Юлия Боева — „Богинята и рогатите глави“

Юлия Боева — Богинята и рогатите главиУвод на книгата от Юлия Боева: През 2012-2013 г. в изложба на Националния етнографски музей в София беше показана сватбена група от Софийско – младоженци и свекърва. А върху свилениците (везаните ръкави на ризата) на свекървата видях съчетание от два изключително стари типа изображения: неолитната Богиня-майка като Раждаща богиня и глави на рогати животни — бикове или крави. (Прието е такива „бичи глави“ да се наричат с гръцкия термин „букрании“).

За съжаление липсват данни от кое село е ризата и кога е извезана. Затова условно ще наричам тези свиленици Ръкавите на свекървата. Най-старите комбинации от тези две изображения — Раждащата богиня и букрании — са намерени при разкопките на неолитната селищна могила Чатал Хьоюк в Анатолия, в днешна Турция, в сгради, осмислени от откривателя Джеймс Мейларт като храмове и жилища-храмове. Датирани са през седмото и шестото хилядолетие преди новата ера, т.е. преди около 90 века. Релефите или рисунките на Раждащата богиня в тези сгради са поставени над или до глинени скулптурни букрании, съдържащи големи естествени черепи с рога.

Между тези най-ранни изображения на Богинята с букраниите и ръкавите от Софийско са изминали около 85-90 века. Почти в началото на това развитие, към средата на шестото хилядолетие пр.н.е., промяна на климата предизвиква разселване на част от неолитното население от Анатолия към Балканите. Така в Европа започва развитието на земеделско-животновъдна култура. Археологическите разкопки по нашите земи и на Балканите показват, че през неолита и халколита (т.е. новокаменната и каменно-медната епохи, през VІІ-VІ и V хилядолетия пр.н.е.) букрании се откриват като строителни или погребални дарове, като украса на съдове и като част от инвентара на сгради, които могат да бъдат определени като храмове. Това ме кара да приема, че свилениците от Софийско са проява на културна приемственост в продължение на един немислимо дълъг период от около 90 века.

Юлия Боева — Богинята и рогатите главиИЗТЕГЛИ
Юлия Боева – „Богинята и рогатите глави“
(PDF | 4 MB | 53 стр. с цветни илюстрации)

Културната приемственост става възможна поради следването на традицията, а това е най-същностната черта на селската земеделска култура. В нея основен е стремежът културните ценности да се предават във времето с възможно най-малки изменения. Изглежда, независимо от всички катаклизми на 90-вековното историческо развитие, традиционната селска култура по нашите земи, започнала като неолитна селска земеделска култура, е била до такава степен устойчива, че е съхранила цели комплекси от неолитни изображения.

Щом като комбинацията от Раждащата богиня и Рогатите глави е достигнала до наши дни, значи през неолитния период от развитието на традиционната селска култура тя е носела важен мирогледен смисъл. Какъв е бил този смисъл? На отговора на този въпрос са посветени следващите страници. Към книгата »

Споделяне на публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Един коментар за "Юлия Боева — „Богинята и рогатите глави“"

  1. Владимир Помаков  22.03.2016 г. | 13:08 ч.

    Мисля, че Юлия Боева е написала една хубава книга, но греши дълбоко с датировките и времевите периоди. Това се дължи на непознаването от страна на археолози, етнографи, историци и пр. подобни специалисти на някои геофизически моменти от историята на земите за които става дума в книгата, както и за възникването и развитието на човешките популации в тези територии. В книгата си Юлия Боева говори за периода последвал края на последното затопляне сле последния период на заледяване от последната ледникова епоха на Земята. Този край е ознаменуван със световни климатични и геофизически катаклизми и най-вече със всемирния потоп, който е описан в древността.
    Ще продължа по-късно ако мога…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.