7 причини да настръхнеш от просветлението по Коледа…

Случвало ли ви се е един ден просто да ви просветне, като забележите как определени подробности от житието и битието ви образуват странна закономерност? Дали заради края на Адвента, дали заради символиката на Бъдни вечер и Рождеството на Светлината, дали заради това, че сме точно на прага на 2016 година, точно сега разбрах нещо — наистина не знам как да го окачествя: просветление, озарение или откровение — от което ме побиват тръпки и бих искал да споделя.

Вторият дял в книгата „Пътят към слънцето“, която завърших през 2009 г., се казва „Едно лирично отклонение: Шест години в мрака“. Главите, съдържащи се в него, най-много ме измъчиха навремето и правех добавки и корекции по тях до последния ден преди публикуването. Макар да имаше някои „биографични елементи“, по-голямата част от сюжета беше фикция, оплетена с езотерични идеи и философия.

Или така се заблуждавах до днес…

Днес вече разбрах, че през 2009-а всъщност съм предсказал по особен начин следващите шест години от живота ми! И то с подробности, от които продължавам да настръхвам, докато пиша тези редове.

Ето седем примера:

Пътят към слънцето - корица

1. Героят ми Димитър Найчев, поради „разтърсването“ в първия дял, се сдобива с хронични здравословни проблеми. Въпреки че са от друго естество, през последните шест години авторът на книгата също се „обзаведе“ с хронични състояния, кое от кое по-неочаквано.

2. Един от основните проблеми на Митко е злоупотребата с опиати, но със силата на волята успява да преодолее зависимостта си от тях. В реалния живот надвих над 20-годишната зависимост от цигарите.

3. Ключовото за тази глава беше „отклонението от Пътя“, тъй като главният герой трябваше да изчисти кармични отношения с друг от персонажите. Без да навлизам в подробности, които имат значение само за мен, с това се занимавам от шест години насам, след като през 2009 година (при внезапно възникнали и независещи от мен обстоятелства) се наложи да сменя значителна част от обкръжението, с което прекарвам дори повече време, отколкото с роднините си.

Кармичните ми отношения с това обкръжение, разбира се, в по-голямата част са просто мое предположение, въпреки че могат да се посочат и не един и два ясни и насочващи антропософски аргумента.

4. Димитър Найчев започва работа като журналист в едно издание, на което не съм дал име в книгата, но във въображението ми се намираше някъде в района на пл. „Славейков“ в София. Броени месеци, преди да публикувам книгата, останах без работа и от шест години насам работя в едно издателство, което е на има-няма 50 метра от този символичен столичен площад.

5. В един момент героят ми разбира, че след тези „шест години в мрака“ е време да сложи край на „лиричното отклонение“, иначе рискува окончателно да изгуби Пътя или поне ще му бъде много трудно да бъде щастлив, без да пише това, което вярва, че трябва да пише. И в резултат на тези свои размисли той решава да направи нещо, което семейството му не разбира, но все пак подкрепя. Напуска „сигурната работа“, за да се впусне във вълнуващо и малко страховито житейско приключение.

Ако щете вярвайте, но чак днес, ден преди Коледа на 2015 г., си давам ясна сметка, че и в реалния живот точно шест години, след като започнах служебна работа със „сигурни доходи“, напролет ще постъпя като младия г-н Найчев. Надявам се с подкрепата на семейството ми — не само на кръвните роднини, но и на близките по дух. Това ме кара да се чувствам подмладен. И нещо ми подсказва, че, за разлика от Митко, няма да плача, седнал пред библиотеката на „Славейков“.

6. За да са съвсем странни паралелите между историята в книгата и тази в реалния ми живот, от известно време и на различни места недалеч от службата се натъквам на една млада, интелигентно изглеждаща и почти официално облечена цигуларка, която „проси“. Или прави това, което описах, че прави и въображаевата цигуларка в „Пътят към слънцето“.

