Всички аргументи „за“ и „против“ казармата (с елементи на бойни действия)

Войната между лъжовната свобода и универсалната свобода винаги започва със сблъсък на идеологии. След това продължава с действия като гражданската война на Севера и Юга...

„Ежечасово се убеждавам, че има фанатици на каузата за измамна свобода — позорната свобода, която узаконява принудителната служба; свобода, крепяща се на робството. Но не е възможен фанатизъм в ентусиазма за благоразумна и универсална свобода.“Тадеус Стивънс

 

„Професионалната армия е много по-добрият вариант за България, но темата с казармата е в прерогативите на Народното събрание“ — казва Николай Ненчев, настоящият министър на отбраната. Твърдението на министъра не издържа на критика предвид липсата на официални дискусии за възобновяването на военната повинност — Народното събрание и Комисията за отбрана не дават поводи да се смята, че разискването на тази тема е „прерогатив“ или „приоритет“.

И все пак изказването на г-н Министъра ми дава поредно основание за тази статия…

Ще се възползвам от чл. 24, т. 2 на Закона за авторското право, като законосъобразно препечатам (почти) изцяло една чужда статия. Тя беше публикувана неотдавна в друга медия и съдържа (почти) всички аргументи „ЗА“ наборната армия. Рецензията и критиките ми към идеологическия противник1 могат и трябва да се разглеждат като (почти) всички аргументи „ПРОТИВ“.2

Всички аргументи „за“ и „против“ казармата (с елементи на бойни действия)

Статията започва така:

„Три месеца казарма за всички!
ИЗБЪРЗАХМЕ с премахването на наборната служба. Напоследък това се признава не само от военни експерти, но и от загрижени за бъдещето на децата си родители.“

Изявлението щеше да има смисъл, ако беше подкрепено с препратки към доклади от военни експерти, за да може всеки заинтересован да се запознае с аргументацията им и да прецени основанията на мотивите. Излиза, че военният министър тепърва очаква актуална експертна преценка на ситуацията, а някои хора смятат, че са по-компетентни в тънките сметки, направо пò католици от папата.

Един военен експерт може да поддържа схващането за „избързването“ с личния (егоистичен) мотив, че отмяната на военната повинност например води до съкращения на офицери в армията. Такъв аргумент обаче не е достатъчен, за да лиши от основания докладите на други военни експерти, че премахването на наборната служба всъщност беше закъсняло, тъй като наборната армия излиза по-скъпо на данъкоплатеца. Да се твърди, че премахването на задължителната казарма през 2008 г. е станало без признанието и аргументацията на военни експерти, е несериозно, безотговорно и целенасочено подвеждащо читателя.

Същото може да се каже за „родителите, загрижени за бъдещето на децата си“. Какъв процент са тези родители, които биха пуснали на добра воля и по лични убеждения синовете си в казарма? Те ли са единствените, загрижени за бъдещето на децата си? Защо не се споменава становището на родители, на които децата са били лишени от бъдеще — младежи, загинали „в изпълнение на дълга“. Или мнението на родителите, загрижени за бъдещето на децата, осакатени физически или психически в казармата, които косвено се грижат и за бъдещето на чуждите деца?

Най-смущаващото е, че цялата статия не взима под внимание какво мисли по този въпрос най-важната група – тази на младежите, които ще бъдат най-пряко засегнати от възстановяването на наборната армия.

„Не става дума просто така да върнем 2-те години казарма във вида от времето на соца. А да помислим трезво за някаква форма, която ще подготвя младото поколение за екстремни ситуации, които масово ни налитат напоследък.“

Едно такова увещание не издържа на критика, защото „казармата във вида от времето на соца“ е същата по вид като казармата, която продължи да съществува близо две десетилетия след соца. Доколкото имаше положителна промяна, тя беше съкращаването на срока, в който уж свободните граждани бяха лишавани от свобода в полза на трудовата повинност (робството). От друга страна, промяната може да се свърже с влошеното икономическо състояние през т.нар. Преход, заради което наборната армия „след соца“ може да се смята за по-лоша от тази „през соца“.

Отворен за дискусии е въпросът дали е адекватно да се говори за реална смяна на един режим с друг, след като един от показателите за промяна е свободата на гражданите да разполагат с живота си. Личното ми мнение е, че евентуално връщане на военната повинност (наборното робство) ще представлява своеобразна декларация на властниците, че връщат тоталитарен режим.

