Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (1/5)

„Съвременните хора още не могат да възприемат напълно Истината. Защо? Те още не са отворили душите си за нея“

Хората говорят за Истината, без да я познават. Истината трябва да се опита. Говори се за факти, но фактът не е Истина. Под Истина разбирам най-високото положение, до което е достигнала човешката мисъл. Дойдеш ли в това положение, ти си доволен от всичко. И тогава ти нищо не говориш за Истината и никого не убеждаваш в нея.

Както не можеш да утешаваш гладния, че някога ще му опечеш погача, така не може да се доказва на човека какво е Истината. Ти си сит и мислиш, че ще задоволиш гладния с обещаната погача. Ако искаш да задоволиш глада му, изпечи погачата и му я дай. Или го заведи в твоята плодна градина и му предложи да си набере, колкото иска плодове. Каже ли, че той не е привикнал да яде плодове, това показва, че той не е гладен. Гладът ще го научи да яде всичко.1

* * *

Да изнасяш слабостите и грешките на хората, това не е истина. Истината открива Пътя към Любовта. Който търси слабостите на хората, сам попада в тях — който вижда грешките на хората, сам попада в тяхната мрежа.2

* * *

Питате какво е Истината. Истината е такова нещо, че като си гол и трепериш зимно време, когато дойде тя при тебе, ще те облече с най-хубавите дрехи, с които един ангел може да бъде облечен. Ако си болен, имаш една болест, от която не можеш да се излекуваш, и ако ти влезеш в тази Истина, веднага болестта ти ще изчезне, ще се намериш здрав. Ти може да си най-големият невежа, може да се учиш хиляди години, но като дойде Истината, веднага ще имаш Знанието, ще разбираш това, което е в теб, и това, което съществува извън теб. Това носи Истината. Но тази Истина е прогресивна, тя се развива; и няма да кажеш „аз всичко зная“. Всичко знаеш в дадения случай, но понеже Истината е вечна, безбройни са моментите на докосване до нея — царството на разбирането ѝ е безкрайно. И когато разбереш, когато постигнеш разбиране, в тебе няма да има желание да отидеш нагоре, а ще имаш желание да отидеш да помагаш на онези, страдащите, да вървиш в Пътя на Истината, на Любовта.3

* * *

Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човека. Първото положение: Истината е това, което ограничава човека. Това е, което в старата философия наричат инволюция — то е отиване от Свободата към ограничението, слизане. Това учените хора го знаят. Онези, които не са учени, не го знаят, на тях трябва да се обяснява. Другото положение, сегашното: Истината е това, което освобождава човека от ограничението, от инволюцията. Това е еволюцията, възлизането на духа. Така че еволюцията е нещо друго — човек започва от най-долното място, додето е стигнал; по-надолу от това място той повече не може да отиде. Следователно всеки човек се връща там, отдето е излязъл. Всеки трябва да слезе там, дето е бил по-рано.

Защо е това слизане и качване? Няма защо да се обяснява. То може да се обясни така: имате една къща на два етажа, имате стълба, по нея ту ще се качвате, ту ще слизате. Защо? Защото имате работа и на двата етажа. Вие живеете на втория етаж, имате работа — ще слизате на Земята. Като си свършите работата на Земята, ще се качвате на горния етаж. Това са все условия. На другия ден пак ще слезете и ще се качите. Винаги ще има слизане и възлизане.4

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (1)

* * *

Много неща могат да се кажат за Истината. За да може обаче човек да я възприеме в нейната абсолютност, се изисква специфично време и специфично състояние на съзнанието му. Съвременните хора не могат да възприемат Истината, защото умовете им за заети с ред странични въпроси. Те още не са свободни — има неща, от които не могат да се освободят. Господарите им са ги натоварили — кога с дърва, кога с въглища и с много други неща, вследствие на което те не са свободни да се занимават с въпроса за Истината.Те трябва първо да разтоварят съзнанието си и да се освободят от ненужния баласт.5

* * *

Да се говори за Истината, това значи да се говори за Свободата и за Любовта. Понякога се говори за Любовта, както за ябълката. Така се говори и за Свободата. Външно всички познават ябълката, но вътрешно малцина я познават. Външното знание не е съществено.6

* * *

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (1)Когато някой ми каже истината, трябва да се знае какво той разбира конкретно под истина. И Христа запитаха какво е истината, и Той не можа да отговори. Истината съществува като факт — тя не може да се обясни — може да се обясни по отрицателен път, но не и по положителен. Никой не е видял Истината като една конкретна реалност. Истината съществува като факт, но ние не можем да опишем каква е тя по форма, по съдържание и по смисъл — не можем да опишем какво е нейното вътрешно съдържание.7

* * *

Истината не може да бъде абсолютна, абсолютни могат да бъдат фактите.8

* * *

Досега аз съм проповядвал на хората да се обичат едни други, но отсега нататък оставям този въпрос настрана и казвам: хората трябва да обичат Истината. Сега вече аз проповядвам Любов, обич към Истината. Този е кардиналният въпрос, който може да освободи хората от робство.9

* * *

Ние няма да определяме какво представлява Истината, защото всяко нещо, което се определя, не е Истина — това, което не може да се определи, то е Истина; това, което не може да се обгърне, то е Истина; това, което не може да се постигне, то е Истина; това, което не дава пълно щастие изведнъж, то е Истина; това, което съживява човека, то е Истина. Изобщо Истината може да се определи като права насока в Живота.10

