Знаци и символи на коледния празник

Рождеството на Светлината

Като гледаме коледните дръвчета по днешните улици, може да си речем, че обичаят да се украсяват дървета по Коледа е древен. Самият обичай обаче показва как се променят навиците на хората. Коледните дръвчета, които се намират в почти всеки съвременен дом, са обичай, който не съществуваше до преди сто години.1 Преди век нямаше да намерите улиците украсени с дръвчета, нито щяхте да чуете нещо за тях в празничните стихове и песни. Обичаят е доста скорошно явление, което стана модно в Европа и Америка едва от втората половина на деветнадесети век. Първоначално елхите станаха символи на Коледа около 1800 година. Но самият празник е древен, дори по-стар от самото християнство. Всъщност той беше честван през всички исторически епохи.

Коледа се смята за символ на рождеството на християнския Спасител едва от четвърти век сл. Хр. През първите християнски векове 25 декември по никакъв начин не се празнуваше като рождения ден на Христос. Тази практика започна от четвърти век. И все пак по римско време сред келтските и германските народи – даже в древен Египет и много други области това време на годината беше празнувано, но същността на празника беше различна от тази при по-късното християнство.

Някой може да си извади заключението, че християнската църква е установила 25 декември за рожден ден на Исус, за да се противопостави на отминалите (езически) традиции и за да въведе нещо като корекция. Случаят не е такъв. Ако искаме да разберем значението на Коледа, трябва да разпознаваме древната мъдрост, скрита в празника. Коледа, Великден и Петдесетница са просто дати, отбелязвани от нашите предци, но те показват на нас, техните потомци, как са разбирани някога отношенията между света и човека, а също и великите мистерии на съществуването. Този, който може да разшифрова записаното в големите празници или може да разчете йероглифите, давани от самото време, ще намери дълбоки и значими мистерии за човешкото развитие.

Помощна графика за по-нататъшния текст и по-лесното разбиране на епохите и техните по-малки подразделения – културните епохи.
(Кликнете върху картинката за уголемяване!)

Като казах, че Коледа е празнувана от изключително дълбока древност, трябва поясня какво имах предвид. Писаната история започва от египетско-халдейски времена, тоест от третата следатлантска културна епоха. Нашата съвременна епоха, която е петата следатлантска и развива науката и културата на материалния свят, започна през петнадесети и шестнадесети век. Предходният период е гръко-римската епоха, която започна от осми и девети век пр. Хр. времето, когато Омир пееше поемите си за гърците; този период остави записки за чувствата и делата, занимавали четвъртата следатлантска епоха. Ако се върнем още по-назад в древните времена, попадаме в сивата античност на юдейските племена и времето, когато египетските духовници пазеха възвишена мъдрост, разпространявана сред обикновените хора само в езотерична (вътрешна, скрита) форма. И на това място писаната история приключва.

Това, което знаем днес за историята на Персия, беше записано много по-късно след самите събития. Величествената религия на древна Индия, която е записана във Ведите и ведическата философия, също е от много по-късен период спрямо времето, когато великите мисли на Ришите, вдъхновени директно от самите божествени духове, се вляха в човечеството. От писмените източници, оцелели до нашата културна епоха, която ще продължи още доста време, можем да изучаваме гръко-римската епоха, когато се появи християнството, а още по-назад и епохата на египетските духовници. След това пътищата изчезват и само с по-особени средства можем да проследим по-далечната история и да добием познания за древна Персия и още по-старите времена.

За да разберем добре Коледа, трябва да се върнем в преходното време, когато човечеството, наново възникващо, беше научено на една нова мъдрост. В това време велик потоп погълна континента на древната атлантска култура и започна нова култура, епохите на която разглеждахме досега. Човечеството се издигна до степен, в която можеше да приема по нов начин мислите и чувствата, но не беше запазено нищо от културата на атлантите, нито от тази на още по-древните хора лемурийците, които загинаха при унищожаването на Лемурия чрез огън.

Когато човечеството достигне нова повратна точка в своята еволюция, трябва накратко да обобщи онова, през което вече е преминало. Затова хората от първите три следатлантски епохи резюмираха три от важните еволюционни етапи за човечеството.

