Учителя Беинса Дуно — „Четирите правила“

Беседа, държана на 13 август 1937 г. при Седемте рилски езера

Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. Защо? Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила:

Пази свободата на душата си!

Пази силата на духа си!

Пази светлината на ума си!

Пази доброто на сърцето си!

Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си.

Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце?

Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце

Когато изгуби свободата на душата си, човек става мрачен, неразположен. Като се види в трудно положение, човек обвинява дявола. Какво нещо е дяволът? Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човек държи в ръката си. След това човек се оплаква, че го ограбили. Кой е виновен, че са те ограбили? Ако беше държал ръката си затворена, никой нямаше да те ограби. Щом си я държал отворена, вината е в самия тебе. Ако изнесете някоя леснолетлива ароматна течност на въздуха, вятърът ще я издуха. Кой е виновен в случая: вятърът или човекът, който отворил шишенцето, в което се намирала тази течност? Човек трябва да знае свойствата на ценните неща и внимателно да ги пази.

Човек трябва да разсъждава върху нещата и право да мисли. Правата мисъл се нуждае от няколко условия: от свобода, която може да ѝ даде простор, много земя, от сила, която я прави подвижна. Без сила мисълта е лишена от движение. Правата мисъл се нуждае от светлина, чрез която да обхваща, да завладява нещата. Предназначението на ума е да завладява. Презназначението на сърцето пък седи във възстановяване реда и порядъка на нещата. Сърцето подразбира доброто в света. Казват за някого: сърце има този човек!

Учителя Беинса Дуно — „Четирите правила“

Защо страдат хората? Защото не са свободни. Защо са слаби? Защото са изгубили силата на духа си. Защо се спъват? Защото са изгубили светлината на ума си. Защо са бедни? Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил свободата на душата си. Бог е дал на човека четири неща, които трябва грижливо да пази:

свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето

При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква нещо повече. Какво трябва да очаква ученикът от своя учител? Може ли учителят да му даде друга глава, други очи, уши, уста, нос, ръце и крака? Каквото и да очаква ученикът от учителя си, последният не може да направи за него нищо друго, освен да раздвижи въздуха наоколо му. От раздвижването на въздуха около себе си, ученикът ще долови някакви звуци, чрез които учителят му го запознава с външния свят: говори му за буквите, за сричките, от които образува думи и изречения. После започва да пише на дъската, да му разправя за някакви невидими елементи — водород, кислород и т.н. След това ученикът ще се върне у дома си и ще каже, че е научил нещо.

Изкуството на учителя седи в преподаването му. Ако умее да преподава, той ще хвърли светлина в умовете на своите ученици. Изкуството на художника седи в линиите, които той поставя на място. Който не разбира от това изкуство, той ще каже, че художеството не е нищо друго, освен цапане с бои върху платно. Изкуството на музиканта и на певеца седи в точното опредяляне трептенията на тоновете. Истинският музикант може да определи броя, силата и качеството на трептенията не само на тоновете, но и на думите по форма, по съдържание и по смисъл.

Например — свободата, силата, светлината, доброто имат свой специфичен тон. Свободата е най-високият тон в гамата. Тя се изразява чрез тона “si”. Тонът “si” се отнася до музиката, а като част на речта представя спомогателния глагол „си“: ти си. Какво си ти? Ти си богат, ти си силен, ти си учен човек. Като кажа „си“, разбирам, че аз зная работите, проникнал съм в тях. За да дойда до тона “si”, минал съм през шест тона “si”. Всеки човек, който има нещо на разположение, може да се уподоби на тона “si”. Следователно, когато имам свобода, аз съм тонът “si”. Когато имам сила, аз съм тонът “si”. Когато имам светлина, аз съм тонът “si”. Когато съм добър, аз съм тонът “si”.