Мисля, че ще се гътна от вълнение, ако истинското момиче изсвири онази песен на Ленън точно когато си тръгвам за последен път от офиса! Съгласете се, че би било ама много вълнуващо, даже малко зловещо, ако книгата и реалният ми живот се припокриват чак до такава степен.

7. А за да е всичко твърде сходно с книгата, имаше и смърт в семейството. Бабата от книгата умира в началото на „Шест години в мрака“. В реалния живот това се случи в края на тези шест години. Но си мисля, че и в двата случая символиката е една и съща — прелистване на последната страница от един дял на живота и започване на нов, дори още по-интересен. Надявам се, че ще е толкова светъл, колкото е третият дял на първата ми книга

След всичко това започвам да гледам с други очи на „Пътят към слънцето“. Може би пък не е чак толкова лоша книга, колкото напоследък, основателно или не, бях свикнал да мисля за нея. Както и при филмите, понякога продължението прави първата част да изглежда по-смислена и по-добра. Това си пожелавам за Коледа и Нова година — да завърша успешно следващите стъпки по Пътя към слънцето, както и да има кой да върви заедно с мен.

Причини да настръхнеш от просветлението по Коледа...

Сега е най-доброто време за равносметки

и (само)пожелания. И за вас, както и за себе си, не искам нищо друго, освен Господ да не ни дава повече, отколкото можем да носим. Не е случайно, че избирам този завършек на текста, който, реално погледнато, е същият като онзи от наскорошната и шумно обсъждана изява на Доган. Този човек може да е всякакъв, но не може да му се отрече, че е умен и далновиден политик.

Ние, умните, можем да научим нещо и от противниците си. Все пак знанието е едно и също, а разликате между „нас“ и „тях“ се състои в това, как и за какво прилагаме това знание. Мъдрите пък знаят и са спокойни, че:

„Бог никога не ни дава повече, отколкото можем да носим. Закон!“

Нека бъдем мъдри.

Пожелавам на всички весело посрещане на Рождеството на Светлината и на новата 2016 г., която може да е „добра“, може и да е „лоша“, но със сигурност и без кавички ще бъде вълнуваща и поучителна, както, впрочем, всяка предходна и последваща година.

Иван Стаменов,
24 декември 2015 г.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

6 коментара за "7 причини да настръхнеш от просветлението по Коледа…"

  1. Dani  24.12.2015 г. | 15:15 ч.

    Светли празници!

  2. Gergana  24.12.2015 г. | 15:37 ч.

    “ За да са съвсем странни паралелите между историята в книгата и тази в реалния ми живот, от известно време и на различни места недалеч от службата се натъквам на една млада, интелигентно изглеждаща и почти официално облечена цигуларка, която „проси“.“ 

    И аз на няколко пъти я засякох! Оставя много приветливо усещане.

    И, вярно е, въобще не проси, а си отстоява дължимото. Една жена с бебенце беше застанала до нея на един от изходите на метрото при „Сердика“ и внимателно я слушаше известно време. Помислих си, че това е добър знак за бъдещото обособяване на културната сфера – присъстваща, не преклонна и интимно напътстваща.

  3. Спиро  24.12.2015 г. | 22:30 ч.

    Аз бях виждал една цигуларка, която отговаря на описанието на Витошка, преди време. Много ми хареса как свиреше и бях останал да я слушам.
    Аз лично си мислех, че голяма част от книгата си е автобиография, но поукрасена за да е увлекателна.

  4. Астролог  25.12.2015 г. | 14:39 ч.

    Учителя го е давал в смисъл – че това (или този свят), който пише един писател, ще го преживее.
    Отговорността е и за другите, и за собствения живот.

  5. len  25.12.2015 г. | 22:08 ч.

    Светли празници на всички! Сили и вдъхновение, Иване!

  6. Таня  02.01.2016 г. | 22:10 ч.

    Много ми харесва заглавието на книгата ви. При възможност ще я прочета. На мене никога не ми се случва това, което предполагам, че ще стане, за това ми е много интересно това, което разказвате за преживяванията си.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.