Лев Толстой — „За всеки ден“ (събрани мисли)

Учение за живота, изложено в няколко изречения

1. Обичайте се един друг, както аз ви възлюбих, и по това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате помежду си „любов едни към други“, както е казал Христос. Той не е казал: ако вярвате в това или онова, но ако се обичате. Вярата у различните хора и в различните времена може да бъде различна; но любовта у всички хора винаги е една и съща.

* * *

2. Любов към всичко живо — ето моята религия.
Ибрахим Кордовски

* * *

3. Истинско почитание на Бога има само тогава, когато човек не очаква за него награда.
Агни Пурана

Лев Толстой — „За всеки ден“ (събрани мисли)

4. Само тогава ще може да се каже, че е наближило Царството Божие, когато църковната вяра почне постепенно да преминава във всеобща разумна религия. Това време е още далеч от нас, но то се приближава. Онова, което някога ще просвети света и ще го овладее, сега се е вече зародило, и тоя зародиш не може да не се разрасте. В мировия живот хиляда години са като един ден. Ние сме длъжни да работим така, че това да се случи, и търпеливо да чакаме.
Кант

* * *

5. Не трябва да се смесва християнството, като исторически факт, с първоизточника, от който то е произлязло. Само поради безпримерната недобросъвестност можаха да придадат святост на това, което сега се нарича „църковна вяра“. Какво е отричал Христос? Тъкмо това, което сега се нарича Христова църква. Църквата е пълна противоположност на това, което е послужило за начало на християнското учение. Тъкмо това, което в църковен смисъл е Христово, в основата си то не е Христово. Наместо символи, в църквата има предмети и лица; наместо вечните събития — история; наместо практиката на живота — църковни правила, обряди и догми.

Християнството е учение, как да бъдем щастливи: „Не бива да се прави разлика между чужди и свои. Не бива да се гневим, никого не трябва да унижаваме. Милостинята да става тайна. Не трябва да се кълнем. Не трябва да се съдим. Трябва да се помиряваме и да прощаваме. Трябва да се молим скритом.“ Исус се обръща направо към същността на работата, към „Царството Божие“ в човешкото сърце, и посочва не външни пътища към него, спазване на правила, а вътрешни. Също така се отнася Той и към всички груби начини на общения с Бога: Той учи, как трябва да се живее, за да се чувстваш „обоготворен“. За да станеш божествен, главното е да се отречеш от себе си.

Църквата е нещо издъно различно от това, което е вършил и което е искал Христос. Евангелието възвестява, че на унижените и бедните е отворен пътят към щастие; за това е нужно само да се освободи човек от всяка традиция и опека на висшите класи. Собственост, печалби, отечество, съсловие и положение, съдилища, полиция, държава, църква, образование, изкуство, войска — всичко това са препятствия към достигането на щастието; това са заблуждения, дяволски помисли, които Евангелието заплашва със страшен съд.

Лев Толстой — „За всеки ден“ (събрани мисли)

Църквата е направила от християнството учение, което най-накрая се примирява с държавата: води война, осъжда, наказва, проклина и мрази. На църквата е нужно да извади на първо място мисълта за вина и грях, на нея ѝ трябва не нов живот по учението на Христа, а ново поколение, нова вяра в чудесното преображение („изкупление“ чрез вяра). В това е цялата подигравка, печалната подигравка: църквата в общи линии е въздигнала всичко, което Христос иска да премахне. Най-накрая тя взема даже и държавата под свое покровителство. Църквата е тъкмо онова, против което е проповядвал Христос и с което е заповядвал на учениците си да се борят.

Християнството е осъществимо всяка минута. То няма нужда ни от метафизика, ни от аскетизъм, ни от „естествени науки“. Християнството е живот. То учи, как да се постъпва. Онзи, който каже: „аз не искам да бъда войник“, „аз нямам работа със съдилища“, „не ми е нужна полиция“, „аз няма да върша нищо, което може да наруши вътрешното ми спокойствие“ и „ако аз пострадам от това, то нищо не ще ме успокои така, както това страдание“ — той ще бъде истински християнин.
Ницше

* * *

6. „Наслаждения, разкош — ето кое вие наричате щастие. А аз мисля, че, да не желаеш нищо, е най-голямото блаженство. И затова, за да се приближиш към това висше щастие, трябва да се приучваш да се нуждаеш от малко.“
Сократ

* * *

7. Докато хората признават над себе си държавната власт и правото ѝ да им налага данъци, да ги съди, наказва и обявява войни, дотогава все ще бъдат роби.
Л. Толстой

* * *

8. Освен че развращава поданиците, държавата винаги развращава и управниците. Всяка привилегия и всяко привилегировано положение убива ума и сърцето на човека. Човекът, който е привилегирован политически или икономически, е с покварени ум и сърце. Това е закон, който няма изключение и който се отнася към цели народи така, както към класите, дружествата и отделните личности.
Бакунин

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Един коментар за "Лев Толстой — „За всеки ден“ (събрани мисли)"

  1. Светльо  26.12.2015 г. | 13:27 ч.

    Уникални са – Честито Рождество Христово – Светлина над всички ни!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.