Ето защо ми липсва състрадание към „сирийските“ „бежанци“

Как може да се сетят да си вземат скъпите часовници, модерните раници и маратонки, пачките с пари за трафикантите, а не се сетиха да си вземат личните документи. Да знаем, ако не друго, от коя част на „Сирия“ прииждат. Нима искаме толкова много?

Толкова са упорити в медийната си кампания, че почти успяха да ме убедят. Представител съм на една аморфна маса, заемаща източно-европейското континентално пространство, която не може да се похвали с някаква световно значима култура, но пък си има своите отличителни характеристики. И една от тях е пълната липса на състрадание към клетите сирийски бежанци.

Какво ли разбирам аз…

Отдавна разни доценти, като Иво Христов, са установили, че предците ми са обули обувки преди два века, следователно аз, като техен не по-напредничав потомък, не ги разбирам европейските работи. Знам, че дядовците ми са носили удобни кожени опинци, докато дядовците на Ханс и Джон са си трошели краката в неудобни дървени обувки, но това са стари и неактуални работи. И не се лъжете, че статията ми залага само на сарказма! Защото аз наистина не ги чаткам експертите по неразбираемото.

Какво не разбирам и едва ли някога ще разбера:

1. Действително не разбирам упоритостта, с която целият този човекопоток, който нахлу в Европа, е наричан „бежанци“ или с етническото определение „сирийци“. На моменти даже работата клони към нахалство, защото се разчу едно име, на кюрдчето Айлан Курди, което въпреки издайническото си име и безспорен произход, също беше наричано „сирийче“.

2. Да не съм виждал бежанци, виждал съм. Има ги всякакви — хора на възраст от пеленачета до старци, които едва ходят сами. Откакто започна нелегалната имиграция на етнически шарения човекопоток, виждам основно момчета и мъже в разцвета на силите си, съпровождани тук-там от жени и някое друго невръстно дете.

Ето защо ми липсва състрадание към „сирийските“ „бежанци“

3. Не виждам ни кьорав, ни сакат старец. Една снимка за мостра няма с такъв, нито кадър от видео. Ако съм пропуснал някоя, вероятно изключението просто ще потвърждава правилото.

4. Казват, че тия „бежанци“ си продавали имотите, за да финансират миграцията си до Германия и Скандинавия — конкретни места в Европа, защото не разбирам и твърденията, че идвали „в Европа“. Европа е широко понятие, а техните цели са твърде конкретни и ограничени. И се питам, без да разбирам, щом са продали имотите си, къде живеят старците им, дето очевидно не са тръгнали с тях? Майките и бащите си също ли продадоха тия юнаци?

5. Питам се и не разбирам, кой остана в Сирия, та да купува имотите им?

6. Така и не разбрах, как може да се сетят да си вземат скъпите часовници, модерните раници и маратонки, пачките с пари за трафикантите, а не се сетиха да си вземат личните документи. Да знаем, ако не друго, от коя част на „Сирия“ прииждат. Нима искаме толкова много?

7. Друго, което така и не разбрах, е защо са лоши държавите, които издигнаха огради срещу хора, отказващи да бъдат идентифицирани, регистрирани и прегледани за разните му там екзотични „сирийски“ зарази. Чудно ми е, защото бежанците може и да имат права, но имат и задължения. А когато някой силно държи на правата си, без да се ангажира с каквито и да било задължения към гостоприемника, що за „бежанец“ е точно?

8. Като стана дума за права и задължения, веднага се сещам за Луцифер и Ариман. Антропософите знаят за какво става дума, а светските и религиозните да не отнасят тези термини към понятията в техния мироглед, защото ще се объркат. Та може и да не разбирам експертите, но чудесно разбирам, че когато хора, изповядващи силно луциферизиран мироглед (какъвто е в исляма), се целят в средата, в сърцето на Европа, това рано или късно ще доведе до необходимост от балансиране. Сиреч — от Ариман! И тогава така или иначе ариманизирана Европа ще стане още по-материалистична, ще се усилят разделенията на етнически и верски принцип, като накрая единственото сигурно ще са реките от кръв, за които говори тук основателят на антропософията.

Последното го бройте за прогноза от неразбиращ неексперт! Пък да видим след някоя друга година кой е бил крив, кой — прав.

9. Питам се и отговор не получавам, как се получава така, че тези „бежанци“ щели да се разпределят на квоти само в Европейския съюз. Ако са истински бежанци — обяснете ми, моля — не биха ли се задоволили с всяка държава, където не се водят войни? Защо не ходят в необятна Русия, където има толкова ненаселени области, че цяла федеративна държава ще могат да си спретнат? А нали РФ на всичкото отгоре е съюзник на Сирия? Ами всичките тези мюсюлмани защо не останат в Турция — тъй близка им страна, и по верски признак, и отчасти етнически, пък и е доста светска.

