Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на Земята

Нов превод. Лекция от цикъла „За живота на човека и земята“ (GA-349), изнесена пред строителите на Гьотеанума

Теми в лекцията: Механичните строежи и тези в природата, Айфеловата кула и житният клас. Слюда, кварц и фелдшпат. Най-твърдите планински скали са останки от стари растителни формации. Цялата земя някога е била жива, първоначално е била растения, а след това – животно. Всичко минерално е остатък от живот. Животът идва от Космоса. Кварцът, слюдата и фелдшпатът като лекарства. Миграцията на птиците. За коралите. Изгряването на слънцето през пролетта в различни съзвездия. Земята отново ще се пробуди и ще бъде живо същество, когато слънцето изгрява във Везни. Калциевите препарати и недохранването. Хомеопатия и алопатия. За растителните бои.

* * *

(Задават се въпроси за цветовете и праисторическите скали)

Д-р Щайнер: По-напред ще отговоря на въпроса за скалите, понеже той може да се отнесе към нещата, които обсъждаме напоследък. Вече знаете, че когато се строи една сграда на земята, трябва да се обърне сериозно внимание на законите, свързани с тежестта, гравитацията и много други — законите за еластичността, да речем, за които също ще стане дума.

Представете си, че някой строи кула — кула като например онези на Кьолнската катедрала, или че строи нещо като Айфеловата кула. Ясно е, разбира се, че тя трябва да се построи по такъв начин, че да не падне. Ако имаме добри познания за законите на гравитацията, постройката няма да рухне. И все пак най-високите кули на земята могат да се построят само върху основа, която е една десета от извисяващото се нагоре. Най-високите кули са десет към едно спрямо основата. И така, най-високите кули се строят при съотношение едно към десет — в противен случай движението на земята, бурите и т.н. ще ги съборят. Но в добавка на това трябва да се погрижим самите кули да са малко еластични. Върхът им винаги слабо се люлее напред-назад. Трябва да се обърне внимание и на онова, наричано сила на гравитацията. Кулата винаги ще се люлее, но, щом се разклати силно, тя пада. Айфеловата кула се клати доста на върха. Но трябва да се внимава той да не излиза извън основата.

Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на ЗемятаА сега ако погледнете — да вземем за пример — един пшеничен стрък, ще откриете, че при него не се наблюдават тези закони. Стеблото на пшеницата реално е като кула, но има мъничка основа. Това стебло се издига нависоко от малката си основа и ако пресметнем съотношението, то определено няма да е едно към десет, каквото винаги трябва да се използва в механичните постройки. Съотношението е по-скоро едно към четиристотин, а в много случаи — едно към петстотин. Според механичните закони, които използваме на земята, такава кула непременно би трябвало да падне. Когато е разклатена от вятъра, нейните сили на еластичност не могат изобщо да се разберат от законите, на които се подчиняват инженерите.

Ако опитате да закрепите нещо доста тежко на Айфеловата кула, ще се убедите, че това е просто невъзможно! Но на върха на тази „кула“, пшеничения стрък, намираме житния клас, като те заедно се поклащат напред-назад от вятъра. Това, виждате, противоречи на всички закони в строителството.
Ако някой проучи веществата, от които е изградено това стебло, ще намери дървесина, което ще рече дървесна субстанция, известна ни като флоемна тъкан. Откриваме я в дърветата. След това ще намерите истинския строителен материал: кремък (силициев двуокис), кварц, истинска силициева киселина. Но това е по-твърд кварц, отколкото е онзи в Алпите, в гранита например или в гнайса. Този кварц, казано иначе, образува строителното скеле.

Освен изброените се съдържа четвърта субстанция — вода. Ето как този зид от дървесина, флоемна тъкан, вода и кварц позволява на стеблото да преодолее всички земни закони. Стръкчето трева също е кула, изградена изцяло от вещества. То може да се огъва на вятъра, не се пречупва, изправя се, щом вятърът утихне или времето е добро, издига се отново нагоре — това, разбира се, го знаете.

