Всички аргументи „за“ и „против“ казармата (с елементи на бойни действия)

Войната между лъжовната свобода и универсалната свобода винаги започва със сблъсък на идеологии. След това продължава с действия като гражданската война на Севера и Юга...

„Ежечасово се убеждавам, че има фанатици на каузата за измамна свобода — позорната свобода, която узаконява принудителната служба; свобода, крепяща се на робството. Но не е възможен фанатизъм в ентусиазма за благоразумна и универсална свобода.“Тадеус Стивънс

 

„Професионалната армия е много по-добрият вариант за България, но темата с казармата е в прерогативите на Народното събрание“ — казва Николай Ненчев, настоящият министър на отбраната. Твърдението на министъра не издържа на критика предвид липсата на официални дискусии за възобновяването на военната повинност — Народното събрание и Комисията за отбрана не дават поводи да се смята, че разискването на тази тема е „прерогатив“ или „приоритет“.

И все пак изказването на г-н Министъра ми дава поредно основание за тази статия…

Ще се възползвам от чл. 24, т. 2 на Закона за авторското право, като законосъобразно препечатам (почти) изцяло една чужда статия. Тя беше публикувана неотдавна в друга медия и съдържа (почти) всички аргументи „ЗА“ наборната армия. Рецензията и критиките ми към идеологическия противник1 могат и трябва да се разглеждат като (почти) всички аргументи „ПРОТИВ“.2

Всички аргументи „за“ и „против“ казармата (с елементи на бойни действия)

Статията започва така:

„Три месеца казарма за всички!
ИЗБЪРЗАХМЕ с премахването на наборната служба. Напоследък това се признава не само от военни експерти, но и от загрижени за бъдещето на децата си родители.“

Изявлението щеше да има смисъл, ако беше подкрепено с препратки към доклади от военни експерти, за да може всеки заинтересован да се запознае с аргументацията им и да прецени основанията на мотивите. Излиза, че военният министър тепърва очаква актуална експертна преценка на ситуацията, а някои хора смятат, че са по-компетентни в тънките сметки, направо пò католици от папата.

Един военен експерт може да поддържа схващането за „избързването“ с личния (егоистичен) мотив, че отмяната на военната повинност например води до съкращения на офицери в армията. Такъв аргумент обаче не е достатъчен, за да лиши от основания докладите на други военни експерти, че премахването на наборната служба всъщност беше закъсняло, тъй като наборната армия излиза по-скъпо на данъкоплатеца. Да се твърди, че премахването на задължителната казарма през 2008 г. е станало без признанието и аргументацията на военни експерти, е несериозно, безотговорно и целенасочено подвеждащо читателя.

Същото може да се каже за „родителите, загрижени за бъдещето на децата си“. Какъв процент са тези родители, които биха пуснали на добра воля и по лични убеждения синовете си в казарма? Те ли са единствените, загрижени за бъдещето на децата си? Защо не се споменава становището на родители, на които децата са били лишени от бъдеще — младежи, загинали „в изпълнение на дълга“. Или мнението на родителите, загрижени за бъдещето на децата, осакатени физически или психически в казармата, които косвено се грижат и за бъдещето на чуждите деца?

Най-смущаващото е, че цялата статия не взима под внимание какво мисли по този въпрос най-важната група – тази на младежите, които ще бъдат най-пряко засегнати от възстановяването на наборната армия.

„Не става дума просто така да върнем 2-те години казарма във вида от времето на соца. А да помислим трезво за някаква форма, която ще подготвя младото поколение за екстремни ситуации, които масово ни налитат напоследък.“

Едно такова увещание не издържа на критика, защото „казармата във вида от времето на соца“ е същата по вид като казармата, която продължи да съществува близо две десетилетия след соца. Доколкото имаше положителна промяна, тя беше съкращаването на срока, в който уж свободните граждани бяха лишавани от свобода в полза на трудовата повинност (робството). От друга страна, промяната може да се свърже с влошеното икономическо състояние през т.нар. Преход, заради което наборната армия „след соца“ може да се смята за по-лоша от тази „през соца“.

Отворен за дискусии е въпросът дали е адекватно да се говори за реална смяна на един режим с друг, след като един от показателите за промяна е свободата на гражданите да разполагат с живота си. Личното ми мнение е, че евентуално връщане на военната повинност (наборното робство) ще представлява своеобразна декларация на властниците, че връщат тоталитарен режим.

Следващият аргумент „ЗА“ изхожда от предпоставката, че „младото поколение“ е бездушна биомаса, предназначението на която може да се определя от всеки друг, но не и от самата „биомаса“. Моето мнение е, че такава презумпция представлява нахлуване в чуждо лично пространство, което не може и не трябва да се толерира от уж свободно общество, в което всеки гражданин сам преценява в какви „екстремни ситуации“ да се забърква. Алтернативата е общество, в което се потъпкват изконни човешки права и свободи в ползата на „колективизация“ (с други думи — чиста проба соц).

„Защо е необходимо това? Първо, заради тоталното неумение на родените в прехода да се справят с елементарни компликации на живота.“

Човек, който има реално общуване с родените в прехода, а не говори наизуст, всъщност би установил, че голяма част от днешните младежи се справят чудесно с всевъзможните „компликации на живота“ — не по външна принуда, а по своя инициатива. Конкретни актуални примери: един младеж иззе функциите на регулировчик в ситуация, която застрашаваше живота и здравето на шофьори и пешеходци; едно момиче спаси живота на водач от градския транспорт, като извади езика му, преди да се е стигнало до трагедия пред безучастните свидетели, някои от които са завършили „школата на живота“ — казармата, която изисква действия само след разрешение и по чужда команда; и третото, което и е най-важното:

Голяма част от „родените в прехода“ безпроблемно ще покажат завидни умения да се справят с непоносима до отвращение „компликация на живота“, каквато ще е възстановяването на наборното робство. С всички произтичащи от това последствия за демографската криза и другата криза — икономическата. Нищо няма да спре младежите — нито ограничения за напускането на страната по летищата и КПП-тата, нито заплахи за глоби и други санкции. Те ще оставят зад гърба си „родените преди прехода“, днешните мъже и жени на средна или напреднала възраст, които в действителност могат да се смятат за истинското „загубено поколение“.

„Те могат да събират боклуци в пролетните акции и да ринат калта от наводнения, но блокират, ако трябва да окажат първа помощ на потрошен в катастрофа. Да не говорим за по-сериозни бедствия като обгазяване след производствена авария.“

Такива обобщения съдържат грешна и/или неподкрепена с примери фактология. Дори да има примери, те не могат да се ползват като „общовалидни“ обобщения. И със сигурност не могат да се ползват като аргумент за наборната служба, защото примери за „блокирали, които не могат да окажат първа помощ“, могат да се посочат и сред мъже на средна възраст, обучавали се в казарма цели 2 и повече години.

Неясен аспект на аргумента „ЗА“ е заложената предпоставка, че всеки човек е… „длъжен“ (?!) да има умения в оказване на първа помощ.

Още по-неясен аспект е защо една такава препоръчителна подготовка за оказване на първа помощ „трябва“ да се поставя в контекста на военната повинност. Сякаш такива умения могат да се придобият само в казарма, а не на друго място — дори сега те са изискване за получаване на шофьорска книжка. Такава тенденциозност може да обслужва поляризирани мнения, но не служи на истината.

