Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (3/5)

„Където Истината я няма, там е ад“

Истината не е нещо, което се натрапва. В един миг тя се явява и изчезва. При най-малкото неразположение, тя се оттегля, а когато отново дойде, ние се успокояваме, обстановката на нашата работа става по-ясна и вече не се плашим от бъдещето. Вие питате, какво ще бъде вашето бъдеще. На този въпрос може да ви отговори само Истината — призовете я и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Вие сте написана книга, и като прочетете това, което е написано у вас, ще си припомните вашето минало и вашето бъдеще. Ако искате да знаете, какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете Истината и тя ще ви обясни. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър? Призовете Истината и тя ще ви каже. Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ви ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и Който иска доброто на всяко свое създание.1

* * *

Ако искате да знаете дали Истината е във вас, запитайте се дали имате мир в себе си и дали не се колебаете. Това е мерилото.2

* * *

Когато у вас дойде страданието, Любовта може да ви утеши, но само Истината може да ви направи свободни, да ви доведе при Бога, като даде правилната насока на вашето бъдеще. Истината — това е Любовта, която се проявява в духовния свят. Истината — това е Бог, Който се проявява между духовете. Туй не е много трудно да се разбере, защото няма нищо по-лесно на света, от това да призовете Истината. И то е толкова лесно, че дори малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпросите, които са причинили вашите страдания, призовете Истината, която ще ви ги разясни подробно и обстойно, като ви упъти и опази от бъдещи грешки.3

* * *

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (3/5)

Истината е неизменяема, но тя още не е за хората. Тя е само цел за човека — като една далечна звезда, при това толкова далечна, че нейната светлина едва достига до умовете на някои хора, които мъчно могат да различат кое е право и кое не е, кое е добро и кое е зло.4

* * *

За да бъде свободен, човек трябва да се стреми към Истината като цел в неговия живот. Истината представлява онази вътрешна сила в човека, която му дава възможност да преустрои себе си. Тя впряга всички сили в човека, заставя го да работи. Любовта разширява човека, а Мъдростта му отваря пътя към великите светове. За да се домогне до това, човек трябва да приеме Любовта, Мъдростта и Истината в тяхното приложение. Само по този начин човек може да преустрои себе си.5

* * *

Като дойдете при Истината, вие трябва да бъдете съвършено сухи, за да не се запалите и изгорите. Ако пък се запалите, не се страхувайте — няма да изгорите. Отоплявайте се с този огън, осветявайте се с него, за да се запазите от големите зимни студове и от опасни крадци. Носите ли този огън в себе си, където и да влезете с него, всичко се нарежда добре: плодовете започват да зреят, хората възстановяват своя вътрешен мир и се залавят за обща работа. Запали ли се веднъж този огън, той никага не загасва.6

* * *

Основният камък е Истината — тя е основа на Мъдростта и е Творческа Дейност Божия. Бог е в Истината, Той е в Светлината на Божествения Дух. Истината е Велико Течение, което слиза от Царството на Божествените Светове и образува краските в долините.7

* * *

В пътя на придобиване свобода Истината е посредницата — тя е ръководителят, който може да изведе душата към мястото на свободата, да я изведе до извора, от който душата винаги може да се ползва.8

* * *

Съвременните хора търсят Свобода и човешки права, но само Истината може да даде права на човека.9

* * *

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (3/5)В света Истината е придобита чрез търпението. И всеки от вас, който иска да намери Истината, трябва да намери нейното дете — търпението. Намерите ли го, ще намерите и Истината. Като говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината — търпеливият човек е човекът на Истината.10

* * *

Истината е особено състояние на човешката душа, когато се намира в абсолютен покой, в хармония с Източника на Живота. Истината определя отношенията на човека към Вечното Начало на Живота. Когато свалим Истината от нейната висота и я поставим на уровена на обществения живот, това е нашата истина, а не абсолютната, вечната Истина.11

* * *

За да се провери Истината, се иска търпение. За да се провери Истината, са нужни години. А вие трябва да я осъзнаете и усвоите. За нейното откриване не са нужни лампи, не е нужна светлина, защото Истината сама по себе си е Светлина и Светлината предава своите вибрации. Но Светлината трябва да се яви най-напред в душата ви, за да слезе след това и в тялото. От тук става ясно, защо тези хора, които живеят в Истината, се наричат светии, или както ги наричат в Индия, Бяло Братство. Който е разбрал Истината, разбрал е Любовта. Настъпи ли този миг, страданията изчезват, защото те идват от неразбирането на Истината.12

* * *

Истината е метод в Божествената Икономия, чрез който се изправят всички грешки на миналото. Тя е сила — в Истината се крие силата, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е свързан. Истината е, която може да даде на човека знание и мъдрост и да свърже човека с Божествената Любов. Когато вие схванете по този начин Истината, тя ще даде на душата ви онази вътрешна пълнота, от която душата сега се нуждае.13