Но сили като тези — сили, които могат да построят нещо такова от земята — не се намират на Земята, определено не. И ако попитате: Добре де, откъде идват? — отговорът е този: Айфеловата кула е мъртва, а пшениченото стебло е живо. То обаче не взима живота от Земята, неговият живот идва от целия околен всемир. Гравитацията действа върху Айфеловата кула в изцяло низходяща посока, притегля надолу. Стеблото обаче не расте, като се крепи на онова, което е отдолу. Ако строим Айфелова кула, трябва да полагаме един материал върху друг и този, който е отдолу, винаги ще поддържа онзи, който е отгоре. Случаят на стеблото не е такъв; то всъщност се притегля навън към всемирното пространство.

Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на ЗемятаТака че, ако вземем земята (рисува върху дъската) и стръкчетата по нея, понеже Вселената е изпълнена с много фина субстанция, наречена етер, която живее в растението, пшеничените стебла се изтеглят към Вселената. Животът не идва от Земята, идва от космическите пространства, затова казваме: животът просто идва от всемира.

Аналогично, когато се образува яйцето в тялото на майката — говорил съм за това и друг път, — това тяло осигурява само субстанциите. Целият Космос е това, което работи върху яйцето и му дава живот. Във всичко, което живее — обърнете внимание, — работи цялата Вселена.

И сега, ако вземем едно растение, то расте, като това започва под земята. (Рисува нова скица.) Ако това е земята, растението расте в нея. Но земята не е някаква неутрална буца от почва, тя е наистина чудодейна. Тя съдържа всички вещества, но три от тях имаха особена голяма важност в древни времена.

Една от трите субстанции наричаме слюда. В днешните растения се намира малко от нея, но дори сега тя е от извънредно значение. Ако сте виждали вече слюда, ще си спомните, че тя се състои от тънки плочи, толкова тънки, че понякога изглеждат прозрачни. И преди много време Земята е била изтъкана с такива малки плочи от слюда. Те са били в тази посока. (Рисува.) Докато Земята е била мека, са действали такива сили в нея. Противоположни на тях са били други сили: те са идвали отсам (рисува) и се е образувала решетъчна форма в Земята. Тези други сили днес се съдържат в кварца. А по средата има още една субстанция — глина. Глината обединява първите две, изпълва решетката, тъй да се каже. Като минерал се нарича фелдшпат.

Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на Земята

И така, преди време Земята се е образувала главно от тези три прастари минерала. Но тя е била изцяло мека, подобна на каша. Имаме слюда, която с много старание е оформила Земята с тънки плочи в хоризонтална посока. После имаме кварц, разположен в тази посока. А след това фелдшпатът споява двете.

Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на ЗемятаДнес откриваме тези най-съществени съставки, когато разгледаме глинестата почва, която е навсякъде в полето. Някога те са били размесени в Земята, а сега се намират отвън, в планините. Ако вземем парче гранит, то е доста грануларно, зърнесто, съставено от малки плочици. Тези плочи са тънките плочи слюда, разбити на парчета. Има и много твърди зърна вътре — това е кварцът; също и спояващи зърна – фелдшпат. Тези три тела са натрошени, грануларни и се намират отвън, в планините. Те образуват основата на най-твърдите планински вериги.

Понеже Земята е била мека, те са били удряни и разбивани на парчета от всевъзможните сили, които са действали в Земята. Но остатъци от тези стари субстанции, особено остатъци от техните сили, все още се откриват навсякъде в Земята, а Вселената изгражда от тях растенията.

Ето защо можем да кажем, че днес, когато ги намираме навън, в планината, те не могат да направят нищо повече. Тези минерали са натрошени, раздробени, смачкани на зърна и са прекалено твърди, за да станат растения. Но понеже растението винаги дава най-важните си субстанции на семето си, онова, което е в земята, все още може да се използва от всемира за изграждането на растението.

Такъв възглед, при който човек има предвид как целият всемир работи заедно, за да породи живот, изобщо не се среща в съвременната наука. Може да сте чели лекцията, изнесена наскоро в Базел, в която се даде обяснение, че животът всъщност трябва да е възникнал на Земята. Лекторът обяви: Да, трудно е да си представим, че просто чрез смесването на химически субстанции, на Земята се е породил живот. В противен случай той трябва да е дошъл от Вселената — но как?