„Съвсем сериозно – лекари признават, че отмяната на задължителната военна служба е повлияла отрицателно на оплодителната способност на мъжете. Оказва се, че на времето лекарски комисии неведнъж са успявали да хванат навреме здравословни проблеми при момчета и им давали възможност да ги оправят.“

Няма начин такъв аргумент да се приеме „съвсем сериозно“, когато е поднесен манипулативно и несериозно във всеки възможен смисъл:

1. Задължителната военна служба не влияе пряко върху оплодителната способност на мъжете. Доколкото могат да се търсят косвени връзки — както с отрицателно, така и с положително влияние — те засягат единични случаи и не дават повод да се правят общовалидни заключения, тенденциозно използвани за маргинални идеологии.

2. Именно задължителната казарма влияе отрицателно върху оплодителната способност на мъжете, защото:

— мъжете се държат с узаконена принуда в изолирана среда, като нямат възможност за свободни отношения с лица от другия пол, които са също толкова необходими за извършване на репродуктивни действия;
— евентуалното връщане на военната повинност ще принуди мъжете (и партньорките им) да се съобразяват с още един утежняващ фактор при семейното планиране, тъй младежите ще избират да отлагат създаването на потомство заради невъзможността на бащата да се грижи адекватно за жена си и децата си, докато е роб на позорно заплатена служба. Този фактор, съчетан с други от икономическо и социално естество, не действа по никакъв начин поощряващо на оплодителните способности и дейности;
— естеството на казармените извращения и инициации (неизбежна част от пейзажа дори в доброволните армии на западни страни) обикновено има сексуален аспект, който в доволно много документирани случаи се изразява в непоправимото осакатяване на половите органи на жертвите.

Оставям на съвестта на проповедниците на военната повинност да решат: дали поправимите случаи на, да речем, навременно открит и поправим криптохизъм или ингвинална херния от лекарските комисии са по-силен аргумент от този, че ампутират необратимо половите органи на младежи, влезли здрави в казармите,3 но впоследствие осакатени. Или пък едва спасяват живота на младежи, след като слабините им са били разкъсани чрез надуване с компресор от съслуживци, какъвто случай не е чужд и на родния казармен пейзаж.

Условно мога да приема аргумента за необходимостта от профилактични прегледи

на подрастващите, като ползите от тях не се изчерпват само с репродуктивното здраве и възможността за навременно лечение на някои заболявания. Например някои ежегодно обновяващи се и проследявани антропометрични данни могат да се използват за представителни статистически цели. Такива прегледи обаче имат одобрението ми, ако се извършват за сметка и в полза на държавата, но гражданите участват в тях на доброволен принцип. В случая на непълнолетните младежи е редно да има писмено разрешение от родителите.

Няма причина профилактичните прегледи да се обвързват изкуствено със задължителна казарма, след като и сега спокойно могат (и може би трябва) да са част от медицинските грижи за учениците.

Връщането на лекарските комисии, обвързани с военните окръжия, автоматично означава връщане на „добрите стари практики“, при които робите откупваха службата си от корумпирани медици. Ако профилактичните прегледи са изцяло на доброволен принцип, ще се повиши качеството им — с оглед на самото медицинско освидетелстване, но също по отношение на организацията и методиката им. Груповите прегледи, често в импровизирани условия и по методи, аналогични на личните обиски в затворите, нямат място в държава, която претендира, че гражданите ѝ са свободни и заслужават медицинско обслужване, по-добро от ветеринарното.

„Разбирам онези, които веднага ще скочат – казармата е отживелица, казармата е затвор, двете години в строя са тотална загуба на време! Споделям загрижеността и на всеки родител, който по принцип мисли най-доброто за детето си. Но освен за удобствата той трябва да мисли и затова как най-добре да ускори съзряването на своя наследник.“

Не съм убеден какво точно разбира авторът на разглежданата статия и дали изобщо разбира нещо различно от диктатура.

За мен е очевидно, че на всички защитници на военната повинност им се губи основното: не е тяхна работа какво „трябва“ да мислят или да правят родителите. Човек, който се меси във възпитанието на чужди деца и дори иска „ускоряване на съзряването им“ (?!), не заслужава нищо друго, освен безмерно презрение от всяко цивилизовано общество.

„Втората причина е влошената среда за сигурност. И от североизток – Украйна, и от юг – Сирия, мирише на изгоряло. Двете горещи точки са достатъчно близо до България, за да неглижираме опасностите, които произвеждат. Не са добри и прогнозите. Няма никакви изгледи конфликтите да стихнат, растат заплахите от тероризъм. Големият брой военни учения и присъствието на американски бойци у нас би трябвало да ме успокояват, но не би. Дрънченето на оръжия винаги буди тревога.“

Който забърква проблемите и създава „влошена среда за сигурност“, той трябва да оправя кашата. Всеки зрял човек е редно сам да решава проблемите си и да поправя грешките си. Смятам, че това е в съгласие с всякакви закони — светски и морални. Ако законите не са съобразени с моята представа за моралност, това пак е техен проблем, а не мой.

Не нося и не поемам отговорност за „световното положение“. Категорично отказвам да участвам в „решаването на проблеми“, създадени от други, особено под командата на тези, които са създали въпросните проблеми. Ако последното изречение е трудно за осмисляне от лица със затруднени когнитивни способности, каквито са абсолютно всички апологети на наборната армия, изречението да се прочете няколко пъти, докато премине през дебелите кости и достигне по-меките мозъчни тъкани.

Щом „дрънченето на оръжия винаги буди тревога“, нека обърна внимание на това, че евентуалното възкресение на изживялата свое време задължителна казарма ще доведе именно до дрънчене на оръжия и война. Само че не извън границите на държавата, а в самата нея — гражданска война. Образно казано, разбира се — поне в началото…

Но моят ентусиазъм да противодействам на всяка форма на робство (било наборно, било банково, каквото и да било) е толкова голям и основан на толкова дълбоки вътрешни убеждения, че почти граничи с „фанатизъм“. Ето защо трябва да се знае, че съм готов за активно участие дори в гражданска война, безразлично от нейните форми на проявление — идеологическа борба или конкретни действия.

Възстановяването на наборното робство и/или задължителното военно обучение в училищата (особено ако е в недопустими параметри) ще означава единствено и само, че Република България се е превърнала в анахронизъм и зловреден карцином, в борбата срещу който ще са позволени всякакви средства, дори експериментални, за да се опази оцеляването на народа от недоброкачествени образувания в неговите териториални граници. Но също и в чужбина, тъй като въпросът за наборната армия засяга и емигрантите — все тая дали са с едно гражданство или двойно.

Понеже не съм обучаван в казарма, убиването или подстрекаването към убийства на вътрешни и външни „врагове“, никога не е било част от мирогледа ми. Но възнамерявам да използвам многобройни и най-разнообразни умения, придобити в реалния живот, а не в консервирания казармен живот, за да допринеса и катализирам по всеки морално допустим и законен начин определени процеси, които в крайна сметка ще доведат до разцепване на държавата отвътре и ускореното ѝ „зануляване“, ведно с цялата законодателна уредба, узаконяваща робството. Ако на някого това му се струва шега, нека изпита моята сериозност и тази на съмишлениците ми.

