Учителя Беинса Дуно говори за Времето (1/2)

„Скоростта на мисълта е по-голяма от тази на светлината“

Съвременните хора не спазват времето, което е определено за извършването на дадена работа, и след това се питат защо нямат успех в живота. Много естествено — те не спазват закона, който определя точно момента за всяка работа. Например, ако човек става сутрин в пет часа, работите му ще се наредят по един начин; ако става в шест часа, работите му ще се наредят по друг начин; ако става в седем, осем, девет часа, работите му ще се наредят по трети начин и т.н. Аристократите например стават след десет часа, но работите им остават все недовършени. Защо? Защото не спазват Закона за времето. Съвременните хора трябва да лягат вечер най-късно в десет часа и да стават най-късно в пет часа. Ако могат да стават в три или в четири часа, още по-добре. Който иска да живее хигиенически, да бъде здрав, трябва да ляга и става рано. Също така  той трябва да се храни сутрин след изгрева на Слънцето, а вечер  преди залеза на Слънцето.1

* * *

Пророк Илия и огнената колесница

Пророк Илия и огнената колесница

Правете всяко нещо на своето време. Работете в съгласие с душата си, за да я освободите от всички ограничения и препятствия, които вие сами сте ѝ поставили. Това не значи, че трябва да напуснете този свят или окръжаващата среда, а че трябва да използвате тези условия разумно. Желателно е, още докато сте на Земята, да ликвидирате с всичките си сметки, та един ден, като заминете от този свят, да не става нужда повече да се връщате на Земята. Всички души ще тръгнат едновременно, групово, за мястото, отдето първоначално са излезли, затова именно те ще се чакат. Ония души, които по-рано са напуснали Земята, ще чакат на определено място, за да се съберат, и оттам тържествено ще се отправят към своите жилища.

Ще кажете, че пророк Илия бил грабнат на Небето с огнена колесница. Временно той беше на Небето, а после го върнаха обратно на Земята като Йоан Кръстител. Колесницата, с която вдигнаха пророк Илия на Небето, беше огнена, червена, но има друга колесница, с която всеки човек трябва да се възнесе. Който напусне Земята като праведен човек, неговият приятел ще дойде да го вземе. Той ще бъде облечен с бели, светещи дрехи. Двамата заедно ще полетят към Невидимия свят.2

* * *

Съвременните хора вярват в късмет, в лотария, в щастие, дошло неочаквано — някъде отвън. И затова мнозина казват: «Времето ще оправи работите!» Не, времето не може да оправи работите, то само ги хроникира. Когато някой човек отиде при времето, той ще получи следния отговор от него: «Ти трябва да отидеш при Живата Природа, за да те научи на своите закони и да ти покаже как трябва да се живее.» След това трябва да отидеш при Бога, за да ти покаже, че в цялата вселена съществува само един велик закон, който включва в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, а те от своя страна свързват всички същества по цялата вселена.3

* * *

Вие не цените времето. Какво е една секунда от времето? В една секунда ти човек можеш да станеш. Ако бодърстваш една секунда, ти можеш да схванеш една идея, която иначе никога не можеш да схванеш.4

* * *

Ако отидете в Англия, ще видите, че англичаните са големи скъперници по отношение на времето. […] Българинът обаче пилее времето си. Това показва, че той разполага с много време.5

* * *

Едно от отличителните качества на съвременната култура е бързането. Съвременните хора искат бързо да станат учени, бързо да забогатеят, бързо да научат живота и затова се впускат безогледно към всички удоволствия, като мислят, че чрез тях ще научат много неща. Ако отидете в Америка, ще видите, че там всеки бърза да забогатее, да придобие знания, да си доставя удоволствия и т.н. Затова днес всички хора се възхищават от англичаните и американците. Добро нещо е бързината, но да се бърза във всичко не е за препоръчване. У българите пък съществува друга характерна черта — българинът бърза само през лятото, а през зимата не бърза, тогава той почива, широко е около врата му. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара си с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги, главите им се напълват със знания и те се считат за осигурени.6

* * *

Учителя Беинса Дуно говори за Времето (1/2)

Онези, които не разбират дълбоките закони, въз основа на които е създаден света, се стремят към бързо развитие, към бързо придобиване на щастие. Като не могат да постигнат това, те казват: «Защо светът е създаден така?» Човек трябва да бъде разумен и да разбира законите, за да види, че при създаването на света е взела участие Висша Разумност.7

