Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (5/5)

„Истината определя отношението между душите“

Кой може да докаже Истината? Сама по себе си Истината е доказана, ако искате обаче да я доказвате, вие ще употребите много време. Например, ако искате да докажете на слепия, че съществува Светлината, вие трябва да чакате дълго време. Един ден, когато прогледа, той ще повярва, че съществува Светлина и ще разбере, какво представлява тя.

Не е лесно да отворите очите на слепия и да го убедите в съществуването на неща, които той не вижда и не може да провери с останалите си сетива. Светът се нуждае от хора, които имат отворени очи, които мислят право и чувстват добре. Ако остане отсега нататък да ги учите как да мислят и да чувстват, това е напразно губене на време. Хилядите векове, през които човек е минал, са приготвили неговия ум и неговото сърце — да мислят и чувстват правилно. Човешкият мозък е капиталът, от който Духът се ползва.1

* * *

Сама по себе си Истината е нещо конкретно, реално, неизменно. Тя е вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот.2

* * *

Ако Животът не подразбира Любовта, той е безсмислен; ако Светлината не подразбира знанието, Мъдростта, тя е безсмислена; ако Свободата не подразбира Истината, тя е безсмислена.3

* * *

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (5/5)

Няма по-велико от това, да дружиш постоянно с Любовта.
Няма по-велико от това, да служиш постоянно на Мъдростта.
Няма по-велико от това, да следваш постоянно Истината.4

* * *

Като говоря за познаването, аз не разбирам обикновеното познаване, което ни донася редица страдания. Когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да страда; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с безсилието; когато човек познае себе си в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с Истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познава себе си — ако той не познае единицата, себе си, как ще започне с тройката, т.е. с Истината, с Бога? Следователно, като единица, като Космически Човек, той трябва да излезе от своето инертно състояние.5

* * *

Окултният ученик трябва да бъде толкова смел, че да се застъпва винаги за Истината, без страх, че ще обиди някого. За всяко друго нещо може да отстъпвате, но дойдете ли до Истината, Мъдростта и Любовта, ще бъдете твърди като диамант. Това е окултният ученик.

* * *

Живият всякога има Истината в себе си. Всички хора, които нямат Истината, са мъртви — мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината — животът носи в себе си Истината.6

* * *

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (5/5)Синият цвят е цветът на Духа на Истината. Само неговите трептения могат да ни дадат представа за красотата и тези, които притежават у себе си този цвят, обичат хубавото. Посредством синия цвят вие ще можете да приложите стиха: Допускайте у вас само мисли, които съдържат Любов, Истина, Правда и Добро.7

* * *

Опасно е преждевременно да се вдигне булото на Истината — човек трябва да е готов за този момент. Христос е дошъл на Земята, за да ни приготви без страх да посрещнем този момент.8

* * *

Единственото нещо, което самò се защищава, е Истината — истина, която сама не се защищава, не е истина.9

* * *

Истината не се нуждае от доказателства.10

* * *

Сегашните хора искат да знаят Истината. Истината не може да се каже на сегашните хора. При това разбиране, което те сега имат, може да им се кажат само известни факти, но не и самата Истина. Да ви кажа Истината, значи да ви освободя, значи да ви направя щастливи. Това за мене е Истината.11

* * *

Мисълта на съвременните хора е създадена от отделни факти. Фактите са границите, които само потвърждават известни истини, но те не представляват нещо цяло — един факт може да показва признаци на живот, но той още не е самият живот; той само свидетелствува, че на известно място се проявява животът. Следователно животът има смисъл, само когато се проявява в своята непреривност.12

* * *

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (5/5)

Факт е, че духовен свят съществува — като дойде времето, и това ще се докаже. Факт е, че Слънцето, звездите изгряват и залязват. Защо е така, как се доказва това изгряване и залязване — туй е друг въпрос. Има редица факти, редица явления в природата, които ние трябва да приемем, а доказването им ще дойде на своето време, при специални за тях условия. Всяка истина съдържа известен брой факти, но тези факти могат да бъдат достъпни за човешкия ум само при Светлината на Слънцето.13

* * *

Истината никога не може да бъде стара. Тя не е нито стара, нито млада, тя е извън процеса на времето. Тя създава формите с всичките им изменения. […] Формата трябва да съответства на онази реалност, която е вътре в нас.14

* * *

Истината определя отношението между душите. Сама по себе си тя е нещо конкретно.15

* * *

Да носиш Истината в себе си, това значи да имаш светлина в ума си и топлина в сърцето си, значи да си свободен в своите убеждения.16

