Неподправената история: Езикът на вандалите и битът на татарите

За пътеписите на Вилхелм де Рубрук, потурчването на българите и погерманчването на вандалите

Четвъртият том на „Латински извори за българската история“ (ЛИБИ) съдържа ценни сведения от фламандския монах Вилхелм де Рубрук. През 13 век той е натоварен от тогавашния френски крал да предприеме продължително пътуване до владенията на един татарски хан, за да провери дали източният владетел наистина е приел християнството и да проучи възможностите за евентуалното му участие във войната с египетските сарацини. Въпреки че мисионерът претърпява неуспех, неговите изчерпателни пътеписи — които всъщност са своеобразен доклад до краля — имат извънредна историческа стойност, тъй като ни занимават със земи и народи, стоящи извън периферията и интересите на тогавашна Европа, а за етническия характер на някои от тях и досега се водят спорове.

За причините да намираме сведенията на този монах в ЛИБИ може да се досети всеки. Тюркската теория за произхода на древните българи и „ханството“ на първите ни владетели е колкото неоснователна, толкова и устойчива по определени причини, излизащи далеч извън сферата на политическите интереси. Дори от описанията на Рубрук става пределно ясно, че той поставя българите — не само дунавските, но и волгокамските — в съвсем различна племенна група от тази на унгарците (които той приравнява с хуните) и на татарите:

„Те (хуните) са опустошили всички страни чак до Франция, поради което са били с по-голяма мощ, отколкото са сега татарите. Заедно с тях са настъпили власи, българи и вандали.“

Рубрук изобщо не подкрепя възгледа за тюркския произход на българитеБългарите, значи, са били съюзници на хуните, но нещо различно от тях. Това проличава и от подробните описания на Рубрук за бита на тюркските народи. Без каквито и да било заобикалки, той ги описва като примитивни, неспособни да строят градове и едва отскоро (по негово време) уседнали скотовъдци. Дори прави недвусмислен контраст с градовете на Велика България — под това име монахът разбира някогашна Волжка България, преди да я завладеят тюркските нашественици. И за разлика от разясненията му за миграциите на хуни и татари, в целия му текст се разбира, че българите — както власите и вандалите — са много старо източноевропейско и евразийско население.

И само от онова, което Рубрук пише за звуците, които татарите не могат да произнасят, но българите могат, за непредубедения читател става ясно, че езикът на българите и този на тюркските народи не е бил от една езикова група. А щом българите никога не са говорили тюркски език, те не могат да бъдат тюрки.

Ето защо описанията на мисионера за татарския бит сред селяните и този в двореца на хана по никакъв начин не са „латински извор за българската история“ в смисъла, който прокарват между редовете редакторите на ЛИБИ. Фламандският монах посочва различна история на българите, колкото и да им се ще на домораслите историци да виждат нещо различно от онова, което пътешественикът навремето е написал като ерудиран автор за също толкова начетени читатели.

Неподправената история: Езикът на вандалите и битът на татарите

Карта на пътешествието, предприето от Вилхелм де Рубрук

Но пътеписите (или ако предпочитате — отчетът) на Рубрук до краля се използват и за

още няколко манипулативни твърдения

Тези твърдения могат да минат само пред онези, които няма да прочетат сами написаното, а ще приемат нещо сдъвкано и изплюто от „авторитетите“. Например в отчаянието си да търсят директни и недвусмислени доказателства, че готите, гепидите, вандалите и други източноевропейски участници в тъй нареченото Велико преселение на народите имат германски корени, някои изследователи се хващат за една дума, която монахът използва по техен адрес: тевтонски.

Безспорно в наши дни под „тевтонски народи“ се разбират някои германоезични народи. Но дали е било (непременно) така през 13 век, когато е живял Рубрук? И не е ли по-важно какво е разбирал под „тевтонски“ най-вече самият фламандски монах? Ето какво ни казва той със свои думи на стр. 228 в същия текст:

„Езикът на рутените и на полоните и бохемите и на славоните е същият като езика на вандалите.“1

Рутените са русите. Полоните са поляците. Бохемите са чехите. Не е съвсем сигурно кой народ е смятан за „славони“,2 но едва ли някой би оспорил, че става дума за народ, говорещ език от славянската група. На такъв език, казва Рубрук, са говорели и някои тевтонски племена, сред които вандалите.3

По какъв начин обаче редакторите на ЛИБИ решават да „оборят“ твърдението, което не се вписва в поддържаните от тях възгледи и теории? Ето какво четем в „пояснителната“ бележка към горното изречение:

„Според Рубрук езикът на рутените, полоните, бохемите и славоните е еднакъв с езика на вандалите. Езикът на вандалите според запазените писмени паметници е самостоятелен клон на източната (готска) група на германските наречия.“

Под „тевтонци“ Рубрук не разбира днешното значение на този терминЗначи, първото пояснително изречение буквално повтаря това, което е написал Рубрук, ако не броим небезобидната вметка, че това е „според него“. След това се преминава към една от възможно най-наглите лъжи, а именно, че едва ли не има други автори по негово време или по-ранни, които твърдят нещо различно. Говори се за „запазени писмени паметници“, без да има споменаване на поне един от тях. Положението с тази манипулация и лъжа е такова, каквото го намираме в ЛИБИ, защото в действителност теорията за германския произход на готи, гепиди, вандали и някои други племена е сравнително нова. През 13 век, когато е живял и писал Рубрук, никой не е подозирал, че един ден някой ще носи от девет кладенеца вода, за да погерманчва най-старите, автохтонните източноевропейски народи и да покрива участието им във верските войни с фантасмагорията за велики преселения от немай-къде.

