Рудолф Щайнер (СС-24; 7): Какво не виждат социалистите

Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност би трябвало да работят заедно като едно неделимо единство в обществото.

Напълно вярно е, че човек, който се занимава с икономическа дейност, съответно има определени отношения с хора, работещи в областта на правото. Също така е вярно, че духовният живот на този човек е зависим от тези правни отношения и се обуславя от неговото икономическо положение. В човешкото същество тези три функции са обединени, като в течение на живота си човек се занимава с всичките три.

Това обаче дали е основание тези три жизнени функции да се управляват в държавата от един център? Дали също така това е причина и трите да се ръководят по едни и същи принципи?

В човешкото същество и в дейността му протичат много течения, които идват от най-разнообразни източници. Зависими сме от качествата, наследени от предците ни. Мислим и действаме според това, което ни е направило образованието — то е получено от хора, с които нямаме кръвна връзка. Би било странно, ако някой опитва да ни убеди, че трябва да се разруши единството ни, защото се повлияваме от различни източници по отношение на наследствеността и образованието. Погрешно ли да се каже, че оставаме незавършени, ако наследствеността и образованието действат от един източник, за да оформят живота ни?

Такива неща от различни източници трябва да се събират по определен ред в една точка, в самите нас, за да задоволяват множеството изисквания на нашата природа — това е разбираемо за хората, тъй като би било абсурдно, ако и това не се разбира. От друга страна, те обаче не виждат, че развитието на духовните умения, регулацията на правните отношения и оформянето на икономическия живот ни позволяват да заемем правилно място в социалния ред, само когато всяка от тези области е управлявана от свой отделен център със съответната му гледна точка. Икономика, която властва над човешките права и образова хората според собствените си интереси принизява човека до незначителен винт в стопанската машина. Така се ограничава човешкият дух, който може да се развива свободно, само когато се разгръща според собствените си вродени импулси. Ограничават се и онези отношения с нашите събратя, които израстват от чувствата и отказват да бъдат повлиявани от икономически съображения; отношения, които искат да се управляват в съответствие с равенството по отношение на чисто човешкото.

Когато политическата сфера или юридическата сфера контролират развитието на индивидуалните умения, това всъщност се явява съкрушителна тежест върху развитието им. Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики. Такива правни или политически сфери налагат и чужд характер на икономическите въпроси. Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно осакатени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.

Духовен живот, който опитва да определя правните отношения според собствените си отношения, неизбежно би довел от нормалното неравенство в човешките умения до неправомерно неравенство и в правото. Той би изневерил и на собствената си природа, ако позволи да се ръководи от икономически интереси. При една такава духовна култура хората никога не биха достигнали до действителния дух, който може да бъде полезен за човешкия живот, тъй като те биха гледали как духът деградира заради неправдата и се принизява до икономически цели.

Рудолф Щайнер (СС-24; 7): Какво не виждат социалистите
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в единната унифицирана държава. А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.

Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на обществото. Една от тези гледни точки представлява разбирането на сегашната човешка природа. От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа. И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на обществения живот.

Има хора, които са слепи за цветовете — виждат света и всичко в него като сиво. Аналогично има социални реформатори и социални революционери, които са слепи за психологията и биха искали да формират социалния организъм по калъпа на някой икономически синдикат, в който хората ще живеят и действат като механични творения. Такива агитатори нямат представа за слепотата си. Те знаят само, че винаги е съществувал правен и духовен живот извън икономическия живот; и си представят, че ако натъкмят икономическия живот според собствените си идеи, всичко останало ще се случи „от само себе си“. Но това е невъзможно. Просто всичко би рухнало. Ето защо е много трудно да се стигне до някакво разбиране с такива хора, които са слепи за психологията; и ето защо, за жалост, е също необходимо да им се противопоставим — в една война, започната не от виждащите, а от слепците.

Автор: Рудолф Щайнер (Статия 7 от вестника „Троичен социален организъм“. Всичките 20 статии, публикувани в този вестник в периода 1919-1920 г., са част от сборника „Подновяването на социалния организъм“, известен още като Събр. съч. 24.)