Няма да зачета резултатите дори от Референдум

Г-н Велизар Енчев, много сте ми симпатичен покрай борбата ви с наборното робство, но абсолютно не подкрепям идеята ви този въпрос да се решава чрез референдум.

Защо? – Защото по вътрешни убеждения не поддържам схващането, че цялото общество може и трябва да решава съдбата на отделна част от обществото, ощетявана по полов и възрастов признак. И защото моята вътрешна и душевна конституция не позволява толериране на робство даже когато то е узаконено.

За справка, робството на чернокожите в робовладелските страни също е било уредено със закони. Това обаче не го прави нито на йота по-морално, по-приемливо…

Действително — апологетите на наборното робство имат поводи за притеснение относно усложнената ситуация „по света“. Давам аргумент, върху който да размишляват — връщането на военната повинност ще доведе до напрежение и „у нас“, за което ще носят отговорност единствено и само те, дребните робовладелци. Това наистина трябва да буди тревога у всеки трезво мислещ човек.

Ако някой желае да си спретнем вътрешен конфликт, подобен на този между Севера и Юга в САЩ, базиран именно на разногласия за робството, нека заповяда… Нека привържениците на казармата все така поддържат робството в една от безобразните му форми — наборната армия. Още сега могат да ме броят за доброволец, насочил щик и перо срещу тях.

Заклевам се в името на род и Родина, че ще водя тази борба до последен дъх.

„На този фон Литва върна наборната служба, а другите прибалтийски републики са на път да я последват. Полша вдига 60-метрови кули по границата и открито се въоръжава. Докато ние се ослушваме, Румъния купи многоцелеви изтребители Ф-16. На път да върнат наборната служба са и САЩ според американския сенатор Бък Маккион. Неотдавна „Вашингтон пост“ цитира негово изказване, че последните съкращения в бюджета на Пентагона могат да се компенсират само с възстановяване на казармата.“

Не е вярно, че другите прибалтийски републики ще връщат военната повинност. Срамът е само за Литва.

Поставянето на Полша в абзац за наборната служба е манипулативно и цели объркване на тези, които не четат внимателно. Тази страна всъщност е адекватен пример за това, как например могат да се правят профилактични прегледи на младежите от всеки набор, без това да има отношение към наборна армия, каквато не съществува в Полша.

Изтребителите на Румъния нямат общо със задължителната казарма.

Периодично подновяващите се дебати в САЩ4 за тъй наречения draft (военната повинност) са точно толкова неадекватни, колкото и тези в България.

Всъщност в България те са по-несериозни, доколкото САЩ могат (почти) безпрепятствено да печатат пари за издръжката на армията си и да вдигат тавана на дълга си, докато България няма тази привилегия и узаконяването на наборното робство ще е равносилно на банкрут — морален и стопански.

Единственият начин за България да издържа наборна армия ще е свързан с взимането на нови външни дългове и/или със сериозното ощетяване на бюджета за други сфери. Нека попитам — кой е склонен да да става роб и да поробва даже правнуците си в полза на транснационални банки и кредитори, за да се финансира робството на българските младежи и реставрацията на отдавна разрушените и разграбени индоктринационни центрове — казармите? Всеки човек, който е трезво мислещ по моите критерии, ще откаже. В този смисъл защитниците на идеята за задължителната казарма са зловредни елементи, които с егоистични намарения или от глупост искат поголовно разорение.

„Третата причина се съдържа в констатацията, че уж огромният контингент от минали през казармата бързо намалява. Последни разчети показват, че ако, не дай си боже, утре свирне тръбата, ще трябва да свикваме под знамената 45-50-годишни мъже. А и те отдавна са забравили тънкостите на военната си специалност, повечето пък са изобщо неподготвени за по-модерната бойна техника.“

Дали някой изобщо ще откликне на свирещата тръба, ще се разбере от практиката. Всеки ще решава за себе си — по съвест, по смелост, по ред причини. Изумителен е обаче предразсъдъкът, че всеки жител на страната щял да реагира на свирката като куче и ще дотича след тръбния призив — може би с блеснал поглед и изплезен език? Всеки може да говори за себе си, но ще остане разочарован, ако очаква подобно поведение от всички останали. Една такава колкото хипотетична, толкова и реалистична ситуация ще е тест, който ясно ще разграничи пробудените и свободолюбивите от раболепните слуги на мафиотски структури.

Пропагандаторите на военната повинност обикновено са толкова неосведомени за нормативната уредба на страната, в която живеят, че нямат представа за нещо, наречено доброволен резерв — всеки желаещ може да опреснява знанията си до определена възраст; пак там могат да кандидатстват младежи с интерес към военното дело, за да се подготвят за работа с по-модерната бойна техника, доколкото има основания да се смята, че такава техника е налична в оцелелите поделения.

Декларирам, че нямам нищо против доброволния резерв, доколкото той е доброволен. Така е, въпреки че имам своите лични виждания за решението на проблеми по военен път, наричани „миротворчество“.

„Четвърто – значителна част от по-младото население няма и основно образование, неграмотността сред циганите е масова. Как тогава да поставиш такъв войник зад волана на бойна машина, да му повериш елементарно РПГ-9 или сравнително старичък ПТУРС. Изобщо не говорим за зенитно-ракетен комплекс или съвременна комуникационна апаратура.“

Този аргумент говори единствено и само, че поддръжниците на военната повинност живеят в тяхно си фентъзи.

1. Гражданите без основно образование не могат да служат в редиците на армията. Дори за доброволния резерв по закон се изисква „минимум средно образование“. Този факт обезсмисля всичките инфантилни разсъждения за неуките цигани, на които щели да се връчват бойни машини, РПГ-та и зенитно-ракетни комплекси.

2. Идеята, че всички български младежи трябва да бъдат поробени с измислен военен дълг и да губят реален житейски опит заради неграмотността сред циганите, говори много лошо за умствения и моралния капацитет на хора, които поддържат такива мнения. Расисткият елемент е достатъчно притеснителен сам по себе си.

3. Типично в духа на казармените реалности, нямащи нищо общо с правосъдието в цивилизованите общества, заради неуспехите на единици (били те недисциплинирани войници, или цигани) се наказва цялата рота (разбирайте също — цялото общество). Приемам идеите за такива практики като акт на агресия към чувството ми за справедливост и ги отхвърлям без право на обжалване.

„Затова считам, че ще е разумно да се обмисли идеята за въвеждане на 3-месечна редовна служба. Само 3 месеца, но задължително за всички – както за младежи, така и за девойки. През тази малка казарма те ще имат достатъчно време не само да проумеят каква е разликата между пистолет и револвер, да научат, че муниции значи патрони и снаряди, а английската дума амуниция на български се превежда като конска сбруя. Но и да усвоят основното въоръжение и най-вече – да се научат да оцеляват при бедствия, аварии и катастрофи.“

Не разбрах, защо аз или друг „трябва“ (?!) непременно да знаем разликата между пистолет и револвер, след като нямаме намерение да ги използваме — нито в мирно, нито във военно време? Същото важи за патроните и снарядите, за нормативите… По мое мнение, за всеки човек е по-важно да знае разликата между Ариман и Асурас, но не съм тръгнал да натрапвам възгледите си.