И така, любопитно е да видим как един съвременен учен си представя начина, по който животът може да е дошъл от Вселената. Той си казва: Ами, ако не е от Земята, трябва да е дошъл от други звезди. Най-близката звезда, която може би някога е изхвърлила субстанции, които са полетели към Земята, е толкова отдалечена, че на изхвърленото биха му трябвали четиридесет хиляди години, за да достигне Земята. Човек трябва да има предвид и че Земята преди е била огнено-течно тяло. На него не може да се развива живот, защото, разбира се, всичко живо щеше да изгори. Но то се е охладило и тогава е станало възможно да приеме живота, ако е долетял от най-близката звезда. И човек не може да си представи — заявява лекторът, — че един зародиш на живот, един малък жив микроб може да странства четиридесет хиляди години през космическото пространство, особено като знаем, че там е студено — не е топло: минус 220 градуса по Целзий. Този микроб пристига на Земята и тогава възниква земният живот. По-рано, независимо колко микроби долетят насам, те щяха да изгорят. А когато Земята достатъчно се е охладила, са щели да просъществуват. Но това просто не е могло да се случи — казва лекторът. Следователно не знаем откъде идва животът!

Но човек може съвсем ясно да види, че животът идва от всемира

Човек вижда, че във всичко живо действат не само земните сили. Използваме земните сили само за Айфеловата кула и такива неща. Но в една „кула“ като тази (посочва нарисувания пшеничен стрък) работят не само земните сили, а и силите от цялата Вселена. И когато Земята е била още мека, когато слюдата, фелдшпатът и кварцът или силицият са плували и са се преплитали един в друг в течно състояние, тогава цялата Земя е била под космически влияния; тя е била едно огромно растение. Когато днес отидете в планините и намерите гранита там, или гнайса — който се различава от гранита, защото е по-богат на слюда, — това са останките от това древно огромно растение. И точно както в наши дни растението увяхва и връща минералните си съставки на земята, така по-късно цялото земно тяло, като растение, изхвърлило минералните си съставки. Ето защо днес имаме планинските вериги. Защото най-твърдите планини произлизат от растителната природа, когато цялата Земя е била нещо като растение.

Вече ви казах как е изглеждала Земята, когато тази първична скала е престанала да бъде в растително състояние, но всичко още е било меко. Днешните животни и хората тогава не са съществували, живял е мегатерионът1 и всички създания, които съм ви описвал. Преди да се появи всичко това обаче, Земята е била огромно растение в космическото пространство. И ако днес гледате растение и го увеличите, дори сега ще видите, че отвън то наподобява планински формации. Защото всемирът работи върху растението само като цяло; неговите незначителни части вече са камък. И така, да обобщим, Земята някога е била жива, а това, което откриваме днес в най-твърдите планински скали, са остатъците от живата Земя.

Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на ЗемятаНо твърдата минерална материя на Земята е възникнала и по още един начин. Ако отидете в океана, откривате островни формации. Тук е морето (рисува) и на определена дълбочина в него живеят дребни създания в истински колонии — кораловите мешести организми или полипите. Особеното при тези коралови полипи е, че те непрекъснато секретират варовик. Варовикът остава там и островът накрая се покрива от техните варовикови секреции. И понякога земята потъва там, потъва под повърхността и се образува езеро. Около него има пръстен от варовик, който кораловите организми са оставили след себе си. Всъщност земята като цяло постоянно потъва в същите области, където полипите оставят своя варовик. Те могат да живеят само в морето, затова отиват по-надълбоко и по-надълбоко, докато варовикът остава отгоре над тях.

По тази причина човек може да намери депозити от морски варовик, произлязъл от живи създания, а именно от коралови полипи. Някога е имало животински видове там, където сега в Юра2 намираме варовик и креда. Варовикът е депозит от някогашни животински видове.

Пълна безсмислица е да си представяме, че животът възниква от мъртви субстанции чрез химическото им съчетание. Животът идва от Вселената, изпълнена с етер. Нелепост е да казваме, че мъртвите вещества могат да се свържат и да оживеят — това, което се нарича „изначално сътворение“. Не, всъщност мъртвите субстанции възникват от живото, отделят се от живите същества. Както нашите кости се отделят — те не са първото, което се образува в майчиния организъм — така и всичко останало, костната ни структура и т.н., се образува от живота. По-напред е живото и после идва мъртвото. Етерът ни заобикаля и привлича всичко нагоре, точно както земната гравитация притегля всичко надолу. Той ни тегли нагоре, но не носи смърт, както прави гравитацията. Колкото повече вдишвате гравитация, толкова повече страдате от подагра или диабет или нещо такова. В този смисъл ние умираме. А колкото повече преобладават възходящите сили в нас, толкова повече се оживяваме.

