят противното, то народът ще  предприеме строги мерки и против невиканите гости, и против техните насилия. Единствената българска светиня са училищата, следователно поне те трябва да останат чисти от всяко едно вмешателство. И така, нашите училища ще бъдат наредени само тогава, когато българският народ развърже ръцете си и когато придобие своята политическа свобода. Който е вързан материално, той не може да се развива нравствено. Ако нашите вестници и книги се боят да кажат две искрени думи, то и нашите училища няма да идат надалеч.“2

Чета тези мисли на Ботев и се питам: как ли неспокойният му дух се бунтува днес? Държавата е по-унифицирана от всякога. Образователната система е изцяло зависима от интересите на централизираната законодателна власт и от икономиката. Резултатът? — В училищните стаи висят портрети на Ботев и се изучава политически-коректната и патриотична част от поезията му, делата му като революционер…

Под лика му обаче учители, подчинени на Централата, обясняват на учениците, че Ботев все пак е спорна личност, защото бил „анархист“ (отхвърля унифицираната държава и твърди, че всяко досегашно правителство е „съзаклятие срещу човечеството“), „атеист“ (не ще да е като „православните скотове“, а вярва в „мой правий Боже, защитниче на робите“) „шовинист“ и „фустогонец във влашките бордеи“.

А едно време „патриотично превъзпитателните центрове“ на унифицираната държава — нейните казарми — също имали портрети на Ботев. За да могат вързаните и заточени млади мъже да го „бръснат“, ако не щат да бъдат бити.

„Гладният се не учи, вързаният се не възпитава, а битият не може да пее.“ — Христо Ботев

Може би Ботев е изпреварил времето си — също като идеята на д-р Щайнер за Троичния социален организъм. И докато си чака времето, ще си остане просто неразбран „идол на глупците, на човешките душмани“.3

Иван Стаменов,
12.3.2016 г.


Бележки:

  1. По времето на Ботев е било така. Сега това сравнение не е актуално — бел. ред. []
  2. Извадките са от блога на Даниела Беличовска, която също прави любопитни коментари върху тях. []
  3. Из „Моята молитва“ на „атеиста“. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Непознатият Христо Ботев за училищната система и образованието"

  1. Нели  12.03.2016 г. | 14:22 ч.

    Сравнително лесно е цялото недоволство в душата да се отправи към външен враг и да се смята, че с неговата победа, ще се постигне идеалът, който дава вътрешни сили и дори води до жертва, до проливането на собствената кръв. В историята това е довело до много промени, но…
    Това но е много съществено, защото въпреки промените, след известно време се стига до същата изходна точка.
    Много по-трудно е човек да се изправи срещу себе си като срещу най-големия си враг и да пролива собствената си духовна кръв, пренаситена от остатъци от предишни страсти, желания, предразсъдъци, вярвания и надежди за помощ отвън.
    Макар Ботев да стига до велики констатации, той все още ги отправя към външния фактор. Това е било правилно за тогавашната ситуация, в която България се е намирала.

    Но в Троичния социален организъм на Р. Щайнер, мислите се насочват към това, което всеки човек може да постигне, независимо от външните фактори и дори напротив, той може да измени външните фактори, след като е изменил своите мисли, вярвания, навици и стремежи. Намерят ли се групи от хора, които да го направят, (но не партийни групи с програми и с ограничения на индивида, а свободно обединени хора, които уважават другия човек) постепенно ще се прибави по някой друг към тях и така постепенно ще се променят и външните фактори.

    Материалните блага винаги са били постигани с човешки труд. Сега се слави илюзията, че се постигат само с пари, но погледне ли се материалното развитие, се вижда как повечето по-късни богаташи са започнали от нулата, повечето материални придобивки са започнали от обединените сили на малка група хора, пламтящи от идеи и разискващи ги в някой гараж или мазе.