В древна Индия мъдрите Риши гледаха назад към време, когато двата пола още не съществуваха времето, когато двата пола бяха едно цяло в човека. Те гледаха назад към прастария човек, известен в окултните (тайните) учения като Адам Кадмон, който беше и мъж, и жена.2 Най-висшето космическо създание, проявяващо това прадревно единство, беше наречено със свещеното име Брахман. Всичкото разнообразие произтичаше от Брахман, Божественото Единство. Това единство го имаше при хората само по времето, когато все още ги нямаше двата пола.

Затова в думите на великите индийски Риши, подобно на отражение, прозира божественото прастаро единство на човека прачовекът Адам Кадмон, в когото живееха мирът, духът, чистотата и хармонията. Той е този, който говори във Ведите, макар самите думи да бяха изричани от индийските Риши. Това се случи в първия период на човешката цивилизация след великия потоп. По онова време още никой не говореше за троица, за троелично Божествено същество, а само за прадревното Единство, за Брахман, в когото се съдържа всичко и от когото произлиза всичко.

После дойде време, когато персийските духовници на Заратустра, мъдрите парси, гледаха назад в отдавна отминалата епоха, когато двата пола се родиха от огъня и човекът стана двойнствен. С раждането на половия човек от огъня в света навлезе и злото, което по-рано не съществуваше. Злото в човешкия смисъл не съществуваше преди разделянето на половете, което стана в средата на лемурийската епоха. Доброто и злото съществуват едва от втората половина на лемурийската епоха и първата част на атлантската.

Знаци и символи на коледния празникИнтересно е да проучим в духовните архиви, наричани Акашова летопис, начина, по който се проявява това двойнствено човечество. Дори изследовател на духовното, който може да разшифрова тези чудни архиви, е изумен да открие колко различни са мъжките и женските елементи по онова време, съпоставени с това, което са днес. Под ръководството на мъдрите водачи на човечеството жената разви душевния елемент, а мъжът елемента на волята. По този начин възниква двойнствеността на волята и душата, като двата елемента се противопоставят още през атлантската епоха. Заради това, че душата проникна в материалното тяло, злото проникна човечеството, а тъй като човечеството трябваше да обобщи (повтори накратко) епохата, охарактеризираща се с различието между доброто и злото, се появи огнепоклонничеството в религията на парсите тоест учението за Ормузд и Ариман. Тази персийска културна епоха предхожда писаната история.

Двойнствеността (или дуализмът) за доброто и злото беше преподавана в религията на Заратустра. Хората още не се занимаваха с троицата, която се появи по-късно, почти по времето, когато възникнаха първите исторически документи. Акашовата летопис не дава никаква информация за съществуването на троица в предисторически времена. Необходимостта от търсене на трета сила се появи едва когато хората започнаха да различават доброто и злото. Появи се образът на посредник — миротворец, спасител от злото, който води човечеството от зло към добро. Това е най-ясно забележимо в Мистериите на Митра, които възникнаха в Персия и впоследствие се разпространиха по целия свят.

В тези древни времена хората гледаха на земните събития като отражения на божественото и като отзвук от ставащото на великия небесен свод. Ако изучавате зодиака, ще срещнете знаците Рак, Близнаци, Телец и Овен. Изгревът на слънцето се води по определени закони, така че в древни времена слънцето изгряваше през пролетта в Рак, след това в знака Близнаци, после в Телец, а още по-нататък и в Овен. Около осми век пр. Хр. слънцето навлезе в знака Овен (Агнеца). В нашата епоха се намира в знака Риби.

Събитията на земята се определят от ставащото в духовните светове. Нека вземем, да речем, знака Рак. Неговото истинско значение не винаги е известно, но този знак, който се състои от две вплетени спирали, ако бъде правилно разбран, символизира зората на една нова епоха. Всеки път, когато стане важно събитие на земята; когато една фаза на еволюцията е последвана от друга, носеща нещо ново за света, се преплитат две такива спираловидни движения. Едната спирала от знака Рак показва края на атлантската култура, а другата – началото на съвременната арийска (следатлантска) култура.