Лекуващите сили в човешката природа

Сега стигам до въпроса, който зададе г-н Б. Да си представим, че пред мен е някой, който е болен, и си казвам: Това, което не е наред при него, е, че не разполага с достатъчно от силите, работещи във всемира. В него работят твърде много сили на гравитацията — всичко, което можем да си представим, е депозирано в него. Ах, сетих се! Да — казвам си още, — кварцът, силицият, той някога е позволявал на силите да протичат във всемира. Ако подготвя кварц по такъв начин, че първоначалните сили станат отново активни, тоест, ако направя препарат от силиций, смеся го с други вещества, от които силициевият елемент отново придобива етерна сила, и го дам като цяр на болния, може да го излекувам. Могат да се постигнат много добри резултати със силициев препарат. Така в медицината могат отново да се използват сили, които някога са съществували в живата форма на кварца. В медицината могат да се гарантират огромни постижения, ако знаем за състоянието на Земята, когато тя е била напълно жива, когато кварцът още е бил под влиянието на Вселената.

Ето защо, когато живото е твърде малко в пациента и той се нуждае от връзка с всемира, могат да му се дават субстанции, които външно са втвърдени и които могат да се използват като медикаменти. Главата излъчва най-много в Космоса, затова най-лесно се лекува със силиций; коремът клони повече към Земята, затова най-лесно се лекува със слюда. А това, което е разположено повече в центъра — белите дробове и т.н. — може да се лекува с фелдшпат, приготвен по правилен начин.

Вижте, че ако познаваме природата, наистина разбираме какво представляват лечителските сили в човешката природа. Но човек трябва да има действителен усет за факта, че Вселената въздейства върху нашата Земя.

Винаги е възможно да обясним определени неща само в определено време. Затова сега мога да обясня полета на птиците от различна гледна точка спрямо онази, когато не бяхме толкова напреднали. Съвременната наука мисли много абстрактно за полета на птиците през есента и пролетта. През пролетта птиците напускат своите по-топли обиталища, а през есента, когато стане студено, те изоставят по-северните области. Но има птици, които прекосяват океана в югоизточна посока, като летят много бързо, без да спират за почивка. Това може да се докаже, защото понякога няма острови по пътя, който изминават тези птици. Освен това те летят много високо и не е възможно, ако разчитаме на светската наука, да отговорим на въпроса: какво дишат там горе? Човек може да предположи, че толкова високо те ще се задушат.

Хората не разбират и как тези птици намират вярната посока. Понякога се казва: О, това ли, ами то е наследено умение; малките винаги го наследяват от възрастните, пък и възрастните водят малките, така че всичко се получава — така малките също се научават. Значи, когато настъпи есента, старите лястовици отварят едно училище, в което младите се обучават, старите летят отпред, младите са след тях и им подражават. Това е, което хората си представят. Но не всички прелетни птици го правят. В случая на мигриращите птици от Южна Африка, да речем, когато при нас дойде пролетта, по-старите птици отлитат първи и се връщат насам. Младите могат да останат по-дълго там, защото все още са по-силни. По-старите птици се махат първи от прахта и оставят по-младите назад. Изобщо не ги обучават, не им служат като водачи. Младите трябва съвсем сами да намерят пътя си.

Някои хора казват: О, така ли, ами птиците виждат на огромно разстояние. Ако случаят с Африка наистина беше такъв, те трябваше да виждат през земята! Човек не може да вникне дълбоко с такова мислене. Но ще ви дам един пример, от който ще разберете как реално стоят нещата. Има и друго, за което човек може да се чуди как намира пътя — а именно един кораб. По какъв начин корабът намира посоката за плаване от Европа до Америка? Той го намира чрез компас. Когато не е имало компаси, за корабите е било много лошо; трябвало е да се насочват според звездите. И така, те определят посоката чрез компаса, или с други думи — чрез сили, които са невидими и съществуват в етера. Това са същите сили, чрез които птиците намират верния път! Само че ние, хората, вече нямаме усет за тези невидими сили. Птиците обаче имат сетиво за тях, те си имат един вътрешен компас. Онова, което ние изучаваме само с усилия, като наблюдаваме етерните сили с компас, магнит и т.н., птицата го има в себе си. Тя лети с помощта на етера, на онова, което работи във всемирното пространство.