    Проблемът е в организацията на човешкия труд и взаимоотношенията. Винаги ще има човеци, които да произвеждат материални блага, дори и да са замествани от машините, защото и машините се управляват от хората.
    Ако разсъжденията се продължат в тази насока хората ще разберат, че едно по-добро бъдеще лежи в ръцете на всеки поотделно, а не в ръцете на политици, които са безсилни и сами се оставят на течението.
    Ако хората не пушат, няма да има милиардери, които да са забогатели от тютюна. Ако не пият, ако не ядат генетично променените храни, ако не гълтат синтетичните лекарства отрови, ако не… Само че за това са нужни повече вътрешни сили, отколкото човек да се изправи срещу видим външен враг. Кръвта лесно завира и тласка към действия, но тя и бързо изстудява. Действията трябва да произлезат от дълбокото вътрешно осъзнаване и самообучение.
    Емоциите срещу външните фактори няма да доведат до нещо трайно положително. Нещата трябва да се обърнат и човек да разбере какво сам може да направи, за да се осъществи промяната, ако ще да е само капка в морето.
    За голяма радост се срещат такива нови мисли и инициативи и те сигурно ще се множат като гъби.

  2. Нели  12.03.2016 г. | 16:24 ч.

    Може би изглежда пресилено като написах по-горе, че Хр. Ботев се обръща към външния фактор. Той се обръща и към инициативата на отделните хора, но главно се е надявал, че ако бълг. народ се освободи, нещата могат да се променят. Като външен фактор имах предвид турското господство и отдръпването на опекунството от страна на държавата и духовенството.
    Имах предвид и по-надолу, че ако се променят мислите на хората, и в сегашните условия могат да се самоорганизират училища, както това вече е факт и се прави, макар и като плахо начало. Ако повече хора участват, такива самоорганизирани училища могат да стават все повече и финансирането може да става по-лесно, защото могат да се осъществят различни инициативи, като снабдяване с храна от селски стопанства, стига да са се самоорганизирали и такива стопанства с другояче мислещи хора, доброволни помощи, доброволен труд и др.п.
    В сегашната държава това е възможно, ако има повече единомислещи хора. Сега е възможно и защото има всички сведения как да се промени досегашното мислене и предпоставките в душите на отделните хора са други.
    По време на комунизма не беше възможно.

  3. House M.D.  12.03.2016 г. | 17:31 ч.

    В една своя статия Ботев пише „Изповядвам единний светлий комунизъм.“ Аналогията с Иван Ефремов се налага сама. Пояснение: Виждането на Ефремов за комунизма като политико-икономически строй, даващ индивидуална свобода за личностно развитие, без каквито и да е репресии от страна на репресивните органи, и овластяването на наистина достойните личности, противоречи на виждането за комунизъм на Кремъл, та затова след смъртта му неговите творби са забранени. Творбите на Ботев имат сходна съдба. Уж изповядва комунизъм, ама точно тези му писания не се изучаваха. Изучаваха се само антиклерикалните му творби с цел да бъде изкаран атеист. Въпреки че Ботев не е и не би могъл да бъде такъв.

  4. Стопанина  12.03.2016 г. | 21:15 ч.

    Може би изглежда пресилено като написах по-горе, че Хр. Ботев се обръща към външния фактор.

    Нели, благодаря за уточнението. Бях сигурен, че ще го направиш и не изкоментирах веднага. Малко едностранно ми се видя мнението ти, особено когато знаем, че д-р Щайнер обръща огромно внимание и на външните фактори. Даже, бих казал, по тази тема той говори повече на външните събития и условия – партийния модел, унифицираната държава, всяка сфера от светския живот. „Вътрешният аспект на ТСО“ е за по-напреднали антропософи, а „Същност на социалния организъм“ и „Социално бъдеще“ са по-скоро екзотерични, отколкото езотерични трудове.

    Социалният живот е противоположност на вътрешния, езотеричния. Човек може да е вглъбен в себе си и да няма никакви социални импулси. По тази причина Щайнер дава пример с Ленин – от него можело да излезе голям мистик, но липсата на социалност го прави това, което е бил.

  5. Нели  13.03.2016 г. | 12:41 ч.

    Да, ти си абсолютно прав, Стопанин, че не може да се остане само в мисленето и вътрешното вглъбяване, а трябва да се работи за изграждането на външните институции! Всъщност това и споменах в първия си пост. Но и външните институции трябва да имат ново съдържание.
    Външният фактор е бил досега единната държавна система, все едно дали турско робство, капиталистическа държава или комунизъм, в която стопанският живот има водеща и определяща власт във всички области на живота. Така е и досега.
    Но дори по някакъв вълшебен начин да се промени, да се направи правото независимо, всички хора да са равни пред закона и законите да разпределят благата справедливо (макар да е трудно да се определи кое е справедливо, но сега говоря хипотетично),
    да се даде свобода на образованието така, че всичко да се определя в него само от хората, работещи в тази област, но също и от сегашните учени, нима ще се промени нещо, ако хората останат със старите си мисли, със старите си материалистически разбирания?
    И сега има частни училища, основани от групи със специални интереси, но те не са училища в смисъла на Христовия импулс, а напротив, подготвят децата в бъдеще да подържат такива специални интереси.
    А ако не се промени мисленето на родителите? А и родителите когато не са обогатени от новите идеи, не могат и да подпомагат правилно образованието.

