Честита независимост на тези, които реално я имат

Днес е един от националните празници, които не разбирам. Такива са почти всичките, ако не броим този на Съединението (и то само заради пожелателния му характер българите отново да се обединят около съзидателна идея). Ако питате мен, нито на 3-ти март е станало „освобождение на всички българи“; нито онова на 24-ти май отговаря на историческата реалност за българската писменост; нито днешното го свързвам с каквато и да било държавна независимост.

Каква независимост празнуваме, след като гледам как бутафорният президент за сетен път марширува с пародийно вирната глава пред строените гвардейци, сякаш е американски кандидат-президент на предизборно посещение в родния си щат? Каква независимост честваме, след като го слушам как изнася поредната си реч, сякаш писана за днешни първолаци, но е декламирана с някогашен комсомолски патос? Нямаме независимост — нито по отношение на външните политически влияния, нито спрямо родните анахронизми.

„А бе, Иване, що си толкова опак човек? — питам се за кой ли път и се поучавам: — Радвай се заедно с другите, все тая дали вярваш в повода!“

Ами не мога — трябва ми повод и туй то. Иначе би означавало да последвам лъжи и безсмислени ритуали. Освен това се оглеждам и отчитам, че близките и приятелите ми също не са наизлезли по улиците да празнуват. И те не вярват много-много, че днес честваме нещо действително, нещо актуално, нещо повече от неработен ден.

„Не избледняват обаче във времето онази решителност и дързост, с които васалната дотогава българска държава потърси и спечели своето заслужено и равнопоставено място сред суверенните европейски държави.“ (vesti.bg)

С тези и други такива думи Росен Плевнелиев ме уверява, че чувствам нещо, което изобщо не чувствам. Аз не бих могъл да изрека такива думи със сериозно лице, освен ако не развия особена форма на слабоумие, съчетано с цинизъм. За мен действителността е точно обратната на това, което говори той. Къде го този суверенитет? Забравена ли е васалната държава?

Не мислете, че тук просто декларирам отношението си към така наречения президент. Друго целя — отново да подчертая дебело, че националните празници са изпразнени от съдържание или поне от такова, което да отговаря на съвременната реалност. А най-важната ми задача е

да направя от този празник истински ден на независимостта

Празник за мен, ако не и за вас, защото в конкретния случай не желая да съм „на въпреки“. Денят на независимостта може да е идеален повод всяка година да правим равносметка за това, какво сме извършили и накъде вървим, какво ни задържа или пък ни окрилява — ето защо не ща напълно да зачерквам празника, който дори е почти по едно и също време с този на есенното равноденствие, изискващо подобен отчет на пасивите и активите.

За да осмислим всичко това обаче, не трябва да се приспиваме с Плевнелиевски абстракции и празнословия, нито да се телепортираме преди сто и кусур години назад във времето, сякаш нищо не се е случило междувременно. Каквото и да ви говорят политиците от велпапе, много неща са се случили от 19 век насам — политически, социални, духовни процеси, които са променили облика на държавата и на народа, но и смисъла от празника.

Честита независимост на тези, които реално я имат

Как да постигнем независимост?

Това означава да се освободим от ограничаващо външно или вътрешно влияние. Процесът е пряко свързан с приближаването към определена истина. Ето защо се казва, че „Истината ще ви направи свободни“. Ако се освободим от едно ограничаващо влияние, не означава, че вече сме свободни. Означава, че сме скъсили пътя до освобождението.

Една крачка към такова освобождение е, да речем, осъзнаването, че тъй нареченият президент говори празни приказки — дори хартията, на която ги отпечатват, и токът, който изразходваме, докато ги четем онлайн, струват повече от тях. Всяко по-нататъшно занимаване с такива „авторитети“ е загуба на време по пътя към независимостта.

Друга стъпка към независимостта е осъзнаването, че, когато овластяваме някого, работим против нашата независимост. Да си подвластен и да си независим… някак си не може и двете едновременно.

Трета крачка към независимостта е да се освободим от повърхностни разсъждения и двуполюсни модели, каквито четем, наред с други места, и в коментарите под горецитираната статия. За каква независимост можем да говорим, ако по стар обичай едни заплашват други със заточения „в Сибир“, а вторите дразнят първите с това, че отново биха гласували за настоящия президент, понеже говорил против една или друга държава?

Тези хора робуват на политически страсти.

Независим и истински свободен човек е онзи, който няма какво да губи

Човек, който се страхува да не изгуби нещо, всъщност рано или късно го губи. Важи и в контекста на държавността, и не само.

Честит празник на всички, които вече са независими от голямата политическа заблуда, че, ако не връчат силата и отговорността за бъдещето си на други хора, слънцето повече няма да изгрее, и реките ще пресъхнат, и въздухът за дишане ще свърши. — Иван Стаменов

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

13 коментара за "Честита независимост на тези, които реално я имат"

  1. Спиро  22.09.2015 г. | 18:36 ч.