Следващият аргумент „ЗА“ изхожда от предпоставката, че „младото поколение“ е бездушна биомаса, предназначението на която може да се определя от всеки друг, но не и от самата „биомаса“. Моето мнение е, че такава презумпция представлява нахлуване в чуждо лично пространство, което не може и не трябва да се толерира от уж свободно общество, в което всеки гражданин сам преценява в какви „екстремни ситуации“ да се забърква. Алтернативата е общество, в което се потъпкват изконни човешки права и свободи в ползата на „колективизация“ (с други думи — чиста проба соц).

„Защо е необходимо това? Първо, заради тоталното неумение на родените в прехода да се справят с елементарни компликации на живота.“

Човек, който има реално общуване с родените в прехода, а не говори наизуст, всъщност би установил, че голяма част от днешните младежи се справят чудесно с всевъзможните „компликации на живота“ — не по външна принуда, а по своя инициатива. Конкретни актуални примери: един младеж иззе функциите на регулировчик в ситуация, която застрашаваше живота и здравето на шофьори и пешеходци; едно момиче спаси живота на водач от градския транспорт, като извади езика му, преди да се е стигнало до трагедия пред безучастните свидетели, някои от които са завършили „школата на живота“ — казармата, която изисква действия само след разрешение и по чужда команда; и третото, което и е най-важното:

Голяма част от „родените в прехода“ безпроблемно ще покажат завидни умения да се справят с непоносима до отвращение „компликация на живота“, каквато ще е възстановяването на наборното робство. С всички произтичащи от това последствия за демографската криза и другата криза — икономическата. Нищо няма да спре младежите — нито ограничения за напускането на страната по летищата и КПП-тата, нито заплахи за глоби и други санкции. Те ще оставят зад гърба си „родените преди прехода“, днешните мъже и жени на средна или напреднала възраст, които в действителност могат да се смятат за истинското „загубено поколение“.

„Те могат да събират боклуци в пролетните акции и да ринат калта от наводнения, но блокират, ако трябва да окажат първа помощ на потрошен в катастрофа. Да не говорим за по-сериозни бедствия като обгазяване след производствена авария.“

Такива обобщения съдържат грешна и/или неподкрепена с примери фактология. Дори да има примери, те не могат да се ползват като „общовалидни“ обобщения. И със сигурност не могат да се ползват като аргумент за наборната служба, защото примери за „блокирали, които не могат да окажат първа помощ“, могат да се посочат и сред мъже на средна възраст, обучавали се в казарма цели 2 и повече години.

Неясен аспект на аргумента „ЗА“ е заложената предпоставка, че всеки човек е… „длъжен“ (?!) да има умения в оказване на първа помощ.

Още по-неясен аспект е защо една такава препоръчителна подготовка за оказване на първа помощ „трябва“ да се поставя в контекста на военната повинност. Сякаш такива умения могат да се придобият само в казарма, а не на друго място — дори сега те са изискване за получаване на шофьорска книжка. Такава тенденциозност може да обслужва поляризирани мнения, но не служи на истината.

„Съвсем сериозно – лекари признават, че отмяната на задължителната военна служба е повлияла отрицателно на оплодителната способност на мъжете. Оказва се, че на времето лекарски комисии неведнъж са успявали да хванат навреме здравословни проблеми при момчета и им давали възможност да ги оправят.“

Няма начин такъв аргумент да се приеме „съвсем сериозно“, когато е поднесен манипулативно и несериозно във всеки възможен смисъл:

1. Задължителната военна служба не влияе пряко върху оплодителната способност на мъжете. Доколкото могат да се търсят косвени връзки — както с отрицателно, така и с положително влияние — те засягат единични случаи и не дават повод да се правят общовалидни заключения, тенденциозно използвани за маргинални идеологии.