Не мога да не се запитам и за държавата Израел, която е съседна на Сирия, но не приема „бежанците“ „от там“. И макар от десетилетия да е първа в издигането на огради, е първа и в критикуването, че някои европейски страни правят същото. В мен ли е проблемът, че не разбирам нещо и може би прибързано отчитам лицемерие и стряскащо нахалство?

10. Кажете ми, как да повярвам, че управниците в Германия и Швеция са толкова състрадателни към „бежанците“, че са готови да дават повече социални помощи за новодошлите, отколкото са помощите за нуждаещите се от местното население, което ги овластява? Трудно ми е да го повярвам. А още по-трудно ми е да повярвам, че тези политици, барабар с всичките им информатори и съветници, ама никак не чуват как „сирийците, много от които са християни“ се избиват помежду си, задето един е погледнал булката на друг, а в някои случаи доста от булките вече са пуснати да проституират. Да не се знае, да ги разбереш — ама то се знае. Както се знае от официални източници в Близкия Изток, че сред „бежанците“ има хиляди сигурни терористи — не потенциални, а такива с вече изграден опит.

* * *

И тъй – нека съм назадничав потомък на предците си, нека съм безсърдечен. Няма как да бъда друг, след като просто не ви разбирам словоблудствата, господа путиноблизци, меркелолюбци и англо-американски чукундури. Както се казва, говорете си, пишете си — не ми пречите. За щастие, гледам, българският народ в преобладаващата си част също не ви разбира. Истинско удоволствие е човек да чете хорските коментари под публикациите ви в масмедиите.

Винаги ще симпатизирам и ще съчувствам на белия град Гондор, засега един приказен идеал, а не на очебийните нашественици от Мордор. Всъщност, не разбирам как ми хрумна и тази аналогия, но те, експертите, сигурно и това ще обяснят, след като приключат с обувките на дядо ми.

Вижте и „интервюто“ ми във връзка със статията.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

154 коментара за "Ето защо ми липсва състрадание към „сирийските“ „бежанци“"

  1. Спиро  05.11.2015 г. | 11:27 ч.

    Оги, честно казано не се бях замислял за истинските причини.
    Но аз лично си мисля, че за да се залее едно правителство от бежанска вълна политиците им трябва да се съгласят. Аз поне си мисля, че най-малкото можеш да хващаш всички минали границата, да ги затвориш в бежански лагери от затворен тип, отделят се жените и децата от мъжете по обясними причини. И след това започваш да ги депортираш. Естествено много неправителствени организации ще започнат да реват, но би трябвало да може да стане. Не знам до колко това, което го казвам е осъществимо.
    Но какво се получава в момента? Още като мигрантите отидат в Германия или Швеция започват да ги заливат със социални помощи. Те не работят занимават се с престъпления, от което припечелват допълнително. Та те си знаят, че щом дойдат тук ще могат да се излежават по цял ден и да им се плаща. Да има помощи за мигрантите за 2, за 3 месеца и да знаят, че ако не се интегрират до този период по-добре да не тръгват на пътешествие. Отделно аз лично не съм чувал за депортиран мигрант. Някой от вас за знае за нещо подобно?

  2. Доминолефтера  15.03.2016 г. | 09:33 ч.

    Наименованието “бежанци” си е на мястото, защото те реално са такива!!! Защо? Защото бягат гонени, извън самоконтрол / собствена воля /, контролирани са да бягат. Също бягат от тези които ги контролирать, с идеологиите си…
    Спор има ли!?

    Споделям поради силния ракурс, че “бежанците” не са бежанци – по темата…

    Всеки коментар на знаещ, и “не падащ” по гръб индивид, би могло да сподели, без да пропуска. Било с или без умисъл… л.м
    А да се сочи отсъствието на състраданието, е печать който сами слагамье

  3. ира  19.09.2016 г. | 13:43 ч.

    Че не са „бежанци“ – не са! От какво толкова „бягат“ с всичките си пари и скъпи вещи – явно са си живеели славно там, откъдето идват!

  4. Петьо  20.09.2016 г. | 10:14 ч.

    Примерът, който ще дам е малко в страни от контекста с последните мигрантства и все пак може да е любопитен:

    Преди повече от година в Мюнхен се запознах с един млад кюрд от град Сюлеймания – един много богат град в Иракски Кюрдистан, останал почти незасегнат от войните. Та този млад човек, произхождащ от заможно семейство и живеещ в общежитие с една стая, сподели тогава, че ако би останал там сигурно сега е щял да има няколко етажен дом с двор. Обаче е искал да е самостоятелен и да се откъсне от родителите и тесните семейни отношения.

    Мисълта ми е, че поне една малка част от тези хора може да са тръгнали търсейки една свобода, която не могат да имат в родните си земи. За колко от тях това важи и дали могат да намерят такава в Германия или други Западно-Европейски държави е отделен въпрос,

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.