Рудолф Щайнер (СС-24; 17): Основата за троичния социален ред

Естеството на троичният социален ред е такова, че ние гледаме на социалните отношения без партийни или класови предразсъдъци и питаме: какво трябва да се направи на този етап от човешката еволюция, за да създадем приложими социални форми? Всеки, който иска добросъвестно и честно да отговори на този въпрос, ще се сблъска с един факт, който той или тя не може да пренебрегне — а именно, че в наши дни икономическата и политическата сфера са в унищожителен конфликт помежду си.

Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства. В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност. Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност. Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.

Хората вече не се разбират помежду си, затова на човек не му остана друго, освен да се надява, че чрез гласуване заедно с други на същото ниво ще премахне тези с повече власт. Тепърва от дълбините на човешката еволюция трябва да изникне политическа или правна форма, която е способна отново да събере изолираните човешки групи. Хората не виждат, че политиката и правото трябва да са в противовес на икономическите сили.

Никой не трябва да продължава икономическия живот такъв, какъвто стана наложителен заради обстоятелствата от последните два века, докато в същото време поставя хората в социални позиции, явили се като следствие от политическите теории, принадлежащи на отминали времена. Също така никой не трябва да таи надежди, че класовото разделение, което възникна, без да донесе някакви нови политически течения, може да послужи като изходна точка за реформата на социалния организъм. Естествено, класите, които се чувстват потиснати, няма да приемат това твърдение. Те казват: „Ние имаме нови политически възгледи от над половин век.“ В книгата ми „Същност на социалния въпрос“ показах, че това не е вярно и че не може да се разглежда сериозно с оглед на социалното обновление. Карл Маркс и неговите последователи безспорно успяха да привлекат една класа в борбата си; но те просто предложиха същите мисли като онези на хората от противниковите класи. Затова, ако борбата доведе до това, което мнозина желаят, от него няма да излезе нищо ново и добро. Ще се стигне до същата задънена улица, само дето ще управлява друга група.

От осъзнаването на това, разбира се, не следва автоматично идеята за троичния ред, но то е необходима стъпка в тази посока. Докато достатъчно много хора не получат проблясък да осъзнаят това, те ще се мъчат, като продължават да вадят от старите политически и правни идеи разни импулси, за които се предполага, че са адекватни на съвременните икономически условия. Докато не разберат това, те ще се страхуват от троичното устройство на социалния организъм, понеже то се сблъсква с обичайното им мислене.

Троичното разделение на социалния организъм: Необходимост на епохата

Разбираме, че във времена на толкова много бедствия хората се страхуват от всеки призив за оригинално мислене — мислене, родено от дълбините на човешкия живот. Мнозина се чувстват смазани от тежестта на времената и са престанали да виждат идеите като творчески сили. Те „чакат“, докато „условията“ създадат по-благоприятна социална среда. Но обстоятелствата никога няма да създадат нещо, което по-напред не е било внесено като човешки идеи.

„И все пак — казват някои от тях — дори най-добрите идеи са безсилни при практическото им приложение, ако ги отхвърлят житейските обстоятелства!“

Точно това е позицията и на троичния социален ред. Троичната идея започва с осъзнаването, че нито необмислените действия, нито непрактичните идеи са способни някога да доведат до жизнеспособен социален организъм. Ето защо и не пропагандира някоя стара политическа програма. Има вече достатъчно, които да учат хората, че тези програми може и да са „отлични“, „създадени от експерти“ или „вдъхновяващи“ нещо абстрактно, но реалността ги отхвърля.

В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото. В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.

Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна. Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват. Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде. Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл.

Много от онова, което днес се говори за социалния въпрос, създава впечатление на незрялост, ако го сравним с истинското разбиране за живота. Твърди се, че хората били твърде незрели, за да оформят живота си от идеи. Това не е вярно. Хората ще се окажат достатъчно зрели за решенията, стига да получат отговори, лишени от стари предразсъдъци.

Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред. Той би искал да види как тази идея се осъществява. Но думите имат стойност само когато от тях се раждат дела.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 17 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)

Превод: Иван Стаменов

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.