Как и дали ще оцеляваме при бедствия, аварии и катастрофи — това отново е грижа на всеки един от нас, като всеки сам преценява как, откъде, на каква възраст, в какъв срок и дали изобщо да усвоява такива умения. Ако някой смята, че има право да ми вменява такива задължения, веднага ще го осведомя, че той има насрещни задължения — да се изказва по каквито и да било въпроси едва когато е юридически компетентен за тях и след като е издържал изпити по дисциплините логика и етика, с оценка над „посредствен“.

„Достатъчно било, че върнахме военното обучение в училищата?! Това е несериозно. 5 часа в 9-и и още толкова в 10-и клас са само за повишаване на общата култура.“

Сериозно, несериозно… За един нещо несериозно е сериозно за друг.

За мен всякакви опити за „колективизация“, при които младежите се разглеждат като публична собственост, са, меко казано, несериозни и говорят за патологична мизантропия. А когато се правят настойчиви постъпления образователната система съвсем да се превърне в средство за индоктринация, е необходимо безмилостно противодействие с всякакви аргументирани, саркастични и язвителни средства до пълното отстъпление и обезвреждане на идеологическия противник.

„Закъде сме с 15-16-годишни момчета, които преди мустаците се обзавеждат с цици и шкембета?“

Няма такова нещо като „ние“ и „сме“.

Никой не е „длъжен“ (?!) да бъде във физическата форма, изисквана от други. От никого не се очаква да носи тежестта от циците и шкембетата на други хора, така че няма повод да се безпокои за нещо повече от собствения си външен вид според личните си критерии за красота и здраве. Този коментар важи за всички, които смятат, че имат право да създават младежи по шаблон за облик и модел на поведение.

След такъв коментар „за“ наборната армия само наивник може да очаква, че „казармата от нов тип“, за каквато бленуват разни самозабравили се човекомразци, няма да включва деградиращи и дехуманизиращи елементи, като изтъкване на физически недостатъци у други хора и принудителното им коригиране по норматив.

„Специално внимание заслужава идеята на Патриотичния фронт за т.нар. трудова повинност. Тук не става дума за реанимиране на някогашните Строителни войски. Нито имаме възможностите за това, нито му е времето. Безспорен факт е обаче необходимостта чрез 3- или 6-месечна служба недоучилите младежи не само да овладеят автомат „Калашников“, но и да получат грамотност и още по-важното – да научат някакъв занаят.“

Без резерви съм съгласен, че тоталитарната идея на ПФ заслужава специално внимание и коментар в повече от един параграф.

Не знам дали става дума за реанимиране на Строителни войски, но определено самата идея за трудова повинност буди асоциации с робовладелческата епоха в историята на някои антични и съвременни държави. С произтичащите от това последствия за личната ми ангажираност към „войната на Севера и Юга“.

За „безспорен факт“ от нуждата за 3- или 6-месечна служба може да говори само човек, който е склонен да връчи калашников на най-необразованата част от обществото; човек, който е толкова откъснат от реалността, че очаква казармата да преподава четмо и писмо, както и занаяти, различни от военния и безусловното подчинение на мними господари.

Отново имаме смело прокарване на казармената идея от соц тип, че заради недоучилите трябва да си губят времето и всички останали, независимо от тяхното образование и сръчност в занаятите.

Отново имаме и ясна заявка, че целта на казармата е да експлоатира робски труд, а военното обучение и уменията за оцеляване и оказване на първа помощ са кукички, които шараните да налапат.

Гениално!

„Първо – пред младежите, прехранвали се само с кражби или от боклука, вече ще се открие шансът да си изкарват честно хляба. Второ – полицията ще си отдъхне, защото ще намалее битовата престъпност. Държавата също ще спечели, защото ще се увеличи делът на квалифицираната работна ръка.“

Първо — само авторът си знае как казармата ще доведе до честно изкарване на хляба. Кой е виждал младежи, ровещи в кофите за боклук?! В кофите ровят окаяни хорица именно във възрастовата група, претърпяла 2-годишно обучение в сухопътни войски или 3 години във флота. Същото се отнася и за кражбите, тъй като криминалният контингент обхваща и групата на отбилите военна служба. С други думи — поредният колкото неадекватен, толкова и тенденциозен аргумент.

Второ — битовата престъпност не е чужда даже на военните офицери, а какво остава за семействата на мъже, служили като редници в казарма (което е просто друго име за затвор и тези две думи няма да престанат да бъдат синоними заради голи увещания за реформи).

Относно печалбата на държавата — само човек, живеещ във приказен свят, може да очаква, че казармата раздава дипломи за квалификация, различни от тези за базово военно обучение и клетвена готовност безпрекословно да се изпълняват заповеди, независимо от първоизточника и (а)моралния им характер.

„Умишлено избягвам темата за финансирането на 3-месечната казарма. Тя подлежи на много по-сериозен анализ.“

Естествено, че тази тема се избягва. Ако се почне с финансирането, всички останали размишления „за“ или „против“ стават излишни, въпреки че някои от тях са по-съществени. Сериозните анализи отдавна са направени от сериозни хора, заради което към днешна дата няма наборна армия. И по същите икономически причини едва ли някога военната повинност ще се върне и ще заслужава обществено внимание.

„И съвсем не е вярно, че държавата няма възможности за това. Опитът на Израел, Швейцария, дори Куба показва, че резерви ще се намерят.“

Сравнението на България със страни като Израел или Швейцария по икономически показатели може да буди само снизходителни усмивки.

Всяка година Израел получава баснословни финансови помощи от САЩ за въоръжение и превъоръжение. За разлика от България, Израел е в постоянни военни конфликти, включително като агресор, което изисква поддържането на многочислена армия. Държава, която поддържа наборно робство — както за мъжете, така и за жените — поне за мен не може да служи като модел за подражание на друга държава, която се смята за свободна и в най-добрия случай има „мироопазващи“ функции.

Швейцария и Австрия са две страни, които заслужават само презрение заради резултатите от сравнително скорошните референдуми, при които цялото общество даде 70% подкрепа за робството на младежи, 70% от които се надяваха на различни резултати от тези референдуми. Именно примерът с Швейцария и Австрия е ярко свидетелство, че дори пряката демокрация може да обслужва потиснически практики и не се отдалечава от варварските традиции на тъмните векове.

Убеден съм, че всеки, даващ Швейцария и Австрия за пример с наборна армия, няма хабер за условията в тамошните казарми и месечното парично възнаграждение на наборниците, което в България е немислимо.

Примерът на Куба дори няма да го коментирам, тъй като го намирам за унизителен спрямо човешкото ми достойнство.

„Казармите вече ги няма или са рухнали. А кой казва, че трябва да се върнем към обучението от едно време?!“

Кой го казва? Казва го същият автор, който само два параграфа по-напред в материала си твърдеше, че военното обучение в рамките на няколко часа в училищата било несериозно, като настояваше за минимум 3-месечна казарма.

„Къде пише, че пак трябва да има ставане в 5 ч и биене на крак по плаца до затъпяване. Идеята е да се даде минимум знания и умения за максимум кратък срок.“

Значи, идеята била минимум знания и умения за максимално кратък срок. И как се получава така, че часовете по военна подготовка в образователната система не са достатъчни по този критерий?