И можем да обобщим: Земята навсякъде е заобиколена от етер, а етерът съдържа жизнени сили. Те идват от Вселената, съчетават земните субстанции и от тях подхранват живота.

Но нещо винаги се запазва като остатък от живота. Когато например вземем коралов варовик, в него винаги е останало нещо, напомнящо ни малко за живота; нещо, което е произлязло от живо същество. Затова е възможно в него да намерим всевъзможни неща, които могат да се прилагат като доста добро лекарство.

Както казах, ако вземете кварц (силициев двуокис), който вече е станал ужасно твърд, и го употребите като медикамент, можете много успешно да изцерите болести на главата. Така е, защото животът продължава да е в него. Някога целият той е бил жив. Не казваме, че минералите са живи и днес, а че някога са живели. Преди време са били съставна част на живота. В тях има остатък, който можем да извлечем по различни начини, за да ни послужи много добре като лечебно средство.

И така, по този начин отговаряме на въпроса, дали има живот и в камъните. Ако хората правят изчисления само според силите, действащи на Земята, те стигат до извода, че Земята е изглеждала различно преди милиони години. В сметките им не влиза нищо от космическото пространство. Наскоро ви казах, че ако човек имаше предвид идващото от всемира, нямаше да получи такъв огромен брой на годините. И все пак хората са открили, че тук, в нашите области, всичко е било още замръзнало и покрито с лед, докато в Азия вече е имало доста добре развита цивилизация с много мъдрост сред населението.

Хората трябва да разберат, че по определен начин нашият земен живот зависи от живота навън, живота във Вселената. Когато се върнем назад шест, седем, осем хиляди години, Земята с нейните минерални скали е била доста различна спрямо това, което е днес; не толкова външно, но вътрешно твърде различна. А ако се върнем още по-назад и по-назад, стигаме до мекото състояние на Земята.

Искаме ли да се ръководим от Космоса, трябва да го наблюдаваме по правилен начин. Един от начините за наблюдение на Космоса е според позицията на изгряващото слънце. В наши дни през пролетта слънцето изгрява на 21 март в съзвездието Риби. Но, ако се върнем в миналото — например по времето преди Рождество Христово — слънцето не е изгрявало в Риби, а в съзвездието Овен. Това означава, че пролетната равноденствена точка се е преместила. Ако сега слънцето изгрява през пролетта на 21 май в Риби, преди 2160 години е изгрявало в Овен, още по-рано — в Телец, а още по-рано — в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. И така, точката на изгряване на слънцето винаги се измества в обратна посока; тя се движи около един цял кръг, така че пролетната точка описва кръг около Земята. Разбирате ли ме? То постоянно напредва по окръжност от запад на изток.

Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на Земята

Така човек стига до факта, че някога слънцето е изгрявало в Овен, преди това — в Телец, още по-преди — в Близнаци, Рак, Лъв, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и пак стигаме, както е днес, в Риби. Когато се върнем назад 2160 години, е изгрявало в Овен, преди още 2160 години — в Телец, преди още толкова — в Близнаци, пак толкова по-рано — в Рак, а още толкова по-рано — в Лъв. По този начин описваме кръг, докато стигнем едно време, когато слънцето пак е изгрявало в Риби. Правим пълен кръг. В рамките на 25920 години слънцето прави пълна обиколка на целия всемир.

Това е много интересно и по пътя на звездите можем да видим как всичко на Земята се променя. Сегашната пролетна равноденствена точка носи условия, заради които имаме нашите високи планини с мъртвите гранитни масиви, съдържащи фелдшпат, кварц и слюда. Всичко е изсушено, умъртвено. Такова е било и преди 25920 години: тогава на Земята е имало подобни условия. Но в промеждутъка е било коренно различно. Например по едно време слънцето през пролетта е изгрявало във Везни, между Дева и Скорпион. Тогава цялата Земя е била жива, мека, като цяло е била нещо като растение. Необходимо е да се върнем не повече от 15000 години в миналото, когато, поради различното положение на слънцето, Земята е имала растителна природа, а по-късно — животинска природа. Трябва да сме в състояние да разбираме как, съгласно пътя на слънцето, космическите влияния променят условията на Земята.