Превод: Иван Стаменов

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Рудолф Щайнер (СС-24; 7): Какво не виждат социалистите"

  1. Петьо  03.07.2015 г. | 13:35 ч.

    Когато политическата сфера или юридическата сфера контролират развитието на индивидуалните умения, това всъщност се явява съкрушителна тежест върху развитието им. Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики. Такива правни или политически сфери налагат и чужд характер на икономическите въпроси. Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно осакатени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.

    С каква сила това важи за много представители на руското общество, обременени поколения наред от диктатурата на Партията! Като същото важи и за много представители и на нашия народ, поради сходни причини. Много е добре човек да се замисли защо тези хора защитават едни или други интереси.

  2. Стопанина  03.07.2015 г. | 14:22 ч.

    Според мен тези думи на Щайнер важат за всеки народ. Просто има нюанси и някои по-съществени различия в методите и целите на индоктринацията и/или медийната пропаганда, но в общи линии те са повсеместни. И ако Щайнер се изказва в духа, че това се постига въпреки инаквите намерения на властниците, в наши дни, вярвам, можем да определим тези резултати като нещо желано и търсено от тях и техните социални инженери.

  3. Петьо  03.07.2015 г. | 16:24 ч.

    Да, мисля, че ако разпорестрем погледа си и върху други европейски народи идори към целия свят можем да намерим доста примери в потвърждение на тези думи.

    Аз дадох пример с два народа. Всъщност по-важният акцент е да се опитаме да вникнем именно в това, защо някои хора защитават интереси, противни на собствената им природа. Да погледнем как са обременени от системите, в които живеят. Това може да ни помогне да разберем мисленето им. И когато постигнем такова разбиране, може и да ни стане по-ясно как да противодействаме или да насочим в друга посока. Моят опит показва, че за да стане някаква промяна, човек трябва да е вътрешно готов за нея. Можем да помогнем, чрез насочване, но ако другата страна не иска да си отвори очите няма какво много да направим.

  4. dragonn  03.07.2015 г. | 17:58 ч.

    Еми няма Петьо. Нали Щайнер казва „Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно осакатени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.“
    Тоест в момента е епохата за развитие на индивидуализма. Ти даваш пример с два народа – нали така. Но не всеки член на тази общност е еднакъв с другият за да ги слагаме под общ знаменател, това ти е грешката. Примерно Американците или Българите са лоши. Не, не са лоши има добри и лоши, а според последните ми изследвания няма лоши. 🙂

  5. Стопанина  03.07.2015 г. | 18:42 ч.

    Петър говори за „много представители“ на съответните народи, а не слага стереотипни етикети на целокупните народи.

    Причините хората да защитават чужди интереси, които са противни на собствените им интереси, могат да са от различно естество. Например Щайнер тук ни дава една причина за този феномен (!?), обаче според мен има и доста други. Ето две, за които се сещам на прима виста:

    1. Също „много представители“ на който и да било народ работят против себе си и ближните си заради страх от разни светски закони и заплахата от репресии при неподчинение.

    2. И обратно, „мнозина“ са готови да работят против себе си и събратята си от дадения народ и изобщо от човешкия род, като служат на силните на деня и в замяна получават (усещането за) преждевременно издигане в социалната йерархия и свързаните с това дивиденти.

  6. House M.D.  03.07.2015 г. | 22:34 ч.

    Колега dragonn, може да звучи парадоксално, но колкото по-голяма е една група хора, толкова по-лесно е да се предвидят техните действия. Давам произволен пример: Никой социолог не може да предвиди за кого ще гласувам на следващите избори /и дали изобщо ще гласувам/, но не е трудно да се предвиди колко Български граждани ще отидат до урните и как ще се разпредели техния вот /в случай, че не бъде манипулиран умишлено от властимеющите/ с грешка в предвижданията от +/- 1%.

  7. Петьо  06.07.2015 г. | 18:11 ч.

    Чета си вчера една книжка с цитати на Учителя и попадам на следния:

    „Мъчна работа е това – да виждате, че един човек ви прави пакости и да мислите, че това е за добро“.

    🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.