„А за това ролята на казарма може да изиграе и институтът.“

И отново — авторът показва неспособност да реши преди всичко за себе си: сериозно или несериозно е военното обучение в рамките на образователната система, или очаква 3-месечна задължителна казарма за всички.

„Стига да се помисли.“

Ще е добре, ако проповедниците на наборното робство задействат мисловния процес в началото на статиите или речите си, а не едва в последното им изречение. Само така на цивилизованата част от обществото няма да се налага да воюва със зловредни идеи от робовладелци, които самите те самоопровергават в края на проповедите си.

* * *

Бъдещи творчески планове

С този материал изчерпвам прякото разглеждане на „военните теми“, занимаващи обществото от началото на февруари. През следващите седмици и месеци ще публикувам няколко материала, обединени под общия етикет „Свободолюбие и робство“, с които пак ще засегна косвено темата за принудителната армия (наборното робство), но задачата на статиите ще е да разгледа темата за свободата и робството в по-широк план — като дефиниция, като общи принципи и като обект на интерес и коментари от античността до наши дни. За жалост, все повече се убеждавам, че образованието за някои хора по тези въпроси трябва да почне с А и Б.

За финал, отново подчертавам, че според мен всички дискусии за евентуалното връщане на задължителната казарма са медийни сензации и към днешна дата няма реални постъпления за промени на законодателно ниво. В известен смисъл можем да говорим за класически пример на безплодно „чесане на езиците“ по медиите или за диверсия.

Ако все пак Комисията за отбрана и Народното събрание предприемат конкретни действия в тази посока, можете да сте убедени, че публично в „От Извора“ или в лична кореспонденция ще получите безплатна консултация и ясни насоки, съобразени в вашия индивидуален случай. Имам богат личен опит в тази практика, при това част от него е актуален, доколкото съм помагал и на чуждестранни младежи в отношенията им с робовладелчески власти — особено по линия на руските военни комисариати, които определено попадат в челната тройка на световните лидери по произвол и обслужване на частни властнически интереси.

С други думи: Страх да нямате, младежи и… девойки!? Има ефективни средства за противодействие и борба с вътрешните врагове на страната — независимо от позициите, които заемат във властта, или от степента на активност на робите в медиите, които просто искат свои роби, като ви вменяват натрапени задължения и нормативи.

Не сте сами. Трябва да го знаете.

И да останете съвсем сами срещу месомелачката, има начини да я избегнете и дори да ѝ дръпнете шалтера. Важното е да знаете, че духът владее материята, а целият сетивен свят може да се подчини на един единствен човек, който търси свобода — не от тарикатлък, а по вътрешни убеждения и съгласно непобедимата Божия воля.

Иван Стаменов,

29.2.2016 г.


Бележки:

  1. Ще се въздържа от поименно споменаване на автора на статията, за да не бъда упрекнат неоснователно в личности нападки. Освен това тези или подобни аргументи не са само негови. []
  2. Казвам „почти“, защото не намирам необходимо на този етап да разглеждам темата във всички нейни аспекти. Въпреки че материалът ще се наложи да е дълъг, ще се постарая да е максимално кратък и достъпен. []
  3. Вижте случая на Андрей Сичев. []
  4. Разискванията за „наборната армия, която е отменена преждевременно и без обществен дебат“, периодично се разпалват също в Германия и някои държави в Скандинавия. Там също отшумяват за около седмица по простата причина, че борците за военна повинност живеят в миналото и не предлагат аргументи, съобразени със съвременните обстоятелства — нито на местна почва, нито с оглед на световното положение. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

50 коментара за "Всички аргументи „за“ и „против“ казармата (с елементи на бойни действия)"

  1. Van  29.02.2016 г. | 00:57 ч.

    Ванка,
    железен си!

  2. Стопанина  29.02.2016 г. | 01:40 ч.

    Благодаря, адаш, тази песен се пее най-добре в хор:

    Боят настава, тупкат сърца ни –
    ето ги близо наште душмани.
    Дързост дружина вярна, сговорна –
    ний не сме веке рая покорна.
    Дързост дружина вярна, сговорна –
    ний не сме веке рая покорна.

    Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода –
    бой за чест и свобода, за мила рода.
    О, майко моя, родино мила,
    земя си красна, райска градина.
    О, майко моя, родино мила,
    земя си красна, райска градина.

    Нека с тоз удар врага да смажем,
    нека му гордо, братя, докажем,
    че сме строшили мръсни окови,
    че сме свободни, а не робове.
    Че сме строшили мръсни окови,
    че сме свободни, а не робове.

    Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода –
    бой за чест и свобода, за мила рода.
    О, майко моя, родино мила,
    земя си красна, райска градина.
    О, майко моя, родино мила,
    земя си красна, райска градина.


    Специален поздрав за целокупната „вража порода“: Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Николай Ненчев и изобщо всички, които искат „по-голяма армия“. Ще я получат гарантирано. Въпросът е към кого ще са насочени оръжията – огнестрелни или други.

    Ако се окаже, че Велизар Енчев го играе „анти“, но продължи да настоява за позорен референдум, с който властниците да си измият ръцете като Пилат Понтийски, може да се окаже на челно място в душманския списък.

  3. Стопанина  29.02.2016 г. | 13:48 ч.

    Още няколко аргумента извън полемиката с чуждата статия:

    1. Аргумент „за“ наборната армия може да има само ако България не е страна-членка на НАТО. Къде отиде идеята, че НАТО охранява всяка страна-членка? Ако ще има референдум за наборното робство, той по-напред трябва да бъде предшестван от референдум „за“ и „против“ обвързването на страната с НАТО.

    2. Дори при такъв референдум, пак няма да подкрепя неговите резултати. Освен изтъкнатите в статията аргументи, мога да добавя и друг: тези, които ще са най-засегнати, независимо от резултатите на „пряката демокрация“, към днешна дата не са достигнали възраст, даваща им право да гласуват.

    3. Един референдум по въпроса за наборната армия няма да ни доближи и с един метър към Швейцария, в която беше проведен подобен референдум. Защото не може да става и дума за сравнение на тамошната и тукашната материална база, на заплащането на повинността и… правото и задължението на всеки мъж, преминал обучение, да разполага с лично оръжие. Такова право никога не е имал и няма да има българският мъж, тъй като властите се страхуват обучението и оръжието да не се обърнат срещу тях. В този смисъл, ако сравним ситуацията с Швейцария и България, тази в България е чиста проба гавра.

  4. Светльо  29.02.2016 г. | 14:39 ч.

    Чрез мераците за нова военна повинност, политическата клика у нас, ще се опита да насочи справедливия гняв на народа вместо към себе си я към някой мним враг, какъвто може удобно да се окаже Турция или бежанците, я към противниците на робството наречено казарма. Внимавайте и мислете, когато пращате децата си и вие самите защитавате изгубената кауза казарма и война

  5. Стопанина  29.02.2016 г. | 20:59 ч.

    Жесток репортаж. Накрая, признавам, се посмях на чуждото нещастие:

    http://btvnovinite.bg/video/videos/news/mo-proverjava-variantite-za-vrashtane-na-zadalzhitelnata-voenna-sluzhba.html

    Любимите ми сегменти са със старшинката, който:
    – се оплаква от политиците, на които реално е подчинен;
    – жалее по старата приветлива канцеларийка;
    – не признава за мъж никой, който е глезен от мама и тати, без да е опитал неговия ред и дисциплина.