Докато се връщате назад във времето, си казвате: Скалата в прадревните Алпи, която сега е доста твърда и здрава, започва да тече, донякъде подобно на втечненото желязо в леярницата. Разбира се, не е съвсем същото, защото, когато се върнем в миналото, то тече в обратна посока, все едно е в процес на втвърдяване. И ако се насочим към бъдещето, отново ще имаме слънцето във Везни — защото сега го изгрява в Риби, след 2160 години — във Водолей, после — в Козирог, Стрелец и т.н., докато изгрее във Везни. В това бъдеще, когато слънцето отново ще изгрява във Везни, цялата Алпийска верига ще се е разтворила. Твърдите кварцове отново ще станат течни, Земята пак ще е подобна на растение, а хората и животните ще се върнат в състоянието, в което някога са били. В промеждутъка обаче те ще са абсорбирали всичко, което могат на Земята.

И така, всичко наистина се движи в кръг. Ако погледнем далеч в миналото, Земята и нейните най-твърди образувания са били течни. Тогава Космосът отгоре е създал онези създания, които ви описах; те възникнаха от работата на всемирните сили и измряха. После всичко се охлади, появиха се твърдите формации и постепенно възникна съвременният живот. Но това състояние пак ще дойде. Зърнестият кварц, гранитът и т.н. ще се разтворят и ще се върнат предишни условия, но вече на по-висока еволюционна степен.

Ако вземете парче гранит, съдържащо кварц, можете да си кажете: Този къс гранит с неговия кварц в бъдеще отново ще оживее. То е живяло в предишни епохи, а днес то е мъртво. Образувало е твърдата земя, на която можем да ходим. Когато не сме се нуждаели от ходене, солидната земя не е съществувала. Но един ден тя отново ще оживее.

Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на Земята

Всъщност можем да кажем, че Земята спи по отношение на Космоса — само че този сън е дълъг, най-малко 15000 години. Когато Земята е била жива, е била будна — във връзка с цялата Вселена и жизнените сили на всемира създадоха огромните зверове. По-късно, когато беше постигната твърдост, тези сили създадоха човешките същества. Днешните хора добре са овладели твърдата земя и могат да ходят по нея, което се дължи на всемира. Но тази твърда земя отново ще се събуди — тя действително просто спи — ще се събуди и ще прояви активен живот.

Ако вземем парче тебешир, варовик, най-обикновен къс от Юра, то е остатък от живот. То е останка от живот, но един ден отново ще бъде живо — сега е между един живот и друг, и наистина само спи. Днес можем да използваме варовик или калций като много добро лекарствено средство, когато, да речем, видим, че децата не абсорбират подходяща храна. Такъв конкретно е случаят в Германия в наши дни — там сегашното положение е ужасяващо. Когато наскоро отидох в Щутгарт, за да нагледам отново Валдорфското училище, посетих първи клас. В този клас имаме двадесет и осем деца, от които присъстваха само деветнадесет, а останалите бяха болни. В друг клас болните бяха петнадесет. И когато човек проучи това, открива ужасни условия.

Доведоха едно малко момче в кабинета ми и попитаха: „Какво да го правим? Той вече не може да яде и лекарите се предадоха.“ При продължително недохранване храносмилателните органи постепенно добиват навика, да не могат да усвояват и отказват всичко. Хората вече не могат да се хранят, безразлично колко им даваме. Може да приложите диетата на квакерите и всичко друго, но нищо не може да помогне на детето, защото органите му са престанали да работят. То изглежда доста пълно и сиво-жълто. Какво да се направи? По-напред органите трябва да се направят годни да приемат храна. Тук може много да помогне онази частица живот, която е в калция. Когато калцият правилно се използва като цяр, могат да се пробудят отново спещите храносмилателни сили, така че детето да живее. Трябва да се даде калций, който е смесен с други вещества, защото той не действа сам; трябва да му се помогне да навлезе в организма. Калцият се абсорбира, ако се дава в 5-процентово разреждане.

Но с какво работим, когато даваме калций в такова разреждане? Използваме силите, които някога, в по-стари времена, са били жизнените сили във варовика. Те продължават да са в него и могат да се използват за ново пробуждане на живота. Ако някой обаче работи с калций, който е с голямо разреждане, в хомеопатични дози, да речем, не 5 процента, а 5/10000 — не дори 5 към 1000, а 5/10000 — тогава той, смесен с други субстанции, действа върху главата. Незабавно става лекарство за главата. Ако някой приема калций алопатично, действието е в храносмилателните органи, но при доста голямо разреждане действието е върху главата — по този начин може да се насочва лечението. Може би ще попитате: Какво използваме от високоразредения калций? Тогава се използват силите на бъдещето, които още са в него и ще оживеят отново в бъдещи епохи.