2. Именно задължителната казарма влияе отрицателно върху оплодителната способност на мъжете, защото:

— мъжете се държат с узаконена принуда в изолирана среда, като нямат възможност за свободни отношения с лица от другия пол, които са също толкова необходими за извършване на репродуктивни действия;
— евентуалното връщане на военната повинност ще принуди мъжете (и партньорките им) да се съобразяват с още един утежняващ фактор при семейното планиране, тъй младежите ще избират да отлагат създаването на потомство заради невъзможността на бащата да се грижи адекватно за жена си и децата си, докато е роб на позорно заплатена служба. Този фактор, съчетан с други от икономическо и социално естество, не действа по никакъв начин поощряващо на оплодителните способности и дейности;
— естеството на казармените извращения и инициации (неизбежна част от пейзажа дори в доброволните армии на западни страни) обикновено има сексуален аспект, който в доволно много документирани случаи се изразява в непоправимото осакатяване на половите органи на жертвите.

Оставям на съвестта на проповедниците на военната повинност да решат: дали поправимите случаи на, да речем, навременно открит и поправим криптохизъм или ингвинална херния от лекарските комисии са по-силен аргумент от този, че ампутират необратимо половите органи на младежи, влезли здрави в казармите,3 но впоследствие осакатени. Или пък едва спасяват живота на младежи, след като слабините им са били разкъсани чрез надуване с компресор от съслуживци, какъвто случай не е чужд и на родния казармен пейзаж.

Условно мога да приема аргумента за необходимостта от профилактични прегледи

на подрастващите, като ползите от тях не се изчерпват само с репродуктивното здраве и възможността за навременно лечение на някои заболявания. Например някои ежегодно обновяващи се и проследявани антропометрични данни могат да се използват за представителни статистически цели. Такива прегледи обаче имат одобрението ми, ако се извършват за сметка и в полза на държавата, но гражданите участват в тях на доброволен принцип. В случая на непълнолетните младежи е редно да има писмено разрешение от родителите.

Няма причина профилактичните прегледи да се обвързват изкуствено със задължителна казарма, след като и сега спокойно могат (и може би трябва) да са част от медицинските грижи за учениците.

Връщането на лекарските комисии, обвързани с военните окръжия, автоматично означава връщане на „добрите стари практики“, при които робите откупваха службата си от корумпирани медици. Ако профилактичните прегледи са изцяло на доброволен принцип, ще се повиши качеството им — с оглед на самото медицинско освидетелстване, но също по отношение на организацията и методиката им. Груповите прегледи, често в импровизирани условия и по методи, аналогични на личните обиски в затворите, нямат място в държава, която претендира, че гражданите ѝ са свободни и заслужават медицинско обслужване, по-добро от ветеринарното.

„Разбирам онези, които веднага ще скочат – казармата е отживелица, казармата е затвор, двете години в строя са тотална загуба на време! Споделям загрижеността и на всеки родител, който по принцип мисли най-доброто за детето си. Но освен за удобствата той трябва да мисли и затова как най-добре да ускори съзряването на своя наследник.“

Не съм убеден какво точно разбира авторът на разглежданата статия и дали изобщо разбира нещо различно от диктатура.

За мен е очевидно, че на всички защитници на военната повинност им се губи основното: не е тяхна работа какво „трябва“ да мислят или да правят родителите. Човек, който се меси във възпитанието на чужди деца и дори иска „ускоряване на съзряването им“ (?!), не заслужава нищо друго, освен безмерно презрение от всяко цивилизовано общество.

„Втората причина е влошената среда за сигурност. И от североизток – Украйна, и от юг – Сирия, мирише на изгоряло. Двете горещи точки са достатъчно близо до България, за да неглижираме опасностите, които произвеждат. Не са добри и прогнозите. Няма никакви изгледи конфликтите да стихнат, растат заплахите от тероризъм. Големият брой военни учения и присъствието на американски бойци у нас би трябвало да ме успокояват, но не би. Дрънченето на оръжия винаги буди тревога.“

Който забърква проблемите и създава „влошена среда за сигурност“, той трябва да оправя кашата. Всеки зрял човек е редно сам да решава проблемите си и да поправя грешките си. Смятам, че това е в съгласие с всякакви закони — светски и морални. Ако законите не са съобразени с моята представа за моралност, това пак е техен проблем, а не мой.

Не нося и не поемам отговорност за „световното положение“. Категорично отказвам да участвам в „решаването на проблеми“, създадени от други, особено под командата на тези, които са създали въпросните проблеми. Ако последното изречение е трудно за осмисляне от лица със затруднени когнитивни способности, каквито са абсолютно всички апологети на наборната армия, изречението да се прочете няколко пъти, докато премине през дебелите кости и достигне по-меките мозъчни тъкани.