И така, предците ни възприемаха началото на новата арийска култура, изразена външно и на небесата. В по-късно време слънцето влезе в знака Близнаци. Това е знакът на доброто и злото знакът, който ръководеше персийското мислене. После слънцето влезе в Телец това беше третата следатлантска (арийска) култура с нейното благоговение пред бика: например в египетския култ към Апис, вавилонския култ към бика и неговото жертвоприношение, а също и митраичния култ в древна Персия. Като взеха жертвоприношението на бика от небето, където беше изобразено, хората го свалиха на земята. Четвъртата следатлантска епоха, в която се появи християнството, започна с навлизането на слънцето в Овен. Тази важна повратна точка е отразена например в разказа за древногръцкия герой Язон и Златното руно. След това отчитаме още една повратна точка при жертвоприношението на окултния Агнец на кръста.

Хората, които знаеха нещо за Мистериите, виждаха дълбока хармония между човешката съдба и пътя на слънцето по небето. Те казваха, че слънцето прави дните по-кратки с наближаването на есента, че всичко се оттегля в земята. Щом дойде Коледа, идва и повратната точка светлината нараства, дните стават по-дълги и природата се пробужда наново. От времената, когато светлината стана символ на откровенията, хората празнуват този ден като нейно рождество. На изток народите от следатлантската епоха гледат на светлината като на дрехите, с които е облечен мъдрият световен ред, световната мъдрост. Ако съвременен човек отправи поглед към звездите по нощното небе, ще види неподвижни светлинки, които блещукат хармонично.

В действителност обаче Духовете на Мъдростта се проявяват чрез тази светлина, която беше усещана от хората на древните религии като сияйна дреха на космическата мъдрост. Първоначално беше чествана като единство, първична мъдрост, след това като двойственост на светлина и тъмнина, а накрая като троица: просветения човек, Учителя и посредника Митра. Но човечеството може да бъде благословено от тази космическа хармония само когато това съзнание извира от самото човешко сърце. Външната светлина светлината, която е родена някъде там във вселената днес трябва да се роди и в сърцата на хората.

Християнството се явява външен мистичен факт за рождеството на светлината. Христос донесе на земята онова, което съществуваше от самото начало, но беше срито от човечеството през вековете, за които говорехме. И така стигаме до нова кулминация. Макар светлината да се ражда отново през зимното слънцестоене, в четвъртата следатлантска епоха се роди и Спасителят на човечеството, Христос. Той е новият Слънчев полубог, който не само беше посветен в Мистерийните храмове, но се яви пред целия свят, за да може да бъде изречено: „Блажени, които не са видели, но са повярвали“ (Йоан 20:29). Когато се разбра, че Божественото може да слезе в една личност, празникът, на който се чества рождеството на Слънчевия полубог – Христос, замени стария празник за рождеството на светлината.

Онова, което преди беше невъзможно, сега може да се постигне. Човек сега може да роди светлината в собствената си душа. Възможно е, защото за пръв път беше установено правило светлината да се въплъщава в човек. По този начин зимното слънцестоене по необходимост беше обединено с празника (за рождеството) на Христос. Цялото значение на предходните еволюционни периоди се определя с установяването на Рождество Христово по времето на зимното слънцестоене. Мъдростта и светлината по-напред се явяваха на човека външно, но сега, след като Христос се въплъти на земята, светлината трябва да се запали в сърцата на хората. Самият Христос трябва да се роди в хората. И по тази причина трябваше да случи събитието (Рождеството) в Палестина един мистичен, но и исторически факт.

Имаме насреща си едно историческо събитие, велика мистерия, която си остава слабо разбрана. Това събитие в Палестина се случи буквално по начина, описан в Евангелието на св. Йоан, като също така е и мистичен факт. Ако се гледа на това събитие другояче, няма да бъде разбрано. Но ако се осмисли по този начин, ще може да се разбере и защо от този момент нататък Бог може да се смята за личност, а Троицата, която по-рано беше осмисляна различно, вече може да се разбира като три Божествени личности. Христос се въплъти в човек, като така доказа, че Божественото може да се постигне в човека. Той беше първият на земята, в когото обитаваше Божественото, а след това стана постоянен, неунищожим идеал за хората.