Вилхелм де Рубрук определено е интересен автор и заслужава да го четем. Само дето върши работа само на онези, които нямат желание да заменят историческата действителност с политически теории и собствените си фантазии.

Автор: Иван Стаменов


Вижте още:

„Кой и защо изгори император Валент“

Различни публикации по готския въпрос


Бележки:

  1. Lingua Rutinorum et Polonorum et Boemorum et Sclavonorum eadem est cum lingua Wandalorum [^]
  2. По-точният превод не е „славони“, а „склавони“, тъй като това е транслитерацията на Sclavonorum — бел. пр. [^]
  3. Сравнете името „вандали“ с името „венди“, използвано от немските народи като название за източните им славоезични съседи. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Неподправената история: Езикът на вандалите и битът на татарите"

  1. Петьо  13.01.2016 г. | 22:37 ч.

    Ако се търси сходство по местен признак, то би било най-логично славоните в случая да са словаците (редом с поляци и бохеми).

    Има и друго интересно нещо. Първоначално татарите са само едно от монголските племена. При това едно племе с което Чингис Хан се е разправил още преди да започнат завоевателните походи към Европа. Това е описано например в книгата „Тайната история на монголите“, която се счита за един от основните извори за тези времена. Там татарите са племето, което отравя бащата на 13-годишния Темуджин (бъдещия Чингис Хан). В по-късно време водят и няколко похода срещу него, като отвличат и първата му жена – Бурте. В крайна сметка Чингис Хан оглавява поход срещу татарите, при който те са разбити, а всички мъже по-високи от колелото на волска кола – избити. Жените, малките деца и старците са разпръснати по останалите монголски племена. Така фактически татарите престават да съществуват като отделно племе още преди Чингис Хан да прати синовете си да завладяват Европа (интересно е, че първото поражение на монголците, водени от един от синовете на хана, нанасят не кой да е, а волжските българи).

    Според мой приятел от Монголия, образован на историческа тематика, в страните на Запад името татари се е запазило, защото те били познати вече отвъд Урал и след като монголските орди тръгват на своите походи това име се дава на всички тях. Доколко е достоверно това, не съм правил изследване. Според мен би било грешно да се нарича част от цялото с името на частта, която дори вече я няма. Че дори и в по-ново време да се наричат цели народи и страни с това име – справка: Татарстан и татарите. Иначе четейки книгата, човек остава с впечатлението, че всички монголски племена от онова време са един дол дренки, що се отнася до нрави и примитивност, а око за око, зъб за зъб – един от основните закони.

  2. Дамян Гочев  13.01.2016 г. | 22:55 ч.

    Ако обичате, бихте ли посочили, на какъв език са говорили – „Езикът на рутените и на полоните и бохемите и на славоните е същият като езика на вандалите.“1 – според автора.

  3. Стопанина  13.01.2016 г. | 23:09 ч.

    Дамяне, кои на какъв език са говорили?

    Петьо, на едно място например Рубрук слага под един знаменател езика на унгарците и езика на татарите. Според мен говори за тюркски език, въпреки че маджарският е угро-фински. Може би има други предвид под „унгарци/хуни“.

  4. Дамян Гочев  14.01.2016 г. | 00:05 ч.

    до Стопанина
    Питането ми за езика е в смисъл, на изброените народи – „… рутените и на полоните и бохемите и на славоните…“

  5. Дамян Гочев  14.01.2016 г. | 00:09 ч.

    Да доизясня 🙂 Днес все още езикът се води, че е някакъв си „славянски“, тогава, на времето как са го наричали?!

    А по отношение на славоните, според мен има предвид словените.

  6. Стопанина  14.01.2016 г. | 00:44 ч.

    Днес все още езикът се води, че е някакъв си „славянски“, тогава, на времето как са го наричали?!

    По много начини от различните народи: славянски, български, илирийски, скитски…

  7. Йовчо  23.01.2016 г. | 15:54 ч.

    Земите североизток-изток от Скития са се наричали Тартар ( погледнете коя да е карта от Средновековието), от там идва и модификацията на името на народите от този район – татари.

  8. Илиян  12.03.2016 г. | 13:24 ч.

    Никой досега не е успял да опровергае Мавро Орбини и да докаже несъстоятелността на неговия „Вандалски речник“. Той ясно показва какъв е езикът на вандалите – 50% от думите ги употребявам ежедневно.
    Колкото до Рубрук, той трябва да бъде четен доста внимателно. Поне заради изцепката, че дунавските българи са дошли от Великата България на Волга. Той никога не вижда жив волжки „българин“ по време на пътешествието – минава река Етил на 5 дена път от онази „България“.

    Във връзка с темата, ще си позволя да препоръчам на по-любопитните едно мое изследване в три части „Как бяха измислени “волжките българи”. Хронология и технология на измамата“. Давам линк само на първата част, другите две са съседни в моя блог:
    http://iliyanv.blog.bg/history/2016/02/01/kak-biaha-izmisleni-voljkite-bylgari-hronologiia-i-tehnologi.1426594

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.