Следователно, свободата се отнася за душата, силата — за духа, светлината — за ума, а доброто — за сърцето. Без душа човек не може да бъде свободен, без дух не може да бъде силен, без ум не може да има светлина и без сърце не може да бъде добър. Още тази сутрин, вие трябва да прегледате състоянието си, да видите, имате ли свобода на душата си, сила на духа си, светлина на ума си и добро в сърцето си. Както виждате,

числото четири играе важна роля в човешкия живот

По тази причина, именно, Питагор е преподавал на учениците си свойствата на числата едно, две, три и четири. В понятието „единица“ Питагор внесъл твърдост. С това той искал да каже, че човек трябва да бъде толкова твърд, щото никой да не може да го мръдне от мястото му. Хване ли нещо в ръката си, цял свят да се бори с него, да не може да му го отнеме. Твърдостта е качество на земята, на твърдата материя. В понятието „две“ Питагор внесъл качеството движение, присъщо на водата. При най-малкия наклон, водата започва да слиза надолу. При новата си обстановка тя се запознава с окръжащата среда. Човек трябва да бъде подвижен като водата, да има готовност да се запознава с хората, които среща на пътя си, и да ги изучава. Това значи жив човек, който може сам да се движи и да бъде господар на себе си. В числото „три“ Питагор вложил понятието разширяване, което е свойствено на въздуха. В числото „четири“ Питагор внесъл понятието проникване, свойство на светлината.

Значи, твърдата материя има едно напрежение, надолу, където е тежестта ѝ. Течната материя има две напрежения — надолу и настрана. Въздухообразната материя има три напрежения: надолу, нагоре и настрана. Светлината, т.е. лъчистата материя, има четири посоки на движения, четири посоки на напрежения. Тъй щото, човек не може да разбере живота, ако не е устойчив като твърдата материя, ако не е подвижен като водата, ако не се разширява като въздуха и ако не прониква като светлината. Да проникнеш през даден предмет, това значи, да го осветиш.

Съвременните хора спорят по въпроса: има ли Бог в света или няма? Само онзи може да отрича съществуването на Бога, който е лишен от светлина в ума си. Може ли такъв човек да предава и приема знанието? Да се отрича Бог, това значи, да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да поддържа човек безбожието в себе си, това значи, да поддържа невежеството, робството, говедарството. В далечното минало, когато нямал още светлина в ума си, човек бил говедар, но след създаването му, когато Бог вдъхнал в него живо дихание, той получил светлина в ума си и излязъл от говедарството. От този момент той познал, че има Баща, че е роден от някого. Кое е първото качество, което определя дъщерята и сина? Първото качество на дъщерята е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е говедарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Син, който не познава баща си, е говедар. Под думата „говедар“ разбирам човек, лишен от светлина на ума си. Този човек е сляп. От него нищо не може да се очаква. Той няма ум в главата си.

Следователно, преди да разисква човек върху въпроса — има ли Бог в света или няма? — той трябва сам да се запита, има ли ум или няма. Ако няма ум, и Бог не съществува. „Рече безумният в сърцето си, че Бог не съществува“. Безбожникът се отличава по това, че няма светлина в ума си, вследствие на което се намира в тъмнина, в затвор. Безбожникът не може да мисли право, понеже е лишен от светлина на ума си, от свобода на своята мисъл. Който не може да мисли, той е затворник, лишен от светлина. Какво трябва да направи, за да може да мисли? Да запали една свещ в ума си, да има светлина.

Учителя Беинса Дуно — „Четирите правила“

Учениците от гимназиите не вярват в Бога, но като започнат да държат матура, отиват на църква и палят свещи. Те разбират, че все трябва да се обърнат към някого за помощ, за да им светне, да разбират и възприемат добре. Щом се намерят в трудно положение, тогава вече има Господ, признават Го. Паленето на свещи показва, че човек се нуждае от светлина. Щом се намери в някакво противоречие, човек казва: няма добри хора, няма добро в света. Не е въпрос, има ли добро в света или няма. Важно е, човек да се запита и да си отговори: има ли добро в моето сърце? Ако има добро в моето сърце, има добро и в света. Няма ли добро в моето сърце, няма добро и в света.

Настрадин Ходжа е казал: „Когато жена ми умре, половината свят се свършва, когато аз умра, целият свят се свършва.“ Наистина, когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто в сърцето си, животът няма вече смисъл за него, той е мъртъв човек. Той трябва да възкръсне!

Какво означава думата „възкресение“?

Да възкръснеш, значи да оживееш. Кой може да възкръсне? Всеки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял. Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее. Кога може да стане това? Още днес.