Виждате ли, трябва да познаваме природата по този начин и тогава тя ни дава лекарства. Защото някога е имало живот навсякъде и пак ще има; смъртта просто стои между два живота. По правилен начин можем да използваме от древните минерали както жизнените сили от миналото, така и тези от бъдещето.

Това ни кара да осъзнаем и нещо друго. В съвременния свят срещаме едновременно алопати и хомеопати. Алопатите лекуват алопатично, а хомеопатите — хомеопатично. Да, но в действителност много болести не могат да се излекуват хомеопатично, много от тях трябва да се лекуват алопатично. Лекарствата трябва да се изготвят различно. Човек не бива да е фанатик, който се кълне само в едно нещо, а трябва да предписва лекарствата, като изхожда от пълно познание — веднъж така, веднъж инак. Антропософията не се хваща за думите — алопатично или хомеопатично, — а изучава въпроса и казва: Алопатите като цяло работят върху стомаха, червата, бъбреците; там имат успех. Хомеопатията има успех, когато източникът на заболяването е в главата, както е при инфлуенцата. Редица болести имат произход в главата. Трябва да се знае как нещата действително се случват в природата. Хората днес се вкопчват за думи, защото нямат истинско познание. Идеализирането на думи винаги се случва, когато вече няма разбиране за нещата.

Разбира се, не е лесно да се стигне до истината, тъй като алопатите казват: Често съм лекувал това и онова… И хомеопатите казват: Често съм лекувал това и онова… Естествено, те винаги „забравят“ болестите, които не са излекували!

Но да вземем един човек като професор Вирхов от Берлин, доктор и професор, когото определено можем да посочим като непоклатим привърженик на съвременната медицина и когото определят като либерал в „партията на свободомислещите“. Все пак, що се отнася до лекарствата, той се почувства длъжен да признае: „Когато някой лекар от нашия модерен медицински свят заяви, че е излекувал сто човека, истината всъщност е, че 50 от тях щяха да се излекуват и без него, а 20 процента щяха да се оправят и ако беше използвал доста различни лекарства. Така че 70 процента от изцеленията не са заслуга на модерната медицина. В най-добрия случай са 30 процента.“ Това е пресметнал Вирхов, а той е с двата крака в съвременната медицина.

Безусловно може да се каже, че правилното лекарство, което е правилно употребено, е ефективно — всеки може да се убеди в това. Живакът например, макар да има странични ефекти, все пак е ефикасен. Така че просто трябва да се намери правилното средство. Понякога е извънредно сложно — понякога организмът е станал твърде слаб, за да понесе лекарството. Но в известен смисъл, като се изходи от истинското познание за съществуващото в природата, можем да видим как действат различните вещества. Като мъртви субстанции, те наистина са само по средата между два периода на живот и можем да видим влиянието им върху човека. Но е важно да имаме истинско познание относно техния живот.

Господа, същественото тук е, че ако някой иска да разбере каквото и да било, трябва винаги да започне от живота. Дори по отношение на цветовете трябва да тръгнем от живота.

Понякога, когато виждаме съвременни картини, имаме чувството, че в тях няма плът, а платното просто е оцветено. Днешните художници са съвсем непохватни, когато изобразяват телесния цвят, защото им липсва живото усещане, че цветът на плътта се създава от човешкото същество. Не срещаме този цвят на никакъв друг материал. Ако разберем телесния цвят, тогава ще разберем и останалите цветове. Друг път ще говоря повече за това.

Детето, което доведоха при мен във Валдорфското училище и което беше лекувано с калций от училищния лекар, напълно беше изгубило нормалния телесен цвят и беше пожълтяло. Да се надяваме, че хората няма да кажат, че не е било използвано правилното лекарство! (Пропуск в стенограмата) Жизнената активност се проявява в цвят и затова експериментираме, като използваме по-малко мъртви вещества. Така че, когато боядисвахме Гьотеанума, използвахме растителни бои, тъй като те в по-голямата си част идват от живото. При цветовете също трябва да стигаме до живота.