    Искам да ти благодаря за статията! Не се бях замислял над някои от нещата, които каза. Аз например днеска прочетох изказването на президента, побеснях и мислех във форума да опиша кои от думите му са глупости и кои са про ЕСССР-ска пропаганда. Но се замислих, че ще цитирам почти цялата статия и се спрях. След като прочетох тази статия се успокоих.

  2. Стопанина  22.09.2015 г. | 19:11 ч.

    Обърнете внимание, че всичките му речи на национални празници и обръщенията му за Нова година всъщност са една и съща реч, изказана с разместване на думи и абзаци. Но лайтмотивът неизменно е, че „заедно можем и постигаме повече“. Иска му се да играе ролята на Цар Обединител, но едно е да искаш, друго е да имаш пипе да го направиш, трето и четвърто е да има кой да ти се върже.

  3. Спиро  22.09.2015 г. | 19:16 ч.

    О и във всяка една реч присъства силно и пропаганда за ЕС. Което го прави още по-голям смешник.

  4. mitko  22.09.2015 г. | 23:21 ч.

    Според мен България приключва съществуването си през 1396 година. Никога повече тя не е била независима, свободна и суверенна държава. 3-ти Март? Глупости! От отоманско владение на руска губерния. 22-ри Септември? Независимост? От кого? От умрялото куче Турция? А Русия и Великите сили? 9-ти Септември? Съветска република! 10-ти Ноември? Американски протекторат! 1-ви Януари 2007-ма? Айде стига! А 24-ти Май е най-гадният и лицемерен празник, който може да бъде! Та ние сме „народ“ и „държава“ без капчица уважение към езика си, какво да говорим! Турският не знам дали ще стане официален някога (за това има обективни пречки), но със сигурност ще стане такъв английският, при това без някой да го изисква от нас. Такива сме си ние, винаги с широко разтворен г..!

  5. Петьо  23.09.2015 г. | 11:11 ч.

    Митко, кои сте тези „вие“?

  6. House M.D.  23.09.2015 г. | 13:16 ч.

    … когато овластяваме някого, работим против нашата независимост. Да си подвластен и да си независим… някак си не може и двете едновременно.

    Съгласен съм само условно. Защото зависи кого и с какви правомощия овластяваме. И какъв контрол можем да упражняваме върху него.

  7. Петьо  23.09.2015 г. | 13:33 ч.

    И защо трябва да овластяваме някого? Че да трябва и после да го контролираме?..

  8. Спиро  23.09.2015 г. | 14:38 ч.

    Защото вярваме, че е най-добре да си прехвърлим проблемите на други хора и по цял ден да редуваме на коя кълка да легнем. В нашата страна много добре се вижда до какво води такава нагласа.

  9. mitko  23.09.2015 г. | 15:17 ч.

    Петьо
    Митко, кои сте тези „вие“?

    Ние българите!! Нещо не си съгласен ли? Или не си българин?

  10. House M.D.  24.09.2015 г. | 00:21 ч.

    Петьо
    И защо трябва да овластяваме някого? Че да трябва и после да го контролираме?..

    Работата е там, че няма как да сме специалисти по всичко. Но и да бяхме, не би ни стигнало времето. Затова има разделение на труда. Как си представяте решенията по всички проблеми в дадено населено място да се взимат от всички негови жители? Чрез референдум? Ами нали някой трябва да го организира. Нека някой ми каже, как всички 2 000 000 жители на София едновременно ще организират референдум? Хрумват ми само саркастични варианти. Овластяването не противоречи на Троичния социален организъм. Проблемът не е в самото овластяване, а в практическата липса на контрол над овластените /дори и когато де юре има такъв/. Проблем, с който се сблъскват всички държави с представителна демокрация. Проблем, който произтича от факта, че

    политиката е синтезиран израз на икономиката

    И като имаме предвид, че

    войната е продължение на политиката с други средства

    не се изненадвайте от нестихващите войни в цялата история на човечеството от индийската културна епоха насам.

  11. Gergana  24.09.2015 г. | 00:31 ч.

    „Овластяването”, става чрез текуща оценка на приноса на дадена отличаваща се личност. С пари (всички пари), които ще имат срок на годност.
    Това е контрол. Икономиката е в дъното на нещата, а не тяхно обобщение.

  12. House M.D.  24.09.2015 г. | 01:40 ч.

    И понеже темата е за независимостта…

    Ние независими, защото от нас нищо не зависи. И понеже от нас всеки ден нищо не зависи, унас всеки ден е ден на независимост.

    Замунда Банана Бенд

  13. Дорина  24.09.2015 г. | 20:39 ч.

    А аз се чувствам независима в онези моменти, в които спра да се лашкам между крайните състояния на симпатии и антипатии, и застана в един уравновесен вътрешен покой в мислите, чувствата, в действията ми, в думите ми, независимо дали става въпрос за човечеството, антропософията, икономиката, политика, екологията, образованието или… най-обикновените ми човешки отношения. Но намирам, че това е извънредно трудна работа, дори непостижима, или… донякъде постижима с напредването на годините. 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.