Човек умира четири пъти, но и четири пъти възкръсва. Когато изгуби само свободата си, той умира един път, когато изгуби и силата си, той умира втори път, когато изгуби и светлината си, той умира трети път, когато изгуби и доброто в себе си, той умира четвърти път. Умре ли четири пъти, той вече не е заникъде и говедар не може да стане. Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отговорите.

И тъй, бъдете твърди, но и пъргави като Земята, вашата майка, която ви носи на гърба си. Земята се движи с голяма бързина, отива към своя идеал. По бързина тя надминава и най-бързолетящите аероплани на днешния век. Бъдете подвижни като водата и като нея се размножавайте. Когато се изпарява, водата се вдига нагоре в пространството и се размножава, превръща се в безброй капчици, които отново падат като роса, като мъгла, като дъжд и галят хората, поят и освежават растенията и на всички живи същества жаждата утоляват. Чистата вода измива праха. Недоволството на човека не е нищо друго, освен нечистотии — прах, който се полепва в съзнанието му и го дразни. За да се освободи от нечистотиите на физическото, на духовното си тяло, както и от нечистотиите на съзнанието си, човек трябва постоянно да се мие. За тази цел, той ще си послужи и с видимата, и с невидимата вода.

Кажете ли, че сте грешни, лоши, несправедливи хора, това показва, че сте се оцапали. Вземете чиста вода и се измийте. Не, добри, справедливи хора сте. Вярно ли е това? Колкото е вярно, че някой човек е лош, толкова е вярно, че е добър. Тогава за предпочитане е човек да държи в ума си положителни мисли, отколкото отрицателни. По-добре е да мисли за себе си, че е добър, справедлив човек и да стане такъв, отколкото да си въздейства отрицателно. По-добре е човек да мисли, че може да вярва в Бога, отколкото, че не може да вярва. „Ама умът ми не може да приеме мисълта за съществуването на Бога.“ — А как можеш да вмъкнеш в главата си безверието?

Преди всиччко, безверието е произлязло от вярата. То е втората жена на човека. Като не могъл да живее добре с първата си жена — с вярата, човек се оженил за втора — за безверието. Щом с първата си жена — добра, спретната и чиста, не е могъл да живее, с втората още по-малко ще живее. Тя е разсеяна, разсипница, небрежна. Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Когато е бил в рая, още тогава в човека е проникнало безверието и той казал: може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва.

Искате ли да се освободите от безверието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си. От тия четири неща зависят постиженията на човека. Става ли въпрос за свобода, за сила, за светлина и за добро в човека, имайте само едно мнение. В свободата на душата, в силата на духа, в светлината на ума и в доброто на сърцето седи смисълът на живота. Това е божественото, към което човек се стреми.

Това е новото учение, което днес се проповядва

Всички хора искат да имат конкретна идея за Бога. Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго освен пътища за придобиване на божественото. Какво по-конкретно разбиране можете да искате от това? Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях е създаден светът. Човек има простор в движенията си, докато е свободен. Той може да извърши нещо, докато е силен. Той може да прониква в нещата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нещата в себе си, докато е добър.

Сега ви пожелавам, като отидете по домовете си, да извадите ножчетата и да изрежете нишките на паяжините, с които сте били обвити досега. Само по този начин ще бъдете свободни. После, колкото нечисти съдове имате, да ги измиете с чиста, свежа вода. Това показва, че сте силни хора.

Учителя Беинса Дуно — „Четирите правила“

След това запалете свещите в четирите си стаи и ги оставете да горят цял ден. Какво ще стане със свещите, не се безпокойте! Нека свещите ви горят! Най-после, като видите, че огънят и на четирите ви огнища не гори, турете дърва, въглища, драснете една клечка кибрит и ги оставете да горят, да отопляват стаите ви. От всички хора се искат тия четири неща. Скъсайте паяжината, в която сте обвити, измийте нечистите си съдове, запалете свещите си и накладете огъня на огнищата си.

Това, което днес ви казах, е от Господа. Той казва:

Деца мои, пазете свободата, която ви дадох!

Деца мои, пазете силата, която ви дадох!

Деца мои, пазете светлината, която ви дадох!

Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!


Беседа, държана на 13 август 1937 г. при Седемте рилски езера

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.