Лев Толстой — „Петър Първи и селянинът“

Детска приказка, вдъхновена от действително събитие

Натъкнал се цар Петър на един селянин в гората. Селянинът сече дърва. Царят му казва:

— Помози бог, селяко!

А селянинът отговорил:

— Божата помощ ми е потребна.

Царят пита:

— А голямо ли ти е семейството?

— Моето семейство е от двама синове и две дъщери.

— Е, не ти е голямо семейството. Ами къде дяваш парите си?

— Аз парите ги слагам на три места: първо — плащам дълг, второ — давам назаем, трето — във водата ги хвърлям.

Царят помислил и не знаел какво означава това, дето старецът и дълг плащал, и назаем давал и във водата хвърлял.

А старецът казва:

— Дълг плащам — баща и майка храня; на заем давам — синовете храня; а във водата хвърлям — дъщери отглеждам.

Тогава царят казва:

— Умна ти е главата, старче. Изведи ме сега от полето в гората: аз не ще намеря пътя.

Селянинът казва:

— И сам ще намериш пътя: върви направо, сетне свърни надясно, а сетне наляво, сетне пак надясно.

Иван Шишкин (Утро в сосновом лесу, 1889 г.)
А царят казва:

— Аз тази наука не я разбирам, ти ме заведи.

— Аз, господарю, няма какво да те водя: за нас, селяните, денят струва скъпо.

— Е, щом като струва скъпо, ще платя.

— Щом като ще платиш — да вървим.

Седнали в двуколката и тръгнали.

По пътя царят взел да разпитва селянина:

— Ти, селяче, бивал ли си надалеко?

— Бивал съм тук-таме.

— Ами виждал ли си царя?

— Царя не съм виждал, а би трябвало да го видя.

— Тогава, щом излезем на полето — ще видиш царя.

— А как ще го позная?

— Всички ще бъдат без шапки, само царят с шапка.

Стигнали те в полето. Видели хората царя — и всички свалили шапките си. Селянинът се блещи, а не вижда царя.

Тогава той запитал:

— Ами къде е царят?

Цар Петър Алексеевич му казва:

— Виждаш, че само ние двамата сме с шапки — някой от нас трябва да е царят.

* * *

Автор: Лев Толстой („Петр I и мужик“, 1875 г.)

Превод: Ангел Каралийчев

Илюстрация: Иван Шишкин („Утро в сосновом лесу“, 1889 г.)

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

6 коментара за "Лев Толстой — „Петър Първи и селянинът“"

  1. Gergana  07.02.2016 г. | 05:30 ч.

    Е, как похабеното върху дъщерите, е хвърлено във водата? Можем да го тълкуваме или много извисено, или много опростено.

    И защо Царя е с две шапки 🙂 ? Не ми обяснявайте. Едните разказ от Лев, който разбирам, но не му съчувствам.

    За мен това е вдъхваща кураж приказка, която обезкуражава една част от читателите.

  2. Gergana  07.02.2016 г. | 05:32 ч.

    Един разказ…

  3. Стопанина  07.02.2016 г. | 12:02 ч.

    Изненадан съм, че написаното може да се тълкува. Според мен вложената идея е една:

    За похабяване не се говори. Патриархалната култура разглежда девойките като клонове на рода, които след омъжването, подобно на река, се вливат в друг род. Бащините имена се заменят с другото родово име, а децата, които ще се родят на дъщерите, по начало се смятат за клонове от родословното дърво на бащите си. Затова един мужик, който отглежда щерки, все едно инвестира в чужд род.

    В наши дни обаче тези неща нямат особено значение дори по селата, защото младите не тачат толкова патриархата, а девойките не живеят задължително в домовете на съпрузите си и не взимат непременно имената им.

  4. Gergana  10.02.2016 г. | 08:25 ч.

    И аз съм изненадана малко от собствената си реакция. Явно имам някакъв вътрешен стремеж да балансирам уравновесеното 🙂 (същевременно, обиждам разумността на приходящите тук, включително и моята).

    Не че трябваше да ти отнемам от времето да обясняваш за контекста на приказката, но аз отново си тегля заключението, че трябва да притежавам доверие, и това за мен е полезно.

    Привети 🙂

  5. Стопанина  10.02.2016 г. | 11:18 ч.

    А, не, от реакцията не съм изненадан. Само от опциите за тълкуването. По принцип не съм почитател на патриархата и на всевъзможни социални системи с двойни стандарти. Може би това е причината особено да харесвам цар Управда-Юстиниан, който, освен че осигурява равноправие и автономия на отделните Църкви, в качеството си на законодател, прави сериозни реформи в римското право и си навлича гнева най-вече именно на патриархата.

  6. Спиро  10.02.2016 г. | 16:26 ч.

    Гери, ако има нещо, което не разбираш – питаш. Аз например също не го знаех и ми се изясни.
    Аз не разбирам много и смисъла на приказката, но може би така е по-добре. 😉

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.