    Казват, че трагедията на великите умове била, че не доживяват да видят плодовете на делата си.

    За сметка на това, бих добавил, трагедията на плитките умове е, че задължително доживяват да видят как безсмислието на живота си.

  6. Изненадана  29.02.2016 г. | 23:05 ч.

    Изненадана съм от смелостта на автора да представи достойно и убедително мнение. В България истинския преход ще започне с повече примери като Вашият. Мнението ми е като Вашето въпреки че Вашето е философско– моето се оформи преди 30 год. когато живеех в България и взеха брат ми войник. Върна се различен човек и след казармата не съм го видяла да се смее като преди да го вземат. Работила съм 2 год в лекарски комисии които се наричаха донаборни и подкупи не съм взимала. Помагала съм на момчета да направят изследвания за освобождаване от казарма– безплатно! В комисиите умаше също други съвестни лекари заедно с корумпираните. Автора не може да ‘консултира’ младежите ако не знае мнението на лекари с опит от донаборни комисии. След малко ще му изпратя пусмо да има адреса ми ако иска да се довери на моят опит.

  7. Спиро  29.02.2016 г. | 23:44 ч.

    Вече се спомена, но в Швейцария след като си минал казармата автоматично си получил и разрешение да имаш огнестрелно оръжие. С малкото ограничение, че в казармата са ползвали автоматично, а сега ще ползват полуавтоматично. И там ако изявиш желание ти преправят оръжието от автоматично на полуавтоматично и то го дават да си го вземеш вкъщи. Идеята им е, че ако наистина страната е нападната хората да могат да отреагират.
    Защо при нас изкарването на казармата не дава автоматично и правото човек да носи оръжие? Все пак, за да те приемат в казармата би трябвало да си минал психологически тест и би трябвало да са те обучили там как се борави с оръжие?

    автоматично оръжие означава, че при едно дърпане на спусъка се изстрелват няколко патрона,
    полуавтоматично оръжие означава едно дърпане на спусъка, един изстрелян патрон.

  8. Спиро  29.02.2016 г. | 23:57 ч.

    А мен лично ме интересува как ще се спрат гаврите в „новата“ казарма? Кой ще носи наказателна отговорност, когато нещо се случи на насила закараните и държани там „граждани“?
    Аз си спомням един случай с един компресор, който беше ужасяващ. Извършителите получиха по няколко години, докато жертвата е осакатена И ЕМОЦИОНАЛНО, И ФИЗИЧЕСКИ за цял живот. Кой носи отговорност в такива случай? Връщането на казармата ще означава, че „гражданите“ са закарани там насила, без да са питани дали искат да са там. И затова питам кой ще носи отговорност – старшината, генералите, министъра? Кой ще носи наказателна отговорност? Този въпрос за мен е най-важния!
    И да спомена, че случая с компресора не е единственото зверство в казармата. И че след като се случи военните положиха неимоверни усилия за да го потулят. Той се разбра само защото докторите го разпространиха. Какво стана с военните, които се опитаха да потулят случая? Какво стана с военните, които са отговаряли за казармата? Какво стана с „хората“, които насила закараха и държаха там жертвата? На някой от тях дали са повдигнали обвинение? Или на всички тях им се размина? Защо този случай се забрави? Защо не се направи разследване още колко зверства над наборниците са прикрити от военните?
    На старшините в казармата им бяха дали цялата власт по комунизма? Успяха ли да защитят наборниците? Гавреха ли наборниците, поощряваха ли гаврите на „вълците“ над „зайците“? Защо тези неща не се обсъждат от тези военни?
    Защо не се споменава, че в казармата се заклеваме, че ще слушкаме и ще се подчиняваме безусловно на перуката, президентката и политиците в парламента?

  9. Стопанина  01.03.2016 г. | 00:15 ч.

    Уважаема г-жо (Изненадана),

    Благодаря за коментара и писмото.

    Не знам откъде идва объркването. Всъщност Стопанина и Иван Стаменов сме едно и също лице. Виждам имейла, който сте оставила при публикуване на коментара, но няма проблем, че сте ми изпратила мнението си и като писмо.

    Налагат се някои уточнения, като ще си позволя да ги направя тук (а не като отговор на писмото), тъй като засягат статията ми и забележките ви към части от нея.

    Не възнамерявам да се правя на лекар, като изземвам функциите ви. Приносът на мотивирани лекари за каузата е незаменим, но не е единствен и в много случаи не е решаващ.

    С огромна благодарност се отнасям към предложението ви за безвъзмедни консултации по медицински въпроси, стига целите на експерти като вас да са съобразени преди всичко с индивидуалните интереси и желания на „клиентите“ от наборния контингент. С други думи, ако младежите намират наборната армия за неприемлива, дори да са физически годни за военна служба, водещото в консултациите трябва да бъде мотивацията им.

    Ако това условие ви смущава, ще разбера евентуалния ви отказ от съдействие. Имам и други познати лекари с опит в освидетелстването на младежи за служба, както от България, така и от чужбина, за които това мое условие няма да представлява проблем. Приемам готовността ви за помощ, но с предварителната уговорка, отново изтъквам, че за мен мотивацията на младежа е по-важна от здравословното му състояние.

    В статията ми се казва: „Връщането на лекарските комисии, обвързани с военните окръжия, автоматично означава връщане на „добрите стари практики“, при които робите откупваха службата си от корумпирани медици.“

    Изречението не твърди, нито загатва, че всички лекари са корумпирани. След като няма упрек, е излишно да оправдавате себе си и съвестните си колеги. 🙂

    Евентуалните консултации, споменати в материала като проект за едно изцяло хипотетично бъдеще, всъщност се отнасят за всеки етап от наборните кампании. Медицинските комисии са само един от тези много етапи.

    Понеже съм отлично запознат (лично или академично) както с най-доброто, така и с най-лошото, което може да се очаква от всеки етап, затова и съм готов да консултирам желаещите и годните за избавление. Всъщност имам богат опит и със самите консултации, макар досега да са били насочени предимно към руски наборници. Колкото и да е нескромно, след като съм бил полезен за руснаците, сблъскащи се с неповторимите руски военкомати, със сигурност (да не дава Господ!) ще бъда полезен и за българчетата.

    Важно уточнение: Нямам намерение да помагам на всеки младеж. За желаещите да се ползват от знанията и услугите ми също ще има условие – ако не ги познавам, да ми изпращат „мотивационно писмо“ и/или отговори от „въпросник“. От консултацията ми ще се ползват само тези, които отговарят на ключови критерии, естеството на които засега запазвам в тайна.

    Това е в общи линии. Нямам представа защо аргументацията на статията ми се определя като „философска“. За мен всъщност е съвсем земно аргументирана статия. Засега съм „замразил“ една статия по темата, която щеше наистина да е философска с доста езотерични елементи. Тя не е за масовата публика, за разлика от настоящата статия.

  10. Стопанина  01.03.2016 г. | 01:08 ч.

    А мен лично ме интересува как ще се спрат гаврите в „новата“ казарма?

    Самото наборно робство е гавра, която поне на мене действа като червен плащ на бик.