* * *

Бъдете слепи и глухи за грешките и доброто на хората — нито ги хвалете, нито ги укорявайте. Бъдете слепи и за доброто, и за злото! […] Бъдете 75% слепи и глухи, а 25% да виждате.14

* * *

Само Истината внася в душата мир и спокойствие. Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той вече не се безпокои, защото може всичко да провери. Поставете например едно дете в тъмнината и то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него.15

* * *

Какво е Истина? Ето едно понятие, което при сегашните условия остава недостъпно за човешките умове. Конкретно тя може да се определи като отношение между нещата. Истината е духовно, отвлечено понятие. Тя си има свой обект — Свободата. Отчасти Свободата е нещо материално – който носи Истината, винаги освобождава: като види, че си вързан, веднага ще те развърже и ще каже: «Стани! Бъди свободен!» […] Който носи Истината, не търпи ограничени, поробени хора. Той обича Свободата и затова освобождава хората. Истината се познава по онзи вътрешен стремеж в човека да освобождава окръжаващите го от трудностите и страданията им.16

* * *

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (3/5)Да познава човек Истината, значи да бъде свободен — познанието подразбира свобода; онзи, който е свободен, той е разумен човек. Свобода, Светлина и разумен живот, това са възходящи сили, които отиват към центъра на Слънцето, отиват към един друг Център на вселената, който ние наричаме Божественото.17

* * *

И Мъдростта е отвлечено понятие като Истината, но има свой обект — Светлината. Дето е Светлината, там е и Мъдростта. Същото се отнася и до физическата светлина — дето има физическа светлина, там е Мъдростта, там е знанието.18

* * *

Истината обективно не може да се проучва. И Любовта обективно не може да се проучва; и Мъдростта обективно не може да де проучва. Туй, което ти можеш да обхванеш с ума си, не е Истина, то е само един факт. Истината е извън нашия ум. Любовта също е извън нашия ум. По някой път Истината хвърля своите проекции в ума и умът по косвен път може да я проучва.19

* * *

Не можеш да разбереш една Истина, докато се запитваш отде идва тя. Отдето и да идва, приеми я без съмнение и колебание. «Трябва да зная отде идва и накъде отива.» Щом мислиш така, ти се движиш в затворен кръг.20

* * *

Адът не е нищо друго, освен липса на Истина. Където Истината я няма, там е ад. Там е вечното безпокойствие, вечната тъмнина, защото Истината е единствената сила, която усъвършенства и въздига човешката душа. По този начин стават ясни думите на Христос: „Аз съм Пътят към Истината в този живот“. Истината е центърът и Христос казва: „Аз съм Пътят към тази Истина, която може да ви направи свободни. Аз съм тази Истина, Аз я призовавам в света и живея в нея.“ Значи Истината е вратата за влизане и излизане от материалния свят в духовния и от духовния в материалния. През нея всички влизат и излизат.21

* * *

Истинските християни не говорят за ада. Те се спират върху стиха, където се казва: „Ще създам Ново небе и Нова земя.“ Адът е временно нещо. Ще дойде ден, когато адът ще се преобрази, ще стане място за добър живот. Не само адът е място за мъчение. И на Земята има мъчение.22


 
Бележки:

  1. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 200 сл.  13 (26) август 1911 г. [^]
  2. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 200  13 (26) август 1911 г. [^]
  3. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 200  13 (26) август 1911 г. [^]
  4. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 31. СТАНА ПЛЪТ, Русе 1926, с. 3 сл. [^]
  5. ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 2, София 1938, с. 172 [^]
  6. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 137 [^]
  7. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 29  17 (30) VIII 1907 г. [^]
  8. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 199  13 (26) август 1911 г. [^]
  9. КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ (1924-25), София 1950, с. 232 [^]
  10. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия, (1925-26), 6. ДОБРАТА ЗЕМЯ, Русе 1926, с. 32 [^]
  11. НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 110 [^]
  12. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 270  20 август (2 Септември) 1912 г. [^]
  13. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 200  13 (26) август 1911 г. [^]
  14. ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 27 [^]
  15. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 200  13 (26) август 1911 г. [^]
  16. ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи от Учителя (1923), София 1949, с. 4 сл. [^]
  17. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 19. ЗАКОН НА СЪПОСТАВЯНЕ, Русе 1926, с. 14 [^]
  18. ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи от Учителя (1923), София 1949, с. 6 [^]
  19. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия (1924-25); 15 КОЙТО ИСКА СЛАВАТА, Русе 1925, с. 14 [^]
  20. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 138 [^]
  21. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 200  13 (26) август 1911 г. [^]
  22. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44),  София 1944, с. 193 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.