Петър Георгиев: „Мистерията Митра или Мистерията Сабазий“

Защо трябваше да бъде написана тази книга?

От автора: Първият международен конгрес за проучванията на митраизма е проведен в Манчестър, Англия, през 1971 г. Постановката на Франц Кюмон за иранския произход на римския митраизъм е подложена на сериозна критика. Достатъчно е да се цитира становището на един от организаторите:

„Човек може да отиде по-далеч и да каже, че изобразяването на Митра, дадено от Кюмон, просто не е подкрепено от иранските текстове, но и всъщност е в сериозен конфликт с известната иранска теология. Кюмон реконструира първично живота на бога на земята, но такава концепция е немислима от гледна точка на известни, специално зороастрийски текстове, според които боговете очевидно никога не биха могли да живеят на земята.“

Нито конгресите, нито по-късните разработки дадоха отговор на въпроса за произхода и същността на митраизма. Това трябва да направи тази книга, придържайки се към съвета на John R. Hinnells, който пише:

„Бих се съгласил с казаното от R. Gordon, че изследователите на Митра трябва в бъдеще да започнат с римските доказателства, а не след очертаване на зороастрийските митове да побират в тази предварителна схема римската иконография.“

Петър Георгиев: „Мистерията Митра или Мистерията Сабазий“

Изтегляне на цялата книга:

Петър Георгиев: „Мистерията Митра или Мистерията Сабазий“

(PDF | 114 страници | 15 MB)

Четиридесет години след конгреса нещата не са се променили. Въпреки казаното и заключенията, изследователите продължиха със старата схема — да наливат персийски аналогии в римските форми или обратното. Резултатът е печален — между иконографията и написаното няма нищо общо. Това е така, защото общото между персийския Митра и римския е само името.

Методът, посочен от John R. Hinnells, е в основата на тази книга — ще говорим преди всичко за символиката на иконографията Митра-Дионис-Сабазий на Европа и Мала Азия от римския период и смятам, че тя, заедно със сведенията от писмените източници, ясно ще очертае образа на римския Митра и римския митраизъм в Европа. Образите от релефите са елементи на символен език, който, за съжаление, за нас е мъртъв. Дали го разчетох вярно — надявам се, това да е така. — Петър Георгиев

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

2 коментара за "Петър Георгиев: „Мистерията Митра или Мистерията Сабазий“"

  1. Бял кюнец  29.01.2016 г. | 09:44 ч.

    „Да бе-е“. Значи при персите не можем да бутаме каквото ни скимне, но при беласките (и българите) давай с големият черпак. Аз май не знам нещо от световното културно наследство (включително инките), което по някакъв начин да не сме се опитали да пришием към дедите ни. Сега дойде ред на римските богове, макар изобщо да не е първи опит да се впише (специално без гръко) римската култура в нашата. Горките.

    Преди време (пак тук) някакъв беше издал книжка за кадуцеуса като го прекара през Рим до Египет и пак през нас. Дори когато съм пиян, не мога да говоря толкова несвързано и лишено от логика.

    Ако официалната история е догма, то неофициалната е направо чалга. Толкова е всеядна. Мисля, че е време да се поспрем. Прав е Дънов, че не трябва да я гледаме историята, тя си е за тогава и няма нищо полезно за днес.

  2. Стопанина  29.01.2016 г. | 21:16 ч.

    Дори когато съм пиян, не мога да говоря толкова несвързано и лишено от логика.

    Сигурен ли си? 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.