Щом „дрънченето на оръжия винаги буди тревога“, нека обърна внимание на това, че евентуалното възкресение на изживялата свое време задължителна казарма ще доведе именно до дрънчене на оръжия и война. Само че не извън границите на държавата, а в самата нея — гражданска война. Образно казано, разбира се — поне в началото…

Но моят ентусиазъм да противодействам на всяка форма на робство (било наборно, било банково, каквото и да било) е толкова голям и основан на толкова дълбоки вътрешни убеждения, че почти граничи с „фанатизъм“. Ето защо трябва да се знае, че съм готов за активно участие дори в гражданска война, безразлично от нейните форми на проявление — идеологическа борба или конкретни действия.

Възстановяването на наборното робство и/или задължителното военно обучение в училищата (особено ако е в недопустими параметри) ще означава единствено и само, че Република България се е превърнала в анахронизъм и зловреден карцином, в борбата срещу който ще са позволени всякакви средства, дори експериментални, за да се опази оцеляването на народа от недоброкачествени образувания в неговите териториални граници. Но също и в чужбина, тъй като въпросът за наборната армия засяга и емигрантите — все тая дали са с едно гражданство или двойно.

Понеже не съм обучаван в казарма, убиването или подстрекаването към убийства на вътрешни и външни „врагове“, никога не е било част от мирогледа ми. Но възнамерявам да използвам многобройни и най-разнообразни умения, придобити в реалния живот, а не в консервирания казармен живот, за да допринеса и катализирам по всеки морално допустим и законен начин определени процеси, които в крайна сметка ще доведат до разцепване на държавата отвътре и ускореното ѝ „зануляване“, ведно с цялата законодателна уредба, узаконяваща робството. Ако на някого това му се струва шега, нека изпита моята сериозност и тази на съмишлениците ми.

Няма да зачета резултатите дори от Референдум

Г-н Велизар Енчев, много сте ми симпатичен покрай борбата ви с наборното робство, но абсолютно не подкрепям идеята ви този въпрос да се решава чрез референдум.

Защо? – Защото по вътрешни убеждения не поддържам схващането, че цялото общество може и трябва да решава съдбата на отделна част от обществото, ощетявана по полов и възрастов признак. И защото моята вътрешна и душевна конституция не позволява толериране на робство даже когато то е узаконено.

За справка, робството на чернокожите в робовладелските страни също е било уредено със закони. Това обаче не го прави нито на йота по-морално, по-приемливо…

Действително — апологетите на наборното робство имат поводи за притеснение относно усложнената ситуация „по света“. Давам аргумент, върху който да размишляват — връщането на военната повинност ще доведе до напрежение и „у нас“, за което ще носят отговорност единствено и само те, дребните робовладелци. Това наистина трябва да буди тревога у всеки трезво мислещ човек.

Ако някой желае да си спретнем вътрешен конфликт, подобен на този между Севера и Юга в САЩ, базиран именно на разногласия за робството, нека заповяда… Нека привържениците на казармата все така поддържат робството в една от безобразните му форми — наборната армия. Още сега могат да ме броят за доброволец, насочил щик и перо срещу тях.

Заклевам се в името на род и Родина, че ще водя тази борба до последен дъх.

„На този фон Литва върна наборната служба, а другите прибалтийски републики са на път да я последват. Полша вдига 60-метрови кули по границата и открито се въоръжава. Докато ние се ослушваме, Румъния купи многоцелеви изтребители Ф-16. На път да върнат наборната служба са и САЩ според американския сенатор Бък Маккион. Неотдавна „Вашингтон пост“ цитира негово изказване, че последните съкращения в бюджета на Пентагона могат да се компенсират само с възстановяване на казармата.“

Не е вярно, че другите прибалтийски републики ще връщат военната повинност. Срамът е само за Литва.

Поставянето на Полша в абзац за наборната служба е манипулативно и цели объркване на тези, които не четат внимателно. Тази страна всъщност е адекватен пример за това, как например могат да се правят профилактични прегледи на младежите от всеки набор, без това да има отношение към наборна армия, каквато не съществува в Полша.

Изтребителите на Румъния нямат общо със задължителната казарма.