* * *

Представете си, че слизате от един висок планински връх, но бързате — искате за няколко минути да слезете в подножието на планината. Дрехата ви обаче се закача на един камък, вие падате и счупвате крака си така, че за цял живот оставате инвалид. Ето как с една неразумна постъпка вие се осакатявате за цял живот. Не можете ли да слизате спокойно, бавно? Щяхте да употребите повече време, докато слезете долу, но поне щяхте да останете здрав.8

* * *

Съвременните хора търсят правия път, за да стигнат по-скоро до определената цел. Те не знаят, че правият път не всякога е най-добрият. Пък и силите в природата не вървят винаги по прави линии.9

* * *

Както в миналото, така и в настоящето, човечеството се отличава с една отрицателна черта – нетърпението. Или както още го наричат — бързането. Това бързане не е каквото е бързината на Светлината, а е бързане, както бърза онзи, когото го боли коремът, както бърза онзи, когото го боли крака, както бърза онзи, на когото парите са откраднати или къщата му е запалена. Всички хора бързат. Нетърпението е една положителна черта, но изразена в отрицателен смисъл, а именно, като крайно користолюбие, с каквото човекът се отличава. Бог казал на човека да завладее всичко, но по разумен начин, а той разбрал, че трябва да завладее и усвои всичко само за себе си и да разполага с него, както си иска. Вследствие на това са се зародили онези желания, които сега съществуват у хората и ги спъват на всяка стъпка. Всички хора бързат да станат богати. Защо? — За да могат да живеят добре, да ядат и пият изобилно, да се обличат с хубави дрехи, да си купуват хубави ботушки, да се разхождат спокойно по лицето на Земята от единия край до другия и след това да кажат: «Наживяхме се!» Това изобщо е най-обикновеният идеал, който хората имат.10

* * *

Бързането е лош признак. Постоянство се изисква от човека.11

* * *

В духовно отношение отлагането е лоша черта в човешкия характер. Бързането е лоша черта, но и отлагането не е по-добро. Човек трябва да извършва всичко в определеното за него време — нито по-рано, нито по-късно.12

* * *

Учителя Беинса Дуно говори за Времето (1/2)Нашите представи за скоростта на движението са относителни. Ние нямаме абсолютна мярка, по която да изчисляваме скоростта на движението; като относителна мярка за скоростта на движението взимаме скоростта на светлината. Всяка друга мярка, по-голяма от скоростта на светлината, става вече непонятна за нас. Каква друга мярка може да се вземе? Ще кажете, че като мярка за измерване скоростта на движението може да се вземе скоростта на мисълта. Каква е скоростта на мисълта? — Никой не знае. Ще кажете, че със скоростта на мисълта може само за един миг да отидете до Слънцето. Това е възможно, но образите, които ще възприемете от Слънцето с мисълта си, вие не можете да пренесете във вашия мозък — мисълта знае какво има на Слънцето, но ти, като човек, не можеш да възприемеш това със своя физически мозък, защото между мисълта, като висше съзнание, и физическото съзнание няма вътрешна връзка. Ако в човека се установи тази връзка, всички образи, възприети от Слънцето, ще изпъкнат в съзнанието му. Докато тази връзка не се установи, в човешкото съзнание винаги ще има известна тъмнина, която ще спъва хората.13

* * *

Като мярка за измерване на бързината, учените си служат със скоростта на светлината. Скоростта на мисълта е по-голяма от тази на светлината.14

* * *

Изчисленията на учените за скоростта на светлината не са точни.15

* * *

Човешката мисъл се движи със скорост три квадралиона и 600 билиона километра в секунда.16

* * *

Повечето хора сега бързат — искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им грешка. Има закон, който определя бързината на движението: Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено; движи ли се по-бързо, отколкото му е определено, той ще предизвика цяла катастрофа в себе си. Човек трябва да пести енергията си. За всеки момент той трябва да изразходва само определено количество енергия. Помнете, че в този път можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане.17


 
Бележки:

  1. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 47 [^]
  2. НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 113 [^]
  3. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 173 сл. [^]
  4. ЖИВОТ, СВЕТЛИНА И СВОБОДА, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 3, Бургас 1994, с. 102 [^]
  5. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 231 [^]
  6. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 181 сл. [^]
  7. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 119 [^]
  8. КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 190 [^]
  9. КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 190 [^]
  10. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия (1924-25), 26 С ДУХ И ОГЪН, Русе 1925, с. 3 сл. [^]
  11. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 150 [^]
  12. НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 104 [^]
  13. КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 161 сл. [^]
  14. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия (1924-25), 25 РЪКАТА СЪБЛАЗНЯВА, Русе 1925, с. 32 [^]
  15. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 365 [^]
  16. ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том I, София 1944, с. 21 [^]
  17. ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 216 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.