Учителя Беинса Дуно: Подбрано за Светлината (втора част)

„Ако се откажеш от Светлината, ще дойде непременно тъмнината“

Ако искаш да бъдеш здрав, винаги пий вода направо от извора, а не от странични поточета — само така ще се домогнеш до Истината. Как ще разберем Светлината? — Като я приемете направо от източника ѝ. Речете ли да изучавате Светлината от огъня, от пламъка на свещта или от електрическата лампа, нищо няма да разберете — тази светлина разваля очите.1

* * *

Светлината се образува от разумните същества на слънчевата система. Колкото светлината им е по-голяма, толкова и тия същества са по-разумни. Светлината, която се образува на Марс, е малко червеникава; тя означава по-ниска култура. На Венера културата е малко по-висока от тази на Земята.2

* * *

Учителя Беинса Дуно: Подбрано за Светлината (втора част)

Слънчевата светлина възприемаме благодарение на една мрежа, която се намира около нас — тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и се проявява като светлина. В пространството тази светлина я няма. Когато се сдобием с една друга мрежа — една духовна мрежа, чието придобиване трябва да стане наша цел, ние ще бъдем в състояние да възприемаме една още по-силна светлина, благодарение на която ще можем да познаваме невидимия за нас сега свят и живот.3

* * *

Учителя Беинса Дуно: Подбрано за Светлината (втора част)Писанието казва: „И рече Бог, и стана Светлина.“ Значи изказаното Слово произвело Светлина. Следователно Бог може ли да бъде Светлина? Не, Светлината е проява на Бога. И когато казвате „Бог е Светлина“, във вашия ум тя ще произведе съвсем друг резултат. Тази Светлина, която иде отгоре, е минала през няколко степени. За да разберете правилния смисъл на Светлината, трябва да я върнете назад до онова Същество, което я е създало, т.е. до Първоначалното Слово, което е казало: „Да бъде Светлина“. И същият закон действа, когато някой ученик се е занимавал с някоя трудна задача. Първоначално той има една смътна представа за нея, задачата му е трудна, но след като помисли дълго време и разбере съотношението на елементите в задачата, една малка светлина се появява. Следователно винаги когато Словото стане разумно в нашия мозък, когато Словото стане разумно в нашето сърце и в нашата душа, Светлината се явява като един резултат. Значи Бог е казал „Светлина да бъде в този ум, Светлина да бъде в това сърце, Светлина да бъде в тази душа“ и става Светлина. А какви са резултатите на Светлината? Първо тази Светлина ще произведе буря, ветрове, дъжд, ураган — цял един катаклизъм. След като образува своя почва, Светлината ще произведе златни плодове, реки, извори, а чрез тия плодове ние ще разберем качествата на Светлината. Защото всички плодове еднакви ли са? Аз бих запитал който и да е ботаник: Ако Светлината, която произтича от своя извор, е една и съща, ако вибрациите ѝ са едни и същи, как тъй ябълката да има един вкус, а крушата — друг? Как става това? Ще кажете: «Тъй го е наредил Господ.» Тъй говорят религиозните хора, но учените хора не могат да говорят тъй. Този Господ, за Когото ние говорим, е Господ на Любовта. И като произнесем думата „Любов“, цялото ни битие трябва да почувства едно трептение, в сърцата да се появи една велика радост. А като кажем „Бог е Мъдрост“, в твоя ум пак по същия начин трябва да изпъкнат най-великите мисли.4

* * *

Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но Светлината е отражение на Виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен Елемент, който се отнася до човешкия ум, който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.5

* * *

И рече Бог: „Да бъде Виделина, и биде Виделина“. Виделината представя разумното начало в света. Щом дойде Разумността, истинската работа започва. Светлината само изявява Виделината.6

* * *

Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее. […] Човек, който живее във Виделината, е като плодно дърво, което расте на плодородна почва; в него всички плодове узряват.7

* * *

Учителя Беинса Дуно: Подбрано за Светлината (втора част)Ако насочите слънчевите лъчи към фокуса на една леща, на това място ще се образува толкова топлина, че всяко тяло, поставено на този фокус, може силно да се нагорещи или да се запали. На Земята ли се е образувал този фокус? Не, той се е образувал някъде на Слънцето, но в дадения случай се проявява на Земята, понеже за това има благоприятни условия. Учените казват, че лещата пречупвала Светлината. Ние пък казваме, че Светлината никога не се пречупва — това, което може да се пречупи, не е Светлина. За да обяснят някои явления в природата, учените казват, че Светлината се пречупва, но това са техни схващания. В човешкия ум става някакво пречупване, но за пречупването на Светлината може да се даде съвсем различно обяснение от това на учените. Всички явления в природата имат своето разумно обяснение.8

* * *

Светлината, която съществува сега в света, е резултат на една излишна енергия, която не е употребена за умствена дейност, и затова ние се ползваме от тази светлина.9

* * *

Светлината е носителка на Великото в Божествения Свят. Проявите на разумния живот се отличават винаги с поява на Светлина. И тогава ние определяме степента на разумния живот по степента на Светлината — колкото по-ярка и по-мека е Светлината, която прониква в нас и осмисля живота ни, на толкова по-висша интелигентност тя е носителка.10

* * *

Когато ти не искаш да кажеш Истината, на нейно място ще дойде непременно лъжата. Когато не искаш да приемеш Мъдростта, ще те огради непременно невежеството. Ако се откажеш от Светлината, ще дойде непременно тъмнината. Сама по себе си тъмнината е една сила в света.11

* * *

Тъмнината е сянка на Светлината. Тъмнината е конечна, а Светлината е безконечна.12


 
Бележки:

  1. ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи от Учителя (1923), София 1949, с. 84 [^]
  2. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26 [^]
  3. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 81 [^]
  4. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 244 сл. [^]
  5. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи III серия (1915-19), Русе 1929, с. 13 сл. [^]
  6. ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 327 сл. [^]
  7. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи III серия (1915-19), Русе 21929, с. 14. [^]
  8. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия, 1929, том 1, София 1934, с. 76 сл. [^]
  9. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 33 [^]
  10. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25 [^]
  11. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26 [^]
  12. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.