Периодично подновяващите се дебати в САЩ4 за тъй наречения draft (военната повинност) са точно толкова неадекватни, колкото и тези в България.

Всъщност в България те са по-несериозни, доколкото САЩ могат (почти) безпрепятствено да печатат пари за издръжката на армията си и да вдигат тавана на дълга си, докато България няма тази привилегия и узаконяването на наборното робство ще е равносилно на банкрут — морален и стопански.

Единственият начин за България да издържа наборна армия ще е свързан с взимането на нови външни дългове и/или със сериозното ощетяване на бюджета за други сфери. Нека попитам — кой е склонен да да става роб и да поробва даже правнуците си в полза на транснационални банки и кредитори, за да се финансира робството на българските младежи и реставрацията на отдавна разрушените и разграбени индоктринационни центрове — казармите? Всеки човек, който е трезво мислещ по моите критерии, ще откаже. В този смисъл защитниците на идеята за задължителната казарма са зловредни елементи, които с егоистични намарения или от глупост искат поголовно разорение.

„Третата причина се съдържа в констатацията, че уж огромният контингент от минали през казармата бързо намалява. Последни разчети показват, че ако, не дай си боже, утре свирне тръбата, ще трябва да свикваме под знамената 45-50-годишни мъже. А и те отдавна са забравили тънкостите на военната си специалност, повечето пък са изобщо неподготвени за по-модерната бойна техника.“

Дали някой изобщо ще откликне на свирещата тръба, ще се разбере от практиката. Всеки ще решава за себе си — по съвест, по смелост, по ред причини. Изумителен е обаче предразсъдъкът, че всеки жител на страната щял да реагира на свирката като куче и ще дотича след тръбния призив — може би с блеснал поглед и изплезен език? Всеки може да говори за себе си, но ще остане разочарован, ако очаква подобно поведение от всички останали. Една такава колкото хипотетична, толкова и реалистична ситуация ще е тест, който ясно ще разграничи пробудените и свободолюбивите от раболепните слуги на мафиотски структури.

Пропагандаторите на военната повинност обикновено са толкова неосведомени за нормативната уредба на страната, в която живеят, че нямат представа за нещо, наречено доброволен резерв — всеки желаещ може да опреснява знанията си до определена възраст; пак там могат да кандидатстват младежи с интерес към военното дело, за да се подготвят за работа с по-модерната бойна техника, доколкото има основания да се смята, че такава техника е налична в оцелелите поделения.

Декларирам, че нямам нищо против доброволния резерв, доколкото той е доброволен. Така е, въпреки че имам своите лични виждания за решението на проблеми по военен път, наричани „миротворчество“.

„Четвърто – значителна част от по-младото население няма и основно образование, неграмотността сред циганите е масова. Как тогава да поставиш такъв войник зад волана на бойна машина, да му повериш елементарно РПГ-9 или сравнително старичък ПТУРС. Изобщо не говорим за зенитно-ракетен комплекс или съвременна комуникационна апаратура.“

Този аргумент говори единствено и само, че поддръжниците на военната повинност живеят в тяхно си фентъзи.

1. Гражданите без основно образование не могат да служат в редиците на армията. Дори за доброволния резерв по закон се изисква „минимум средно образование“. Този факт обезсмисля всичките инфантилни разсъждения за неуките цигани, на които щели да се връчват бойни машини, РПГ-та и зенитно-ракетни комплекси.

2. Идеята, че всички български младежи трябва да бъдат поробени с измислен военен дълг и да губят реален житейски опит заради неграмотността сред циганите, говори много лошо за умствения и моралния капацитет на хора, които поддържат такива мнения. Расисткият елемент е достатъчно притеснителен сам по себе си.

3. Типично в духа на казармените реалности, нямащи нищо общо с правосъдието в цивилизованите общества, заради неуспехите на единици (били те недисциплинирани войници, или цигани) се наказва цялата рота (разбирайте също — цялото общество). Приемам идеите за такива практики като акт на агресия към чувството ми за справедливост и ги отхвърлям без право на обжалване.