* * *

Всеки човек, който обича Истината, непременно ще бъде свободен — а щом е свободен, той ще може и да обича. Човек, който няма свобода, не може да обича. Здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта; той ще се учи да обича, като гледа как другите хора му прислужват. Като гледа как близките прислужват наоколо му, той ще види какви чудеса върши Божествената Любов.17

* * *

Истината внася вътрешна свобода и сила в човека. Изгуби ли Истината, човек започва да се колебае и съмнява. Каквато и работа да предприеме, той изпитва страх и смущение.18

* * *

Истината е жива величина, затова, дето влезе, тя осмисля и одухотворява нещата.19

* * *

Искате ли да бъдете красиви, да ви обичат хората, приложете Истината в живота си.20

* * *

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (5/5)

Истината е алхимическият, философският камък, който превръща нещата. Който има Истината в себе си, той е безсмъртен, той е господар на положението, цялата природа го познава и отгдето мине, всичко живо го поздравлява: цветя, животни, хора; даже реките, изворите, канарите и планините го поздравляват.21

* * *

Който не носи Истината в себе си, постоянно се натъква на противоречия и пречки. Срещнете ли човек, когото всички нападат, ще знаете, че той не носи Истината в себе си или обществото, в което се движи, стои далеч от нея.22

* * *

Истината е велик принцип. Само чистият може да говори Истината. Ако нечистият се опита да говори Истината, тя ще го умъртви. Също така само чистият може да разбере Истината. Някой иска да му се каже Истината. За да чуе Истината, той трябва да е готов да умре. С други думи: Не можеш да чуеш и да разбереш Истината, ако не си готов да се пожертваш за нея.23

* * *

Истината всякога може да се опита, понеже самата тя е живот.24

* * *

Не е важно откъде идва Истината. Истината може да дойде чрез детето, както и чрез възрастния. Достатъчно е да има прозорец, през който Истината да минава — кой е отворил прозореца за Истината, не е важно.25

* * *

Да знае човек Истината и съзнателно да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава.26

* * *

Много методи има днес, които могат да помогнат на човека да се самовъзпитава, да му помогнат да познае Бога и да намери Истината. Това са музиката, религията, науката, поезията философията и т.н. Не намери ли Истината, човек ще се качва и ще слиза, ще го въздигат до небесата и ще го свалят до земята, но в края на краищата той ще види, че нищо не е постигнал. А който се е домогнал до Истината, той е жив и на този, и на онзи свят.27

* * *

Ще ви предпазя от следното зло: Вие често се ровите в корените на това свещено Божествено Дърво, чоплите тези корени, питате се дали то е Божествено или не. Не го чоплете, не е този начинът да разберете Истината. Всяко дърво се познава по плода си, казва Господ. Чакайте да даде плод. Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро. Не чоплете този корен, иначе ще увредите вашия ум, вашето сърце, вашата душа, всичко, което е благородно. Не чоплете Божественото! Бог е твоето добро — щом Бог живее в тебе, ти си добър.28


 
Бележки:

  1. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 290 [^]
  2. ДУХЪТ И ПЛЪТТА, Неделни беседи II серия (1914-17), Пловдив 1933, с. 105 [^]
  3. МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 1, София 1933, с. 54 [^]
  4. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1983-1984, 27 V 1984 [^]
  5. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 145 [^]
  6. ДВАТА СВЕЩЕНИ ПРИНЦИПА, Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1925 г. в Търново, Берлин 1997, с. 71 сл. [^]
  7. Протокол от Годишната среща на Веригата в Търново  29 VIII 1912 [^]
  8. ДУХЪТ И ПЛЪТТА, Неделни беседи II серия (1914-17), Пловдив 31933, с. 54 [^]
  9. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том III, София 1944, с. 151 [^]
  10. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА, Неделни беседи от Учителя (1919), София 1944, с. 90 [^]
  11. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 288 [^]
  12. НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 94 [^]
  13. НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 149 [^]
  14. Протокол от Годишната среща на Веригата на 5 (18) август 1915 г. в Търново [^]
  15. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 193 [^]
  16. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 193 [^]
  17. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи ХI серия (1927-28), София 1928-29, 7 ВЕЧНО ВЕСЕЛИЕ, с. 16 [^]
  18. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 193 [^]
  19. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 193 [^]
  20. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 193 [^]
  21. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 193 [^]
  22. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 193 [^]
  23. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 148 [^]
  24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 22 [^]
  25. ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 98 [^]
  26. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 148 [^]
  27. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 259 [^]
  28. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 58 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.