Всички велики мъдреци и Учители египетският Хермес, древните индийски Риши, Конфуций, персийският Заратустра предаваха Божието Слово. Но в Исус Христос това Божие Слово за пръв път се яви на земята в жива форма. Преди Христовото въплъщение човечеството познаваше само Пътя и Истината. Днес вече имаме Пътя, Истината и Живота. Голямата разлика между по-старите религии и християнството е в това, че християнството е кулминацията на предишните религии. Тоест не гледаме на Христос просто като на велик мъдрец и Учител мъдри Учители има във всички религии а имаме насреща си човешка личност, която в същото време е и Божествена личност.

Ако осмислим това, ще разберем още, че древният празник на зимното слънцестоене символизира нещо различно от днешната Коледа. В Египет намираме Хор, Изида и Озирис архетипните им образи живеят и в християнството. В древна Индия имаме историята за непорочното зачатие на Кришна.3 Намираме отзвуци от такъв мит навсякъде, но важното в християнството е това, което подчертах. А именно фактът, че не само на троеличността, но и на четвероличността е придадена святост че Святото се е спуснало направо в човешка личност.

Ляво: Мария и Исус; дясно (горе): Деваки и Кришна; (долу) : Изида и Хор

В по-ранни времена Святостта беше Божествена и обитаваше недостижими височини над хората. За древните Риши тя беше неопределимият и неописуем Брахман; учениците на древните зороастрийци я виждаха в дуалността на доброто и злото; в Египет имаме триадата Изида, Озирис и Хор. Това, че Божественото живя сред хората, след като се въплъти в човек, беше тайната на четвъртата следатлантска епоха. Най-важното събитие за хората от тази епоха е, че Коледа, която винаги е символизирала раждането на посветен човек, сега символизира Рождеството на най-великия Слънчев полубог на самия Христос. По този начин двете символики за деня, празнуван като Коледа, в хода на земната еволюция влязоха в неизбежно съзвучие.

Ако сравним четвъртата следатлантска епоха с тази, в която сега живеем, виждаме, че Божественото е слязло още повече. Днес то е придобило специфична форма, която трябва да разберем, ако искаме да разшифроваме напълно коледния празник. Нека се върнем към четвъртата следатлантска епоха към дванадесети и тринадесети век сл. Хр. Намираме, че някои са осъзнавали изцяло истинската личност на Христос тя е всестранно описана, да речем, в поемата The Heliand, където Христос е поставен в немска среда. Христос като личност е твърдо присаден сред човечеството, и то по начин, който позволява на всяка държава, независимо от условията в нея, да се свърже с Христовото спасително дело.

Но възниква и друга нагласа. Вярата в този архетипен образ на Христос е разклатена сред хората. Появява се нещо ново, което в известен смисъл може да се разглежда като прогрес, тъй като в него участва много по-голяма част от човечеството и спомага за по-нататъшното развитие на християнството. Но тези хора вече са престанали да осъзнават, че центърът на техните мисли, чувства и желания е в индивидуалната личност на Христос. Все по-малко и по-малко са тези, които са склонни да признаят пред себе си, че отношението им към християнството не е като към учение, а е култ към Христовата личност. Така накрая се стига до благоговение пред един абстрактен идеал, търсен и създаден от човешкия интелект.

Накратко, през първата следатлантска епоха Божественото беше Брахман; през втората това беше противопоставянето на светлината и тъмнината; в третата беше триединството. После, през четвъртата следатлантска епоха, троицата слезе в един земен човек, а сега тази личност попадна в областта на интелекта, където беше размита и разтворена, докато се превърна в един абстрактен идеал.

В нашата пета следатлантска епоха се подготвя времето за идването на Учителите, което успоредно води и до вярата в новите посветени. Посветените от седма степен се наричат Отци, а в духовната наука говорим за познанията на Учителите, тъй като именно Учителите ще бъдат великите водачи на човечеството и хората ще гледат на тях с благодарност и благоговение. Чрез коледните пости хората от петата следатлантска епоха (символично) повтарят трите предходни епохи. През тези три седмици на пости човек трябва да се пречисти, за да изживее начина, по който някога се отпразнуваше раждането на светлината по Коледа.