„Затова считам, че ще е разумно да се обмисли идеята за въвеждане на 3-месечна редовна служба. Само 3 месеца, но задължително за всички – както за младежи, така и за девойки. През тази малка казарма те ще имат достатъчно време не само да проумеят каква е разликата между пистолет и револвер, да научат, че муниции значи патрони и снаряди, а английската дума амуниция на български се превежда като конска сбруя. Но и да усвоят основното въоръжение и най-вече – да се научат да оцеляват при бедствия, аварии и катастрофи.“

Не разбрах, защо аз или друг „трябва“ (?!) непременно да знаем разликата между пистолет и револвер, след като нямаме намерение да ги използваме — нито в мирно, нито във военно време? Същото важи за патроните и снарядите, за нормативите… По мое мнение, за всеки човек е по-важно да знае разликата между Ариман и Асурас, но не съм тръгнал да натрапвам възгледите си.

Как и дали ще оцеляваме при бедствия, аварии и катастрофи — това отново е грижа на всеки един от нас, като всеки сам преценява как, откъде, на каква възраст, в какъв срок и дали изобщо да усвоява такива умения. Ако някой смята, че има право да ми вменява такива задължения, веднага ще го осведомя, че той има насрещни задължения — да се изказва по каквито и да било въпроси едва когато е юридически компетентен за тях и след като е издържал изпити по дисциплините логика и етика, с оценка над „посредствен“.

„Достатъчно било, че върнахме военното обучение в училищата?! Това е несериозно. 5 часа в 9-и и още толкова в 10-и клас са само за повишаване на общата култура.“

Сериозно, несериозно… За един нещо несериозно е сериозно за друг.

За мен всякакви опити за „колективизация“, при които младежите се разглеждат като публична собственост, са, меко казано, несериозни и говорят за патологична мизантропия. А когато се правят настойчиви постъпления образователната система съвсем да се превърне в средство за индоктринация, е необходимо безмилостно противодействие с всякакви аргументирани, саркастични и язвителни средства до пълното отстъпление и обезвреждане на идеологическия противник.

„Закъде сме с 15-16-годишни момчета, които преди мустаците се обзавеждат с цици и шкембета?“

Няма такова нещо като „ние“ и „сме“.

Никой не е „длъжен“ (?!) да бъде във физическата форма, изисквана от други. От никого не се очаква да носи тежестта от циците и шкембетата на други хора, така че няма повод да се безпокои за нещо повече от собствения си външен вид според личните си критерии за красота и здраве. Този коментар важи за всички, които смятат, че имат право да създават младежи по шаблон за облик и модел на поведение.

След такъв коментар „за“ наборната армия само наивник може да очаква, че „казармата от нов тип“, за каквато бленуват разни самозабравили се човекомразци, няма да включва деградиращи и дехуманизиращи елементи, като изтъкване на физически недостатъци у други хора и принудителното им коригиране по норматив.

„Специално внимание заслужава идеята на Патриотичния фронт за т.нар. трудова повинност. Тук не става дума за реанимиране на някогашните Строителни войски. Нито имаме възможностите за това, нито му е времето. Безспорен факт е обаче необходимостта чрез 3- или 6-месечна служба недоучилите младежи не само да овладеят автомат „Калашников“, но и да получат грамотност и още по-важното – да научат някакъв занаят.“

Без резерви съм съгласен, че тоталитарната идея на ПФ заслужава специално внимание и коментар в повече от един параграф.

Не знам дали става дума за реанимиране на Строителни войски, но определено самата идея за трудова повинност буди асоциации с робовладелческата епоха в историята на някои антични и съвременни държави. С произтичащите от това последствия за личната ми ангажираност към „войната на Севера и Юга“.

За „безспорен факт“ от нуждата за 3- или 6-месечна служба може да говори само човек, който е склонен да връчи калашников на най-необразованата част от обществото; човек, който е толкова откъснат от реалността, че очаква казармата да преподава четмо и писмо, както и занаяти, различни от военния и безусловното подчинение на мними господари.

Отново имаме смело прокарване на казармената идея от соц тип, че заради недоучилите трябва да си губят времето и всички останали, независимо от тяхното образование и сръчност в занаятите.

Отново имаме и ясна заявка, че целта на казармата е да експлоатира робски труд, а военното обучение и уменията за оцеляване и оказване на първа помощ са кукички, които шараните да налапат.

Гениално!