    Навсякъде Р.Щ. говори за нови мисли, също и Учителят, и за свързване по правилен начин с духа.
    Човек може да е вглъбен в себе си, но въпросът е чрез това вглъбяване да се достигне истината, важаща за развитието на човека и социалния живот. Вглъбяването може да доведе до още по-голям егоизъм, въпросът е да се опознае духа и то не кой да е дух, в неговата действителност и истина и тогава социалният живот ще е следствие от изживяването на Христовия дух, а не противоположност, както е сега.
    Напълно съм съгласна, че това не може да стане изведнъж при всички хора, но идеите бързо привличат хората, когато се видят плодовете в практиката, в ежедневния живот. Засега новите идеи, за съжаление, стават практичен живот само частично, само в малки общества, като и там те са придружени с много конфликти и извращения в практиката.
    Но един реален пример е движението за биологичното, или биодинамичното селско стопанство. Това са нови мисли, макар те да не са осъзнати в тяхната дълбочина от всички участващи, но хората, които са ги осъзнали, са движещите сили в това развитие. Така е и в други области.

    Аз просто отново исках да изтъкна ролята на духовния живот и че духовната сфера на троичния организъм не може да се гради на старите идеи. И разликата между Ботев и Р.Щайнер е, че Ботев чувства в себе си и действа от вътрешни пориви, с надеждата, че ще се промени след освобождението и с вярата, че родителите могат да бъдат определящ фактор. Така е и било правилно по онова време. Но сега и родителите трябва да направят равносметка на своите идеи и вярвания.

    Щайнер изхожда от съзнателното познаване на такива вътрешни пориви и се надява, че хората на бъдещето ще стигнат до това познание (след като пътят е вече показан) и до връзката с изворите на произхода на човечеството, неговото развитие и цел.

    С включването ми исках да обърна вниманието към разликата.

  6. Нели  13.03.2016 г. | 13:02 ч.

    Не исках да анализирам или разисквам ТСО, защото той трябва да се изучи с неговите подробности и аз не ги познавам достатъчно, а само да насоча конкретно към разликата, поне както аз я разбирам, между изказванията на Ботев и тези на Р.Щ.

  7. boris cherpanski  03.12.2016 г. | 21:16 ч.

    Interes predizvika v men Memoarite „IZGREVAT“na Biyaloto BratstvoPee i sviri Uchi i jivee ne si spomniyam koi tom no ima sluchka s Uchiteliya Peter Dounov,kogato pred Duhovniyat mu Vzor se e IYavil Duhat na Hr.Botevs molba za Povtorno reinkarnirane v Bulgariya.Na ? s kakvi metodi ste raborisch za Otechestvoto si,Pak s revolver i kalachka(sabiya)Botev e smiyatal che prodalgava perioca na Epoha Ribi, no sled 22.03.1914 Epoha Vodolei spored Dounov nalaga drug Princip na Lubov,globalizam i povdiganen na Jenskiyat Prinzip.Tai Kato Prirodata niyama Ednoobrazie,Gospodarite na Karmata sa mu Predlogili da izmisli drug metod da slugi na Otechestvoto i sled tova da go Inkarnirat(po zakonite upravliyavasti duha iduschata) Interesno ako Hr.Botev dnes e veche na zemiyata v Bulgariya kak se razviva ,koe e promenilo saznanieto mu i kak ste Uchastvuva da izpalniyava voliyata na Boga i rabota za Naroda Bg..Epoha Vodolei-Gnosticizam Nauka mogene priyateli nadegdi gelaniya okultno Uchenichestvo ,ne sluchaino 1 kn.P.Dounov e Naukata i Vazpitanieto.Otarsvaiki se ot minaloto da se zapitame kakav ste e Botev dnes i utre sas svoiyata nova Misiya za Bulgariya.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.