Раждането на светлината ще бъде последвано от живот в светлината. Затова християните не трябва да гледат на Коледа като на празник, който няма отношение към съвремието. Това не е празник, просто ознаменуващ минали събития. В коледните песни не се казва: „Христос беше роден, Христос беше роден.“ Казва се: „Днес Христос се роди.“ Върху думата „днес“ винаги се набляга. Това е важно. Акцентът върху „днес“ трябва да се разбере в светлината на Христовото обещание: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ (Матей 28:20) Това се повтаря всяка година и ни напомня за връзката между човека и небесата. Показва ни, че онова, което става на небето, трябва да намери място и в хората. Както пътят на слънцето не може да се измени дори малко, без това да предизвика хаос, така и човек трябва да следва пътя си. Хората трябва да постигнат вътрешната хармония и ритъм, демонстрирани от Христос, който беше въплътен в Исус и който ще действа чрез Учителите, определени да водят човечеството през идните векове.

Това е връзката между човека и небесата. Слънцето не просто ще следва неизменния си път на небето, като събира нови сили през зимното слънцестоене. То ще предизвика раждането на светлината от дълбините на човешката душа, което ще е възкресението, Слънчевото геройство през петата следатлантска епоха. По тази причина имаме коледния поздрав: „Мир за всички добри хора по земята!“ Вътрешният мир ще вкара човешката еволюция в ритмичен път, точно както слънцето следва равномерен ритъм при неговото движение напред. В пътя на Слънцето наблюдаваме вечния кръгообразен път на Космоса. То е преодоляло хаоса и е придобило мир. В този смисъл Коледа е празник на мира, пораждащ състояние на вътрешен мир и хармония. Когато това се разбере, празникът ще се чества с правилната нагласа. В звъна на коледните камбанки ще чуваме не само звука на църквата, но и стремежа на цялото човечество, работило и работещо за по-нататъшното си развитие.

Копнежите, които имаха хората от предишните епохи за своето бъдеще, се родиха през четвъртата следатлантска епоха. А това, към което ще се стремим през следващите три епохи, ехти от коледните песни ако наистина разбираме какво символизира Коледа, ще чуваме хармонията на небесата.

Всеки празник през годината е тясно свързан с прадревната мъдрост. Тези обичаи не са установени произволно, а са създадени с най-висшата мъдрост на света. Хората, които могат да ги разберат и ги празнуват с пълно разбиране, намират в тях знаците на древната мъдрост; намират и знаци за събитията, станали в зората на човечеството, но също и знаци за бъдещето. Така празниците губят своето конвенционално значение и придобиват ново. С други думи, за да можем да разшифроваме великите космични истини, е нужно да празнуваме правилно космичните празници. Щом по този начин почнем да разбираме първичните истини за небесата, празнуваме космичните фестивали със сърцата, сетивата и ума си. И така празниците се спазват искрено от душата, като стават значими за (прогреса на) човечеството.

Лектор: Рудолф Щайнер

Превод: Иван Стаменов


Бележки:

  1. Тоест до 19 век — бел. пр. []
  2. Тоест андрогин — обединяващ качествата и архетипните заложби на двата пола — бел. пр. []
  3. Бел. пр.: Един от източниците — Бхагавата Пурана — твърди, че Кришна е роден, без да е имало сношение между родителите му. Според историята Кришна е “пратен мисловно” от бащата Васудева в утробата на майката Деваки. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "Знаци и символи на коледния празник"

  1. А. Чилингиров  27.12.2009 г. | 13:29 ч.

    Благодаря на Стопанина за хубавия (и чудесно опакован!) коледен подарък!

  2. Marko  02.01.2010 г. | 15:03 ч.

    Blagodarim na stopanina.
    Odli4no.

  3. House M.D.  24.12.2015 г. | 02:33 ч.

    Погрешно е да се поставя знак за равенство между Коледа и Рождество Христово.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.