„Първо – пред младежите, прехранвали се само с кражби или от боклука, вече ще се открие шансът да си изкарват честно хляба. Второ – полицията ще си отдъхне, защото ще намалее битовата престъпност. Държавата също ще спечели, защото ще се увеличи делът на квалифицираната работна ръка.“

Първо — само авторът си знае как казармата ще доведе до честно изкарване на хляба. Кой е виждал младежи, ровещи в кофите за боклук?! В кофите ровят окаяни хорица именно във възрастовата група, претърпяла 2-годишно обучение в сухопътни войски или 3 години във флота. Същото се отнася и за кражбите, тъй като криминалният контингент обхваща и групата на отбилите военна служба. С други думи — поредният колкото неадекватен, толкова и тенденциозен аргумент.

Второ — битовата престъпност не е чужда даже на военните офицери, а какво остава за семействата на мъже, служили като редници в казарма (което е просто друго име за затвор и тези две думи няма да престанат да бъдат синоними заради голи увещания за реформи).

Относно печалбата на държавата — само човек, живеещ във приказен свят, може да очаква, че казармата раздава дипломи за квалификация, различни от тези за базово военно обучение и клетвена готовност безпрекословно да се изпълняват заповеди, независимо от първоизточника и (а)моралния им характер.

„Умишлено избягвам темата за финансирането на 3-месечната казарма. Тя подлежи на много по-сериозен анализ.“

Естествено, че тази тема се избягва. Ако се почне с финансирането, всички останали размишления „за“ или „против“ стават излишни, въпреки че някои от тях са по-съществени. Сериозните анализи отдавна са направени от сериозни хора, заради което към днешна дата няма наборна армия. И по същите икономически причини едва ли някога военната повинност ще се върне и ще заслужава обществено внимание.

„И съвсем не е вярно, че държавата няма възможности за това. Опитът на Израел, Швейцария, дори Куба показва, че резерви ще се намерят.“

Сравнението на България със страни като Израел или Швейцария по икономически показатели може да буди само снизходителни усмивки.

Всяка година Израел получава баснословни финансови помощи от САЩ за въоръжение и превъоръжение. За разлика от България, Израел е в постоянни военни конфликти, включително като агресор, което изисква поддържането на многочислена армия. Държава, която поддържа наборно робство — както за мъжете, така и за жените — поне за мен не може да служи като модел за подражание на друга държава, която се смята за свободна и в най-добрия случай има „мироопазващи“ функции.

Швейцария и Австрия са две страни, които заслужават само презрение заради резултатите от сравнително скорошните референдуми, при които цялото общество даде 70% подкрепа за робството на младежи, 70% от които се надяваха на различни резултати от тези референдуми. Именно примерът с Швейцария и Австрия е ярко свидетелство, че дори пряката демокрация може да обслужва потиснически практики и не се отдалечава от варварските традиции на тъмните векове.

Убеден съм, че всеки, даващ Швейцария и Австрия за пример с наборна армия, няма хабер за условията в тамошните казарми и месечното парично възнаграждение на наборниците, което в България е немислимо.

Примерът на Куба дори няма да го коментирам, тъй като го намирам за унизителен спрямо човешкото ми достойнство.

„Казармите вече ги няма или са рухнали. А кой казва, че трябва да се върнем към обучението от едно време?!“

Кой го казва? Казва го същият автор, който само два параграфа по-напред в материала си твърдеше, че военното обучение в рамките на няколко часа в училищата било несериозно, като настояваше за минимум 3-месечна казарма.

„Къде пише, че пак трябва да има ставане в 5 ч и биене на крак по плаца до затъпяване. Идеята е да се даде минимум знания и умения за максимум кратък срок.“

Значи, идеята била минимум знания и умения за максимално кратък срок. И как се получава така, че часовете по военна подготовка в образователната система не са достатъчни по този критерий?

„А за това ролята на казарма може да изиграе и институтът.“

И отново — авторът показва неспособност да реши преди всичко за себе си: сериозно или несериозно е военното обучение в рамките на образователната система, или очаква 3-месечна задължителна казарма за всички.

„Стига да се помисли.“

Ще е добре, ако проповедниците на наборното робство задействат мисловния процес в началото на статиите или речите си, а не едва в последното им изречение. Само така на цивилизованата част от обществото няма да се налага да воюва със зловредни идеи от робовладелци, които самите те самоопровергават в края на проповедите си.

