Време и пространство — избрани слова от Учителя Беинса Дуно

„Времето и пространството са реалности, но времето може да се сгъстява или съкращава, а може и да се разширява“

Когато се говори за време и пространство, тези две понятия се различават коренно от понятията за време и пространство във физическия свят.1

* * *

Като говорим за дълбочина и височина в пространството, имаме предвид дълбоките и високи човешки мисли и чувства, чрез които като форми се изявява съзнанието. И Божият Дух е недостъпен за нас без понятията време и пространство. Някои казват, че време и пространство не съществуват. Как щяхме да мислим, ако нямаше време и пространство? Щом има време и пространство, ние мислим.2

* * *

В Божественото няма време и пространство.3

* * *

Няма време и пространство — има само състояния.4

* * *

Във физическия свят всички неща стават във време и пространство.5

* * *

В Божествения Свят няма начало и край на нещата. Ако виждаме някакво начало и край, това е привидно.6

* * *

Време и пространство — избрани слова от Учителя Беинса Дуно

В природата не съществуват празни пространства. Всичко е изпълнено с особена рядка материя, невидима за обикновеното око. Небесните тела се движат в етера, който от гледището на духовния свят представлява водна среда. От същото гледище Светлината представлява въздухообразна среда. Светлината преминава и през етера, както и през твърдите тела. И хората са свързани помежду си с нещо невидимо, което оказва известно влияние върху тях. Тази е причината, дето хората съзнателно или несъзнателно си влияят.7

* * *

Представата за време и пространство има смисъл за необикновените хора. Обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Ако обаче няма представа за време и пространство, човек няма да има представа за живота, защото той се проявява във времето и пространството — т. е. външно и вътрешно.8

* * *

Време и пространство — избрани слова от Учителя Беинса ДуноСпоред мене пространството е един щедър господар, който дава на всички. Щом отидете при него, той казва: «Ето, изберете си което място искате и колкото искате.» Нищо повече няма да ви каже. Времето пък е стиснат господар. Като отидете при него, то веднага ще ви попита колко искате. След това ще вземе метъра и ще мери: един, два, три, десет и повече сантиметра. Като измери колкото сте искали, ще каже: «А сега плащайте!» Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стиснат, държи сметка и за прашинката. Вторият има широко сърце — той дава колкото искате. Който е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява; който е доволен от живота, пространството го управлява. Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава само донякъде едно определение за понятията време и пространство.9

* * *

Корените на душата са във времето и пространството, а нейните клонища са извън времето и пространството.10

* * *

Човек може да няма ясна представа за времето и пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум.11

* * *

За изпълнението на Волята Божия не се изисква време и пространство. За всяко друго нещо се изисква време, но за изпълнението на Волята Божия не се изисква време.12

* * *

Извън времето и пространството няма мярка.13

* * *

Любовта се изявява извън времето и пространството.14

* * *

Съвременните психолози и математици казват, че времето и пространството не били реални. Не, времето и пространството са реалности, но времето може да се сгъстява или съкращава, а може и да се разширява. И пространството може да се сгъстява и разширява.15

* * *

Всичко в света е реално, само че в едно отношение реалността е вечна и неизменна, а в друго отношение — временна и преходна.16

* * *

Реалността на живота е в това, че той е безсмъртен. Смъртният живот пък е полуреален. Безсмъртието крие в себе си онзи живот, който не е ограничен от условията.17

* * *

Време и пространство — избрани слова от Учителя Беинса ДуноКакво е реалност? Всяко нещо, което се отрича, е реалност. Всяко нещо, което се твърди, е реалност. Нещата, които се отричат, са минуси в живота. Тия, които се твърдят, са плюсове. Тая е разликата между едните и другите. Като отричаш и твърдиш нещо, това е процес на унищожаване. С други думи, плюс и минус взаимно се унищожават. Закон е: Ако два пъти твърдиш нещо, а веднъж го отричаш, имаш плюс. Ако два пъти отричаш нещо, пак имаш плюс. Така е в алгебрата. Като умножаваш две отрицателни неща, получаваш плюс. Ако един път отричаш и един път потвърждаваш нещо, пак имаш минус. Значи плюс на минус или минус на плюс при умножаването дават минус.18

* * *

Положителните знаци се отблъскват, но създават доброто. И отрицателните се отблъскват, но създават злото. Благодарение на минусите, в живота се създава правото. Благодарение на минусите се явяват проповедниците. Адвокатите защищават престъпниците, а проповедниците поучават грешниците. Минусът има свойството да привлича чуждите овце и да обира парите от чуждите каси. Плюсът има точно обратните свойства — дето мине, всичко бяга от него: овцете се прибират в кошарите, касите се затварят. Затова се казва, че добрият човек е вътрешно богат — той е натоварен с възвишени идеи и отдето мине, дава нещо от себе си. Значи минусът винаги взима, а плюсът винаги дава. Минусът е семето, което взима от почвата; плюсът е почвата, която дава. Събрани заедно, плюсът и минусът представляват сбор от сили, които създават плода. Вие трябва да знаете силата на минуса и силата на плюса. Изучавайте минуса и плюса на всяка мисъл, за да знаете какви са благоприятните и неблагоприятните условия, при които тя се развива. Някога човек се чувства силен, а някога — слаб. Силен е, защото мисълта му е силна. Силна мисъл е тая, на която Любовта е тил, тая мисъл никога не отпада. Влезе ли едно отрицателно чувство в сърцето ви, например завист, мисълта ви отслабва, а с нея заедно и вие губите силата си.19

* * *

В пространството от едно слънце до друго могат да се настанят около три хиляди слънчеви системи като нашата. […] Грамадните разстояния са причина за голямата свобода. Слънцата се движат свободно, без опасност от стълкновение.20


 
Бележки:

  1. НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 5 [^]
  2. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 45 [^]
  3. ВЗЕМИ ДЕТЕТО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 2, Бургас 1993, с. 97 [^]
  4. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989, 31 I 1989 [^]
  5. СЪБУЖДАНЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 108 [^]
  6. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 69 [^]
  7. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 208-209 [^]
  8. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 288 [^]
  9. ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, Съборни беседи, София 1932, с. 339-340 [^]
  10. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 107 [^]
  11. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 288 сл. [^]
  12. ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 186 [^]
  13. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 107 [^]
  14. КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 23 [^]
  15. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи VII серия (1924-25), 16 АЗ ТЕ ПОЗНАХ, Русе 1925, с. 11 [^]
  16. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия, (1925-26), 10. БЛАГ, Русе 1926, с. 11 [^]
  17. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия, (1925-26); МАРИЯ ИЗБРА, Русе 1926, с. 4 [^]
  18. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 45-46 [^]
  19. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 49 [^]
  20. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 167 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.