Сега разбирате, че въпросът, дали камъните също имат живот, не беше толкова глупав. Всъщност той беше доста разумен. Благодарение на него обсъдихме живота на камъните в различните земни периоди, как умират и как човешкият живот е свързан с това.

Лектор: Рудолф Щайнер

Превод от английски: Иван Стаменов

Лекцията е изнесена на 17 февруари 1923 г. пред строителите на Гьотеанума.


Бележки:

  1. Бел. пр.: Megatherion или Megatherium. От mega = огромен и therion = звяр. [^]
  2. Юра е планина в Европа, намираща се между долините на реките Рейн и Рона – бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на Земята"

  1. Мислещ  15.01.2016 г. | 21:33 ч.

    Ванка,
    Можеш ли да обобщиш какво е новото на този превод. Аз има тази лекция и превода е от руски на Евгени Мангуров. Защото вече взех да се обърквам.

  2. Биляна  15.01.2016 г. | 21:37 ч.

    Ами аз се чудя, какви са тези гигантски животни преди 15 000 години…

  3. Стопанина  15.01.2016 г. | 21:55 ч.

    Обобщението е, че четири пълни дни превеждах две лекции, които Евгени вече е превел, без да знам, че ги е превел. Смятах, че в Книгохранилището имаме всичко преведено (без „Моят жизнен път“), но явно съм бил в дълбока грешка.

  4. Петьо  15.01.2016 г. | 22:10 ч.

    Динозаврите.

  5. Петьо  15.01.2016 г. | 22:11 ч.

    И преди беше ставало дума, че не са толкова древни, колкото ни ги представя официалната наука.

  6. Мислещ  15.01.2016 г. | 22:18 ч.

    Ванка, съчуствам ти, защото знам какви усилия изисква да се преведе нещо, особено Щайнер, за което и ти Благодаря, че имаш импулса да го правиш.

    Но, приятелю, нищо не ти пречи да попиташ нас, останалите имаме ли това ГА!
    Както и да е. Това което мога да дам като инфо е че имам тази лекция от 15.10.2015г. от къде … не знам. Може и Евгени да я е качвал някъде за теглене.

  7. Петьо  16.01.2016 г. | 01:25 ч.

    На мен също вече ми се е случвало до превеждам вече преведена лекция от Щайнер и мога да кажа, че единствено спечелих от това. Същевременно се радвам, че това се откри на време преди да продължа с преводите.

  8. Евгени  16.01.2016 г. | 11:19 ч.

    Тук е цялата книга http://dox.bg/files/dw?a=fe0910a905

  9. Евгени  16.01.2016 г. | 11:25 ч.

    Вече съм превел всичките 8 книги с лекции пред строителите на Гьотеанума. Тези, които още не са отпечатани, са предадени за печат. Ще публикувам текстовете скоро в mangurov.dir.bg, където съм качил и всичко, което съм превел и досега е било отпечатано като книги.

  10. Христо  21.01.2016 г. | 15:51 ч.

    Имам предложение.
    Би могло да се направи – обща онлайн Антропософска българска библиотека. И там да има Всички преведени до момента книги, както и да бъдат отбелязани всички, които в момента се превеждат (Съответно кой извършва превода и негови контакти).
    Разбира се нещо подобно е и Виртуалният Гьотеанум от този сайт, но ми се е случвало да намирам книги с преводи, от други места, които тук ги няма. Освен това отбелязване на кои преводи се извършват в момента би било полезно, за да няма дублиране.

    (Разбирам, че такова начинание не е лесно, понеже за да стане трябва съгласието на доста хора, както и тяхното желания да се включат в такава инициатива и все пак то би могло да бъде полезно)

  11. Стопанина  21.01.2016 г. | 17:30 ч.

    Христо, за да се получи това, е нужно да си съдействаме. Едва онзи ден открих, че превеждам вече преведени лекции. Нямам възможност да следя всички места, където се публикуват антропософски материали. Ако някой намери нещо, което го няма във Вирт. Гьотеанум, може да ми помага да актуализираме архива.

    Има начин да се поддържа списък с преведените и непреведените събрани съчинения, както и да се отбелязва по кои се работи в момента. За това вече много ми помогна Нели Хорински, като при първа възможност ще направя редовно обновявана страница.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.