    Единственият начин да изчезнат извращенията и/или инициациите в затворени и оскотяващи микрообщества е разтурянето на тези общества и човеконенавистните им устави и порядки. Друг начин няма и не може да има.

    Казано инак – спирането на гаврите в казармите се осъществява чрез запустяването на тези казарми.

    Кой ще носи наказателна отговорност, когато нещо се случи на насила закараните и държани там „граждани“?

    Юридическа отговорност при сегашната фиктивна съдебна система са носили и ще носят само най-дребните риби и проблемите ще останат, защото рибата се вмирисва откъм главата.

    Лична отговорност за наказанието си ще носят самите граждани, които не са направили достатъчно, за да отърват казармата. И тези, които след попадането си там не намират начини да съкратят престоя си в рамките на броени часове или дни.

    Начини има за всичко… стига да има желание, въображение и смелост за изпълнението му на живот и смърт.

    Защо тези неща не се обсъждат от тези военни?

    Виж линка по-горе с репортажа на БиТиВи. Тези неща се обсъждат, но се използват други думи. Старшината от видеото жестомимично показва и директно изказва презрението си към „днешните глезени деца“, които такива като него някога са „правели мъже“ и пак искат да превъзпитават с „ред и дисциплина“.

    Думам ти, дъще, сещай се, снахо! 😉

    Защо не се споменава, че в казармата се заклеваме, че ще слушкаме

    Ами не е точно така.

    Периодично попадам във фейсбук профили на разни чичовци, които се присещат да публикуват снимки от клетвата си, придружени от призиви за изтръгване на днешните младежи от кафенетата, за да бъдат натикани в казарма; за събличането на розовите им гейски ризки, за да бъдат облечени с въшкарници. Да се научели и те на „мъжество“.

    Няколко цитата от обявените предстоящи публикации за робството, свързани косвено с клетвата:

    „Вместо себеуважение робът показва лоялност към господаря. А вместо да чувства собственно достойнство изпитва гордост от службата си.“ – Тадеус Стивънс

    „Можете да разпознаете безнадежния крепостник, когато, даже притиснат в ъгъла, той продължава да твърди, че за него е въпрос на чест и мъжество да бъде нечий слуга.“ – Лев Толстой

  11. Спиро  01.03.2016 г. | 11:35 ч.

    На мен лично ми беше много странно защо нито един журналист не го попита този военен или някой друг агитатор за казармата тези въпроси. Защото имам чувството, че много от привържениците на казармата не си задават тези въпроси.

    Аз се сещам за една мисъл:
    „Мечтата на свободния е свобода за всички,
    мечтата на роба е да има собствени роби“
    Това много добре описва този военен от репортажа.

    „Начини има за всичко… стига да има желание, въображение и смелост за изпълнението му на живот и смърт.“ Това даже не ми беше идвало наум. Сега разбирам какъв късметлия съм, че съм отървал казармата.

  12. House M.D.  01.03.2016 г. | 18:55 ч.

    Колега Спиро, никоя преститутка не зададе и въпроса „Ще бъде ли подведен под отговорност пасивногействащият травестит Мишето за това, че нагло крадеше от залъка на наборниците, налагайки голодомор, за да върти далавери с водка „Финландия“ на техен гръб?“. Никой не попита и Мишето дали е виждал изтребител другаде, освен на снимка. Как очаквате да питат за далеч по-абстрактни неща?

  13. Спиро  01.03.2016 г. | 19:19 ч.

    Това също. Много е лесно когато се ограничава темата за казармата в безсмислени абстракции и никой не задава пробуждащи въпроси… Затова според мен и има приемственост относно казармата.

  14. House M.D.  01.03.2016 г. | 19:28 ч.

    Off topic: Има ли възможност да се въведе рвйтинг на коментарите? Постовете на колегата Спиро ми харесват, но няма възможност да отбележа това.

  15. Иван Д.  02.03.2016 г. | 00:38 ч.

    Най уродливото изчадие, на и така извратеното нещо наречено държава.Браво адаш,дано повече прочетат това!

  16. Мислещ  02.03.2016 г. | 09:51 ч.

    Аз ще предложа на всеки войнолюбец, да вникне в дълбочина на клетвата, която би дал, ако стане войник:

    В чл. 89 от Закона за отбраната и въоръжените сили от 1996г. е записано, че всеки военослужещ, се заклева изричайки тези думи:

    “ Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!“

    Това до колкото ми е известно е последната редакция на клетвата и все още е в сила.
    Препрочитайки я, вниманието ми спира на следните пасажи:
    1. Да изпълнявам БЕЗПРИКОСЛОВНО заповеди!?!
    2. Да защитавам Целостта и Независимостта на родината!
    3. Да дам живота си, забележете – За Воинската чест и Слава на Бойното знаме!

    Точно тези три точки, трябва всеки един проповядващ „Задължителна служба за родината“ да осмисли и осъзнае.
    Защото аз не мога да се съглася, Безприкословно да изпълнявам нечии заповеди.
    Само като си представя физиономията на сегашният Прецедент и че точно неговите заповеди трябва да изпълнявам без да Мисля!!! Нали ще се съгласите, че е абсурдно!
    Не мога да се съглася, че под цялост на родината се разбира – Половината свят!!!
    От кога родината ни се простира чак до Афганистан и Ирак?!?
    И чак пък да дам живота си за – воинска чест и Славата на бойното знаме! Чие знаме да попитам?
    До вчера то бе едно алено червено, днес е турско синьо, утре, утре кой знае какво ще бъде!
    А относно воинската чест, ще се радвам, ако някой ми я дефинира, аджеба какво е това!

  17. Светльо  02.03.2016 г. | 13:53 ч.

    Мракобесна атака срещу свободата, ако им позволим, ще се опитат и да ни поробят

    Стремежите към нов тоталитаризъм трябва да бъдат възпирани на етап идея

    Калин Манолов, специално за Faktor.bg

    Отдавна не беше имало по-мракобесна атака срещу Свободата.Докато търсехме подателя на мафиотското писмо до премиера и се оглеждахме за знаещи английски език депутати, готови да прочетат доклада за КТБ, правната комисия на парламента одобри предложение на Патриотичния фронт за промени в Изборния кодекс. Те са за въвеждане на задължително гласуване. И то през задния вход, след като миналата година „порязаха“ президента, опитал се да го вкара чрез референдум през предния. Другата ретроградна идея е на ВМРО – за въвеждане на редовна военна служба от 6 месеца, за да може бедните и неграмотните да научат занаят. Третата са промени в Закона за резерва, които да въведат задължителен военен отчет за всички българи между 18 и 32 години. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност, защото подобни популистки идеи винаги ще се използват като удобна дъвка за общественото мнение, когато то трябва да бъде отклонено от истински важни проблеми и конфликти. Несигурните в себе си управления най-често от всички използват този похват. Обидно елементарен е, но безотказно работи.

    Този тип идеи обикновено са нееднократно отхвърляни през годините. Не би имало причина да им обръщаме внимание и сега,

    ако не идваха от националистически среди

    А точно те са на ред да осребрят участието си във властта, след като всички други участници в управляващата коалиция получиха своето за подкрепата на кабинета.