* * *

Истината не може да се говори на Земята — тук се изнасят само факти от живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина. За пример казвам: действителността има две страни — светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: «Ти не си умен човек.»  Това е само факт, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като му развържеш оковите. Истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш. Истината може да се каже само на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като осветиш пътя му. Значи Истината показва пътя, по който трябва да вървите. Тя освобождава от ограничаващите условия.11

* * *

Никой не може да придобие Истината, ако не разбира Любовта; никой не може да придобие Мъдростта, ако не разбира Живота. Не можеш да разбереш Светлината, ако нямаш Свобода. Свободата е резултат на Живота и на Знанието. Животът не може да се прояви без Свобода. И Свободата не може да се прояви без Живот — Свободата е условие за проява на Живота; и Животът е условие за проява на Свободата.12

* * *

Че Бог съществува, това е факт, а не Истина; че Слънцето грее, това е факт, а не Истина; че Земята се върти, това е факт, а не Истина; че вие живеете, това е факт, а не Истина; че вие мислите, това е факт, а не Истина; че вие се жените, това е факт, а не Истина; че вие се изоставяте един друг, това е факт, а не Истина; че умирате, че се раждате, това са все факти, а не Истина.13

* * *

Истината не се нуждае от доказателства.14

* * *

Истината не се доказва. Това, което доказвате, е лъжа — само лъжата може да се доказва. Истината не се нуждае от никакви доказателства. Там, където се доказва, че има Господ, там е лъжата.15

* * *

Когато говорите Истината, трябва да туряте всяко нещо на неговото място. Всичко, което Бог е казал, е истинно; всичко, което човек е казал, е преувеличено. Божиите думи турете на пръв план, а човешките — настрана.16

* * *

Избрани мисли за Истината от Учителя Беинса Дуно (1)Съвременните хора още не могат да възприемат напълно Истината. Защо? Те още не са отворили душите си за нея. Когато човек отвори душата си за Истина, той ще може да я възприеме или чрез ума, или чрез сърцето си. Различни са пътищата за възприемането на Истината, но тия пътища трябва да обединят в себе си всички явления и да покажат на хората, че зад границите на видимия свят съществува един интересен свят, населен със светли, възвишени и разумни същества. Този свят се интересува от нашия живот тъй, както ние се интересуваме от състоянието на нашите плодови и зеленчукови градини.17

* * *

И до днес още Истината се проповядва на хората, но те казват, че не я разбират и затова нека се отложи за друг живот. Действително, ако Истината само се говори, без да се прилага, човек не може нищо да постигне, нито може да се усъвършенства. Помнете: Има неща, които могат да се научат и да се придобият само на Земята. В този смисъл, колкото и велика да е Истината, тя се придобива на Земята. Не я ли придобиете на Земята, никъде не можете да я постигнете. Въпреки това, между съзнанието на земните жители и съзнанието на напредналите същества има известна връзка, известно съответствие. Ако не влезете във връзка с напредналите същества на Земята, никаква връзка не е възможна на Небето. Ако не научите тези неща на Земята още в сегашния си живот, когато и да е, пак ще слезете на Земята, за да ги учите.18

* * *

Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, а когато дойде Съвършеното у нас, когато дойде Духът на Истината, тогава всичко ще знаем.“ Това ще стане, когато душата се съедини с Духа. Писанието казва: „Тогава и ние ще познаем, както сме били познати.“19

* * *

Истината съответства на очите. Щом основата на мозъка е чиста, никакви лоши желания не могат да се проектират долу в тялото. Основният камък е Истината, тя е основа на Мъдростта и е Творческа Дейност Божия. Бог е в Истината, Той е в Светлината на Божествения Дух. Истината е Велико Течение, което слиза от Царството на Божествените Светове и образува краските в долините.20

* * *

Някои казват, че са намерили Истината. Не, Истината се търси вечно. Който търси Истина само за един момент, той още не е разбрал какво всъщност представлява тя. Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси. Истината е подобна на Светлината, която постоянно се разкрива пред очите на човека. Любовта, Мъдростта и Истината се разкриват постоянно, затова човек трябва непрекъснато да ги търси. Не е достатъчно човек само веднъж да вкуси от Любовта Божия и да каже, че вече се е задоволил. Не — постоянно ще се стремиш към тази Любов и постоянно ще я изявяваш, и то в различни направления.21


 
Бележки:

  1. РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 49 [^]
  2. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1942), София 1942, с. 287 [^]
  3. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 174 сл. [^]
  4. ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 2, Бургас 1993, с. 145 [^]
  5. ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 258-259 [^]
  6. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44),  София 1944, с. 154 [^]
  7. ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 2, Бургас 1993, с. 193 [^]
  8. НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVI (1936-37), т. 2, Берлин 1995, с. 156 [^]
  9. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 133 [^]
  10. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 3 [^]
  11. БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, Съборни беседи (1933), София 1934, с. 27 [^]
  12. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44),  София 1944, с. 59 [^]
  13. ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 110 [^]
  14. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 59 [^]
  15. НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVI (1936-37), т. 2, Берлин 1995, с. 36 [^]
  16. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, Неделни беседи ХIV серия (1930), София 1949, с. 70 [^]
  17. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи ХI серия (1927-28), София 1928-29, 6 БОГ Е ДУХ, с. 30 [^]
  18. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 250 [^]
  19. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи ХI серия (1927-28), София 1928-29, 6 БОГ Е ДУХ, с. 30 [^]
  20. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 29  30 VIII 1907 [^]
  21. НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 76 сл. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.