* * *

Бъдещи творчески планове

С този материал изчерпвам прякото разглеждане на „военните теми“, занимаващи обществото от началото на февруари. През следващите седмици и месеци ще публикувам няколко материала, обединени под общия етикет „Свободолюбие и робство“, с които пак ще засегна косвено темата за принудителната армия (наборното робство), но задачата на статиите ще е да разгледа темата за свободата и робството в по-широк план — като дефиниция, като общи принципи и като обект на интерес и коментари от античността до наши дни. За жалост, все повече се убеждавам, че образованието за някои хора по тези въпроси трябва да почне с А и Б.

За финал, отново подчертавам, че според мен всички дискусии за евентуалното връщане на задължителната казарма са медийни сензации и към днешна дата няма реални постъпления за промени на законодателно ниво. В известен смисъл можем да говорим за класически пример на безплодно „чесане на езиците“ по медиите или за диверсия.

Ако все пак Комисията за отбрана и Народното събрание предприемат конкретни действия в тази посока, можете да сте убедени, че публично в „От Извора“ или в лична кореспонденция ще получите безплатна консултация и ясни насоки, съобразени в вашия индивидуален случай. Имам богат личен опит в тази практика, при това част от него е актуален, доколкото съм помагал и на чуждестранни младежи в отношенията им с робовладелчески власти — особено по линия на руските военни комисариати, които определено попадат в челната тройка на световните лидери по произвол и обслужване на частни властнически интереси.

С други думи: Страх да нямате, младежи и… девойки!? Има ефективни средства за противодействие и борба с вътрешните врагове на страната — независимо от позициите, които заемат във властта, или от степента на активност на робите в медиите, които просто искат свои роби, като ви вменяват натрапени задължения и нормативи.

Не сте сами. Трябва да го знаете.

И да останете съвсем сами срещу месомелачката, има начини да я избегнете и дори да ѝ дръпнете шалтера. Важното е да знаете, че духът владее материята, а целият сетивен свят може да се подчини на един единствен човек, който търси свобода — не от тарикатлък, а по вътрешни убеждения и съгласно непобедимата Божия воля.

Иван Стаменов,

29.2.2016 г.


Бележки:

  1. Ще се въздържа от поименно споменаване на автора на статията, за да не бъда упрекнат неоснователно в личности нападки. Освен това тези или подобни аргументи не са само негови. []
  2. Казвам „почти“, защото не намирам необходимо на този етап да разглеждам темата във всички нейни аспекти. Въпреки че материалът ще се наложи да е дълъг, ще се постарая да е максимално кратък и достъпен. []
  3. Вижте случая на Андрей Сичев. []
  4. Разискванията за „наборната армия, която е отменена преждевременно и без обществен дебат“, периодично се разпалват също в Германия и някои държави в Скандинавия. Там също отшумяват за около седмица по простата причина, че борците за военна повинност живеят в миналото и не предлагат аргументи, съобразени със съвременните обстоятелства — нито на местна почва, нито с оглед на световното положение. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

35 коментара за "Всички аргументи „за“ и „против“ казармата (с елементи на бойни действия)"

  1. Петьо  07.12.2017 г. | 20:25 ч.

    Например, както си го направил в мнението си от 02.10.2017 – пишеш описанието, нов ред, и поставяш съответната връзка.

  2. Scorpio  08.12.2017 г. | 18:49 ч.

    Благодаря, Петьо.

    Председателят на офицерската легия „Раковски“ Иван Милов и бившият командващ сухопътните войски ген. Кирил Цветков се обявиха за военно образование на младежите у нас.

    https://www.bgonair.bg/direktno/2017-12-01/voenno-obrazovanie-dakazarma-ne

    Отново същите аргументи.

  3. Scorpio  08.12.2017 г. | 18:52 ч.

    Убиха турски войник, защото звъннал на майка си:

    https://fakti.bg/world/274169-
    Доста грозно.

  4. Стопанина  10.12.2017 г. | 14:31 ч.

    Нов хит от Русия:

    https://lenta.ru/news/2017/12/01/herr_major/

    Как се става мъж под командването на педерасти.

  5. Scorpio  10.12.2017 г. | 17:47 ч.

    За хората, поддържащи наборната военна служба, е честно това да се случва на наборниците, и те няма за какво да се оплакват. 😉

    “ така е и в реалния живот“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.