    ========================================================
    Днес, 138 години след Освобождението си, в други условия и в друг контекст, постепенно и незабележимо се движим към нов тип робство. Тъй като човешката памет е къса, борбата за свободното общество трбява да е постоянна борба. Защитата на доброволния, а не задължителен политически избор, и на професионалната, а не наборна военна служба, е само част от тази борба. Това е преди всичко борба на идеи, борба за сърцата на хората и главно на младите. Тъй както тенденциите към робство са постоянни, така и борбата с тях трябва да е постоянна. Навсякъде и във всичко.

    И това пак е борба с комунизма,

    http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/68361-mrakobesna-ataka-srestu-svobodata-ako-im-pozvolim-ste-se-opitat-i-da-ni-porobyat.html

    или по-точно – с мисленето му, което още доминира в много българи. Желанието да задължиш, да подчиниш, да планираш, да регулираш, да имаш последната дума, е комунизъм. Той е особено силен в тези, които са на власт. Не защото искат братство и равенство, а защото искат тотален контрол. Стремежите им към нов тоталитаризъм трябва да бъдат възпирани, преди да бъдат осъществени. Още на етап идея, после става късно. Комунистите наричаха това „идеологическа борба“. Истинското й име е „война на идеи“.

  18. House M.D.  02.03.2016 г. | 17:20 ч.

    „Заклевам се, в името на МОЯТА РОДИНА, Република България…“ Така се заклевахме през 2001-ва г. Вече бяха махнали онова за справедливият гняв на трудещите се. Всъщност идеята е всеки войник да защитава до последно границите, определени ни в Потсдам. Няма и дума за задгранични мисии. Съзнавам, че може да изглежда като натрапване, но продължавам да твърдя, че ако и да не бъдат пращани наборници на задгранични мисии, най-пряката цел ще е далавери с парите за храна, каквито въртеше пасивният гей Мишето от с. Сенник /великият Дан Колов е от същото село/ за сметка на умиращите от глад в буквалния смисъл войници. Днес Мишето е травестит от АБВ, което само по себе си обяснява всичко.

  19. Калин  02.03.2016 г. | 22:13 ч.

    Статията е ОК, разбора също. Дано повече хора я прочетат но надали…. Истината е че СЕ ЗАПОЧВА….. В следващите няколко месеца на 2016 ще се случат драстични промени. Държавата скъпи ми авторе е най-голямото паразитно образувание върху народа и като такова ще използва ВСИЧКИ средства и похвати, тактики и стратегии – ПРОТИВ народа, само и само да оцелее и хората в сянка да запазят властовите си и финансови позиции.
    Следва: Нахлуване на бежанци, Армия на границата – в началото 500, после 1500 и т.н., след това оставяне на „бежанците“ да правят проблеми месец-два, до настръхване на хората и на ръба на ексцесиите ще има частична мобилизация ( за отслужилите ) . След като наберат 5-10 хил. души (според нуждата, ще имаме проблем и на Гръцката, и на Турската граници ) запасняците (т.е. робите без заплата) + редовната армия ще бъдат хвърлени в борбата с бежанците, за неопределено време. Междувременно зад 10 хиляди мобилизирани ще трябва да се подсигурят още около 30 хиляди за ротация и резерв. За да няма „дискриминация“ , миналата седмица за 30 часа (в два дни) Нар. събрание гласува промените в закокона за ВС които разрешават да се привикат за 3-месечно обучение наборите неотслужили след 2008г. Като ги обучат, след 3 месеца директно на границата… За „човешкия ресурс“ не се безпокой, набори от 65-та до 88-ма – са 23 набора по около 40 хил мъже, говорим за около 900 хил отслужили. Дори половината да са в чужбина и да не стават, 450 хил са тук и на разположение. Като добавим и 8 набора неотслужили 30 хил х 8 = 240 хиляди. излиза че има ресурс спокойно да се набират запасняци от около 500-600 хил. Все пак на армията и трябват 10-15% от този ресурс което е напълно постижимо със съвременните средства за контрол, информация, дезинформация, пропаганда и рестрикции ! Всичко това предстои, „будните“ хора за съжаление са около 5-10% в обществото и техните реакции и мнение няма да се отразят по никакъв начин и властта и държавата го знаят. Иначе съм съгласен с теб за робството, свободния избор и „демокрацията“……. Успех на всички свободни хора.

  20. House M.D.  05.03.2016 г. | 21:34 ч.

    Не оспорвам, че колегата Калин има известни основания, но основното питане остава. Кой ще ги храни тези хора? Условията през последните 15 години се променоха и днес никой няма да отиде в армията, като знае, че пасивногействащите травестити в Генералния щаб ще го оставят да гладува, за да въртят далавери с парите за храна. По-скоро би платил рушвет за да не отиде в армията. И като цяло – считам, че армията трябва да се закрие като институция.

  21. Спиро  08.03.2016 г. | 13:04 ч.

    Една статия, която описва службата в швейцарската армия
    https://news.bg/comments/nay-militariziranata-darzhava-v-sveta.html

  22. Дан  10.03.2016 г. | 01:54 ч.

    Когато политиците започнат да работят за а не против народа съм съгласен да има срочно служещи но при тези обстоятелства и времена по добре да няма.Ако върнат казармата на този етап на развитие управляващите ни ще разполагат с евтино пушечно месо което да изпращат в горещите точки когато им заповядат отгоре и тогава мърдане няма децата ни ще мрат напразно.Помним още войни като СССР-Афганистан,САЩ-Виетнам

  23. Scorpio  22.09.2017 г. | 17:00 ч.

    Каракачанов непрекъснато споменава казармата. Няма ли други проблеми в армията, че само за това говори? Защо не каже, че повечето страни в света и Европа я няма тая казарма?

  24. Scorpio  22.09.2017 г. | 17:02 ч.

    Каракачанов напомни, че когато през 2007 г. сме премахнали наборната военна служба от Конституцията, сме се клели как армията ни ще бъде малка, добре платена и модерно въоръжена.

    „Остана само малка“, заключи министърът на отбраната. Гласуването на доклада беше отложено за следващо заседание.

    http://kanal3.bg/news/61216-Karakachanov-ne-dochaka-voda-ot-Mareshki

  25. Scorpio  02.10.2017 г. | 17:13 ч.

    На този наборник не успяват да му засекат раково образувание на медицинските комисии.

    http://hetq.am/eng/news/82073/negligent-medical-results-narek-discharged-from-armenian-army-because-of-cancer.html

  26. Стопанина  29.11.2017 г. | 11:51 ч.

    Scorpio,

    Пускай описание и личен коментар към линковете.

  27. Стопанина  29.11.2017 г. | 12:34 ч.

    Губи ми се нещо във фалшивите новини за книгата на младия д-р Илия Вълев, тоз’ бледен полезен идиот: кой му плаща PR-а в медиите и турнетата из страната?

    И понеже е редно да защитя епитета полезен идиот, достатъчно е да посоча аргумента му, че военната повинност била нещо като коледуването, ритуал на възмъжаването. Нерде казарма, нерде коледуване, нерде възмъжаване…

  28. Scorpio  29.11.2017 г. | 16:45 ч.

    „Пускай описание и личен коментар към линковете.“
    I sure will next time. 😀
    казармуване, коледуване
    АХАХАХАХА

  29. Scorpio  07.12.2017 г. | 19:41 ч.

    Как да пусна описание за линк? Искам да постна нов.
    Благодаря.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.